ВГРД № 325-2018

Решение по Гражданско дело 325/2018г.

 

 

 

 

                                         Р Е Ш Е Н И Е №203

 

Видински окръжен съд         гражданско                         отделение

В закрито   заседание на тридесети октомври

Две хиляди и осемнадесета година     в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.

  1. Г.Й.

При секретаря                                                                и с участието

На                             прокурора                     изслуша докладваното

От   съдия С. С.   гр . дело № 325 по описа

За 2018 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по жалба на Б.П.Т. чрез адв. И. Д. против действията на ЧСИ В.Т. по изп.д. №20117240400883 ,изразяващи се в начисляване на разноски в изпълнителното производство-пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 6 512лв.

Моли съда да отмени обжалваните ДСИ като счита,че такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се дължи,тъй като делото е прекрате3но пхо право още през 2016г.,когато са изтекли две години през които не са извършвани изпълнителни действия.Счита,че всички извършени действия след това са незаконосъобразни и дългът е изплатен след прекратяване на изп. производство в края на 2017г.,поради което не следва да се събират такси от ЧСИ . подчертава,че дължимите такси не се определят с Постановление на ЧСИ,а са фиксирани в ТТР към ЗЦСИ и

Взискателят „О…“АД-С. не е подал отговор.

ЧСИ В.Томова е изложила мотиви по обжалваните действия- чл.436,ал.3 ГПК. Пояснява,че сумата от 6 512лв. е пропорционална такса по изпълнителното дело и е изчислена върху материалния интерес.Подчертава,че таксите се дължат от длъжника,независимо на кого е платил-по изпълнителното дело или директно на взискателя,както е в случая.Освен това твърди,че не е налице прекратяване на производството по чл.433,ал.8 ГПК.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания по ч.жалба съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят на Б.П.Т. е длъжник по изп.дело №20117240400883, по което взискател е „О…“АД.

От приложеното копие на изп.д. №20117240400883 е видно,че изп. производство е образувано на 29.09.2011г. като са извършени изп. действия-изпратена покана за доброволно изпълнение и насрочен опис на ипотекирания недв. имот.На 24.10.2011г. е постъпила молба от взискателя с искане за спиране на изп. дело поради сключено с длъжника споразумение,включващо и заплащане на тксите по т.26 от ТТРЗЧСИ.Спряното производство е възобновено по молба на взискателя от 14.04.2014г. поради неизпълнение на споразумението от длъжника и ЧСИ е предприел нови изп. действия-опис на ипотекирания имот-30.06.2014г.,възбрана на имот и запор на сметките на длъжника-през м. юни-август на 2016г.С молба от 27.09.2016г. взискателят отново е поискал спиране на изп. производство,а с молба от 05.12.2017г. взискателят е уведомил ЧСИ,че дългът към него е изплатен.Със съобщение от 18.08.2018г. длъжникът е уведомен,че при прекратяване на производството дължи такса по т.26 ТТР ЗЧСИ в размер на 6 512лв.Съобщението е получено на 05.09.18г.,а длъжникът и подал жалбата против действията на ЧСИ на 12.09.2018г

При тези данни ВОС приема,че жалбата е допустима като подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК.

По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника,освен в изрично посочените в чл.79 ГПК случаи като настоящият случай не попада в тези хипотези.

Видно от приложеното изп.д. . №20117240400883 длъжникът е изплатил изцяло задълженията си. Начислените разноски са определени от ТТР ЗЧСИ и се изчисляват върху материалния интерес по изпълнителното производство.ЧСИ е извършил редица изпълнителни действия,видно от приложеното изп. дело.Не е вярно твърдението на жалбоподателя,че изп. дело е било прекратено и поради това не се дължи такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ.Делото е било спирано два пъти поради постигнато споразумение между страните за извънсъдебно плащане на дълга като това не води до прекратяване на изп. производство.В случая не е налице хипотезата на чл.433,ал.8 ГПК,тъй като дори да са изтекли две години,в които не са предприемани изп. действия е необходимо изрично искане от страна по изп. дело и нарочно постановление от ЧСИ за прекратяване на производството.

В конкретния казус няма период от две години,в които да не са извършвани изп. действия,тъй като в периода ,когато делото е било спряно е имало извънсъдебно плащане/доброволно плащане/ от длъжника,а от друга страна изп. производство е възобновено преди да изтекат две години от спирането му и са предприети нови изп. действия.Тези изп. действия в никакъв случай не са незаконосъобразни,както твърди жалбоподателя,а са в синхрон със законовата уредба и дори да беше изтекъл период от две години по чл.433,ал.8 ГПК ,то те биха го заличили и изп. производство да продължи.

При това положение съдът приема,че следва да потвърди действията на ЧСИ В.Томова относно определената пропорционалната такса по чл.26 ТТР ЗЧСИ .

Предвид изложеното съдът

 

Р   Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ В.Т. по изп.д. №20117240400883 ,изразяващи се в начисляване на разноски в изпълнителното производство в тежест на длъжника Б.П.Т.-пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 6 512лв. и 18лв. по т.10 от ТТР ЗЧСИ,както и по т.31 ТТР ЗЧСИ-10лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: