Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на първи март

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател: И. И.

Членове: Л. Л.

Р. Д.

при секретаря Н.К. и в присъствието на

прокурора М.К. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. НОХД № 350 по описа

за 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 453/02.11.2016г. по НОХД № 662/2015г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия Р.С.И. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 04.12.2014г. в гр.Видин на ул. „Д.Д“ в близост до магазина на „Осман“ се заканил с убийство на Р.Е.К. *** като му казал, че ще го застреля и веднага след това на същата улица в близост до пазара отново се заканил на К. с убийство като му казал, че ще го прегази с автомобила си, като тези заканвания възбудили в Р.Е.К. основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл.144, ал.3 от НК, поради което и на основание посочения текст и във връзка с чл.36 и чл.54 от НК, подсъдимия е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг" режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимия Р.С.И. да изтърпи и отложеното наказание „лишаване от свобода за срок“ от ТРИ МЕСЕЦА, по НОХД № 1448/2012г., по описа на РС Видин, което наказание да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим. Подсъдимия Р.С.И. е осъден да заплати на гражданския ищец Р.Е.К. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Б.В., като пълномощник на подсъдимия И.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен, като се отхвърли гражданския иск.

Гражданският ищец Р.Е.К., чрез своя повереник- адвокат П.Т., в с.з. заяви,че жалбата следва да бъде оставена без уважение и моли първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че оспорва жалбата,която да бъде оставена без уважение и да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 313 от НПК, намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305 от НПК, в която е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна част, мотиви и диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, подписано надлежно от него и озаглавено „мотиви...”, но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. ВРС не е извършил необходимия анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност, относно обстоятелства, включени в обвинителния акт и които изразяват обвинението във фактическия му аспект. В т.н. „мотиви“ липсва цялостен и задълбочен анализ на събраните доказателства, по отделно и в тяхната взаимовръзка, през призмата на обстоятелствата, които са от съществено значение в случая. Видно е, че фактическата обстановка, която ВРС е приел за установена, е почти дословен препис на обстоятелствата от обвинителния акт. След нея е визирано:“…Така установената и възприета от съда фактическа обстановка по делото се потвърждава от показанията на свидетелите …., както и от останалите доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК.“ Изобщо не е ясно кои са тези „останали“ доказателства, тъй като видно от последния протокол, респ. от 02.11.2016г. по делото на ВРС, не са конкретизирани документи прочетени с оглед изискването на цитираната норма от НПК, но конкретизация липсва и т.н. мотиви. Не е ясно какво е инкорпорирал ВРС в доказателствения материал по посочената процедура, което да му е послужило при установяване на фактическата обстановка. По нататък в т.н. мотиви ВРС е визирал, че кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като са:“…логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и допълващи се помежду си, в съответствие с останалите доказателства по делото“. Както беше посочено и по- горе, няма други доказателства на които да се е позовал ВРС, поради което и тук стои въпроса: кои са „останалите доказателства по делото“. Освен това, ВРС напълно е игнорира обективното наличие на противоречие и несъответствия между показания на горните свидетели, относно важни обстоятелства, част от описаната фактическата обстановка. ВОС ще акцентира на някои от тях. Видно от показанията на потърпевшия Р.К., същия е посочил, че на процесното място и време е била жена му, която „…видя и чу всичко“, респ. поведението на подсъдимия, включително заканите. Видно от показанията на свидетелката С. Н. /съжителка на Р. К./, по телефона й съобщили за бой между Р. и Р.. Тя отишла на мястото, но там нямало никой. По- късно се видяла с Р. в дома си, където той и казал, че са се били с Р. и последния го гонил с кола. Видно е, че противно на казаното от потърпевшия, свидетелката отрича да е присъствала на конфликт между него и подсъдимия. Видно от показанията на потърпевшия, той е посочил, че когато подсъдимия го наближил с колата, на улицата били само той- Р.К. и свидетеля А. Б. Същото е казал и свидетеля Б., като изобщо не е споменал за друг, който да е бил на мястото. В несъответствие с това, свидетеля К. Н. е заявил, че е видял как подсъдимия щял да сгази с колата Р.. Налице са и несъответствия в показанията на свидетелите, относно заканителните изрази използвани от подсъдимия, и в кой момент ги е отправил. По смисъла на чл.107, ал.5 от НПК, всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Противоречията не са обсъдени по начина посочен по – горе, както изисква чл.305, ал.3 във вр. с чл. 107, ал.5 от НПК. ВРС не е обсъдил показанията на свидетелите Николай Димитров, Асен Тончев и Димитър И., като е посочил, че не е нужно да го върши, тъй като тези свидетели не са очевидци на стореното от подсъдимия, но разкриват обстоятелства, които не са предмет на делото. Всъщност, тези свидетели са дали показания за конфликт между потърпевшия и подсъдимия, от процесната дата и във връзка със случая предмет на делото, и обсъждането на показанията им е било наложително, съобразно чл. 107, ал.5 от НПК. Формалния подход на ВРС проличава и от интерпретацията му на показанията на свидетелката С.Н., респ., че когато съпруга й се прибрал непосредствено след случая, бил много притеснен и уплашен. Видно от показанията на тази свидетелка, тя не е казала нищо в горния смисъл.

ВРС е допуснал и друго процесуално нарушение. Подсъдимият не е бил редовно призован по делото пред ВРС, не е бил и уведомяван от своя защитник, който заяви, че няма връзка с подзащитния си. Подсъдимият не е бил намерен на посочения от него адрес, поради което е бил обявен за ОДИ. Преди поредното с.з., с постъпило по делото писмо № 368000-5502/17.06.2016г. на ОД на МВР- Видин, ВРС е бил уведомен, относно местонахождението и адресната регистрация на подсъдимия, респ. Финландия, град Хелзинки, Ansaritie 2-4 С 41, 00350. Видно е, че И. се е намирал в чужбина, като не е налице нито една от хипотезите на чл.269, ал.3, т.4 от НПК, даващи възможност да бъде разгледано делото в отсъствие на подсъдимия. ВРС е следвало да положи усилия за редовното призоваване на подсъдимия, каквато възможност е налична и е осъществена от ВОС при въззивното гледане на делото. Вместо това ВРС, след получаване на горното писмо от ОДИ, е провел с.з., в които е давал ход на делото и е събирал доказателства, без да положи усилия за призоваване на подсъдимия, като е приел, че същия не е установен. ВРС е разгледал делото в нарушение на чл.271, ал.2, т.2 във вр. с чл.269, ал.1 от НПК.

Предвид горните съображения, ВОС намира, че при разглеждане на делото пред ВРС са допуснати нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция и са основание за отмяна на атакуваната присъда.

Предвид горното, присъдата на ВРС следва да бъде отменена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 453/02.11.2016г. по НОХД № 662/2015г., по описа на Районен съд – Видин.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за ново разглеждане, като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на решението.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: