ВГРД № 222-2018

Решение по Гражданско дело 222/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е 75

18.10.2018г.

гр. В*

                                   В ИМЕТО НА   НАРОДА

ВОС На двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година В публичното заседание в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :В* В*

                                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.АН* П*

  1. В* М*

Секретаря В** К**

като разгледа докладваното от съдия В**М**

Вгр.дело № 222   по описа за 2018 година,

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Е.М.К. ЕГН: **** срещу Решение № 85/01.03.2018г. по Гр.Д. № 843/2016г. на РС-В**, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че вземанията на „Т**-С**“ЕАД към Е.М.К. е в размер на 417.30 лева, представляващо незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2012г.-м.03.2013г., ведно със законната лихва, считано от предявяването – 05.08.2015г. до окончателното издължаване и обезщетение за забавяно плащане за периода 01.12.2012г. до 27.07.2013г. в размер на 44.20 лева, като в останалата част иска е отхвърлен.

Поддържа във въззивната жалба, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и необосновано. Посочва, че ищеца не е доказал обстоятелството, че между страните е налице валидно правоотношение за доставка на топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й. Не са представени доказателства, че през периода м.10.2012г. м.03.20103г. между страните е сключен договор при одобрен от надлежния орган условия, начина на отчитане на показанията и че претендираната сума отговаря на обема на действително ползваната в жилището топлинна енергия и гореща вода за действащите през периода цени. Посочва, че не е спазен чл.149, ал.1,т.6 от Закона за енергетиката, липсват писмени договори при общи условия сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите в сграда етажна собственост. Поддържа, че топлопреносното предприятие каквото е ищеца е било задължена да публикува одобрените от ДКЕВР общи условия които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване. Не се установява че за процесния период са били приложими общи условия от 12 март .2014 тъй като са след този период, като ищеца не е ангажирал доказателства за изпълнена процедура по чл.150, ал.2 от ЗЕ, тъй като изискването на чл.150, ал.2 от ЗЕ не е спазено, това води до последица че общите условия не се прилагат спрямо абонатите на топлинна енергия.

Второто оплакване е за това, че не са представени доказателства, че процесното количество топла вода е доставено реално и се дължи неговото заплащане. Посочва, че представените доказателства извлечения от сметки за процесния периода за абонатния номер, договора между третото лице помагач „Т** С**“ ЕОД и етажната собственост, протоколите от общите събрание на ЕС са частни свидетелстващи документи и удостоверяват изгодни за издателя факти и не се ползват с доказателствена стойност. Експертизата не следва да бъде зачетена и не установява обстоятелството, че носител на задълженията е жалбоподателя, като е не установено, че претендираната за този период сума, съответства на приспадащия се на ответника дял от стойността на дължимата от етажните съсобственици цена. Поддържа че с влязло в сила решение е прекратено производството по несъстоятелност и е бил заличен като търговец, като в едногодишния срок нито един от кредиторите му, включително и ищеца „Т** С**“ не е депозирал сума за предплащане на началните разноски. Посочва, че решението е неправилно в частта за разноските. Моли съда да постанови решение с което отмени решение № 85/01.03.2018г. по Гр.Д. № 843/2016г. на РСВ**.

Ответната по жалба страна не е взела становище по депозираната такава.

В** окръжен Съд като взе предвид постъпилата жалба, представените по делото доказателства и съобразявайки ги в съвкупност прие за установено следното:

Искът е с правно основание чл.415 във вр.с чл.124 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С решение № 85/01.03.2018г. по Гр.Д. № 843/2016г. , ВРС е признал за установено по отношение на жалбоподателя, че вземанията на „Т**-С**“ЕАД към Е.М.К. е в размер на 417.30 лева, представляващо незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2012г.-м.03.2013г., ведно със законната лихва, считано от предявяването – 05.08.2015г. до окончателното издължаване и обезщетение за забавяно плащане за периода 01.12.2012г. до 27.07.2013г. в размер на 44.20 лева, като в останалата част иска е отхвърлен. От данните се установява, че процесния имот е топлоснабден имот и представлява ап.№ 35, в гр.С**, жк.“М** 1“, бл.67, вх.В, който е присъединен към топлопреносната мрежа с абонатен № 118861. Ответника е притежавал правото на собственост върху този имот през процесния период, което се установява от представените по делото доказателства. Неоснователно е възражението във въззивната жалба относно общите условия, представени в действащите към момента редакция и действието им по отношение на абонатите. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ в сила от 17.07.2012г. продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известени общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В постоянната си практика, ВКС приема че собственика на топлофициран имот е потребител и съответно купувач на топлинна енергия по силата на чл.153, ал.1 и чл.150, ал.2 от ЗЕ и е обвързван от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане съгласно разпоредите на § 1 от д.р.на ЗЕ, чл.150 и чл.155 от същия закон.

С оглед горното, въззивния съд приема че между страните са съществували договорни отношения във връзка с доставката на топла енергия по силата на закона без да е необходимо сключване на индивидуален договор с ответника. Общите условия обвързват ответника, дори и без да ги е приел изрично. От събраните писмени доказателства кореспондиращи и със заключението на вещото лице се установява, че изчисленията на ползваната от потребителя на топлинна енергия е извършено съобразно нормите за това и обичайната практика.

С оглед на това съдът приема, че предявения иск е основателен и в полза на ищеца съществува вземането за главница, което произтича от възникнало правоотношение между ответника като потребител на топлинна енергия за битови нужди и ищцовото дружество през исковия период.

По отношение размера на задължението първоинстанционния съд се е съобразил със заключението на икономическата експертиза. Вещото лице е посочила, че фактурираните суми са верни, доколкото съответстват на данните от общия топломер в абонатната станция и от фирмата за дялово разпределение, като по пера са по възложените на абоната суми за процесния период, а по месеци са посочени от в.л. в приложение 1 и 2. По делото не се установи плащане от страна на жалбоподателя , поради което възражението в тази насока е неоснователно. С оглед основателността на основния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за забава, като дължимото такова посочено в ежемесечните суми за исковия период при условията на чл.162 от ГПК е в размер на 44.20 лева за периода 01.12.2012г. до 27.07.2013г.

Решението е правилно и обосновано съобразено с данните по делото и представеното заключение на вещото лице. Неоснователно е възражението срещу присъдените с решението разноски, подробни съображения първоинстанционния съд е посочил в определението си от 08.05.2018г., съдът ги възприема като п правилни и обосновани.

Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства, които да налагат друг, краен правен извод и решението следва да бъде потвърдено.

 

                                 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85/01.03.2018г. по Гр.Д. № 843/2016г. на РСВ**.

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                  2.