ВГРД № 257-2018

Определение по Гражданско дело 257/2018г.

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №168

                                     Гр.Видин 14.09.2018г.

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение

в закрито заседание на четиринадесети септември        

две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С.С.

                                                                    2.Г.Й.

при секретаря                    и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдия С.   ч. гр. дело №257     по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

       Производството е по реда на Глава 21 ГПК /Обжалване на определенията/.

         Образувано е по частна жалба на Н.С.Г. чрез адв. Р.Д. против Определение №381 от 02.07.2018 година по гр.дело № 111/2018 година на Районен съд-Белоградчик, с което е оставено без уважение искането й Т.Н.Т. да бъде привлечена като трето лице помагач на страната на ищеца по делото и е прекратено производството по делото в частта му за ¼ ид.ч.,принадлежащи на Т. Н.Т..

Поддържа се ,че Районният съд е постановил обжалваното определение в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила .

Жалбоподателката в качеството си на ищец по посоченото дело е поискала да бъде конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца, като необходим другар Т.Н.Т., тъй като същата е собственик на идеална част от имотите, предмет на договора, чието разваляне се атакува в съда.Твърди,че предмет на делото е разваляне на договор за наем ,на земеделски имоти и имоти в регулация за срок от 10 стопански години,сключен от лице, което безспорно не притежава правата да извършва такива действия с общата вещ, тъй като не притежава повече от половината от правото на собственост върху тях. Счита за безспорно, че в хипотезата на чл.32 от Закона за собствеността общата вещ се използва и управлява, съгласно решението на съсобствениците ,притежаващи повече от половината от общата вещ, в случая общите имоти. Безспорно било, че предмет на иска по делото са общи права и задължения възникнали в следствие на сключен от един от съсобствениците /сънаследник/ договор за наем на съсобствени /сънаследствени/ земеделски земи и недвижими имоти.

Поради това счита,че Т.Н.Т. следва да бъде конституирана на страната на ищеца в настоящето производство,тъй като правата и задълженията произтичат от общ юридически факт -договора за наем между двамата ответници, който засягал правната сфера - правата и законните интереси на повече от едно лица.

Иска от ВОС да отмени обжалваното определение и върне делото на първинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

П.Н.Ф. и "Б…" ООД-уведомени не са взели становище по ч. жалба.

         След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. прима,че жалбата е неоснователна поради следното :

         Делото е образувано по иск ,предявен от Н.С.Г. за прогласяване нищожност на договор за наем на недвижими имоти, сключен на 20.09.2016г. между П. Н. Ф. и "Б… " ООД.

Постъпила е молба от Н.С.Г. с искане да бъде привлечена като трето лице помагач на страната на ищеца Т.Н. Т. -съсобственик на отдадените под наем имоти.Районният съд е приел ,че молбата за встъпване на Т.Н. Т. като трето лице-помагач на ищеца по делото за неоснователна и е изложил подробни доводи в тази насока.Въззивната инстанция напълно споделя мнението на районния съд,тъй като съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.Интересът е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице. Такъв е случаят, когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото лице или когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице.В молбата от Н.С.Г. пред районния съд не е посочен какъв е нейния интерес от привличането на Т. Н. Т.. Доводи в тази насока са развити пред въззивната инстанция ,но същите са неоснователни,тъй като интерес би бил налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице,а в конкретния случай уважаването или отхвърлянето на иска на Н. С. Г. по никакъв начин не би оказало въздействие върху правното положение и не би обвързало съсобственика Т. Н. Т.,която не е страна по договора за наем .Неоснователен е развитият пред въззивната инстанция довод относно това ,че Т.Т. е другар на ищцата Н.Г.,тъй като институтите на другарството и третите лица не се припокриват /неслучайно правната регламентация на тези институти е в различни раздели на Глава 16 ГПК/.Наличието на общи права изисква другарите да бъдат страни в процеса /чл.215 ал.1 /,а не трети лица.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.        

         Определението на въззивния съд ,с което е оставено без уважение искането на ищцата Т. Н. Т. да бъде привлечена като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е окончателно. Съгласно дадените в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната разяснения, приложими и при действащия ГПК предвид идентичността на процесуалноправната уредба на участие на третите лица в процеса- чл. 218 ГПК,  чл. 219 ГПК и чл. 220 ГПК, определението, с което е отказано встъпване или привличане на трето лице - помагач няма преграждащ развитието на конкретното дело ефект, поради което не попада в обсега на съдебните актове по т. 1 на чл. 274, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като третото лице няма качеството на главна страна по делото, което означава, че обратната исковата претенция от него или срещу него може да бъде предявена всякога и в отделно самостоятелно производство, включително след приключване на спора, по който е отказано допускането му като подпомагаща страна.Следователно с постановяване на въззивното определение предвиденият от законодателя в чл. 220 ГПК процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на искането по  чл. 219 ГПК на ответника е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим .В този смисъл е константната практика на ВКС/са Определение № 16 от 16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 734/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д. , Определение № 87 от 8.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 78/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В.П., Определение № 104 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 2/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В., Определение № 189 от 5.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 111/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията З. П.и мн.други/.

Определението на въззивния съд ,с което се потвърждава първоинстанционното определение,с което е прекратено производството по делото в частта му за ¼ ид.ч. попада в хипотезата на чл.274,ал.1,т.1 ГПК и подлежи на обжалване пред ВКС,тъй като прегражда пътя на производството относно тази част от иска.

        Водим от горното и на основание Чл.278 ГПК Съдът

 

                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №381 от 02.07.2018 година по гр.дело № 111/2018 година на Районен съд-Белоградчик.

Определението,в частта с която е потвърдено определението на БРС, с което е оставено без уважение искането на ищцата Н.С.Г. Т. Н.Т. да бъде привлечена като трето лице помагач на страната на ищеца по делото не подлежи на обжалване.

Определението,в частта с която е потвърдено определението на БРС за прекратяване на производството за 1/4ид.ч.,принадлежаща на Т.Н.Т. може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :