ВГРД № 216-2018

Решение по Гражданско дело 216/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 66

                                                     26.10.2018

Гр. В**

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

ВОС гражданска колегия В открито съдебно заседание на    дванадесети септември две хиляди   и    осемнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д*М*

 

                                                     Членове: СВ** С*

                                                                   Г* Й*

                                                          

При секретаря А** А** и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М**

Въззивно гражданско дело № 216 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „С**“ ЕАД гр.С** против Решение №67 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №212/2017г. по описа на БРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че съдът не е уважил предявения установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, като е приел, че между страните не съществува договор за наем на земеделски земи, тъй като представения по делото договор не е подписан от ответницата и не поражда правни последици между страните. Поддържа се, че съдът е направил необосновани изводи без да обсъди представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че ответницата по делото се е възползвала от договора за наем, представила го е пред съответните институции и въз основа на договора е участвала в разпределение ползването на земеделските земи и е ползвала субсидии. Поддържа се, че между страните по договора се прилагат правилата на ТЗ, тъй като жалбоподателя е търговско дружество и има качеството на търговец и съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ страна по такъв договор не може да се позовава на недействителност ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността. Поискано е да се отмени обжалваното решение и се постанови решение, с което се уважи предявения иск.

Ответницата по жалба В.Б.Й. е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и поддържа, че изводите, направени от първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Поддържа, че обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил законосъобразни правни изводи.

 

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответницата по жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в определения законов срок, поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е основателна.

Пред БРС е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК с цена на иска 8 808.62лв. като е поискано да се признае за установено между страните по делото, че ответницата ЧЗП В.Б.Й. дължи на ищеца „С***“ ЕАД сумата 8 808.62лв., представляваща наемната цена за стопанската 2015/2016г. по договор за наем на земеделска земя, сключен на 08.07.2015г. за 231.794 декара, ведно със законната лихва върху главницата и разноските по заповедното и исковото производство.

По делото е приложено ч.гр.дело №116/2017г. по описа на РС-Б**, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за същата сума и след подадено възражение против заповедта, молителят е предявил иска за установяване на вземането.

Както в цитираното по-горе дело, така и по предявения иск ищецът основава вземането си на договорни отношения по сключен договор за наем между страните за стопанската 2015/2016г. от 08.07.2015г., по силата на който ищецът като наемодател е предоставил на ответницата като наемател под наем за възмездно ползване собствените си земеделски земи, подробно индивидуализирани за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2015г. при определена наемна цена в размер на 19.43евро на декар, платима до 31.08.2016г.

Ответницата е подала писмен отговор по делото, в който е оспорила допустимостта на иска, а по същество и основателността на иска, като е поддържала, че не е подписвала посочения договор и че земеделските земи не са й били предадени. По делото са представени както писмени, така и гласни доказателства, изслушани са графологична и съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които РС-Б** е приел, че договорът за наем, представен по делото от ищеца, не е подписан от ответницата и не може да породи права и задължения за страните по него, не може да произведе правно действие, включително и такива при неизпълнение. Само на това основание е отхвърлил предявения иск. Съдът не е обсъдил представените по делото писмени доказателства, като се е позовал единствено на обстоятелството, че договорът не е подписан от ответницата в качеството й на наемател. Решението е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът е следвало да изясни естеството на договорните отношения на страните, както и характера на договора, който се твърди, че е сключен, като в случая безспорно се касае за търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, както и за формата на сключването й, съобразявайки се с разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключването й. Договорът за наем е неформална сделка, като от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е налице такъв договор, който ответницата е използвала, обработвала е предоставените земеделски земи, описани в представения договор. Видно от представеното удостоверение от Министерство на земеделието – Общинска служба по земеделие гр.Д** от 16.10.2017г., в което е отразено, че договорът за наем на земеделска земя от 08.07.2015г. за стопанската 2015/2016г. със страни ищеца и ответницата е представен в ОСЗ Димово и е регистриран в регистъра за договори по програма за ползване на земеделски земи, които земи по договора за наем са включени в подписано доброволно споразумение, одобрено от директора на ОДЗ Видин със Заповед №РД-04-348 от 30.09.2015г. По делото е представена и цитираната по-горе заповед, въз основа на която впоследствие ответницата е получила плащания по програми, видно от писмо от 01.03.2018г. от ДФ „З****“ гр.С**.

При наличието на тези писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетелката Десислава Илинска, съдът е следвало да достигне до извода, че между страните е съществувал договор за наем с уговорени условия, който макара и неподписан от ответницата в качеството й на наемател, същата се е възползвала от него и с действията си е санирала клаузите по договора, а не се е възползвала от разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ и не е оспорвала действителността на изявлението си по договора.

На това основание Окръжният съд приема, че решението като неправилно ще следва да бъде отменено, като се постанови решение, с което се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата ЧЗП-В. Б.Й. с ЕГН:**** дължи на ищеца „С**“ ЕАД с ЕИК:*****, гр.С** сумата в размер на 8 808.62лв., представляваща наемна цена за стопанската 2015/2016г. по договор за наем на земеделска земя за 231.794 декара, сключен на 08.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на издаване на заповед за изпълнение №108 – 28.02.2017г. до окончателното издължаване, както и да заплати на ищеца направените по делото разноски за издаване на заповедта за изпълнение и по настоящото дело за двете инстанции в размер на 2 914.51лв.

По изложените съображения Окръжният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №67 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №212/2017г. по описа на БРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че ответницата ЧЗП-В. Б.Й. с ЕГН:**** дължи на ищеца „С***“ ЕАД   с ЕИК:***, гр.С** сумата в размер на 8 808.62лв., представляваща наемна цена за стопанската 2015/2016г. по договор за наем на земеделска земя за 231.794 декара, сключен на 08.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на издаване на заповед за изпълнение №108 – 28.02.2017г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА ЧЗП-В.Б.Й. с ЕГН:****** със седалище и адрес на управление гр.Д**, ул. „А**С**“ №** да заплати на ищеца направените по делото разноски за издаване на заповедта за изпълнение и по настоящото дело за двете инстанции в размер на 2 914.51лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.2-ро от ГПК и е окончателно.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

 

         2.