ГР.Д. № 164-2018

Решение по Гражданско дело 164/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е № 56

 

Гр.В** 13.07 .2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС гражданско отделение в открито заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             Председател : Д** М**

                                                     Членове :1.Св**С**

                                                                       2.Г** Й**

при секретаря     ......................................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело №164     по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С Решение №51 /19.03.2018 г. по гр.дело № 192/2017 година по описа на БРС е осъден Земеделски производсител В* Б* Й* с ЕГН ***** да заплати на "И** - 5" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Я**, ж.к. "З**", бл. *, вх.*, ап. ** сумата 3 235.30лв. - платената цена по развален договор за продажба на 50 т. маслодаен слънчоглед, сключен на 15.09.2014г., по който ответникът не е доставил цялото договорено количество на осн. чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

Отхвърлен е предявеният от "И** - 5" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Я**, ж.к. "З**", бл. *, вх.*, ап. * срещу ЗП В* Б* Й** с ЕГН *** иск с пр. осн. чл. 92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 896.00лв. -

неустойка по чл. 8 ал.1 от договор за продажба на слънчоглед между

страните, сключен на 15.09.2014г. като неоснователен. Решението не е обжалвано в тази му част пред въззивната инстанция ,влязло е в законна сила и не е предмет на въззивен контрол.

Отхвърлен е предявеният от Земеделски производсител В** Б** Й** с ЕГН **** срещу "И** - 5" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Я**, ж.к. "З**", бл. *, вх.*, ап. * евентуален иск с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл.първо ЗЗД за заплащане на сумата 1 496.50лв. - стойност на предадена без правно основание 7.300т. царевица като неоснователен.

Осъден е Земеделски производител В*Б* Й* с ЕГН ***** да плати на "И** - 5" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. "З**", бл. *, вх.*, ап.* сумата сумата 9 016.10лв. - платената цена по развален договор за продажба на 100 т. царевица, по който ответникът не е доставил цялото договорено количество на осн. чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението

Отхвърлен е предявеният от "И** - 5" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Я**, ж.к. "З**", бл. *, вх.*, ап. ** срещу ЗП В* Б* Й*с ЕГН *** иск с пр. осн. чл. * ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 919.39лв.

-        мораторни лихви върху главница 9 016.10лв. за периода 25.11.2014г.-28.12.2016г. като неоснователен. Решението не е обжалвано в тази му част пред въззивната инстанция ,влязло е в законна сила и не е предмет на въззивен контрол.

Осъден е Земеделски производител ЗП В** Б** Й** с ЕГН ** да заплати на "И**- 5" ЕООД, ЕИК ** направени по делото разноски в размер на 501.48 лв. - държавна такса, 800.81 лв.- възнаграждение   на   вещо   лице   и   788.61лв.   -   адвокатско възнаграждение.

Оставено е без уважение искането на "И***5" ЕООД, ЕИК ** за присъждане на направени по делото разноски за разликата до пълния предявен размер от 616.83лв. - държавна такса, 985.00лв. - възнаграждение на вещо лице и 970.00лв. - адвокатско възнаграждение.

Осъден е Земеделски производител В** Б** Й** с ЕГН ** да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 59.86лв. и 5.00лв. -       държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

 

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от от В**Б** Й** от гр.Д**, ул. „А** С**„№61 чрез.адв. и пълном.Р** Д**.Поддържа се ,че районният съд е постановил едно неправилно решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Районният съд се бил произнесъл по искова молба ,която била нередовна. В нея нямало точно и ясно посочено какви са претенциите и от какво произхождат вземанията, претендирани от ищеца . Неясно била формулирана както главницата по два отделни договора без да е посочено по кои договор в петитума на исковата молба колко се дължи.Неясно било посочено и искането за присъждане на неустойка, без да се посочва по кои договор какъв е размерът на неизпълнението и какъв е размерът на претенцията за неустойка по отделно.

На следващо място при направени оспорвания от страна на ответника относно твърдяното неизпълнение към ищеца вещото лице по изслушаната съдебна експертиза не било извършило нито една проверка при ответника ,а било работило само по данни на ищеца. Това било довело до едностранно водене на производството и до ограничаване правата на ответника в негова вреда и до неравнопоставеност на страните в процеса .

Районният съд приемал, че въззивникът бил изпаднал в забава по отношение на изпълнението по двата договора, което не отговаряло на действителността.

Въззивникът поддържа ,че по двата договора е изпълнил изцяло задълженията си, като е доставил уговорените количества продукция- царевица и слънчоглед.Представените към исковата молба писмени доказателства -кантарни бележки не били всичките ,по които въззивникът бил предал на ищеца уговорената продукция. С канатарни бележки №93 от 29.11.2014 година били предадени на ищеца още 26 260 кг царевица , с кантарна бележка №94 от 28.11.2014 година още 26 660 кг царевица , с кантарна бележка №91 от 25.11.2014 година още 27 060 кг царевица и с кантарна бележка №92 от 25.11.2014 година още 27 320 кг царевица. Посоченото получено от ищеца количество било над договореното количество царевица с 7300 тона повече, тъй като това служело за компенсация и за уравняване на количеството слънчоглед,като ищецът бил приел и получил заместването на изпълнението на царевицата вместо слънчогледа. Възприетата теза въз основа на неточното заключение на вещото лице без проверка при издателя на кантараната бележка представлявало съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Вещото лице било длъжно да извърши проверка и в счетоводството на ответника ,след като е приело, че при ищеца липсват доказателства. Издателят на документа бил ответникът и следователно при него вероятно се намирал оригиналът на спорният документ. Ищецът не бил оспорил двете кантарни бележки С № 91 от от 25.11.2014 година и №94 от 28.11.2014 година и не бил поискал представянето им в оригинал. Въззивникът не бил уведомяван за задължението да ги представи или за оспорването. Ищецът нямал правен интерес да покаже наличните при него кантарни бележки с № 91 и № 94 ,тъй като представянето им щяло да бъде в негов ущърб .

По отношение на уважените претенции за заплащане на неиздължени количества царевица в размер на 46 420 тона въззивникът твърди ,че е доставил на ищеца 107 300 тона царевица по кантарни бележки-с кантарна бележка №93 от 29.11.2014 година бил предал на ищеца още 26 260 кг царевица, с кантарна бележка №94 от 28.11.2014 година още 26 660 кг царевица, с кантарна бележка №91 от 25.11.2014 година още 27 060 кг царевица и с кантарна бележка №92 от 25.11.2014 година още 27 320 кг царевица. Следователно вместо уговорените 100 000 тона били доставени 7300 тона в повече, които заместват количеството слънчоглед. Следователно въззивникът нямал задължение към ищеца за сумата от 9 516 лева, а напротив –ищецът дължал 500 лева преведени по - малко и отделно 1496,50 лева равностойността на получените в повече количества царевица. Ищецът бил извършил по два курса в посочените дни и бил получил въпросните количества ,тъй като базата, в която ги бил превозил ,е от гр.Д**до с.А**,общ.М**, обл.М**-разстоянието се взимало на отиване и връщане за 1 час и 30 минути, тъй като са около 60 км.

Оспорва се като неоснователно и недопустимо присъждането в настоящето производство на направени разноски в обезпечителното производство и в изпълнителното производство.

Оспорен бил приложеният договор за покупко- продажба №115-315-У от 15.09.2014 година за 50 тона слънчоглед ,като съдът не се бил произнесъл по направеното оспорване ,нито бил задължил ищеца да го представи в оригинал.

С писмения отговор въззивникът бил предявявил при условията на евентуалност насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сумата от 1496,50 лева представляващ получени 7 300 тона царевица без да ги е заплатил и сумата от 500 лева неизплатени за доставка на 100 000 т царевица . Този иска поради липса на разпределена доказателствена тежест и дадена възможност на въззивника за ангажиране на доказателства в отхвърлителната си част по отношение на него решението се обжалва. Този иск произтичал от кантарните бележки №91 и №94. Подписите върху всички кантарни бележки били идентични .Ако ищецът черпел права от кантарни бележки № 92 и №93 ,то кантарни бележки номер 91 и №94 били подписани от същите лица. Не било е указано с призовка ,че ответникът следва да представи в оригинал посочените документи в оригинал.

 

         Въззиваемият е депозирал писмен отговор ,в който оспорва основателността на жалбата.

         В** окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :

         Пред районния съд са предявени обективно съединени искове за връщане на платената цена по развалени договори за продажба на стока, по които ответникът не е доставил цялото количество с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл.З ЗЗД, неустойка с пр. осн. чл. 92 ал.1 ЗЗД и мораторни лихви - с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В предявената от "И**5" ЕООД искова молба се излага ,че на 15.09.2014г. м/у ищеца и ответника ЗП В** Б** Й** е сключен писмен договор за продажба на 50 т. маслодаен слънчоглед със срок на предаване 15.09.-05.10.2014г. при цена 465.00лв./т.Поддържа се ,че ищецът бил изпълнил точно и в срок задължението си и бил превел на ответника стойността на договореното количество в размер на 23 500лв.

Ответникът бил доставил 43.580т. слънчоглед и неиздълженото количество било 6.420т. на стойност 3235.30лв. Ответникът бил изпаднал в забава по отношение на количеството от 6.420т. и се претендира неустойка в р-р на 896.00лв. по чл. 8 ал.1 от договора

Поддържа се ,че през 2014г. м/у ищеца и ответника е сключен неформален договор за продажба на 100 т. царевица при цена 205.00лв./т. ,че ищецът бил изпълнил задължението си и бил превел на ответника стойността на договореното количество/ с 500лв. по-малко/ в размер на 20 000лв. Ответника бил доставил 53.580т. царевица и неиздълженото количество било 46.420т. на стойност 9 016.10лв. Ответникът бил изпаднал в забава за възстановяване на сумата 9 016.10лв., поради което дължал мораторни лихви в размер на 1 919.39лв. за периода 25.11.2014г.-28.12.2016г. Моли се да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да върне на ищеца част от платената цена по договори за продажба на слънчоглед и на царевица, по които ответника не е доставил   изцяло   договорените   количества   в   общ   размер   на 12 251.40лв., неустойка в размер на 896.00лв. и мораторни лихви в размер на 1 919.39лв. за периода 25.11.2014г.-28.12.2016г.

Процесуалният представител на ответника е оспорил предявения иск. Излага следните правопогасяващи възражения :

-        налице е даване вместо изпълнение по договора от 15.09.2014г. -

царевица вместо слънчоглед;

-        вземанията за неустойка и мор. лихви са погасени поради изтекла погасителна давност.

Отрича правопораждащ факт на правата на ищеца - доставил бил не само претендираните   46.420т.   царевица,   но   и   7.300т.   в   повече   от договорените 100 т.

Предявил е евентуален иск с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл. първо ЗЗД -осъдителен за сума в р-р на 1 496.50лв. - стойност на получена от

ответника стока/7,700 т. царевица/ без правно основание.

Проц. представител на ответника по евентуалния иск е оспорил предявения евентуален иск.Оспорва провопораждащи факти на правата на ищеца по този иск - не бил получил 46.420т. царевица и твърди ,че кантарни бележки № 91/25.11.2014г. и 94/28.11.2014г. са с невярно съдържание.Излага   правоизключващо   възражение ,като твърди ,че кантарни   бележки   №91/25.11.2014г.   и   94/28.11.2014г.   са   подписани   от   лице   без представителна власт .

Вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните Окръжен съд-Видин намира за установено следното от фактическа страна :

На 15.09.2014г. между ищеца и ответника ЗП В*/ Б** е сключен писмен договор за продажба на 50 т. маслодаен слънчоглед със срок на предаване 15.09.-05.10.2014г. при цена 465.00лв./т. Ищецът е превел на ответника стойността на договореното количество в размер на 23 500лв./плюс 250лв. в повече/.

Ответникът   е   доставил   43,580т.   слънчоглед.   Претендираното   за неиздължено   количество   от  6.420т.   е   на   стойност   3235.30лв./с преведени плюс 250лв.   в повече от стойността на договореното количество/.

В чл. 8 ал.1 от представения заверен препис от договора е договорена неустойка   за   забава   -   не   по-малко   от   30%   от   стойността   на непредаденото в срок количество.

Не се спори м/у страните, а и се признава от ответника, че през 2014г. междуу ищеца и ответника е сключен неформален договор за продажба на 100 т. царевица при цена 205.00лв./т. Ищеца е превел на ответника сума в размер на 20 000лв.

Ответникът   е   доставил   53,580т.   царевица.   Претендираното   за неиздължено количество от 46.420т. е на стойност 9 016.10лв. Не се установява договорен падеж за изпълнение задължението на ответника   за предаване   на договореното   количество   царевица .Не се установява, че ищецът се е съгласил да получи царевица вместо 6,420т. непредаден слънчоглед-липсват доказателства в тази насока.

От заключението на ССЕ се установява, че в счетоводството на ищеца са налични кантарни бележки № 92/25.11.2014г. и 93/28.11.2014г. и съпътстващи документи за превоз, за които са налице и счетоводни записвания, но не и втори екземпляри от кантарни бележки № 91/25.11.2014г. и 94/28.11.2014г. и съответните превозни документи, както и размерът на претендираната мораторна лихва за посочения в иск. молба период.        

        

С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К* В** и Е* В* по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Аналогично ограничение на служебните правомощия на съда беше уредено в отменения ГПК от 1952 г. относно правомощията на касационната инстанция в изричната разпоредба на чл. 218ж, ал. 1, изр. 1. По въпроса за правомощията на ВКС при действието на отменения ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което при проверка на правилността на въззивното решение касационният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от касационната инстанция и без да е било изрично заявено като касационно основание. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, тъй като правомощията на въззивната инстанция при решаването на спора по същество са аналогични на тези на касационния съд при отменения ГПК. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

   Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

   Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.

       В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, според която непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.

 

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява неоснователна, поради следните съображения:

         Между страните са сключени договори за търговска продажба, които се уреждат съгласно разпоредбите на чл. 318 и сл. ТЗ,по силата на които продавачът ответник се задължава да прехвърли собствеността и да предаде на купувача договорените стоки, а последния да ги приеме и плати цената.

В изпълнение на договорите и двете страни са престарали, като ищецът е платил суми и по двата договора, съответно в размер на 23 500 лв. и 20 000лв. Претендирайки връщане на част от дадените по тези договори суми обратно, поради неоснователното им получаване от ответника, като се позовава на неосъществената от него доставка, ищецът всъщност имплицитно с исковата молба въвежда и волеизявлението си за разваляне на процесиите договори/така Решение № 139/25.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 678/2010 г., II т.о./

От страна на ищеца не е представен поискан от ответника оригинал на писмен договор за продажба на 50т. маслодаен слънчоглед

със срок на предаване 15.09.-05.10.2014г., поради което районният съд законосъобразно е приел ,че договор № 115-315-У/15.09.2014г. следва да се счита изключен от доказателствата по делото съгласно разпоредбата на Чл.183 ГПК.

Въз основа на други представени и приети по делото доказателства районният съд законосъобразно е приел, че договор между страните за продажба на 50т. маслодаен слънчоглед е бил сключен,тъй като договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.Този факт не се и оспорва от страните пред районния съд ,както и пред въззивната инстанция.

В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Дори отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. В случая продавачът-възвивник е издал фактура 0000000183/15.09.204г. за продадената стока ,която не е оспорена,а също не се и спори , че тя отговаря на изискванията на чл. 8 ал.1 ЗСчетоводството и е подписана от представител на продавача-ответник. Видно от представеното по делото извлечение по сметка ищецът е платил сумата, посочена във фактурата за количеството стока, посочено в същата.Във въззивната жалба не се оспорва съществуването и съдържанието на два договора между страните ,поради което този факт следва да се приеме за безспорен и неподлежащ на въззивна проверка.

Районният съд правилно е приел,че правопогасяващото възражение на ответника за даване вместо изпълнение/доставена в повече царевица вместо слънчоглед/ по договора от 15.09.2014г. е неоснователно,тъй като не са представени каквито и да било доказателства относно това ,че ищецът се е съгласил да получи царевица вместо 6,420т. непредаден слънчоглед.Този факт по същество не се оспорва във въззивната жалба.

Не се установява от събраните пред районния съд писмени доказателства ответникът да е доставил на ищеца срещу вече платена от ищеца цена изцяло договореното количество слънчоглед, като неиздълженото количество е 6,420т. на стойност 2 985.30лв. или с преведените в повече от ищеца 250лв. -3235.30лв.,поради което районният съд законосъобразно е приел ,че предявеният иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на авансово платената цена по разваллен договор за продажба на стока-слънчоглед, сключен на 15.09.2014г., по който ответника не е доставил цялото договорено количество е основателен и доказан изцяло в размер на 3 235.30лв.и правилно го е уважил.

Предявеният иск с правно основание чл. 92 ал.1 ЗЗД в размер на 896.00лв., районният съд съдът е приел за неоснователен поради непредставяне от страна на ищеца на оригинала на писмен договор м/у него и ответника № 115-315-Y/15.09.2014г. за продажба на 50 т.Решението в тази му част не е обжалвано ,влязло е в законна сила и не е предмет на въззивен контрол.

С оглед на събраните по делото доказателства районният съд законосъобразно е приел ,че предявеният иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на част от платена цена по развален договор за продажба на стока, по който ответника не е доставил изцяло договорено количество царевица на стойност 9 016.10лв., е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод относно това ,че Районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба,тъй като всички обективно съединени искове са дефинирани ясно ,точно и конкретно в исковата молба и в допълнителната молба от 17.01.2017 г.

Въззивникът е предявявил при условията на евентуалност насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сумата от 1496,50 лева представляващ получени 7 ,300 тона царевица без да ги е заплатил и сумата от 500 лева неизплатени за доставка на 100 000 т царевица,който иск е отхвърлен от районния съд . Решението се обжалва в тази му част ,като се твърди ,че решението в тази му част следва следва да се отмени,тъй като съдът не бил разпределил    доказателствената тежест и не бил дал възможност на въззивника да ангажира доказателства в подкрепа на иска. Този иск произтичал от кантарните бележки №91 и №94 ,като подписите върху всички кантарни бележки били идентични и ако ищецът черпел права от кантарни бележки № 92 и №93 ,то кантарни бележки номер 91 и №94 били подписани от същите лица. Не било е указано с призовка ,че ответникът следва да представи в оригинал посочените документи в оригинал.

По същество всички развити във въззивната жалба доводи се свеждат до неправилност на съдебното решение в частта му,в която е отхвърлен предявеният евентуален иск.

Въззивната инстанция намира направените по-горе доводи за неоснователни.

В отговора на евентуалия иск ответникът по този иск (ищец по главния иск) е оспорил кантарни бележки № 91/25.11.2014г. и 94/28.11.2014г.и въпреки дадените от съда указания ответникът не е заявил ще се ползва ли от своевременно оспорените от страна на ищеца кантарни бележки поради което същите са изключени от доказателствата по делото,тъй като ответникът е създал пречки да се развие производство по реда на Чл.193 ГПК.Други доказателства, установяващи, че ответникът е предал на ищеца посочените в тези кантарни бележки количества царевица не са представени от страна ответника.На ответника е указано с призовка (л.64 от делото),че следва да заяви ще се ползва ли от тези документи в съответствие с разпоредбата на Чл.193 ал.2 ГПК .След като ответникът не е заявил в указания срок ще се ползва ли от тези документи ,то съдът правилно не го е задължил да представи оригиналите с оглед на обстоятелството ,че е налице пречка да се развие производство по реда на Чл.193 ГПК.

Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че районният съд не бил разпределил   доказателствената тежест и не бил дал възможност на въззивника да ангажира доказателства в подкрепа на иска.Районният съд е изготвил изключително подробен доклад (л.26 от делото ),в който детайлно е изложил обстоятелствата ,от които произтичат правата на страните,дал е правилна правна квалификация и правилно е разпределил доказателствената тежест.Пред първоинстанционния съд са проведени осем съдебни заседания ,като въззивникът не се е явил по нито едно от тях ,нито е ангажирал каквито и да било доказателства ,поради което районният съд правилно е отхвърлил предявения евентуален иск .Искът е отхвърлен поради пасивно процесуано поведение на ищеца по евентуалния иск ,а не поради ограничаване на процесуалните му права от страна на съда .

С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да бъде потвърдено.

         Въззиваемият не претендира разноски пред въззивната инстанция,поради което с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №51 /19.03.2018 г. по гр.дело № 192/2017 година по описа на Районен съд-Б**.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                     2/