ВНОХД № 180-2018

Решение по Наказателно дело 180/2018г.

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 83

град Видин, 08.10.2018г.

 

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд                 наказателно отделение в публичното

заседание на осемнадесети септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

              

                                                         Председател: И.И

                                                                Членове: Л.Л.

                                                                                   Р.Д.

 

                                                                

 

при секретаря                Н.К.                и в присъствието на

прокурора           ПР.В.     като разгледа докладваното от

                   СЪДИЯТА Л.                      НОХД № 180   по описа

за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:

          С присъда № 4/07.06.2018г. по НОХД № 26/2018г., по описа на Районен съд – Кула, подсъдимият С.К.К. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 01.01.2018г. около 03.00 часа в с. Раброво, общ.Бойница, обл.Видин, ул.„*****“ № ****, в дом, собственост на Н.Ф. М. от с.Р., направил опит да се съвъкупи с Е. Е.К. от с.Р., като я принуди към това със сила, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца обстоятелства - престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване за свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, в затворническо общежитие от открит тип.

           Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия К., чрез адвокат Н.В., в качеството ѝ на негов защитник. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Иска се подсъдимия да бъде оправдани по повдигнатото срещу него обвинение.

            Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин даде заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на КРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата на КРС следва да бъде изменена в санкционната ѝ част, а в останалата част следва да бъде потвърдена.

            Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, подробна и пълна, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря, КРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимата по цитирания по – горе текст от НК.

           ВОС ще маркира обстоятелствата, които са безспорно установени и са от съществено значение в случая.

          На 01.01.2018г., свидетелката Е. К. била на новогодишно тържество, в заведение в с. Р.. Там бил и подсъдимия К. с приятели. Седели на голяма маса, като подсъдимия и К. били далече един от друг. К. познавала подсъдимия като съселянин, но не била контактувала с него, нито преди това, нито в заведението на процесната дата. К.си тръгнала от заведението към 3 часа на посочената дата, като забелязала, че подсъдимия К. е още там. От навечерието на новата година до напускане на заведението Кирилова била изпила три чаши вино. Прибрала се в къщата на баба си. Качила се на втория етаж. Той е с отделен вход и коридор от който се влиза в три стаи, разположени от ляво, от дясно и направо. К.влязла в стаята от ляво и започнала да си оправя леглото за сън. В един момент се обърнала се и видяла подсъдимия на вратата на стаята, видимо много пиян. Силно се притиснала се от присъствието на чуждия човек в стаята си. Той тръгнал към нея и я хванал през раменете, като прегръдка. Тя го бутала, но той не пускал. Бутнала го по-силно и двамата паднали на пода, като К.паднала върху К.. От борбата били разместени мебели- масички, диван. С оглед поведението на подсъдимия, за потърпевшата било ясно, че той иска да се съвкупи с нея. Подсъдимия продължил да упражнява физическа сила, като хванал К. през кръста и я ухапал по дясната буза. К. се опитвала да го отблъсне, но подсъдимия продължил да я стиска. Тогава тя му казала да изчака малко, при което той я пуснал. К.станала, излязла от стаята. Отишла до входната врата. За кратко време се чудила какво да прави, след което се качила отново на етажа, влязла в стаята срещу тази в която бил подсъдимия и там заспала с дрехите, с които била вечерта.

           Вследствие на физическата интервенция на подсъдимия, пострадалата получила и травма /кръвонасядане/ на дясна седалищна област.

           На сутринта роднини на К.открили подсъдимия, който спял разсъблечен по боксерки и чорапи, на пода в стаята където станал инцидента. К. повърнал и продължил да спи. Към обяд напуснал къщата.

           Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 6/2018г., на Е.К. е причинено ивицовидно синкавомораво кръвонасядане на дясна седалищна област. Описаното травматично увреждане се дължи на удар от или върху тъп, твърд или ръбест предмет и е възможно да се причини при блъскане и падане върху неравна плоскост. Следи от ухапване по дясна буза и други следи от травматични увреждания по тялото не се установяват, което е възможно поради изминалото време от инцидента.

           Видно от заключението на съдебна психолого-психиатрична експертиза, към 01.01.2018г. и след това, способността на подсъдимия К. да възприема правилно фактите от значение по делото и да ги интерпретира достоверно, е запазена. В с.з. пред КРС ВЛ са уточнили, че към момента на деянието, при К. са налице признаци на обикновено алкохолно опияняване.

            Установената фактическа обстановка се базира на: показанията на свидетелите Е.К., С. С., Л. И., В. Ц., М. К.М. М., Е. .К Н. М., Е. Х.и Д.К.в; съдебно медицинско свидетелство № 1/2018г.; заключенията на визираните по-горе експертизи. Няма противоречия между тези доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от КРС.  

           От обективна и субективна страна, подсъдимият К. е осъществил състава чл. 152, ал.1, т.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. На 01.01.2018г. около 03.00 часа в с. Р., общ.Б., обл.Видин, ул.„***“ № ***, в дом, собственост на Н.Ф. М. от с.Р., направил опит да се съвкупи с Е.Е.К. от с.Р. като я принуди към това със сила, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца обстоятелства. За съставомерността на това престъпление е необходимо употреба на сила /както в случая/ или заплашване при определени условия въз основа на едно конкретно взето решение за постигане преследваната цел - съвкупление с лице от женски пол. В настоящия случай изпълнението на престъплението е започнало, но изпълнителното деяние не е довършено поради независещи от извършителя причини. Подсъдимия е въздействал със сила, като е осъществил неблагоприятен физически контакт с пострадалата, респ. насилствен и груб контакт тяло в тяло, блокиращ свободата на движенията й, включващ обгръщане, притискане, стискане, хапане, боричкане. Предварителните действия на подсъдимия са насочени към сломяване съпротивата на пострадалата с цел съвкупление. Започнала е принуда с цел съвкупление, което не е могло да бъде довършено по причини извън дееца, поради което е налице опит за престъпление по чл.152 от НК. Деянието е останало недовършено, К. не е осъществил половия акт, който е целял, но не защото се е отказал доброволно от това, а защото пострадалата е успяла да се отърве. Деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, както е предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал.1 от НК.         

          От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Прекия и умисъл се обективира от действията на дееца преди и по време на изпълнителното деяние и след това. Действията на К. изразяван неговата решимост да се съвкупи с К., като я принуди към това. След като момичето напуснало заведението, подсъдимия тръгнал след него, незабелязано го последвал в нощта, промъкнал се в жилището му, тихо стигнал до стаята на К., и изненадващо ѝ налетял, по начина описан по-горе. Впоследствие там бил заварен К., на пода, разсъблечен и спящ. Обстоятелството, че подсъдимия отпуснал захвата, когато момичето му казало да „изчака малко“, не води до различни изводи. Всъщност, той го сторил, само защото казаното от К. създало увереност у него, че му е на разположение, че волята ѝ е сломена, и че е приела да му се отдаде, но се нуждае от малко време да се приготви. Малката хитрост от страна на момичето подействала. Не волеви задръжки, а алкохолното опиянение на подсъдимия е препятствало интензитета и концентрацията на усилията му в нужната степен и насока, за да осъществи целта си. Физическите му действия спрямо пострадалата, ясно изразяват похот и категоричната му решимост да осъществи полов акт с нея, независимо и пряко от волята ѝ.

           С оглед горните съображения, неоснователни са оплакванията в жалбата на К..

           КРС подробно е отговорил на всички възражения на защитата по основателността на обвинението. Доводите на КРС се базират на верния анализ на доказателствата и са правилни. В жалбата оплакванията преповтарят тези възражения на защитата пред първоинстанционния съд.

           Правилно КРС е преценил доказателствата по-отделно и в съвкупност. Неоснователно е оплакването за противоречия между гласните доказателства. Такива противоречия няма. Доколкото има леки несъответствия относно незначителни детайли, то това е в рамките на естеството на субективните възприятия и интерпретации. За обстоятелствата от значение по делото, визирани по-горе, няма несъответствия, а още по-малко има такива, които да са останали неизяснени при анализа на доказателствата. Неприемливо е и оплакването, че КРС е акцентирал върху показанията на пострадалата. Първо- те са в унисон с останалите доказателства и второ- с оглед спецификата на престъпления от този вид, най- пълни и преки впечатления има точно жертвата, а най често е и единствения източник на гласни доказателствени средства. В конкретния случай, анализа на доказателствата не дава основание за съмнение в показанията на пострадалата. Сочените от защитата последващи материални претенции към подсъдимия от роднини на К., освен, че не променят значимите фактически изводи, са ирелевантни.

           Доводите на защитата в насока, че последващото поведението на К. /не избягала от къщата, заспала в съседна стая без да се заключи, не огласила подобаващо случката, като не се оплакала своевременно на компетентните органи/, не съответства на положението й на потърпевша от инцидента, какъвто го е описала, са неоснователни. КРС подробно е отговорил на тези доводи на защитата и съображенията му са правилни. В допълнение ВОС ще посочи, че за всички тези обстоятелства, пострадалата е дала логични отговори /липса на ключ, страх от скандал, страх от екстремно отмъстително поведение на свой близки с възможни тежки последствия. Ако според някой поведението на пострадалата не е било най-правилното в ситуацията, то следва да се има предвид, че се касае за 19 годишно момиче- ученичка /без претенции за зрял интелект и непоклатимо самообладание/, след дълга празнична нощ и след употреба на 3 чаши вино. При това положение, една преценка за незряла и не най-разумна последваща реакция в случая, от страна на пострадалата, не поставя под въпрос правилността на фактическите и правни изводи на първата инстанция.

            За престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години. ВОС намира, че при индивидуализацията на наказанието, КРС правилно е преценил наличието на смекчаващи обстоятелства и, че се касае за опит, и правилно е приложил чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Независимо от това ВОС намира, че КРС не е отмерил правилно размера на наказанието, спрямо тежестта и обществената опасност на стореното от извършителя, респ. с оглед степента в която е осъществил намеренията си. Макар че подсъдимия е предприел действия, които, както беше посочено по-горе, недвусмислено изразяват желанието му за съвкупление с Кирилова, независимо от волята ѝ и пряко нея, чрез принуда с физическа сила, то осъществяването на немеренията му е приключило без особени негативни последици за потърпевшата. При това положение ВОС намира, че справедливото наказание е законопредвиденото, в размер под минималния, респ. за срок от 6 месеца. ВОС намира, че наказание под този размер би било в разрез с целите на чл.36 от НК. Съображенията на въззивния съд в тази насока са през призмата на чл.18, ал.2 от НК. Както бе посочено по-горе, не волеви задръжки, а алкохолното опиянение на подсъдимия е препятствало интензитета и концентрацията на усилията му в нужната степен, за да осъществи целта си. В същата насока ВОС преценява и предишните осъждания на дееца, между които има такива за тежки умишлени престъпления и с налагане на ефективни наказания „лишаване от свобода“. По визираните съображения, срока на наложеното наказание „лишаване за свобода“ за срок от 1 година, като несправедливо завишено следва да бъде намалено на 6 месеца.

           Предвид на това, че подсъдимия е осъждан, като са му налагани и наказания „лишаване от свобода“, приложението на института на условно осъждане е изключен.

            Присъдата е неправилна и относно произнасянето от първоинстанционния съд за затворническо заведение, където К. следва да търпи наказанието. В нарушение на чл.301, ал.1, т.6 от НПК, КРС се е произнесъл относно мястото където подсъдимия следва да се изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода“, като е постановил това да бъде сторено в затворническо общежитие от открит тип. КРС не е съобразил изменението в посочената по-горе процесуална норма – ДВ бр.13 от 2017г., което изменение е в сила от 07.02.2017г. По смисълът на новата редакция на цитираната норма, която е следвало да бъде приложена, с оглед чл.3 от НПК, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ да се определи. КРС не е имал правомощие да определи типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално.

           В тази насока, относно посочената неправилност в санкционната част, следва да бъде изменена първоинстанционната присъда.    

            Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 , вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Съдът

 

            Р   Е   Ш   И :

 

            ИЗМЕНЯ присъда № 4/07.06.2018г. по НОХД № 26/2018г., по описа на Районен съд – Кула, с която подсъдимият С.К.К. с ЕГН ********** е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, в затворническо общежитие от открит тип, КАТО НАМАЛЯВА размера на наказанието от 1 година на 6 /шест/ месеца, а в частта относно изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, ОТМЕНЯ постановеното изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.

            ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

            Решението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: