ВНЧХД № 185-2018

Решение по Наказателно дело 185/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 89

гр. Видин, 18.10.2018г.

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                в публично

заседание на осемнадесети септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

              

                                        Председател: А.П.

                                                  Членове: Л.Л.

                                                                  Р.Д.                                                        

 

при секретаря           Н.К.                    и в присъствието на

прокурора                                                    като разгледа докладваното от

                              СЪДИЯТА Л.         ВНЧХД № 185 по описа

за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 289/12.06.2018г. по НОХД № 524/2017г. по описа на Районен съд – В., подсъдимият П.И.М. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на *-***** г. в гр. В., в района на бензиностанция „*****“ на бул. „****“ е причинил на М.В.М. ***, разстройство на здравето, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в порезно нараняване на дясна мишница в горно вътрешната част - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

Подсъдимият П.И.М. е осъден да заплати на М.В.М. с ЕГН ********** сумата 1000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане ****. до окончателното изплащане, като гражданския иск в останалата му до пълния му размер от 5000 лева, е отхвърлен.

           Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия П.И.М., чрез адвокат Г.Г., в качеството ѝ на негов защитник. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание е завишено. Иска се подсъдимия да бъде оправдани по повдигнатото срещу него обвинение.

           Против присъдата в срок е подадена жалба и от тъжителя М.В.М., чрез повереника му- адвокат Б.В.. В жалбата се изразява недоволство от присъдата в нейната гражданска част, като са визирани съображения за неправилност на присъдата в тази й част, тъй като размера на обезщетението е занижен. Иска се присъдата да бъде изменена, като се увеличи размера на присъденото обезщетение.

 

 

           Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че същата следва да бъде изменена, в насока визирана по – долу.      

           При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Анализирал е доказателствата в степен достатъчна, за да направи верен фактически извод, че подсъдимия е причинил телесна повреда на тъжителя, в която насока е правилен и юридическия извод на ВРС, че поведението на подсъдимия разкрива съставомерност. От друга страна, ВРС не е съобразил обстоятелствата по делото /базирани на доказателствата/, които са от съществено значение за правилното му решаване. Поради това ВРС не е квалифицирал вярно деянието на подсъдимия и неправилно го е санкционирал, като не неправилно е определил и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е завишено.

            ВОС ще маркира обстоятелствата във фактически аспект, които са от съществено значение в случая.

            На *****. в град В*, в близост до бензиностанция „****“ на булевард „***“, станала лека катастрофа между автомобил „*****“, управляван от тъжителя М.М. *** и автомобил „***“, управляван от подсъдимия П.М. ***. Разгневен тъжителя слязъл от автомобила си и се втурнал към водача на „*****“-*, който си седял на мястото. М. отворил вратата на автомобила и се нахвърлил върху М. с груби думи, и му нанесъл удари с юмрук в главата. Съпругата на М., която е инвалид, седяла на предната седалка до водача. Тя се изплашила и за да предпази съпруга си, с патерицата си се опитала да избута нападателя. М. също се изплашил, за себе си, но най-вече - за съпругата си, съзнавайки, че ако му се случи нещо лошо, няма да има кой да се грижи за нея. Отчаянието подтикнало М. да вземе ножа, който държал в жабката на колата, за да даде отпор на нападателя. При вида на ножа, М. извикал, че има законен пистолет и отстъпил към колата си. М. излязъл от автомобила си и тръгнал към М., размахвайки ножа. С него причинил порезно нараняване на дясна мишница на тъжителя, в горно вътрешната част. С това конфликта бил преустановен. Двамата останали на място до пристигане на органите на реда, които били сигнализирани чрез телефон 112.

           На място пристигнали полицейските органи. Били издадени и протоколи за полицейско предупреждение на М. и М..

           На М.били съставени АУАН. Въз основа на АУАН срещу тъжителя били издадени НП. НП за нарушение на норми на ЗДП е отменено с решение на Съда, видно от решение № 275/29.05.2017г. по НАХД№ 1653/2016г. на ВРС, потвърдено с решение № 228/19.07.2017г. по КАНД № 198/2017г. на Административен съд-Видин.

           Видно от постановление № 2464/2016г. от 14.02.2017г. на Окръжна прокуратура – Видин, с него е потвърдено постановление на РП – Видин, по прокурорска преписка образувана по жалба на М.М., с което е отказано да се образува досъдебно производство срещу М., тъй като е преценено, че са налице данни за лека телесна повреда, която се преследва по тъжба на пострадалия. Видно от постановлението на ОП-Видин, там е изтъкнат и довод, че не са налице данни за престъпление от обща характер, включително и такова по ч.325 от НК, тъй като действията извършени от М. са защитни по своя характер.

              Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите Н.В. Н., Н. Л. Н., Н. В. А., Н..А.. Г. Д. И. /служители МВР/ и П. Н. М. /съпруга на подсъдимия/; съдебно – медицинската експертиза по писмени данни №39/2017г.; прокурорска пхреписка № 2512/2016г. та РП – Видин.

               Няма противоречие между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от ВРС. Обяснията на подсъдимия М., относно конфликта между него и тъжителя М., са в унисон с показанията на свидетелката М., но също така кореспондират и показанията на разпитаните полицаи.              

               Показанията на свидетеля Б. Ж. А. импонират на установената по – горе фактическа обстановка, доколкото свидетеля е описал наличието на ПТП между автомобилите на тъжителя и подсъдимия. Въззивния съд не кредитира показанията на този свидетел, относно конфликта между М. и М.. Свидетеля е посочил, че М. е слязъл, за да види щетите по автомобила си и тогава М. се навел, извадил нож от колата си и наръгал тъжителя в ръката, след което започнали да обикалят около колата. Свидетеля е казал, че ако М. е бил спрял, М. щял да го наръга и на друго място. Това освен, че противоречи на показанията на свидетелката М. и на обясненията на подсъдимия, противоречи на показанията на свидетеля Г. Д. И.-полицаи в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Видин, интерпретирал безпристрастни впечатления, събрани по служба. Свидетелят е посочил, че е на запис от камера на бензиностанция „*****“ е видял как водача на ****** е отишъл до автомобила на М. и е отворил вратата на водача, а на място от самите участници в конфликта органите на реда разбрали, че водача на **** започнала да налага М. с юмруци и така започнал конфликта. Показанията на свидетеля А.са в противоречие и с визираното в тъжбата от тъжителя, респ. че подсъдимия замахвал многократно с ножа към него, като при поредното замахване го ранил в дясната ръка и тогава М. успял да хване ръката на М. с ножа и да го притисне към автомобила. Поради тези противоречия с другите доказателства, показанията на А.за конфликта не следва да бъдат кредитирани. Въззивният съд намира, че свидетеля А. е пристрастен към тезата на тъжителя. Последният е установил контакт със свидетеля, за да осигурил присъствието му в с.з. пред първата инстанция.

          С оглед установената фактическа обстановка, поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна е съставомерно по чл. 130, ал.1 от НК, но с корекция, че М. е действал при условията на чл.12, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК. По смисъла на чл.12, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Освен цитираната норма, ВОС съобразява и Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73г., Пленум на ВС. Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено. Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. В случая, в контекста на ситуацията и хронологията на действията, /тъжителя М.в, мъж в разцвета на силите си, интервенирал грубо- вербално и с побой върху подсъдимия- възрастен пенсионер; сторил го е пред възрастната съпруга на тъжителя, която е болна и е инвалид; тъжителя заплашил, че има оръжие и ще го използва/ в момента в който М. действал агресивно срещу М. е реализирано непосредствено нападение от тъжителя срещу подсъдимия, което, независимо от прекъсването на физическата агресия, продължило със закана за използване на оръжие срещу М. и по този начин се е изразило в реална опасност от увреждане личността на подсъдимия. Налага се извода, че подсъдимия се е отбранявал и е причинил лека телесна повреда на нападателя М., за да се защити от непосредственото му противоправно нападение. В тази насока подсъдимия не е действал противоправно, тъй като нападението върху него е било факт и той не е бил длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга, да се укрива и да търси помощ от обществени органи или трети лица. От изключително значение в случая е обаче, че макар да се е защитил успешно в достатъчна степен, подсъдимия е продължил физически да въздейства върху нападателя, дори след като опасността от нападението е била елиминирана. Макар, че с ножа и със замахванията срещу нападателя, М. е респектирал М., подсъдимия не спрял тези си действия, докато не нанесъл порезното нараняване на тъжителя. Това действие е било в повече, съобразно необходимостта от защита от нападателя. ВОС преценява, че М. е превишил пределите на неизбежната отбрана, тъй като защитата явно не е съответствала на опасността на нападението. ВОС намира, че порезното нараняване, е ексцес на неизбежната отбрана, с оглед редуцираната до минимум опасност на нападението към момента в който е причинено. Налице е превишаване на пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл.12, ал.2 от НК. Но също така ВОС счита, че подсъдимия М. се е намирал в особено психическо състояние на смущение и уплаха, което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я превишава, с оглед чл.12, ал.4 от НК. В конкретиката на казуса, смущението и уплахата са естествена реакция от бруталното поведение на тъжителя към личността на подсъдимия, в присъствие на съпругата му и е логичен резултата от повишената степен на тревожност на М. в ситуацията – извън рамките на нормалната. В този случай степента на вината е незначителна, поради което законодателят е приел, че не е обществено оправдано налагане на наказание, макар че при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 4 НК деецът е действувал виновно.

Макар деянието да остава общественоопасно и виновно, и извършилият да дължи обезщетение за причинените вреди, то ВОС намира, че деликта в голяма степен е следствие и на поведението на увредения. При това положение, съдът намира, че присъденото от ВРС обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, е несправедливо завишено. С оглед спецификата на увреждането, поведението на увредения допринесло за деликта и чл.52 от ЗЗД, ВОС намира, че справедливо обезщетение в случая е сумата от 50 лева.

           Предвид горното, неоснователна е жалбата на тъжителя М.. Въззивния съд няма основания да увеличи присъденото обезщетение, напротив, с оглед жалбата на подсъдимия, и визираните съображения на Съда, същото следва да бъде намалено до размера, както е посочено по-горе

               Неоснователна е и жалбата на подсъдимия, доколкото се правят оплаквания за съществено процесуално нарушение при постановяване на присъдата от ВРС /без да са конкретизирани/ и че не е доказано авторството на деянието. Основателни са оплакванията в с.з. пред въззивната инстанция относно приложението на института на „неизбежна отбрана“, но във вр. с ал.4 във вр. с ал.2 на чл.12 от НК.

            Предвид горното, присъдата на ВРС е неправилна относно квалификацията на поведението на подсъдимия, наложената санкция и размера на присъденото обезщетение. В тази насока присъдата следва да се измени, като се промени квалификацията на деянието за което е осъден М., като се приеме, че той го е извършил, но във връзка с чл. 12, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК. При това положение присъдата следва да бъде изменена като се преквалифицира деянието на подсъдимия в такова по чл. 130, ал. 1 от НК във вр. с чл. 12, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и вместо приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК, съобразно който подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, на основание чл.12, ал.4 от НК не следва да се наложи на подсъдимия М., тъй като е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на смущение и уплаха.

           Размерът на присъденото обезщетение следва да се намали от 1000 лева на 50 лева.

          В останалата част присъдата на ВРС следва да бъде потвърдена.        Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и ал.3, предложение последно във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

 

            Р   Е  Ш   И :

 

                ИЗМЕНЯ присъда № 289/12.06.2018г. по НОХД № 524/2017г. по описа на Районен съд – Видин: В НАКАЗАТЕЛНО ОСЪДИТЕЛНАТА Ѝ ЧАСТ, като преквалифицира деянието на подсъдимия П.И.М. с ЕГН **********, в такова по чл. 130, ал. 1 от НК във вр. с чл. 12, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и вместо приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК, съобразно който подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, НА ОСНОВАНИЕ чл.12, ал.4 от НК НЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ на подсъдимия П.И.М., тъй като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на смущение и уплаха; В ГРАЖДАНСКАТА ЧАСТ като НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 1000 лева на 50 /петдесет/ лева.

           ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: