ВГРД № 278-2018

Решение по Гражданско дело 278/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е № 80

 

Гр.В

 

17.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             Председател : Д** М**

                                                     Членове :1.С** С**

                                                                       2.Г** Й**

при секретаря     ......................................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело № 278   по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С решение №419/02.07.2018 г. по гр.д.№98/2018 г. по описа на ВРС е осъден Е.В.В. с ЕГН ***** да опразни и предаде на З.С.К. с ЕГН ****** със съдебен адрес:*** заетия от него за послужване недвижим имот : жилище апартамент № 13, находящ се в гр. В**, ж.к. Б** бл.**, ет. * с идентификатор № 10971.509.739.3.13. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В**.

Осъден е Е.В.В. с ЕГН ****** да заплати на З.С.К. с ЕГН ******* със съдебен адрес:*** разноски по делото в общ размер от 450.00 лева....

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Е.В.В. ,който иска да се отмени решението като незаконосъобразно .Поддържа се ,че въззивникът бил лишен от правото на защита поради отказа на пълномощника му пред първоинстанционния съд от защита.Иска се отмени решението без да се сочат негови конкретни пороци и да се върне същото на районния съд .

         Въззиваемата З.К. чрез пълномощника си поддържа ,че жалбата е неоснователна .

         ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Производството пред Районния съд е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ГПК (за опразване на заети за послужване помещения).

Делото е образувано по искова молба от З.С.К. ***, чрез адв. Ц** И** против Е.В.В. ***, с която е предявен иск за опразване на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № **, находящ се в гр. В**, ж.к. Б** бл. **, ет. *.

Твърди се от ищцата, че е собственик на жилище апартамент с идентификатор № 10971.509.739.3.13. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 10971.509.739 с административен адрес: гр. В**, ж.к. Б**бл. **, ет. *, ап. **, ляв, състоящ се от дневна, две спални, кухня, коридор и сервизни помещения със застроена площ от 98.24 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение /мазе/ № 15 с площ от 11 кв.м., ведно с 7.30% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 9, т. III, рег. № 4219, дело № 288 от 2017г. на нотариус Б** Т** с район на действие РС – В**, както и че тя е собственик на още един имот с идентификатор № 1****.509.1145.1.5. по КККР на гр. В*** с адиминстративен адрес: гр. В**, ж.к. Б**, бл. **, вх. *, ет. *, ап. 5, ляв със застроена площ от 71.94 кв.м., съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 2, т. III, рег. № 4**, дело № 282 от 2017г. на нотариус Б** Т* с район на действие РС – В**. Посочва, че имотите е закупила на 22.06.2017г. от ответника и неговата майка. Посочва се също, че след изповядване на сделките, ищцата била помолена от ответника Е.В. да ползват той и майка му двата имота безвъзмездно за срок от един месец. Ищцата се съгласила, но след изтичане на срока те не са опразнили имотите. Поради това ищцата поканила ответника В. с нотариална покана да опразни помещенията и да предаде имотите в срок от седем дни от получаване на поканата, но отново не последвали никакви действия от негова страна.

Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът Е.В.В. да бъде осъден да опразни и предаде заетия за послужване имот, както следва: жилище апартамент № 13, находящ се в гр. В** ж.к. Б**бл.**, ет. *.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен, без да наведе конкретни доводи.

От фактическа страна се установява ,че от представените по делото два броя преписи на нотариални актове за покупко-продажба на 21.06.2017г. и 22.06.2017г., ищцата З.С.К. е закупила от ответника Е.В.В., последният лично и като пълномощник на Е** Н** В** посочените в исковата молба имоти.

От представената нотариална покана от 11.09.2017г., връчена на ответника на 11.10.2017г., се установява, че ищцата го е поканила да освободи и предаде владението върху посочените имоти в седемдневен срок от получаване на поканата.

Разпитаният по делото свидетел С**С**С** - зет на ищцата, установява, че е присъствал на разговор между ищцата и ответникът, в който последният е казал, че след месец - месец и половина ще освободи апартамента, който обитава- апартамент № **, находящ се в гр. В**, ж.к. Б** бл. **, ет. *. Ищцата се е съгласила с това предложение, но ответникът не е напуснал апартамента. Свидетелят посочва, че ищцата не е искала наем от ответника.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Въззивникът по същество не сочи каквито и да било пороци на обжалваното решение ,поради което въззивният съд не може да се произнася по съществото на спора поради абсолютната законова забрана да прави служебна проверка на решението .

Въпреки това за пълнота на изложението въззивната инстанция намира ,че обжалваното решение е правилно по същество.Установява се по несъмнен начин ,че ищцата е собственик на процесния имот, придобит чрез покупко - продажба през 2017г. от ответника и че е налице валидно облигационно заемно правоотношение, по силата на което ищцата е предоставила на ответника в заем за послужване процесния имот . От свидетелските показания се установява, че при проведен разговор непосредствено след извършената покупко-продажба между страните е постигнато съгласие относно съществените условия на договора за заем за послужване, а именно по молба на ответника е била постигната уговорка с ищцата, същият да ползва апартамента за срок от около един месец- един месец и половина, след което ще го освободи. След изтичане на уговорения срок обаче ответникът не   е напуснал имота,като от  представената по делото нотариална покана, получена от ответника на 11.10.2017г., се установява, че ищцата го е поканила да освободи имота и да ѝ го предаде.Ответникът не е предал имота ,който факт не оспорва по същество ,но не сочи каквито и да било основания за неправомерното си поведение .Районният съд е изложил подробни съображения относно правната същност на договора и неговото неизпълнение от страна на ответника ,които въззивната инстанция напълно споделя.

Разноски не следва да се присъждат ,тъй като такива не са претендирани от въззиваемата .

Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №419/02.07.2018 г. по гр.д.№98/2018 г. по описа на Районен съд-В**.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                      2/