ВЧГРД № 304-2018

Определение по Гражданско дело 304/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №193

16.10.2018 Г.

-

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС гражданско отделение в закрито заседание на .................... две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:  Д* М*

     Членове :1. С* С*

  1.             Г* Й*

при секретаря   .............................................    и   с   участието   на

прокурора................................................................

изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело № 304 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С определение от 19 септември 2018 г. по гр.д.№2396/2018 г. по описа на ВРС е оставено без разглеждане искането за постановяване на привременни мерки по отношение на детето А* М* И* .

Определението е обжалвано от М.П.И. с ЕГН:****** лично и като майка и законна представителка на А* М*И* с ЕГН:***** с адрес: гр.В*, ж.к.П*, бл.*, вх.* ет.*,ап.** чрез адв. М** В** съдебен адрес:***, партер офис №*.

В частната жалба се поддържа ,че така постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуални норми.От предявената на 17.09.2018г. искова молба било видно, че са предявени искове с правно основание чл. 59, ал.9, вр. чл. 127, ал.2 от СК за изменяне на определения с Решение от 05.09.2017г.,погр.д. № 2329/2017г. по опис на Районен съд – В** режим на лични отношения на ответника с детето А** М** И** и иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 от СК за изменение размера на определената с решението издръжка.

Искането за привременни мерки било своевременно предявено, инкорпорирано в исковата молба и мотивирано изключително и единствено със защита интересите на детето.Неправилни и незаконосъобразни били мотивите на ВРС, че искането за привременни мерки се явява недопустимо поради установена от съда трайна уредба относно упражняването на родителските права и личните контакти на родителя-ответник с детето по силата на влязло в сила решение от 05.09.2018г. по гр.д.№2329/2017г. на РС-В**. Неправилни били изводите на съда, че за защита интересите на детето ,искане за привременни мерки било допустимо само в случаите когато е налице висящ брачен процес и във висящо производство при спор между родители относно упражняването на родителските права и лични контакти на родител с дете и че липсва трайна уредба на тези взаимоотношения с влязло в сила решение за това.

ВРС бил изложил аргумент за недопустимостта, че следвало и от липсата на законодателна уредба на възможността за постановяване на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК. В случаите, в които било възможно   постановяването на привременни мерки, законодателят изрично го бил предвидил - чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 от СК и чл. 133, ал. 3 от СК, поради което и по аргумент от противното, молбата за привременни мерки в настоящото производство била недопустима, който аргумент бил неправилен. Неправилен бил изводът на районния съд, че процесуалните норми не можели да се прилагат по аналогия, тъй като липсвала такава забрана. Разпоредбата на Чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове регламентирал, че правоприлагането по аналогия е допустимо във всички случаи с изключение на обосноваване на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност , като в случая следвала да намери приложение нормата на чл.323 от ГПК

Първоинстанционният съд бил приел, че постановяването на привременни мерки при влязло в сила съдебно решение било в противоречие с установената с него сила на присъдено нещо, която охранявала интереса на детето.Този правен извод бил незаконосъобразен, тъй като влезлите в сила съдебни решения относно родителските права и личните отношения нямали сила на пресъдено нещо, а само изпълнителна сила, тъй като са постановени в производство по т.н. съдебна администрация.

Поддържа се ,че предвидената от законодателя цел при   постановяването на привременни мерки във висящ брачен процес и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права, лични отношения, местоживеене и издръжка на децата била да се осигури защита на интереса на детето не само в случаите, в които липсва трайна уредба на посочените мерки при наличието на влязло в сила съдебно решение , а във всички случай, когато съществува опасност за правата на детето. Дори да е налице влязло в сила съдебно решение, правата и законните интереси на детето можели да бъдат застрашени и поставени в опасност по всяко време, какъвто бил и настоящият случай. Постановяването на привременните мерки в тези случаи целяло съобразяване с новото фактическо положение и предотвратяване на опасността да бъдат застрашени или нарушени правата и интересите на детето.

С оглед на горното се иска да се постанови съдебен акт с който да се отмени Определение от 19.09.2018г.у постановено по гр.д.№2396/2018г.на ВРС, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането за откриване на производство по привременни мерки по отношение на детето А** М** И** и да се върне делото на ВРС за произнасяне по същество на искането .

 

След като взе предвид постъпилата жалба ВОС прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството по делото е образувано по искова молба от М.П.И. от гр. В* против М** С* И* от гр. В*, с правно основание чл. 59, ал, 9 от СК във вр.с чл.127, ал.2 от СК.

С исковата молба ищцата е направила искане за определяне на привременни мерки досежно режима на лични контакти на детето А** М** И** с бащата М** С** И**.

Районният съд е приел ,че настоящото производство по привременни мерки е явява недопустимо,тъй като молбата за откриването му била направена по искова претенция, основана на чл. 59, ал. 9 от СК във вр.с чл.127, ал.2 от СК, с която се претендирала промяна в режима на лични контакти и заплащане на издръжка на детето А* М*И**, установен с влязло в сила решение от 05.09.2017г. по гр. дело № 2329 по описа на ВРС за 2017г. Определянето на привременни мерки било допустимо само при липса на установена от съд уредба относно упражняването на родителските права и личните контакти на родител с детето. Целта на постановяването на привременни мерки във висящ брачен процес и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права била да се осигури защита на интереса на детето в случаите, в които липсва трайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителски права и личните контакти на родител с дете. Привременни мерки можели да се вземат по всяко време, докато производството по делото, в което същите могат да бъдат определени, е висящо, като с приключването на делото същите отпадали, тъй като се замествали от трайната уредба на отношенията, установена със сила на присъдено нещо на решението, с което вече бил разрешен този спор. Следователно наличието на трайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителските права и личните контакти на родител с дете, каквато било налице в настоящия случай, водело до недопустимост на искането за определяне на привременни мерки. Аргумент за недопустимостта следвал и от липсата на законодателна уредба на възможността за постановяване на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК. В случаите, в които било възможно постановяването на привременни мерки, законодателят изрично го бил предвидил - чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 от СК и чл. 133, ал. 3 от СК, поради което и по аргумент от противното, молбата за привременни мерки в настоящото производство е недопустима. Въз основа на горните мотиви Районен съд-Видин оставил искането за определяне на привременни мерки без разглеждане като недопустимо.

ВРС намира ,че изводите на районния съд са незаконосъобразни поради следното :

Целта на постановяването на привременни мерки във висящ брачен процес и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права е да се осигури защита на
интереса на детето не в случаите, в които липсватрайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителски
права и личните контакти на родител с дете"(най-вероятно районният
съд под този израз е имал предвид наличието на влязло в сила съдебно
решение ),а във всички случай ,когато съществува опасност за правата
на детето. Дори да е налице влязло в сила съдебно решение ,правата и
законните интереси на детето могат да бъдат поставани в опасност
(поради смърт на родителя ,упражняващ родителските
права,фактическа невъзможност или нежелание да изпълнява
родителските     си     задължения          и     пр.).Постановяването     на привременните мерки в тези случай цели съобразяване с новото фактическо положение и предотвратяване на опасността да бъдат застрашени или нарушени правата на децата-тази опасност може да възникне винаги и не зависи от вида на споровете ,които са водили или водят родителите   относно упражняването на родителските права ,издръжката и пр.

Поради горното законодателят е предвидил възможността на постановяване на привременни мерки във всички случаи -както във висящ брачен процес /Чл.59 ал.9 ГПК/ ,така и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права и при липса на брак /чл.127 ГПК/.В тези случаи изрично е предвидено ,че могат да се постановяват привременни мерки.Влезлите в сила съдебни решения относно родителските права нямат сила на пресъдено нещо ,а само т.н. изпълнителна сила ,тьй като са постановени в производство по т.н. съдебна администрация.

Неправилен е изводът на районния съд ,че процесуалните норми не могат да се прилагат по аналогия ,тъй като липсва такава забрана.Разпоредбата на Чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове е ясна - правоприлагането по аналогия е допустимо във всички случаи с

изключение на обосноваване на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за произнасяне на районния съд ,тъй като единствено последният е компетентен да се произнесе относно привременните мерки /Чл.323 ГПК/.

Водим от горното ВОС

ОПРЕДЕЛ   И:

ОТМЕНЯ определение от 19 септември 2018 г. по гр.д.№2396/2018 г. по описа на ВРС и връща делото на Районен съд-В** за произнасяне по същество на искането .

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :