ВЧГРД № 261-2018

Определение по Гражданско дело 261/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ...182...........

гр. Видин, 21.09.2018 г.

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: В.В.

 

Членове:   1. А.П.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията М. въззивно частно гражданско дело № 261 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Делото е образувано по частна жалба от В.Г.В., ЕГН ********** *** против Определение            № 385 от 05.07.2018 година по частно гражданско дело № 91/2012 година на Белоградчишки районен съд. Поддържа в частната жалба, че определението е незаконосъобразно и необосновано в нарушение на чл. 420, ал. 2 от ГПК. БРС не е съобразил приложеното по делото удостоверение, че от образуването на изпълнителното дело през месец април 2012 година до момента не са предприети никакви принудително изпълнителни действия и е изтекла петгодишната давност на вземането . посочва, че искането за спиране е основателно, а определението на БРС за липса на убедителни писмени доказателства е немотивирано.

Моли съда да уважи подадената частна жалба като приеме, че са налице основанията по чл. 420, ал. 2 ГПК и е представила убедителни писмени доказателства за това, че към настоящия момент не дължи нищо на „О…“ АД във връзка с издадената срещу нея заповед № 59 от 28.03.2012 година за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като вземането се явява погасено по давност.

Постъпил е отговор от ответната по жалба страна „О….„ АД, ЕИК …., което поддържа становище, че жалбата е неоснователна, а твърденията за изтекла давност не са предмет на настоящето производство.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по жалба страна и съобразявайки данните по делото приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като разгледан по същество е неоснователна по следните съображения:

Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основан на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, извлечение от счетоводни книги на банката заявител. Съобразно чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът може да постанови спиране на изпълнението само когато длъжника представи обезпечение за кредиторите или убедителни писмени доказателства. В конкретния случай исканото за спиране на незабавното изпълнение по образуваното изпълнително дело са мотивира с обстоятелството, че изпълнителните действия не са поискани от взискателя в продължение на две години. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК визира бездействието като основание за прекратяване на изпълнителното производство, не налага извода, че вземането срещу длъжника не съществува. Твърденията на жалбоподателя относно фактите на изтекла погасителна давност не са предмет на настоящето дело и е недопустимо да бъдат обсъждани в това производство. Именно поради това, това производство съда не би могъл да изследва въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземането спрямо длъжника в този смисъл жалбата се явява неоснователна и следва ад бъде оставена без уважение, определението на БРС като правилно и обосновано, потвърдено.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 385 от 05.07.2018 година по частно гражданско дело № 91/2012 година по описа на Белоградчишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.