ВГРД № 225-2018

Решение по Гражданско дело 225/2018г.

                                               РЕШЕНИЕ№ 70

гр. Видин, 02.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд гр. Видин, гражданско отделение, в публично заседание на втори октомври   през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ   : В. В.

                                                                            Членове : 1. А. П.

                                                                                             2.В. М.

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдията В. М. гр. дело № 225 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В.Л.Е. ЕГН : ********** *** против Решение от 16.03.2018г по грд № 2242 от 2017г по описа на ВД-РС, с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 ,2,3 КТ за отмяна на Заповед № 24823.05.2017г на Изпълнителния директор на …, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.12 Кт, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност“Главен специалист „ в … и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 Кт в размер на 4 200 лв.

Подържа във въззивната жалба, че решението на районен съд е неправилно и необосновано, следва да бъде отменено и уважен иска пред първата инстанция така както е предявен и допълнен с искова молба и в съдебно заседание. Иска се ВОС да постанови решение с което да възстанови на работа В.Л.Е. на основание чл.344,ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл. 133, ал.1 от АПК", като вземе в предвид , че същия е Работил на длъжност " Г…." в И… , когато със ЗАПОВЕД № … г. на Изпълнителния директор на ' И….на основание чл. 325, ал. I т. 12 от К Г противоправно е освободен от заеманата от него длъжност и му е прекратен трудовия договор.

        Посочва, че е Работил в И… по трудови правоотношения с трудов договор №17 от 21.01.2005 г. на длъжност „М…";, като същия е бил със срок на изпитание и по инициатива на работодателя със заповед №113 от 31.05.2005 г. същия е бил прекратен.

През същата година отново е назначен на длъжност „ Г…" И…с трудов договор №326 от 02.11 2005 г. , като с допълнително споразумение №052 от 06.03.2009 г. и е бил преназначен на длъжност „Г…". В зависимост от Устройствения правилник на И…и Класификатора на длъжностите в администрацията , с допълнително споразумение №159 от 14.10.2010 г. е назначен на длъжност „ Г….". а с допълнително споразумение №112 от 11.11.2013 г. преназначен в отдел „Р…." на същата длъжност до момента на освобождаване, а именно със Заповед №24 от 23.05.2017 г.

Моли Съда да уважи обективно съединените искове.

Ответната по делото страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, в срока за отговор, оспорва като неоснователна подадена пред PC - гр .Видин въззивната жалба от пълномощника на В.Л.Е.. Подържат, че Решение от 16.03.2018 г. постановено по гр. дело № 2242/ 2017г. по описа на РС-гр. Видин е правилно, процесуално законосъобразно и обосновано, поради което следва да остане в сила.

Считат, че правилно съдът е посочил в решението си, че процесната заповед е връчена на ищеца на 23.05.2017г. в 15:50ч., видно от представеното заверено копие на същата, както и че същият е получил заповедта си, което е удостоверено със саморъчното изписване на трите му имена, положен подпис, дата и час на получаване. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че искът за незаконно уволнение следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, както и че останалите искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ с оглед тяхната акцесорност следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, с произтичащите от това правни последици.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делоито, прие за установено следното от фактическа страна :

        С Решение от 16.03.2018г по грд № 2242 от 2017г по описа на ВД-РС,   са отхвърлени обективно съединените искове предявени от В.Л.Е. ***, с правно основание чл.344 ал.1 ,2,3 КТ за отмяна на Заповед № …г на Изпълнителния директор на И…, с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн чл.325 ал.1 тк.12 Кт, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност“Главен специалист „ в И… и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 Кт в размер на 4 200 лв.

Установи се по делото, че страните са били в трудови правоотношения , като жалбоподателя е Работил на длъжност " Г…" в И...

СЪС ЗАПОВЕД № 24/23.05.2017 г. на Изпълнителния директор на ' И…на основание чл. 325, ал. I т. 12 от КТ е освободен от заеманата от него длъжност и му е прекратен трудовия договор.

Процесната заповед е връчена на ищеца на 23.05.2017г. в 15:50ч., видно от представеното заверено копие на същата, както и че същият е получил заповедта си, което е удостоверено със саморъчното изписване на трите му имена, положен подпис, дата и час на получаване.

Въз основа на тези данни правилно ВРс е приел, че от датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор -23.05.2017г. започва да тече двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за оспорване на законността на уволнението като същият е изтекъл на 23.07.2017. исковата молба е подадена чрез работодателя на 04.08.2017г, т. е след изтичане на срока . С оглед направеното възражение от работодателя , че основния иск е погасен по давност първоинстанционния съд го е отхвърлил , както и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа.

При така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения :

        Основното оплакване на въззивника е, че в хода на делото са доказали по несъмнен начин, че Заповед № РД …. на изпълнителния директор на И…, с което е прекратено трудовото правоотношение е противоправна, както и че не е станало ясно кога точно същата е връчена на ищеца.

Правилно съдът е посочил в решението си, че процесната заповед е връчена на ищеца на 23.05.2017г. в 15:50ч., видно от представеното заверено копие на същата, както и че същият е получил заповедта си, което е удостоверено със саморъчното изписване на трите му имена, положен подпис, дата и час на получаване./ стр.27 от делото /.

От датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор -23.05.2017г. започва да тече двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за оспорване на законността на уволнението като същият е изтекъл на 23.07.2017.

Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че искът за незаконно уволнение следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, както и че останалите искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ с оглед тяхната акцесорност следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед погасяването по давност на исковете по чл.344 ал.1 Кт, съдът не дължи произнасяне по останалите оплаквания във въззивната жалба, но за пълнота следва да отбележи, че при определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава, а видно от представените и приети от съда длъжностно разписание на И… и поименно разписание на И… преди и след трансформацията, численият състав на Отдел „Р…." - гр. С… не се променя (31 щатни бройки). Независимо дали при трансформиране на длъжността (при определянето й за заемане по служено правоотношение) са запазени всички основни трудови функции, дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работна сила. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителната закрила по чл. 333 от КТ или тези за извършване за подбор по реда на чл. 329, ал.1 от КТ, като заемащият длъжността по трудово правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. Задължението за подбор възниква за работодателя само в хипотезите на чл. 329, ал.1 от КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително, т.е. само при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работа, поради което, когато работодателят трансформира една или повече длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността.

        С оглед посоченото по-горе, Съдът приема, че решението на ВРС е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ВДОС :

 

                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.03.2018г по грд № 2242 от 2017г по описа на ВД-РС,   са отхвърлени обективно съединените искове предявени от В.Л.Е. ***, с правно основание чл.344 ал.1 ,2,3 КТ за отмяна на Заповед №….г на Изпълнителния директор на И…, с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн чл.325 ал.1 тк.12 Кт, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност“Г… „ в И…и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 Кт в размер на 4 200 лв.

        Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС по реда на касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

 

  1.