ВГРД № 202-2018

Решение по Гражданско дело 202/2018г.

                            Р Е Ш Е Н И Е 73

                                           15.10.2018 г.                      

                                      гр. Видин

 

                                   В ИМЕТО НА   НАРОДА

Видинският окръжен съд                                               граждански състав

На двадесет и пети септември           две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. В.

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : А. П.

                     В.М.

Секретаря В.К.

като разгледа докладваното от съдия В. М.

в .гр.дело № 202 по описа за 2018 година,

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

        Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Е.Т.В. , ЕГН : ********** против Решение № 198/20.04.2018г по грд № 3190/2017г на ВРС, с което е отхвърлен предявения от него против „М….” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.В…, обл.В…, ж.к.„Б….”, бл…., вх…., ет…., ап…., представлявано от Н. М., иск за заплащане на сумата в размер на 9108,00 лева - неизплатено на ищеца трудово възнаграждение за периода от м.Септември 2014г. до м.Юни 2016г., или по 414 лева месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.11.2017г. до окончателното издължаване по Трудов договор № 29/03.04.2014г., сключен между страните, като неоснователен и недоказан. „М….” Еоод, ЕиК …, е осъдено на основание чл.86, ал1 от ЗЗД, да му заплати сумата в размер на 1.70 /един лв. и седемдесет ст./ лева, представляваща законната лихва за забава върху главница от 341.59 – трудово възнаграждение за м.07.2015г., за времето от падежа за плащане на месечното трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017г., като е Отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 1934,31 лева, представляващ мораторна лихва върху главницата – неизплатено трудово възнаграждание, върху всяко месечно плащане, считано от последното число на месеца, следващ месеца на плащане до датата на предявяване на иска 01.11.2017г., като неоснователен и недоказан.

        Жалбоподателя е осъден, да заплати на „М….” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.В., обл.В…, ж.к.„Б…”, бл.., вх.., ет.., ап.., представлявано от Н. М., разноски по делото както следва: 779.88 /седемстотин седемдесет и девет лв. и осемдесет и осем ст./ лева за адвокатско възнаграждение и 50.00 /петдесет/ лева разноски за вещо лице.

Подържа се пред ВОС искане да уважи въззивната жалба като основателна и отмени порочното първоинстанционно решение.

       Посочва, че Съдът неправилно и необосновано е приел за установени извършените плащания на трудовото възнаграждение, тъй като в настоящото дело липсва каквото и да е доказателство за извършеното плащане, липсва подписа на жалбоподателя на ведомост, липсва и банков превод.

       Жалбоподателят е започнал да получава трудовото си възнаграждение по банков път СЛЕД процесния период, преди това не е получавал същото, като и няма представено нито едно доказателство за извършено плащане на трудово възнаграждение .

       Посочва, че според разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, съгласно която изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Подписаната от работника ведомост доказва основанието, на което е извършено плащането. По същия начин, когато основанието за плащане на определена сума е изрично посочено от работодателя в нареждането за банков превод или в разписката, съставените документи установяват вида на плащането. В този смисъл е и Решение № 42 от 30.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 434/2017 г„ IV г.о., което посочва и трайната практика на ВКС, установена в решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение № 746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г„ II г. о. на ВКС, решение № 258/03.11.2017 г. по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

        Моли Съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционния съдебен акт и постанови ново решение, с което уважи предявените искове.

Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба. Посочва, че ВРС се е съобразил с нормата на чл.142 ГПК ал.2 ГПК: , дал е ход на делото и се е произнесъл по същество, тъй като не са били налице пречки за това.

Неоснователно е и оплакването относно изготвената по делото експертиза, както и представеното допълнително заключение. Същите са съобразени с фактическата обстановка и счетоводните документи и е установено, че на ищеца са изплатени дължимите трудови възнаграждения и командировъчни средства. Посочва, че е неоснователно твърдението му за липса на подпис във ведомостта на ответното дружество, тъй като ищеца е работил като международен шофьор, постоянната му работа е била в чужбина, плащането е извършвано не на каса , а по банков път. Това обстоятелство е установено от двете икономически експертизи.

Моли Съда да постанови решение, с което потвърди решението на ВРС.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Исковете са с правно основание чл.128 т.2 от КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

С Решение № 198/20.04.2018г по грд № 3190/2017г на ВРС е отхвърлен предявения от Е.Т. против „М…” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.В…, обл.В…, ж.к.„Б…”, бл…., вх…., ет…., ап…., представлявано от Николай Марков, иск за заплащане на сумата в размер на 9108,00 лева - неизплатено на ищеца трудово възнаграждение за периода от м.Септември 2014г. до м.Юни 2016г., или по 414 лева месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.11.2017г. до окончателното издължаване по Трудов договор № 29/03.04.2014г., сключен между страните, като неоснователен и недоказан, Осъдено Е „М…” Еоод, ЕиК .-…,на основание чл.86, ал1 от ЗЗД, да му заплати сумата в размер на 1.70 /един лв. и седемдесет ст./ лева, представляваща законната лихва за забава върху главница от 341.59 – трудово възнаграждение за м.07.2015г., за времето от падежа за плащане на месечното трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017г., като е Отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 1934,31 лева, представляващ мораторна лихва върху главницата – неизплатено трудово възнаграждание, върху всяко месечно плащане, считано от последното число на месеца, следващ месеца на плащане до датата на предявяване на иска 01.11.2017г., като неоснователен и недоказан.

        Жалбоподателя Е Осъден, да заплати на „М….” ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.В…, обл.В…, ж.к.„Б…”, бл…., вх…., ет…., ап…., представлявано от Н… М…., разноски по делото.

        Установи се, че по силата на Трудов договор № 29/03.04.2014г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е приел да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил – международен транспорт в ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 414 лева, както и че с акт за прекратяване на трудово правоотношение № 61/17.02.2017г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ - по взаимно съгласие.

Е.Т. претендира заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.Септември 2014г. до м.Юни 2016г., или по 414 лева месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.11.2017г. до окончателното издължаване.

        От представените фишове за работна заплата и две заключения на съдебно – икономически експертизи – едната, изготвена на база документацията, намираща се в ответното дружество и разплащателната му сметка, от която са наредени парични суми в полза на работника, а другата – на база извлечението от сметката на лицето Мариана Емилова Костадинова, което ищецът е посочил като правоимащо да получава трудовото му възнаграждение, за процесния период м.Септември 2014г – м.Юни 2016г. на жалбоподателя са начислени по ведомост договорените трудови възнаграждения; върху тях са направени удръжки за осигурителни вноски за сметка на лицето и ДДФЛ, и чистата сума му е превеждана по банков път на посочената от него банкова сметка, ***фьори на дружеството по приложен списък.

Върху банковите извлечения в счетоводството на ответното дружество са направени отбелязвания, каква част от сумата е работна заплата и каква е изплащана за командировъчни разходи. Вещото лице е съобразило и представените банкови извлечения от сметка на името на М… К…, от които е видно, че през исковия период по сметката от страна на ответното дружество са преведи суми, осчетоводени в дружеството като трудово възнаграждение и разходи за командировки на ищеца Е.Т., като при съпоставянето им не се установяват неизплатени основни трудови възнаграждения на ищеца за претендирания период м.09.2014 до м.06.2016г.

Двете заключения на вещото лице съвпадат изцяло и установяват, че за исковия период ответното дружество няма неизплатени задължения към ищеца. Предвид изложеното, искът за заплащане на трудово възнаграждение за процесния период е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.  

        Заключението на вещото лице установи, че само за м.07.2015г. нетното трудово възнаграждение е изплатено на ищеца със закъснение – на 18.09.2015г., вместо до 31.08.2015г., съгласно т.7 от трудовия договор – до края на месеца, следващ отчетния, за което му се дължи лихва за забава в размер на 1.70 лева върху главница от 341.59 лева, за времето от падежа за плащане на месечното трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017.

        Поради това , искът за заплащане на лихва за забава е уважен в установения от вещото лице размер, а в останалата си част – отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства, изменящи възприетата от ВРС фактическа обстановка или налагащи друг краен правен извод, различен от този постановен от ВРС. В определението си от 03.07.2018г, ВОС е взел становище относно неоснователността на подържаните искания за нови доказателства от жалбоподателя.

   С оглед горното, Съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/20.04.2018г по грд № 3190/2017г на ВРС.

ОСЪЖДА Е.Т.В., ЕГН ********** ***, и със съдебен адрес ***, да заплати на „М…” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.В…, обл.В…, ж.к.„Б…”, бл…., вх…., ет…, ап…., представлявано от Н. М., разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 800 /осемстотин / лв.за адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.