ВГРД № 155-2018

Решение по Гражданско дело 155/2018г.

                            Р Е Ш Е Н И Е № 69

                                            10.10.2018 г.                      

                                      гр. В**

 

                                   В ИМЕТО НА   НАРОДА

ВОС                   гражодански състав

На осемнадесети септември          две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : В****

                                                                        ЧЛЕНОВЕ : АН** П**

                     В**М**

Секретаря И**К**

като разгледа докладваното от съдия В** М**

в .гр.дело № 155 по описа за 2018 година,

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

        Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по повод въззивна жалба от Б.Ц.В. с ЕГН : *** ***, чрез адв.Я**В** от САК против Решение № 19/08.02.2018г по гр.д № 641/2017г по описа на БРС.

Подържа във въззивната жалба, че решението е незаконосъобразно и необосновано, в нарушение на материалния и процесуалния закон.  Посочва, че не е предоставена възможност на ответницата да вземе становище относно заявената начална дата за упражняването на фактическата власт от ищцата, с което е нарушено правото й на защита.

Ответницата е поискала да й се допусне свидетел, БРС го допуска, без да укаже, че разпита му ще се проведе в първото по делото заседание, като не е уважил и обективната невъзможност на процесуалния представител да се яви в това съдебно заседание, без мотиви го заличава и лишава ответната страна от право на защита.

Подържа, че решението е необосновано и неправилно е приел, че е осъществен състава на чл.79 ал.1 ЗС. Посочва, че не е установено категорично и недвусмислено отхвърляне на владението на ответната страна.Смяната на бравата на входната врата от ищцата е противоправно поведение, от което не следва да черпи права и основава владението си върху процесния имот. Извършването на ремонти и подобрения не било доказано.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск , с произтичащите от това правни последици.

Ответната по делото страна оспорва изцяло въззивната жалба. В съдебно заседание подържа становище, че иска е основателен и доказан и правилно, съобразявайки данните по делото БРС го е уважил и приел, че В.Ц.В. е придобила процесния имот по давност.

ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявйки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

   Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за установяване правото на собственост върху недвижим имот.

        С Решение № 19/08.02.2018г по гр.д № 641/2017г по описа на БРС последния приема за установено по отношение на Б.Ц.В. с ЕГН **********, по предявеният от В.Ц.В. с ЕГН ********** срещу Б.Ц.В. иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, че В.Ц.В. с ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот : УПИ ХV-218 в кв. 11 по регулационния план на с. Г. обл. В. с площ от 1 131кв.в., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 64кв.м и масивно жилище със застроена площ от 24 кв.м. при граници и съседи : упи ХІІI-219 К. К., упи ІІІ-226 П. Г., упи ІV-227 Т. К. и упи ХІV-218 н-ци на В. Н.

От данните по делото се установи, че правото на собственост в/у процесния имот в с. Г., обл. В. е принадлежало на Ц. В. М. Негови наследници видно от представеното по делото удостоверение за наследници са ищцата и ответницата - негови дъщери.

Св. Б. Й. твърди в показанията си, че ищцата е упражнявала фактическата власт върху процесния имот след смъртта на съпругата на наследодателя Ц. М…през 2005г. повече от десет години. Въпреки, че живее в Д…ищцата редовно е пребивавала в имота за времето от м.май до м.октомври-ноември и извършвала ремонти и подобрения на жил. сгради и в дворното място, само тя разполага с ключ от входната порта.

По делото няма никакви доказателства за извършени действия, прекъсващи давността. Не се установи ответницата да е проявявала интерес към имота като съсобственото имущество и да е изразявала воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред след смъртта на И. Г. М./2005г./ - съпруга на починалия през 1994г. наследодател на страните до 2015г./изтичане на изискуемия се от закона десетгодишен давностен срок/. Нейните деца са идвали в имота, само когато в него е пребивавала ищцата, но самата ответница не е посещавала проц. недвижим имот.

През лятото на 2017г. ищцата не е допуснала до имота дъщерята на ответницата – Д.Н. С., което е наложило последната да се обърне за съдействие към РП Белоградчик.

От показанията на разпитаният по делото свидетел, който е съсед на процесния недвижим имот в с.Г., общ.Р., обл.В, се установи, че В. освен, че владее целия имот, състоящ се от дворно място, къща и лятна кухня, извършва и ремонти в имота. Тези извършвани ремонти са индивидуализирани по вид от свидетеля, в част от които ремонти е участвал и самия свидетел, помолен от В.В.. Ищцата поддържа съществуващите овощни дръвчета в дворното място, като засажда и нови, което е още едно доказателство за владение върху процесния недвижим имот.

В.В. е сменила и е поставила ключ със секретна брава на портата на двора. Този ключ притежава само тя, като дава и един ключ на съседа си - свидетелят по делото, да наглежда имота през месеците през които не живее в имота - от м.декември до началото на месец април. Нещо повече - установи се по делото, че децата на ответницата Б.В. - син и дъщеря - идват в имота само когато там е леля им . По този начин по един безспорен и категоричен способ ищцата отблъсква всякакъв опит от страна на сестра си и нейните близки по права линия да посещава имота без нейно присъствие. Когато идват, те идват при ищцата, когато тя е там и на гости при нея. Налице е едно манифестиране на владението и своене на целия недвижим имот в с.Г., общ.Р., обл.В., от страна на ищцата. Това владение тя демонстрира освен по отношение на всички останали, така и по отношение на своята сестра - ответница по делото и по отношение на нейните деца, племенници на В.В..

По делото не са представени никакви доказателства - нито писмени, нито гласни опровергаващи гореизложените изводи. Направеното оспорване от страна на процесуалния представител на ответницата и представеното писмено доказателство с отговора на исковата молба, изразяващо се в Постановление за отказ да се образува досъдебно производство изх.№ 284/ 04.08.2017 год. на РП Белоградчик, касае жалба от лицето Д. Н.С. - различно от ответницата и не установява факти, различни от изложените в исковата молба и събраните в хода на процеса.

           При тези данни, ВОс намира предявения иск за основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано по следните съображения:

За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да е достигнало до собственика. В настоящия случай, както беше установено от разпитания по делото свидетел, упражняването на фактическата власт е започнало от ищцата с намерението да свои имота още през 2005г, след смъртта на И.Г. М./2005г./ - съпруга на починалия през 1994г. наследодател на страните до 2015г./изтичане на изискуемия се от закона десетгодишен давностен срок/, като продължава и до настоящия момент.    От изложеното по- горе може да се направи категоричният извод, че ищцата доказа правото си на собственост върху процесния имот, който е придобила чрез осъществявано от нея владение като собственик за повече от десет години. Установи се, че владението й е било непрекъснато и необезпокоявано от никого, включително и от ответника. Последната не доказа да е осъществявала някога владение върху спорните имоти. Тя не доказа да е предприемала такива действия, които да сочат за наличие на нейни претенции по отношение на имотите. При липса на действия, целящи отблъсване на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, действията по ремонт, поставяне на секретна брава обработване на дворното място, засаждане на овощни дръвчета следва да се възприемат като действия по упражняване на фактическа власт по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. От данните по делото се установи намерението на В.В. да свои имота/ същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание/ ищеца е манифестирал явно и недвусмислено като редовно е пребивавал в имота и извършвал ремонти и подобрения в същия през период от време по-дълъг от установения в закона, сменил е и бравата на входната порта, децата на ответницата са посещавали имота само когато там е пребивавала ищцата, с които действия е демонстрирал поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот.

Не се установи ответницата да е проявявала интерес към имота като съсобственото имущество и да е изразявала по какъвто и да било начин воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред. Действията на ищеца сочат на явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху припадащите се на ответницата идеални части от правото на собственост върху проц. недв. имот за времето от 2005г. до предявяване на иск. молба, въз основа на което следва да се приеме, че право на собственост в/у принадлежащите на ответницата идеални части от процесния недвижим имот е придобито по давност.           Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че предявеният установителен иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК е основателен и като такъв го уважава.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба , че е допуснато процесуално нарушение и на ответницата Б.Ц. не е предоставена възможност да вземе становище относно заявената начална дата за упражняването на фактическата власт от ищцата, с което е нарушено правото й на защита, както и , че БРС е допуснал свидетел, без да укаже, че разпита му ще се проведе в първото по делото заседание, като не е уважил и обективната невъзможност на процесуалния представител да се яви в това съдебно заседание, без мотиви го заличава и лишава ответната страна от право на защита.

Определението на БРС по чл.140 ГПк е получено от Б.Ц.в. чрез адв. Пълномощника й на 08.01.2018г, като е уведомена за датата на съд.заседание -24.01.2018г. С молба от 22.01.2018г адв. Пълномощника, без излагане на основателни причини е пожелал разпит на свидетел в следващото съдебно заседание. Правилно първоинстанционния съд е оставил без уважение това негово искане , разгледал е делото , извършил е процесуални действия и постанови съдебния си акт.Липсват данни,да са били налице и условията на чл.142 ал.2 ГПК.

     Жалбата е неоснователна и в частта , визираща , че решението е необосновано и неправилно БРС е приел, че е осъществен състава на чл.79 ал.1 ЗС, тъй като не е установено категорично и недвусмислено отхвърляне на владението на ответната страна.

       Подробни съображения , Видинския окръжен съд посочи по-горе. Такива подробно е изложил и БРС, които настоящия състав приема и препраща към тях на осн чл.272 ГПК.

С оглед горното, ВОС намира обжалваното решение за прави55лно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ВОС :

 

                     Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/08.02.2018г по гр.д № 641/2017г по описа на БРС.

        Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.