ВГРД № 228-2018

Решение по Гражданско дело 228/2018г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №73

                      

                                            Гр. В** 11.10.2018г.

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВОС   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА деветнадесети септември

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д** М**

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. Св** С**                        

  1.          2. Г** Й**

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ       Арт.Ангелова                      И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                           КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

     съдия Св** С**                в.   ГР.Д. № 228  ПО ОПИСА

ЗА   2018   ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Б** В** И** Г**”АД-С** против Решение №154 от 26.03.18г. по гр.д. №2687/17г. на ВРС .Иска от съда да отмени обжалваното решение и постанови ново ,с което да уважи иска като признае,че Община В** е отговорна за случилото се ПТП и дължи сумата за изплатеното застрахователно събитие. Претендирани са разноски по делото.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Община Видин е подал писмен отговор като оспорва въззивната жалба и иска ВОС да потвърди първоинстанционното решение. Твърди,че ищецът не е направил нужните справки и проучвания дали водачът на МПС е бил добросъвестен и дали е имал правомерно поведение на пътя. Счита,че не е установено точно къде на пътното платно е била описаната нередност ,дали е собственост на Община В** и от там дали общината е отговорна.Моли да им бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.410,ал.1,т.2 КЗ и с чл.86 ЗЗД, като  ЗАД „Б** В** И** Г**”АД-С** иска от съда да осъди ответника Общ.В** да им заплати сумата 147,41 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.Претендираната сума представлява изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по силата на застраховка „Каско ”. Установено е по делото,че на 01.05.2017г. л.а. „П**“,собственост на Б**Б** К**,управляван от Б**Л** К**,при паркиране на ул.“Я**“№9 попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно ,в резултат на което на автомобила били нанесени щети. Установено е също, че ищецът като застраховател е изплатил щета в размер на 147,41 лв. на собственика на увредения автомобил.

При тези данни ВРС е отхвърлил иска по чл.410,ал.1,т.2 КЗ като е приел,че не е установено къда точно на пътното платно е въпросната дупка,дали е на паркинг или а пътното платно и дали Община видин е отговорна за поддръжката на това място.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства,

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Настоящият състав на ВОС не споделя изводите на първоинстанционния съд. Безспорно установено е,че застрахованото при ищеца МПС е попаднало в дупка,в следствие на което са му нанесени щети в размер на 147,41лв.,които са изпратени от застрахователя на собственика на автомобила по силата на сключена застраховка „Каско“.

Спорът между страните в настоящия процес е дали дупката се е наморала на пътното платно,в края на пътното платно или на паркинг,което има отношение за ангажиране отговорността на Общ. В** като собственик на общинската пътна мрежа.

В чл.5 от Закон за пътищата са посочени елементите на пътищата-обхват на пътя,пътни съоръжения и пътни принадлежности.В допълнителни разпоредби на ЗП са посочени понятията за „път“,“земно платно“,“Пътни съоръжения“,Пътни принадлежности“,“Обслужваща зона „ и т.н.Всички тези законово закрепени понятия приведени към нормата на чл.8,ал.3 ЗП и чл.19,ал.1,т.2 и ал.2,т.4 от ЗП навежда на извода,че общинските пътища като публична общинска собственост се управляват от кметовете на съответните общини,които организират и осъществяват защитата на пътищата,включително и пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.

При това положение става ясно,че е без значение дали процесната дупка,станала причина за ПТП е на самото пътно платно на ул.“Я**“ или в края на платното, или на обществен паркинг на ул.“Я**“.Всички изброени са общинска собственост и следователно Общината е отговорна за тяхната поддръжка.Община В** е следвало да следи за състоянието на пътното платно и съответно да осигури безопасното му ползване.В резултат от попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на автомобила били нанесени щети в размер на 147,41лв.Не се спори между страните,че тази сума е изплатена от ищеца на собственика на увредения автомобил в качеството му на застраховател по застраховка „Каско ” .В този смисъл неоснователни са твърденията на Община Видин,че водачът на автомобила е бил длъжен да следи за пътното платно и да заобиколи дупката и едва ли не негова е вината,че е попаднал в нея.Установено е ,че ПТП е станало в23,30ч.-в тъмната част на денонощието и дупката е била запълнена с вода,поради което не се е виждала и макар водачът да е знаел за нея ,не я е видял и попеднал с автомобила си,което довело до описани в щетата вреди.

Отговорността на Общ. В** е за това,че в качеството й на собственик на общинската пътна мрежа не е осигурила нормалното и безпрепятствено преминаване на участниците в движението по пътното платно като ги поддържа в изправност или сигнализира опасните участъци.Общината има тези задължения и носи отговорност за общинските пътища на територията на общината в качеството и на собственик съгласно чл.8,ал.3 и чл.19,ал.1,т.2 от Закон за пътищата.Като собственик тя отговаря за бездействието довело до неотремонтиране или не обезопасяване на дупката на пътното платно и това е станало причина за пътен инцидент и са причинени имуществени щети.

По изложените съображения обжалваното решение на ВРС следва да бъде отменено,а предявеният иск уважен.Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски по делото и такива следва да му се присъдят в размер на 550лв.-д.такси,възнаграждение на ВЛ и адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение №154 от 26.03.18г. по гр.д. №2687 по описа за 2017г. на ВРС,вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Общ.В**,ЕИК ***,пл.“Б**“№2 да заплати на ЗАД „Б**В**И** Г**”АД,ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.С**,район Т**,ул.“П** „№5 сума в размер на 147,41лв.,езплатено от тях застрахователно обезщетение по щета №470416171721449,ведно със законната лихва от предявяване на иске-13.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата,както и направени разноски по делото в размер на 550лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             Председател:                         Членове:1.

 

 

                                                                           2.