ВГРД № 187-2018

Решение по Гражданско дело 187/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 63

гр. Видин,09.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на 11 септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател:В. В.

Членове:   1.А. П.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 187 по описа за 2018., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба от Ц.Р.Ц., с ЕГН ********** *** – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№77/2017г. по описа на Районен съд-Видин, чрез назначения му особен представител на основание чл.47,ал.6 ГПК адв.П. Т., от АК Видин, против Решение № 183/13.04.2018г., постановено по същото дело, с което е осъден въззивника да заплати на ищеца Г. ф., гр.С., ул.“Г. И.“ №..,ет…. представляван от Изпълнителния директор по иск с правно основание чл.288,ал.12 от Кодекса за застраховането(отм.) във вр. чл.45 от ЗЗД сумата 1147,50 / хиляда сто четиридесет и седем лева и 0,50 ст./ лева, представляваща изплатено от Г. Ф. – С. обезщетение за имуществени вреди на увредения от ПТП, причинено виновно от ответника на на 08.12.2012г. ПТП с участието на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска в съда - 17.01.2017г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в общ размер на 570.00 лева..

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск. Излага оплаквания, които се свеждат до следното: Неправилно съдът е приел, че претенцията на ищеца против ответника  е основателна, тъй като последният няма валидна застраховка „ГО“ и е поканен надлежно да заплати , което всъщност е съществуна процесуално нарушение.

Въззиваемият Г. ф., гр.С., ул.“Г. И.“ №.., ет…. представляван от Изпълнителния директор е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Във въззивната инстанция не са  допуснати и събирани нови доказателства.

 

 Видинският окръжен съд,  като  провери  обжалваното решение с оглед на изложените във въззивната жалба оплаквания, приема за установено следното:

 Въззивната жалба, подадена от Г. Ф.-С. – ищец  в първоинстанционното производство по гр.д.№77/2017г. по описа на Районен съд-Видин, против Решение № 183/13.04.2018г., постановено по същото дело, е ДОПУСТИМА като  подадена в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, от надлежна страна,  която има правен интерес да обжалва решението,  А разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Производство по гр.д.№77/2017г. по описа на Районен съд-Видин, е образувано   на основание осъдителен иск с правно основание чл.288,ал.12 от КЗ( отм) и цена 1147,50 / хиляда сто четиридесет и седем лева и 0,50 ст./ лева, представляваща изплатено от Г. Ф. – С. обезщетение за имуществени вреди на увредения от ПТП, причинено виновно от ответника на на 08.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен от Г. ф. ,гр.С., ул.“Г. И.“ №..,ет…. представляван от Изпълнителния директор против Ц.Р.Ц., с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди следното:  на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б"а" от КЗ /отм./ сега 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ по щета № 110936/18.12.2012г., е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1147.50 лева на Л. А. К. при настъпило ПТП на 08.12.2012г. Посочва се, че виновен за катастрофата е ответника, който управлявайки лек автомобил „БМВ" с ДКН ВН...........ВР, собственост на Х. Б. С. при движение, приближавайки кръстовище, предприема маневра обратен завой от крайна дясна лента и не пропуска движещото се МПС -2, удря го и така причинява процесното ПТП.

Ответникът е управлявал увреждащия автомобил без да има валидна задължителна застраховка „Г. О.". Поддържа се, че ищецът е поканил ответника да възстанови платеното, но плащане не е извършено. С покана за плащане изх. № 673-ОР-372ПДП., изпратена с писмо с обратна разписка на адреса, посочен в протокола за ПТП, ответникът е поканен да възстанови сумата. Писмото е връчено на 06.01.2014г. на лице, живеещо на адреса. По делото липсват данни процесната сума да е заплатена. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1147,50 лева, предявяваща изплатеното от ищеца Г. Ф. застрахователно обезщетение по образуваната щета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -17.01.2017г. до окончателното издължаване.

Съдът е назначил адв. П. Т. за особен представител на ответника Ц.Р.Ц..

В срока по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответника – адв. Т. е подал  писмен  отговор на исковата молба, в който е оспорил предявеният иск. Оспорил е посоченият механизъм на причиняване на ПТП, наличието на вина  у представлявания и вида и размера на уврежданията и размера на претендираното обезщетение. Направил е възражение за изтекла погасителна давност  по чл.197 от КЗ(отм).

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд се е произнесъл с обжалваното понастоящем съдебно Решение, с което е уважил иска като основателен. За да постанови този резултат е приел, че е доказан механизмът на увреждането, както  и  че искът не е погасен по давност, като  се е позовал на разпоредбата на чл.197 от КЗ(отм).

Въззивният съд намира,  че  обжалваното решение е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат  основания за нищожност  или недопустимост на  решението, а въззивният съд съгласно правомощията му по чл.269 от ГПК не констатира пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на оспорвания съдебен акт.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд, съобрази следното:

Съдът е сезиран с регресен осъдителен иск, предявен от Г. ф., който е изплатил обезщетение на увреденото лице, срещу ответника като пряк причинител на вредата. Същият намира правно основание в разпоредбата на чл.288,ал.12 от КЗ, отменен, считано от 01.01.2016г, с приемането на сега действащият КЗ.

От  писмените доказателства по делото се установява следното от фактическа страна:

Видно от констативен протокол за ПТП № 1314566 от 08.12.2012г. на ОДП - Видин, на 08.12.2012 г. около 15.00ч. на кръстовището на път IV-1411 и път, излизащ от кв. Нов път към с. Слана бара, е настъпило ПТП. Съгласно отразеното в протокола, пътно - транспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ" с ДКН ВН...........ВР, собственост на Х. Б. С. без застраховка „Г. О.", вследствие на което са нанесени материални щети на лек автомобил „Ф. Е." с ДКН ВН.........ВВ, управляван от Л. А. К.

 

За извършеното нарушение на ответника са издадени НП № 2034/2012г. и НП № 2035/2012г., които са връчени и са влезли в законна сила. От справка от база данни на информационен център към Г. Ф., се установява, че към дата 08.12.2012г. към 15.40ч.. за процесното МПС с ДКН ВН..........ВР и номер на рама WBABE510X0JG38160 няма данни да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност". Такава е сключена след настъпване на ПТП-то. Поради това, при ищеца е заведена щета № 110936/18.12.2012г. От приложената заключителна техническа експертиза от 08.02.2013г., е видно, че размерът на причинената щета е 1147.50 лева. С платежно нареждане ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение в така определения размер. С покана за плащане изх. № 673-ОР-372ПДП., изпратена с писмо с обратна разписка на адреса, посочен в протокола за ПТП, ответникът е поканен да възстанови сумата. Писмото е връчено на 06.01.2014г. на лице, живеещо на адреса. По делото липсват данни процесната сума да е заплатена.

Вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза е посочило в заключението си, че обезщетението по щета № 110936/18.12.2012г. в размер на 1147.50 лева е изплатено с платежно нареждане от 02.04.2013г. по сметка на увреденото лице.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена е дало заключение, че щетите по увредения автомобил кореспондират на описаните в представената по делото щета и са в причинно-следствена връзка с механизма на реализираното на 08.12.2012г. ПТП. Налице е тотална щета, като стойността на автомобила е определена правилно.

Въззивният съд приема, че  от  събраните по делото доказателства преценени  в съвкупност,  се установяват фактическите твърдения, посочени в исковата молба, че на 08.12.2012 г. около 15.00ч. на кръстовището на път IV-1411 и път, излизащ от кв. Нов път към с. Слана бара, е настъпило ПТП. Съгласно отразеното в протокола, пътно - транспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ" с ДКН ВН..........ВР, собственост на Х. Б. С. без застраховка „Гражданска отговорност", вследствие на което са нанесени материални щети на лек автомобил „Ф. Е." с ДКН ВН......ВВ, управляван от Л. А. К.

Вярно е, че особеният представител на ответника( понастоящем въззиваем)  е оспорил констатациите в  Протокола за ПТП, но не е представил доказателства, с които да оборва същите. Протоколите за ПТП се издават независимо от Актовете за евентуално извършени административни нарушения по ЗДвП. Целта на създаването им е да послужат като доказателство в бъдещ съдебен процес. Както в правната теория, така и в трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО, Решение №15/25.07.2014г. на Іт.о. по т.д.№1506/2013г.. Следователно, в тежест на ответника е да обори констатациите на контролния орган, но  в настоящия казус това не е сторено. Размерът на щетата е установена от техническа експертиза,   а  ответникът който  я оспорва не е представил доказателства,  които да опровергават  заключението  й.

Въз основа на горните фактически положения, въззивният съд формира следните  правни изводи:

Съгласно чл.288,ал.1,т.2,б.“а“, предложение последно от КЗ(отм),   който е приложим закон за процесните правоотношения, възникнали преди 01.01.2016г.,  Г. ф., който съгласно чл.287 от КЗ(отм) е юридическо лице със седалище в С.,   изплаща обезщетения по задължителна застраховка „гражданска отговорност“, на автомобилистите за имуществени  и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако  ПТП е настъпило на територията на РБ или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;

Съгласно чл.288,ал.12, изречение първо от КЗ(отм), след изплащане  на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.

В процесния случай са осъществени фактическите предпоставки, визирани в цитираните разпоредби: В резултат на ПТП, предизвикано от ответника Ц.Р.Ц. са причинени имуществени вреди на увреденото лице Л. А. К., който не е страна  по делото. С влязло в сила НП е установено, че   към момента на ПТП виновният водач не е сключил договор  по задължителната  за автомобилистите застраховка  „Гражданска отговорност“. Г. ф. е изплатил на увреденото лице  обезщетение  за установените имуществени вреди в размер на 1147,50 лева, на основание чл.288,ал.,,т.1,б.“а“ от КЗ(отм). При това положение и съгласно чл.288,ал.12 от КЗ(отм), а също така и съгласно общите принципи на българското гражданско право, уредени в ЗЗД,  фондът е встъпил в правата на увреденото лице, което е придобило качеството на удовлетворен кредитор и има право да предяви регресен иск срещу виновния водач, който е  пряк причинител на щетата.  Следователно, предявеният от  ищеца против ответника иск с правно основание чл.288,ал.12 от КЗ( отм) и цена 1147,50 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Неоснователно е възражението на   особения представител на ответника за изтекла погасителна давност по чл.197 от КЗ(отм) -  Съгласно тази разпоредба, правата  по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпването на застрахователното събитие, а при застраховка „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ по т.110-13 на раздел №№,б.“А“ от Приложение №1  - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.  Видно е, че  давността по чл.197 от КЗ(отм) касае вземанията по застрахователното правоотношение. Страните по  спора обаче / Г. Ф. и причинителят на щетата Ц. Р.Ц./ не са обвързани от застрахователно правоотношение, а точно обратно -  вземането на фонда  по регрес, възниква  от това, че  ответникът не е сключил задължителната застраховка „ГО“. Основанието на всички регресни искове, включително и тези по КЗ(отм) възниква не от  факта на увреждането, а от изплащане на сумата на  увреденото  правоимащо лице, поради което началният момент на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД е датата на заплащането на обезщетението. Тогава платилият  встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на щетата. Т.е. за регресния иск  по КЗ(отм) тече погасителна давност,  различна от тази за  задължението по застрахователния договор, което е изискуемо от  датата на настъпване на застрахователното събитие. – В случая, Г. ф. е заплатил обезщетението на увреденото лице на 02.04.2013, видно от преводното нареждане на л.20 от първоинстанционното дело, а искът е  изпратен по пощата  от София на 17.01.2017г и е регистриран в РС-Видин  под вх.№547 от 17.01.2017г. Следователно,  регресният иск е предявен преди изтичането на  петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което възражението на ответника за  изтекла погасителна давност е неоснователно.

            Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС, с което е прието, че иска е основателен и е уважен в пълен размер е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което не следва да се присъждат.

 

         Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/13.04.2018г.,, постановено по гр.д. № 77 по описа за 2017 г. на ВРС.

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: