ВНОХД № 201-2018

Решение по Наказателно дело 201/2018г.

 

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 86

                                     гр. Видин , 08.10.2018г.

 

 

                            В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                в публичното

заседание на осемнадесети септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

              

                                          Председател: И.И.

                                                 Членове: Л.Л.

                                                                  Р.Д.

 

при секретаря            Н.К.                     и в присъствието на

прокурора     П.В.        като разгледа докладваното от

                               СЪДИЯТА Л.           НОХД № 201   по описа

за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда № 298/19.06.2018г., по НОХД № 1419/2016г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимият М.А.А. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 05.03.2016г. в град Видин, на кръстовище на ул. „*****“ и ул. „***“, като нанесъл удар с юмрук в лицето на Й.А. И. с ЕГН **********, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на преден горен ляв зъб (резец), без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр.с чл.1 от НК, вр.чл.36 и чл.54 от НК, подсъдимия А. е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, съобразно чл.66 ал.1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила.

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия М.А.А., чрез адвокат Г.Г., в качеството му на негов защитник. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушения на материалния закон. Иска се наказанието да бъда намалено до минимум с приложение на чл.55 от НК ИЛИ подсъдимия да бъде оправдан, ИЛИ присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на ВРС.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна следва да бъде потвърдена.            

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата на А. е неоснователна.

            Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. ВОС споделя установената от ВРС фактическа обстановка и не намира за необходимо да я повтаря. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерно поведение на подсъдимия по състава от НК, по който му е повдигнато обвинение и е наложил справедливо наказание.

            Безспорно е установено, че на 05.03.2016г. в град Видин, на кръстовище на ул. „*****“ и ул. „****“, подсъдимият М.А.А., след като инициирал пререкание с Й.А. И. с ЕГН **********, нанесъл на последния юмручен удар в лицето, от което ударения паднал на земята. Това станало пред свидетелите П. Д. и Х. Т.. Вследствие на удара на И. било причинено телесно увреждане, изразяваща се в счупване на преден горен ляв зъб /резец/, без който се затруднява дъвченето.

           Горната фактическа обстановка се базира на показанията на свидетелите Д. и Т., вкл. дадените от тях показания на ДП, потвърдени в с.з. и инкорпорирани в доказателствения материал при условията на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК. Тези гласни доказателства са в унисон и с писмените доказателства, а именно: медицинско удостоверение № 13/14.03.2016г.; заключение на съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 36/2016г.; съдебно медицинско свидетелство № 24/2016г. с изх. № 159/15.03.2016г.; заключението на съдебно дентална експертиза, след извършен преглед и писмени данни. Видно от първичната медицинска документация, респ. медицинско удостоверение № 13/14.03.2016г., издадено от д-р Д.П., стоматолог-хирург, относно И. е констатирано, че е налице пречупване на първи горен ляв зъб в областта на шийката и коронковата част на зъба липсва, като нанесената травма затруднява нормалния акт на отхапване и дъвчене. Видно от съдебно медицинското свидетелство № 24/2016г., констатирано е: отчупване на коронката на първи горен зъб, контузия на лигавицата на горната устна, със следа от нараняване, белези от ожулвания по лява длан и лява подбедрица; уврежданията се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и е възможно да са причинени по начина и времето, съобщени в предварителните сведения; ако се приеме, че увреждането е с такава давност, може да се приеме, че се касае за трайно затруднение на храненето. В заключението на съдебно медицинската експертиза е преповторено визираното в медицинското свидетелство, като е уточнено, че отчупването е на 1/3 от височината на зъба. Посочено е конкретно, че уврежданията-удар с юмрук в устата и падане на земята. Посочено е, че експертизата не може да установи давността на счупването на зъба, но съпътстващите наранявания в областта на тялото и устата е възможно да са причинени по начина и времето съобщени от пострадалия. Видно от заключението на съдебно денталната експертиза, липсва коронковата част на първия ляв резец, което състояние е констатирано както при първоначалния преглед на 14.03.2016г., така и към момента на изготвяне на експертизата, респ.28.06.2016г. Това състояние нарушава нормалния акт на отхапване. Показанията на свидетелите П. Д. и Х. Т. са напълно в унисон помежду си както и със първичната медицинска документация и заключенията на ВЛ. Видно от показанията на посочените свидетели, подсъдимия пред тях е провокирал инцидента, ударил е пострадалия с юмрук в устата, последния е паднал. Показателно за това, че свидетелите са преценили ситуацията като сериозна, е че Т., там на място, се е обадила на 112 т.е. за полицейска помощ. Впоследствие, пострадалия се оплакал на двамата свидетели, че подсъдимия с удара, който му нанесъл в устата, му счупил зъб.

           Правилно ВРС не е кредитирал показанията на свидетеля Г. В. Г., тъй като напълно противоречат на горните гласни доказателства, относно поведението на подсъдимия, както и на посочените доказателства относно резултата от това поведение.

            Подсъдимия е дал обяснения пред Съда на 22.02.2017г. в насока, че подкрепя обясненията си от ДП, където е отрекъл да е бил И., не е говорил за процесния случай, а за среща с И. месеци по-късно. Доколкото подсъдимия отрича да е удрял И., ВОС приема обясненията му изключително като средство за защита, тъй като са в противоречие с показанията на Т.и Д. и с писмените доказателства по делото.

            Предвид горното се налага извода, че поведението на подсъдимия е съставомерно по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимия А. нанесъл юмручен удар в лицето на пострадалия И. от което му причинили средна телесна повреда изразяваща се в счупване на преден горен ляв зъб /резец/, без който се затруднява дъвченето. Независимо от останалата несчупена част от зъба, отчупването е към основата /шийката/, т.е. до венеца. Причиняване другиму средна телесна повреда има и когато се избиват както здрави, така и пломбирани зъби, без които се затруднява дъвченето /както в случая/ или говоренето. Счупена е коронката на преден горен ляв зъб в близост до венеца. Счупването е отнело по-голямата част от функциониращата площ на този зъб и има за последица затрудняване на дъвченето. В тази насока е решение № 83 от 26.II.1987 г. по н. д. № 84/87 г., ВК. От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено при пряк умисъл. Подсъдимия е действал така, че да причини увреждането, съзнавал го е и го е искал.

            При законопредвиденото наказание до 6 години „лишаване от свобода”, ВРС е наложил това наказание в неговия минимум. Освен чистото съдебно минало на извършителя /реабилитиран/ не са налице други смекчаващи отговорността му обстоятелства, а още по – малко са налице изключителни или многобройни такива. ВОС няма основание да намали наказанието както на подсъдимия, тъй като обратното е в разрез с чл.54 и 36 от НК.

            ВРС е приел, че са налице условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК и е отложил изпълнението на наказанието за минимален срок. И в тази насока ВОС няма основание за корекция на присъдата.

            Предвид горните съображения, оплакванията в жалбата са неоснователни. В с.з. защитата е изтъкнала, че неуведомяване на пострадалия е процесуално нарушение. Освен, че ВРС е положил усилия за издирване и призоваване на свидетеля, вкл. чрез ОДИ /без резултат/, ВОС намира, че това няма отношение към правата на подсъдимия и не е накърнило неговото право на защита.

            С оглед горните съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

            Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

 

            Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 298/19.06.2018г., по НОХД № 1419/2016г., по описа на Районен съд – Видин.

            Решението e окончателно.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: