ВНОХД № 129-2018

Решение по Наказателно дело 129/2018г.

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 80

град Видин, 08.10.2018г.

 

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на единадесети септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

              

                                          Председател: И.И.

                                                  Членове: Л.Л.

                                                                 Р.Д.

                                                                                          

                                                                                                                                

 

при секретаря        Н.К.                         и в присъствието на

прокурора     П.В.          като разгледа докладваното от

                               СЪДИЯТА Л.           ВНОХД № 129 по описа

за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда № 209/17.04.2018г., по НОХД № 1369/2017г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимата Д.С.П. с ЕГН ********** е призната ЗА ВИНОВНА в това, че за времето от 01.06.2013г. до 13.02.2017 год. в гр. Видин, след като е осъдена с Решение № 75/12.03.2004г. по гр.дело № 558/2003г. по опис на ВРС, влязло в сила на 14.07.2004г. да издържа свои низходящи - малолетните си деца Г.Е.в Г. и Р.Е. Г., като им изплаща чрез техния баща и законен представител Е. Г.Е.в от гр. Видин месечна издръжка в размер на по 40 лв. месечно за всяко едно от децата, увеличена с решение №77/2009г. по гр.дело №400/2009г. по описа на РС-Видин на 80 лв. за детето Р.Е. Г., влязло в сила на 03.01.2010 год. и решение № 4/2009г. по гр.дело № 403/2009г. по описа на РС Видин на 80 лв. за детето Г. Е. Г., влязло в сила на 30.06.2009г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 88 месечни вноски, представляващи сумата от 7 040 лв. /седем хиляди и четиридесет лева/, като деянието е извършено повторно - след като П. е осъдена с присъда от 01.20.2014г. на Районен съд-Видин по НОХД № 884/2014 год. потвърдена с решение №129/11.12.2014г. по ВНОХД №294/14г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК във връзка с чл.54 и чл.36 от НК подсъдимата Д.С.П. е осъдена и й е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. На подсъдимата П. е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като присъдата следва да се изпълни чрез залепване на съобщение за присъдата по постоянен адрес ***.     Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат И.С., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата Д.П.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и явно несправедлива. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга с която подсъдимата да бъде оправдана.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата е неоснователна и моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена, тъй като е обоснована, мотивирана, доказан е състава на чл.183, ал.4 от НК от обективна и субективна страна и наложеното наказание не е явно несправедливо.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, с изключение на оплакването за явна несправедливост.

            Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимата. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерно поведение на подсъдимата по състава от НК, по който ѝ е повдигнато обвинение.

            Безспорно е установено, че подсъдимата Д.С.П.,

е осъдена с Решение № 75/12.03.2004г. по гр.дело № 558/2003г. по опис на ВРС, влязло в сила на 14.07.2004г., да издържа свои низходящи - малолетните си деца Г.. Г. и Р.Е.Г., като им изплаща чрез техния баща и законен представител Е. Г. Е.в от гр. Видин месечна издръжка в размер на по 40 лева месечно, за всяко едно от децата, увеличена с решение №77/2009г. по гр.дело №400/2009г. по описа на РС-Видин на 80 лева за детето Р.Е. Г., влязло в сила на 03.01.2010г., и решение № 4/2009г. по гр.дело № 403/2009г. по описа на РС-Видин на 80 лева за детето Г.Е. Г., влязло в сила на 30.06.2009г. С присъда № 884/01.10.2014г. на по НОХД № 884/2014г., по описа на Районен съд – Видин, в сила от 11.12.2014г., подсъдимата П. е осъдена, за това че за времето от м.10.2008г. до 31.05.2013г., след като е осъдена с посочените по-горе решения по дела за издръжка на децата си Г. и Р., не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, за всяко от децата- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, и й е наложено наказание „пробация“, включващо задължителните пробационни мерки, съобразно чл.42а, ал.4 от НК, за минимален срок. След времето на деянието, предмет на цитираната присъда, включително и след влизането и в сила, подсъдимата П. продължила да не плаща издръжките за които е осъдена, като за периода от 01.06.2013г. до 13.02.2017г., в гр. Видин, не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 88 месечни вноски, представляващи сумата от 7 040 лева.

           Подсъдимата е в работоспособна възраст и липсват пречки от здравословен или друг характер, които да препятстват тя да осъществява труд, респ. да реализира доходи по легален начин.

            Горните обстоятелства се базират на доказателствата по делото между които няма противоречия: справка за съдимост на подсъдимата; решение № 4/2009г. по гр.дело № 403/2009г. по описа на РС-Видин; акт за раждане № 517/17.08.2001г.; акт за раждане № 397/30.05.2000г.; писмо от Община-Видин № РД 02-09-333/1/ от 24.02.2017г.; справка за собственост на МРС от регионална база КАТ-Видин; писмо от НАП № 2535/22.02.2017г.; писмо № ТР- 021/20.02.2017г. от Агенция по вписванията; писмо № 10-05-01-146#1/28.02.2017г. от Бюро по труда-Белоградчик; заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвено от ВЛ Р.П.И.; справка от Районен съд-Видин по гр.дело № 558/2003г. по опис на ВРС; уведомление № 28623/12.12.2016г. от Държавен съдебен изпълнител при ВРС и показанията на свидетеля Е. Г. Е.. Няма противоречия между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените, поради което правилно са кредитирани от ВРС.

           С оглед установената фактическа обстановка, процесното поведение на подсъдимата е съставомерно по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 във вр. чл.28, ал. 1 от НК.

           ВРС е разгледал делото в отсъствие на подсъдимата. Видно от справката за задграничните пътувания на П., изискана от ВОС и изпратена с писмо № 4922/23.05.2018г., подсъдимата е напуснала страната на 03.01.2018г. и се е завърнала на 21.04.2018г., т.е. по време на процеса пред ВРС тя е била в чужбина с неизвестно местоживеене. Налице са били условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.

           Защитата прави оплакване, че е конституиран бащата на децата, а те не са разпитани и не са конституирани в качеството на пострадали, което е процесуално нарушение. ВОС не приема като основателно това оплакване, тъй като: бащата на децата не е конституиран като страна по делото и не е участвал в процеса в такова качество; за престъплението предмет на делото не са налице съставомерни вреди; липсва основание за конституиране на децата като страни в процеса; защитата не се накърнява от хипотетични нарушения на правата на други страни в процеса и не може да се позовава на такива нарушения. В крайна сметка неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

            Неоснователна е и тезата на защитата за несъставомерност на процесното поведение на подсъдимата, тъй като издръжките са заплатени от Общината, не са настъпили вредни последици за децата, поради което случая е маловажен.

               ВОС намира, че от обективна и субективна страна деянието на П. е съставомерно по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 във вр. чл.28, ал. 1 от НК. Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние /в конкретния случай липсват данни пождсъдимата да страда от заболяване изключващо възможността ѝ да полага труд/; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Никоа от горните възможности П. не е реализирала в продължение на процесното време – към 4 години, през които не е плащала дължимата на децата си издръжка. Следва да се отбележи, че дейността на Държавата съобразно чл.152 от СК е ирелевантна за личната отговорност на дееца по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК и не елиминира отговорността на родителя да издържа своите деца.

                За престъпление по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, както и „обществено порицание“. На подсъдимия Р.е наложено по – тежкото от законопредвидените алтернативно наказания, респ. „лишаване от свобода“. ВОС намира, че ВРС правилно е индивидуализирал наказанието по вид. Действително, извършено е продължено престъпление, като периода на извършването му е продължителен, респ. към 4 години, дължимата издръжка е за две деца и размера ѝ е значителен. Тези обстоятелства са показателни, че степента на обществена опасност на деянието не следва да бъде преценена като занижена. При това положение наказанието правилно е индивидуализирано по вид, но ВОС намира, че размера му е следвало да бъде минималния законопредвиден, респ. 3 месеца, което е в унисон с чл.54 и 36 от НК. Доколкото ВРС е определил размер над този, присъдата му е неправилна в тази част и следва да бъде изменена. Правилно ВРС е приложил института на „условно осъждане“ и е наложил кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.

           С оглед горните съображения, жалбата е неоснователна, с изключение на оплакването за явна несправедливост. Присъдата на ВРС следва да бъде изменена досежно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, както е посочено по-горе.

            Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

 

            Р   Е   Ш   И :

 

            ИЗМЕНЯ присъда № 209/17.04.2018г., по НОХД № 1369/2017г., по описа на Районен съд – Видин, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на Д.С.П. наказание „лишаване от свобода“ от 6 месеца на 3 /три/ месеца.

               ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

            Решението e окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: