ВНОХД № 115-2018

Решение по Наказателно дело 115/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 88

 

08.10.2018 г.

 

гр. Видин

 

В      И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АН.П.

                                             ЧЛЕНОВЕ: Д.М.

                                                                  Г.Й.

 

при секретаря Н.К. в присъствието на прокурора ПР.В. , като разгледа докладваното от съдията- докладчик Г. Й. ВНОХД № 115 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                С присъда №200 /03.04.2017 г. по НОХД 981/2016 г. по описа на Районен съд –Видин е признат подсъдимия А.К.А., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен, работи като специалист в **** и ****-Видин, с постоянен и настоящ адрес:***, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2015 год. в гр. Видин, в дискотека „*****" причинил телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на Л.Д.П. с ЕГН:********** ***, изразяваща се в пълна мозъчна кома, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на Д.Д.П. с ЕГН:********** ***, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на лявото ухо, в следствие на травматично разкъсване на тъпанчето - престъпление по чл.131, ал. 1, т. 4, предл.трето, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което и на основание чл.131, ал. 1, т. 4, предл. трето, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр.с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК е осъден на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати на Л.Д.П. ***, с ЕГН ********** сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2015 г., като до пълния размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева е отхвърлен предявения граждански иск като неоснователен.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати на Л.Д.П. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд държавна такса върху уважения размер на граждански иск предявен от Л.Д.П. в размер на 280.00 (двеста и осемдесет) лева.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати на Д.Д.П. ***, с ЕГН ********** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2015 г., като до пълния размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева е отхвърлен предявения граждански иск като неоснователен.

С решение №88/13.07.2017 г. по НОХД №155/2017 г. по описа на Окръжен съд-Видин въз основа на въззивна жалба на подсъдимия А. е отменена присъда №200 /03.04.2017 г. по НОХД 981/2016 г. по описа на Районен съд –Видин и делото е върнато на Районен съд-Видин за ново разглеждане в друг състав.               

При новото разглеждане на делото с Присъда №160/21 март 2018 г. по н.о.х.д. № 1037/2017 год. по описа на Районен съд-Видин е признат подсъдимият А.К.А., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен, работи като специалист в **** и *****-Видин, с постоянен и настоящ адрес:***, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2015 год. в гр. Видин, в дискотека „******", причинил телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на Л.Д.П. с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в пълна мозъчна кома, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на Д.Д.П. с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на лявото ухо, в следствие на травматично разкъсване на тъпанчето - престъпление по чл.131, ал. 1, т. 4, предл. III-то, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което и на основание чл.131, ал. 1, т. 4, предл. III-то, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр.с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК му е наложено   наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати на Л.Д.П. ***, с ЕГН ********** сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2015 г., като искът до пълния размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева е отхвърлен като неоснователен.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати на Л.Д.П. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд държавна такса върху уважения размер на граждански иск предявен от Л.Д.П. в размер на 280.00 (двеста и осемдесет) лева.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати на Д.Д.П. ***, с ЕГН ********** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2015 г., като до пълния размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева е отхвърлен предявеният граждански иск като неоснователен.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати на Д.Д.П. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд държавна такса върху уважения размер на граждански иск предявен от Д.Д.П. в размер на 200.00 (двеста) лева.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР - Видин сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски за вещо лице по досъдебното производство.

Осъден е подсъдимият А.К.А., със снета по делото самоличност да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от 260.00 /двеста и шестдесет/ лева, представляваща разноски за вещо лице по съдебното производство.

Срещу Присъда №160/21 март 2018 г. по н.о.х.д. № 1037/2017 год. по описа на ВРС е подадена въззивна жалба от подсъдимия А.К.А. .Поддържа се ,че така постановената присъда е неправилна поради допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на подсъдимия,допуснато нарушение на материалния закон,допусната явна несправедливост на определеното наказание.Иска се да бъде постановена присъда, с която да се отмени атакуваната Присъда по н.о.х.д. № 1037/2017 год. по описа на ВРС и да се оправдае подсъдимият , както и се отхвърлят предявените срещу него искове .Постъпило е и допълнение вх.№4667/23 април 2018 г. към въззивната жалба от А.К.А. *** чрез адв. Л.И.И. от ВАК – защитник на ВРС ,в което са развити подробни доводи относно незаконосъобразността на присъдата .Акцентира се върху противоречивите разпознавания, направени от пострадалите ,забавянето в течение на 1 година да се осъществи разпознаването от страна на лелята на подсъдимите, която „чакала" цяла една година, за да даде сведения за факти, които е узнала три дена след случая.Поддържа се ,че Съдът не отговорил на всички развити от процесуалния представител доводи,като не обсъдил защо пострадалите са разпознали 3 пъти различни лица,като подсъдимият са посочили чак на третия път, една година след случая.      Съдът не бил обсъдил и факта, че лелята на двамата пострадали И. В. е дала показания чак една година след случая, въпреки че три дена по-късно е знаела кой е извършителят. Тя била разпознала подсъдимия, но не си спомняла кой го бил довел при нея, въпреки че последния ѝ бил клиент.  Според защитника адв.И. тези факти противоречали на направения от ВРС извод за последователност,логичност и непротиворечивост на показанията на тези трима свидетели. Същите разкривали непълнотата на мотивите и тяхната вътрешна нелогичност .Не ставало ясно защо Съдът избира да даде вяра на едната група свидетели, а да не даде вяра на другата. При положение, че едната група свидетели – тази ,подкрепяща тезата на подсъдимия ,се подкрепяла от показанията на М. Г. /нямащ никаква връзка с тях/.Съдът не бил обсъдил и изнесеното от пострадалите лица и техните приятели, че М.Г.в е нанесъл удар в ухото на Д.П. и че този удар не е бил лек /Д. А./, т.е. този факт въобще не бил обсъден от Съда.          Съдът   не бил   обсъдил   и   защо   кредитира   показанията   на Аристотелов   от предходното разглеждане на делото, при положение, че дадените по настоящото изцяло се подкрепяли от другите разпитани свидетели.    Не бил обсъден и изнесения факт, че пострадалите са били много пияни и реални спомени за случилото се нямали.Нямало нито един свидетел, чийто показания да установяват по безспорен начин,че подсъдимит е нанесъл удари на пострадалите. Показанията на последните се опровергават от неуспешните разпознавания /цели три пъти/ .За разлика от противоречивостта в показанията на пострадалите и тяхната леля,всички други показания - на Л. К., А. А.,   С.Н., Д.М., М. М., М.И. и А.Л., както и на М.Г. били последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

Подсъдимият Ал.А. и защитникът му адв.Л.И. поддържат въззивната жалба в съдебно заседание.

Повереникът на гражданските ищци частни обвинители и прокурорът поддържат в с.з. становище относно неоснователността на въззивната жалба.

 

След като взе предвид постъпилата въззивна жалба ,становищата на страните и на основание Чл.314 НПК провери изцяло правилността на присъдата независимо на изложените от страните основания,Окръжен съд –Видин приема за установено следното:

Делото пред Видинския районен съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия А.К.А., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен, работи като специалист в ****и ******-Видин, с постоянен и настоящ адрес:***, неосъждан за това, че на 04.07.2015 год. в гр. Видин, в дискотека „******, причинил телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на Л.Д.П. с ЕГН:********** ***, изразяваща се в пълна мозъчна кома, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на Д.Д.П. с ЕГН:********** ***, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на лявото ухо, в следствие на травматично разкъсване на тъпанчето -престъпление по чл.131, ал. 1, т. 4, предл. трето, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Съдът е конституирал с правата на частни обвинители на основание чл.76-79 Л.Д.П. и Д.Д.П..

На основание чл.84-88 от НПК с правата на граждански ищци са конституирани Л.Д.П. и Д.Д.П..

Съдът приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от Л.Д.П. срещу подсъдимия А.К.А. в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2015 г., както и предявения граждански иск от Д.Д.П. срещу подсъдимия А.К.А. в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2015 г.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност Окръжен съд –Видин съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

Подсъдимият А.К.А. работел като охрана в дискотека"****" към момента на извършване на деянието,като през нощта на 03/04.07.2015г.не бил на смяна.

На 04.07.2015г. около 01.30 ч. пострадалите-братята Д.П. и Л.П. и приятелят им- свидетеля Д.А. отишли в дискотека «****»,като седнали в близост до дисководещия.Около 02,00-02,30ч. покрай тях минал свидетелят М.Б.Г., който се познавал със свидетеля Д.П., тъй като към онзи момент двамата учели в едно и също училище. Между двамата възникнал конфликт ,по време на който свидетелят М.Г.ударил с пръст по челото пострадалия Д.П. ,но конфликтът не се задълбочил и не придобил по-сериозни измерения .За да предотвратят разрастването на конфликта и евентуалната физическа саморазправа между двамата ,към тях се приближили подсъдимият А.А. и свидетелят М.М. и започнали да извеждат извън дискотеката свидетеля М.Г.,докато в същото време свидетелят Л.П. се опитвал да задържи брат си .Свидетелят Д.П. обаче се отскубнал от брат си и се опитал да удари свидетеля М.Г. , но ударът му попаднал в рамото на подсъдимия А.А. ,който пуснал свидетеля М.Г. и тръгнал да влачи към изхода на дискотеката свидетеля Д.П. , като му нанасял удари с шамари по главата.До входа на дискотеката подс.А. А. съборил свид.Д.П. на земята и продължил да го удря с ръце и крака.През това време свидетелят М.М. извеждал извън дискотеката свидетеля Л.Д.П. .След като свидетелят Л.П. видял, че подсъдимият е свалил брат му на земята и го рита с крака и удря с ръце ,се обърнал към него с думите :"Какво правиш бе, човек!Ти луд ли си ?!Това е дете на 17 години.Ти нормален ли си ?!Ще го убиеш!".След тези думи подсъдимият А.А. оставил свидетелят Д.П. и започнал да бута свидетеля Л.Д.П. към изхода на дискотеката,на което последният се възпротивил с физическа сила,а подс.А. отговорил с удари с отворена длан (шамари) и с удар с юмрук в областта на лицето.От последният удар свидетелят Л.П. паднал назад и си ударил главата в плочките пред дискотеката,глътнал езика си и изгубил съзнание,а подс.А.А. се върнал в дискотеката.Някой от охранителите бръкнал в устата на свид.Л.Д.П. и извадил езика му.В същото време свидетелят Д.П. пипал брат си по лицето и правел опити да го свести.След няколко минути свидетелят Л.П. дошъл в съзнание, като в първоначалния момент не знаел къде се намира. След като се поуспокоили и отърсили от случилото се свидетелите Д.П. и Л.П. заедно със свидетеля Д.А. посетили ЦСМП-Видин за извършване на преглед.По-късно при тях в болницата дошъл и баща им.

По делото са разпитани множество свидетели- Л.Д.П., Д.Д.П., Д. С. А., М.Б.Г.,Т.Е.М.,Л.Г.К.,А.Л.А., К.Ч.К., И.Л.В.,С.Е.Н., Д.Д.М., М.В.М., М. Р.И., А. Г.Л., И. Н.в Н.,които дават противоречили показания,поради което съдът следва да обсъди противоречията на основание Чл.305 ал.3 изр.2 НПК.

Свидетелите Л.П. и Д.П. дават показания,че именно подсъдимият А.А. им е нанесъл ударите , от които са получили телесните увреждания ,като на досъдебното производство и пред двата състава на районния съд последователно ,детайлно и убедително описват подробно развитието на събитията в дискотеката и извън нея.От показанията им се установява безспорно, че подсъдимият-ядосан от факта, че ударът на Д.П., който е бил насочен към свид.М. Б. Г. ,но попаднал в неговото рамо , пуснал свид.М.Б.Г.,хванал пострадалия Д.Д.П. нанесъл му удари с отворена длан (шамари), след което влачейки го, тръгнал да го извежда от дискотеката.От друга страна брат му Л. Д.П. бил изведен извън дискотеката от свидетеля М.М. .От показанията на двамата братя се установява, че на входа на дискотеката подсъдимият Ал.А. свалил на земята пострадалия Д.П. ,като му нанесъл множество удари в главата с ръце и крака .Пострадалият Д.П. безуспешно се опитвал да се предпази,като поставял ръцете пред лицето си . Пострадалият Л.П. ,който излизал след тях ,видял част от ударите и се опитал да отърве брат си, което привлякло вниманието на подсъдимия ,след което двамата започнали да се бутат и да разменят реплики до момента ,в който подсъдимият Ал.А. му нанесъл фаталния удар с юмрук в областта на лицето, вследствие на който пострадалият Л.П. паднал назад и си ударил главата в плочките пред дискотеката, след което е изпаднал в безсъзнание.Въззивният съд намира, че показанията на тези двама свидетели пресъздават непосредствените им възприятия от случилото се с тях, дадени са с нужната конкретика и са логични от гледна точка на житейската логика.В с.з. двамата свидетели разпознават подсъдимия А. .Безспорно е ,че свидетелите са и пострадали в производството и че са конституирани са като граждански ищци и частни обвинители ,но този факт сам по себе си не прави показанията им недостоверни ,тъй като достоверността на свидетелските показания ,респ.на обясненията на подсъдимия ,се обуславя не от процесуалното качество и от евентуалната заинтересованост от изхода на делото ,а от последователността и достоверността на изложените твърдения и от подкрепата им от другите доказателства по делото .В този смисъл показанията на двамата свидетели се потвърждават и от показанията на свидетелите Д. А. и Т. М. ,който са очевидци,както и косвено от показанията на свидетеля И. Л. В. ,както и от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза.

Свидетелят Д. А. пред първия състав на районния съд е дал показания , като е заявил, че е видял как свид.Л.П. пада назад, но не е видял самия удар.При повторното разглеждане на делото от районния съд в с.з. на 06.02.2018 г. свид.Д.А. заявява ,че през цялото време е бил с двамата братя,но твърди ,че не е видял кой ги е ударил.Откровено заявява ,че е лъгал на досъдебното производство и пред предишния състав на районния съд.Твърди ,че нито е видял някой да удря двамата братя,нито е виждал подсъдимия същата вечер в дискотеката.

Констатирано е противоречие в показанията му и са прочетени тези, които е дал на досъдебното производство.В последните пред органа на разследване (л.16 от досъдебното производство)същият е заявил, че след възникналия конфликт между свидетелите Д.Д.П. и М.Б. Г. той и брат му Л. застанали помежду им, за да пресекат разправията,след което дошли и двама от охранителите на дискотеката.Видял как свидетелят М. Г. нанасъл удар на свид.Д.П. ,след което свид.Д.П. решил да му отвърне, като се пресегнал да го удари ,но не успял и ударът му попаднал в рамото на един от охранителите.Твърди ,че видял как подсъдимият Ал.А. удря пострадалия Л.П. , вследствие на което последният паднал назад и си ударил главата в плочките .Заявил е също така, че въпросният охранител е ударил преди това свидетеля Д.П..Твърди ,че веднага след като свид.Л.П. паднал ,отишъл при него и че същият е в бесъзнание. Впоследствие този свидетел е разпознал лицето/респективно охранителя/, за когото говори в показанията си, че е влачел пострадалия Д.П. и е нанесъл ударите на свидетеля Л.Д.П. , като е посочил,че извършител е именно подсъдимият А.А.-това е видно от протокол за разпознаване на лица и предмети от 01.02.2016 г./лист 92 от досъдебното производство /.В същия протокол свидетелят е заявил, че лицето ,посочено под №3/снимка на подсъдимия/ е това, което на 04.7.2015г. нанесло побой на лицата Д.П. и Л.П. в дискотека „*****"-гр.Видин.Окръжен съд-Видин дава вяра на показанията на този свидетел, дадени пред органа на досъдебното производство, а не на тези в съдебното заседание пред Видинския районен съд.На първо място, разпитът, проведен на досъдебното производство, е бил много по-близък по време до деня на деянието,поради което възприятията на свидетеля са много по -силни като конкретика и хронология на случилото се.Краткият отрязък от време от извършване на деянието до разпита на досъдебното производство не е достатъчен, за да притъпи тези спомени.На второ място дадените показания се потвърждават и от протокола за разпознаване, от който е видно, че същият не само е разпознал подсъдимия, но и категорично е преповторил, че това е лицето, което е нанесло побой на двамата братя.Следва да се отбележи ,че свидетелят Д. А.е участвал в общо три разпознавания .При първото (л.63-65 от досъдебното производство )и второто (л.66-69 от досъдебното производство) разпознавания на свидетеля Д. А. са показани общо осем лица,някои от които имат прилика с подсъдимия А.А. ,но свидетелят Д.А. е категоричен ,че подс.А. не е измежду тях (което отговаря на истината).При третото разпознаване свид.Д. А.разпознава категорично подс.Ал.А. ,като заявява: „Това е лицето ,което на 04.07.2015 г. нанесе побой на лицата Д. и Л. в дискотека „*****“ в гр.Видин.“Свидетелят Д.А.е приятел с пострадилите ,заедно с тях е отишъл на дискотека ,на досъдебното производство почти непосредствено (само 11 дни ) след престъплението е дал подробни и детайлни показания ,описал е случилото се с големи детайли и категорично е заявил,че би могъл да разпознае извършителя на живо и по снимков материал.Това негово твърдение категорично се потвърждава от последващото разпознаване.

Окръжен съд-Видин не дава вяра на показанията на свидетеля ,дадени в съдебно заседание на Районен съд-Видин на 6 февруари 2018 г.В тези показания свидетелят Д.А. не може да даде каквото и да било логично обяснение на противоречието в показанията си и поддържа,че е лъгал на всички предходни инстанции с ясното съзнание,че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.Показанията му са фрагментарни ,непоследователни ,акцентира целенасочено върху определени детайли ,несвързани с извършителя ,не може да обясни защо след като през цялото време е бил с пострадилите ,дори и в болницата,не е видял кой и как им нанася побой .

Свидетелят Т. М. дава показания, че е бил в компанията на свидетелите Л. П. и Д.П.,че отишъл да танцува на дансинга, когато едно момче го извикало и му казало, че е нанесен побой на свидетелите Л.П. и Д.П. ,след което той излязъл отвън и видял, че свид.Д. П. бил одран от лявата страна, както и че имал кръв по същата страна и на лявото ухо.Същият не видял какво се е случило, но излага пред районния съд при първото разглеждане на делото ,че същата вечер едно момче на име В.му казало, че охранителят А. бил хванал свидетеля Д.П. за врата, че свидетеля Л. П. се намесил да отърве брат си, при което бил свален от охранителя с удар в безсъзнание.Поддържа ,че свидетелят Л.Д.П. бил замаян, когато той излязъл.Показанията на този свидетел допринасят за изясняване на обективната истина относно това ,че на двамата братя е нанесен побой .Свидетелят Т.М. е непосредствен очевидец на състоянието на двамата братя след побоя ,като изнесеното от него кореспондира със заключението на съдебно-медицинската експертиза.От показанията на свидетеля Т. М.става също така ясно,че още същата вечер от част от посетителите на дискотеката са знаели, че извършителят на побоя е подсъдимият А.А.,тъй като същият е работел като охрана в дискотеката и е бил познат на посетителите ѝ.Затова въпреки че същата вечер подсъдимият А. не е бил на работа, посетителите са го възприемали като един от охранителите .Окръжен съд-Видин дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите са добросъвестно дадени и възпроизвеждат непосредствените му впечатления от видяното.

Обвинението се доказва косвено и от показанията на свидетеля И. В. -леля на пострадалите.Същата е заявила, че е собственик на заведение на ул.“******“ №****.Дава показания, че един-два дни след инцидента нейн клиент, когото познава по физиономия, но не и по име ,дошъл с подсъдимия в заведението ,като подсъдимият стоял отвън пред заведението на около 2-3 метра.Въпросният клиент ѝ казал, че С. иска да разговаря с нея да не подават жалба в Полицията и да се извини. Тя обаче категорично отказала да се срещне с него.Видяла го обаче през прозорците на заведението и е категорична, че това бил подсъдимият.Дава показания, че още на другия ден племениците й ѝ разказали какво се е случило, като ѝ обяснили че по време на скандала и разправията някой извикал по подсъдимия „С.", но тогава все още не знаели пълното му име.Окръжен съд-Видин дава вяра на показанията на тази свидетелка, която макар и да има роднинска връзка с пострадалите разказва добросъвестно обстоятелства, които са се случили след инцидента,като показанията ѝ са логични, хронологични и житейски достоверни.На досъдебното производство свидетелката И. В. категорично е заявила ,че е в състояние да разпознае подсъдимия и това нейно убеждение се потвърждава от разпознаването ,по време на което свидетелката разпознава подс.А.А. (лист 107-110 от досъдебното производство).

Показанията на тези свидетели доказват обвинението по несъмнен начин по смисъла на Чл.303 ал.2 НПК.

Свидетелите А.А. и Л. К. към момента на деянието са работели като охрана в дискотеката и са били на смяна.Същите дават показания ,че въпросната нощ подс.А.К.А. се е появил в дискотеката като клиент около 2,30-3,00ч.,че влязъл в дискотеката и не е излизъл до тръгването си,че не са се случили никакви инциденти.Заявяват, че и двамата през цялото време са били на входа на дискотеката, като не мърдали от там до приключване на смяната им в 4,30ч.сутринта.Окръжен съд-Видин не дава вяра и не кредитира показанията на тези свидетели тъй като същите противоречат изцяло не само на показанията на свидетелите, на които съдът е дал вяра, но и са вътрешно противоречиви и непоследователни.Така напр.свидетелят Л. К. твърди, че въпросната вечер имало инцидент между роми и българи, но той се случил преди пристигането в дискотеката на подс.А.А. ,докато другият свидетел А. А.е категоричен, че въпросната вечер не е имало никакъв инцидент по време на дежурството им.Безспорно се установява по делото ,че на двамата братя Л.П. и Д.П. е нанесен побой на входа на дискотеката и в същото време свидетелите А. А. и Л. К. твърдят ,че по време на цялото си дежурство са били на входа на дискотеката и заявяват напълно категорично ,че не е имало никакви инциденти .Освен това се установява по безспорен начин ,че именно един от охранителите е извадил езика на свидетеля Л.П. след падането му на земята.С оглед на гореизложеното Окръжен съд-Видин счита ,че показанията на горните двама свидетели са преднамерени и че целят единствено и само подкрепа на защитната теза на подсъдимия А.А. , с когото са били колеги към онзи момент, поради което съдът не им дава вяра.

Свидетелите С. Н. и А. Л. дават показания, че въпросната вечер се били събрали в дома на подсъдимия, след което решили да отидат на дискотека.Пристигнали в дискотеката около 03,00ч. седнали на бара .При тях дошли другите двама свидетели Д. М.и М.М. .И четиримата свидетели са категорични , че през цялото време са седели на бара, че подс.А.А. не е излизал извън заведението, както и че въпросната нощ не са се случили никакви инциденти в дискотеката.Заявяват, че са си тръгнали от дискотеката около 05,00ч.В същата насока са и показанията на свидетеля И.Н. , който работи като барман в дискотеката.Окръжен съд-Видин кредитира показанията на тези свидетели само в частта им ,в която твърдят ,че подс.А.А. по времето на извършване на престъплението действително се е намирал в дискотеката .В останалата им част ,в която свидетелите се опитват да подкрепят защитната теза на подсъдимия ,Окръжен съд-Видин не дава вяра на показанията им поради следното:

Тези показания са почти идентични,хронологично и фразеологично построени по един и същ начин,звучат заучено и са дадени от лица,които са приятели и колеги на подсъдимия и житейски е обяснимо желанието да дадат показания ,оневиняващи подсъдия А..

По делото е дала показания и съпругата на подсъдимия-свидетеля М.И..Окръжен съд-Видин намира ,че показанията на тази свидетелка не допринасят за изясняване на обективната истина в процеса,тъй като те нямат нищо общо с подлежащия на доказване главен факт в производството,а освен това свидетелката е съпруга на подсъдимия и като такава се явява пряко заинтересована от изхода на делото.

По делото е дал показания и М. Г. ,който твърди ,че не е видял кой нанася побой на свидетелите Л.П. и Д.П. *** кредитира показанията му в часта им ,в която твърди ,че свидетелите Л.П. и Д.П. са се намирали на 04.07.2015 г. след полунащ в дискотеката заедно с подсъдимия и че същата вечер им е нанесен побой .Съдът приема ,че показанията на свидетеля са противоречиви, нелогични и необясними в останала им част .

Свидетелят К.К. е управител на фирмата, която стопанисва дискотеката.Същият заявява ,че от охранителите, които са били на смяна ,впоследствие е разбрал, че в дискотеката е имало сблъсък между някакви момчета.Очевидно е разбрал това от свидетелите Л. К. и А.А. ,които ,както се посочи по-горе, в показанията си твърдят, че не е имало никакви инциденти.Съдът дава вяра на този свидетел, тъй като неговите показания са логични, обясними, касаят организацията на работа в дискотеката, добросъвестно дадени са.Същият макар и да не допринася съществено за изясняване на обективната истина, тъй като не е бил в дискотеката ,с показанията си установява съществени елементи-че охранителите са знаели за побой на младежи,поситители на дискотеката и че барманите нямат поглед върху случващото се в дискотеката.

Видно от заключението на вещото лице по СМЕ ПД № 55/2015 г. е, че на свидетеля Л.П. е причинено: контузия на главата с подкожен хематом, изпадане в безсъзнателно състояние за няколко минути, с последваща ретроградна амнезия, главоболие, гадене, хоризонтален нистагъм в ляво.Пострадалият е бил в пълна мозъчна кома, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Видно от заключението на вещото лице по СМЕ ПД № 56/2015 г. е, че на свид.Д.П. е причинена травматична руптура на лява тъпанчева ципа и кръвоизлив под конюктивита на дясното око.Причинено е трайно намаление на слуха на ляво ухо вследствие на травматичното разкъсване на тъпанчето.

В съдебно заседание д-р А. И., която е присъствала на разпита на всички свидетели по делото заявява, че поддържа изготвените заключения, заявява, че причинените увреждания отговорят да се причинени по начина съобщен от част от свидетелите.По отношение на пострадалия Л.П. същата заявява, че същият е бил в пълна мозъчна кома, за което се съди по обективните находки впоследствие при прегледа му.По отношение на свидетеля Д.П. вещото лице е категорично, че спукването на тъпанчето се е случило по начина, по който се съобщава в свидетелските показания, но не може да бъде конкретизиран кой от всичките удари е причина за това.

От приобщените към доказателствения материал протоколи за разпознаване на лица и предмети е видно, че подсъдимият е лицето, което е разпознато като извършител на деянието както от пострадалите, така и от свидетеля Д. А..Подсъдимият Ал.А. е разпознат и от свидетеля И.Л.В.като лицето ,което е дошло при нея да се извини за нанесения побой на племенниците ѝ.

ОТНОСНО ДОВОДИТЕ ,ИЗЛОЖЕНИ ВЪВ ВЪЗИВНАТА ЖАЛБА НА ПОДС.А.А.

По силата на Чл.339 ал.2 НПК когато потвърди присъдата ,въззивната инстанция следва да посочи основанията ,поради което не приема доводите ,изложени във въззивната жалба .

На първо място във въззивната жалба са посочени оплаквания относно наличието на вътрешно противоречиви мотиви на районния съд и необсъждане на доказателствата в тяхната пълнота и взаимосвързаност .Окръжен съд-Видин приема,че Районният съд ,макар и малко лаконично , е приел,че по делото са установени всички правно релевантни факти относно времето ,начина и механизма на извършеното престъпление и е стигнал до законосъобразния извод,че именно подсъдимият е автор на престъплението ,предмет на обвинителния акт .Позовал се е на свидетелските показания в полза на обвинението и е обсъдил противоречието в показанията на свидетеля Д.А. ,посочил е и защо не кредира показанията му ,дадени в с.з.Въззивната инстанция след подробен анализ на многобройните свидетелски показания е изложила подробни доводи относно това защо кредитира едни и не дава вяра на други свидетелски показания ,в резултат на което е достигнала до същия правен извод относно доказаността на обвинението и авторството на деянието .

На второ място във въззивната жалба се развиват доводи относно извършените на досъдебното производство разпознавания .

На досъдебното производство са извършени общо десет разпознавания по снимки по реда на Чл.169 и следващите за потвърждаване на идентичността на извършителя . Видно от съдържанието на същите,те съдържат всички реквизити, посочени в чл. 129 от НПК, поради което не може да се отрече качеството им на доказателствено средство съгласно чл. 131 от НПК. Спазен е изцяло редът, изискуем при провеждане на разпознаване като способ за събиране на доказателства - чл. 169 и сл. от НПК.

Първото (л.45-49 от досъдебното производство),второто (л.50-52 от досъдебното производство)и осмото (л.95-97 от досъдебното производство)по ред разпознавания са извършени от пострадалия Д.Д.П. .

Третото(л.53-57 от досъдебното производство),четвъртото (л.58-60 от досъдебното производство)и деветото (л.99-103 от досъдебното производство)по ред разпознавания са извършени от пострадалия Л. Д.П. .

Петото(л.63-65 от досъдебното производство),шестото (л.66-69 от досъдебното производство) и седмото (л.91-95 от досъдебното производство)по ред разпознавания са извършени от свидетеля Денислав Аристотелов .

Десетото (л.107-110 от досъдебното производство)по ред разпознавание са извършено от свидетеля И. Л. В. ,която разпознава извършителя А.А. .

При първото и четвъртото по ред разпознавания пострадалите Д.П. и Л.П. сочат като извършител сходно по външност лице (снимката на подсъдимият Ал.А. не е измежду снимките на лицата,избрани за разпознаване).Това може да се обясни с психофизиологическите особености на човешката памет –пострадалите никога преди това не са виждали подсъдимия ,имали са краткотраен контакт с него в силно стресова ситуация и при недостатъчно осветление ,не са виждали подсъдимия след деянието .От значение е и обстоятелството ,че разпознаването е извършено по снимки ,а не на лица –при този вид разпознаване са налице много по-малко идентификационни белези и е налице по-голяма опасност от грешка .При условията ,при които пострадалите са възприели подсъдимия А. ,те съгласно науката за човешката памет са възприели само общите черти на лицето ,а не и отделните детайли ,което създава предпоставки за допускане на грешка със сходно лице при разпознаването. При последващите разпознавания обаче пострадалите категорично разпознават подс.А. .Разпознават го и в съдебна зала ,което има решаващо значение с оглед на обстоятелството ,че съдебното производство заема централно място в наказателния процес ,а досъдебното производство има само подготвителен характер /Чл.7 НПК/.

На трето място във въззивната жалба се изразяват доводи относно това ,че причинител на телесното увреждане на пострадалия Д.П. може да е свидетелят М. Г..Доводите в това отношение са неоснователни.От събраните доказателства се установява по несъмнен начин ,че извършител на деянието е подс.А. А. .Наистина между пострадалия Д.П. и свидетеля М.Г. е имало размяна на реплики и определено физическо съприкосновение ,но свидетелят Д.П. е категоричен ,че увреждането е причинено от удари ,нанесени от подс.Ал.А..За разкъсване на тъпанчевата мембрана е необходимо нанасянето на удар с голяма физическа сила в посока ,перпендикулярна на тъпанчевата мембрана .С най-голяма деструктивна сила в това отношение са ударите с отворена длан (т.н. шамари) ,тъй като при тях ударната площ е най-голяма и се нагнетява голямо количество въздух ,което въздейства върху тъпанчевата мембрана и при достигане на определено налягане я разкъсва .Пострадалият Д.П. е категоричен ,че подобни удари са му нанасяни единствено от подсъдимия А.А. и то при извеждането от дискотеката .

Както се посочи по-горе ,свидетелят Д.А. е участвал в три разпознавания ,като при първото и второто не разпознава подсъдимия (последният не е измежду разпознаваните лица),а при третото разпознаване категорично разпознава подсъдимия А. .

Свидетелят И.В. разпознава също подсъдимия А. като лице ,което е идвало при нея да се извини и с молба да не се сезират органите на полицията с извършеното от него деяние.Разпознава го и в съдебно заседание .

Голямата категоричност на свидетелите Д. А. и И.В. при разпознаването на подсъдимия А. може да се обясни и с факта ,че същите са виждали подсъдимия и след това из града и са успели по този начин да изградят по-устойчива памет относно особеностите на лицето му –това от своя страна рязко намалява опасността от допускане на грешка при разпознаването.

Свидетелят И. В.е разпитана и е извършила разпознаване на лице по снимки в момента ,когато е призована от органите на доседбното производство .Неоснователни са доводите на подсъдимия ,развити във въззивната жалба относно това ,че свидетелят И.В. била „чакала“ цяла една година ,тъй като вида на следствените действия и тяхната последователност се определят от разследващите органи и прокуратурата ,а не от евентуалните свидетели.

Окръжен съд-Видин намира са необходимо да обобщи ,че извършените на досъдебното производство и по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд разпознавания са извършени в съответствие с процесуалния закон и доказват по несъмнен начин авторството на деянието .

Доктрината и съдебната практика приемат, че спазените законови изисквания при реализирани следствени действия в рамките на досъдебната фаза на наказателния процес и закрепването им в надлежно изготвени протоколи, гарантира процесуалната им годност при оценката на доказателствените средства, която не може да бъде разколебана от последващи изявления на разпознаващия за невъзможност или нежелание за идентифициране на извършителя на престъпление (в този смисъл Решение № 194 от 1.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 76/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П.).

Въз основа на изложените до тук аргументи, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали районния съд не е допуснал нарушения на основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл. 14 от НПК и че вътрешното му убеждение е формарано въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина .

 

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-Видин пприема ОТ ПРАВНА СТРАНА следното :

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и безспорен начин по смисъла на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият А.А. законосъобразно е признат от районния съд за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден за престъпление по чл.131, ал.,т.4, пр. 3-то чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК за причиняване на средна телесна повреда на пострадалите Л.Д.П. и Д.Д.П.. От обективна страна подсъдимият А.А. на 04.07.2015 год. в гр. Видин, в дискотека „****", причинил телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на Л.Д.П. с ЕГН:********** ***, изразяваща се в пълна мозъчна кома, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на Д.Д.П. с ЕГН:********** ***, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на лявото ухо, в следствие на травматично разкъсване на тъпанчето

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подс.Ал.А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието.Подс.Ал.А. нанесъл множество удари на свид.Д.П. в областта на главата, след което   е нанесъл силен удар с юмрук в лицето на свид.Л.П. , вследствие на което последният паднал на земята,ударил тила си в земята и изпаднал в пълна мозъчна кома.Нанасянето на силни удари в жизнено важни органи от страна на подс.Ал.А. сочи ,че подсъдимият е целял настъпилия вредоносен резултат .

Налице е и квалифициращия елемент на деянието.От изнесеното по-горе е безспорно установено, че причинени две средни телесни повреди на две различни лица.

За извършеното престъпление от подс.А.А. се предвижда наказание „лишаване от свобода" за срок от две до десет години.Наказанието на подсъдимия е определено при условията на Чл. 55 ал.1 т.1 НК при наличие на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко , с оглед изпълнение на целите визирани в чл. 36 от НК.Като многобройни смекчаващи следва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, относително младата му възраст, фактът ,че е семеен с малко дете, с постоянна работа.Следва да се отчете и фактът ,че подс.А. не е извършил престъплението ,воден от хулигански или користни подбуди ,а от желанието да предотврати физическа разправа между младежи,посетители на заведението , още в нейния зародиш.Общоизвестен факт е ,че подобни разправи бързо прерастват в масови сбивания между цели компании с всички произтичащи от това негативни последици .Подбудите на подс.А. следва да се отчетат като благородни ,въпреки че последващите действия на подс.А. не корелират адекватно с тях.Следва да се отчете и фактът ,че подс.Ал.А. не е осъждан и че по делото няма данни за други негови противообществени прояви.Доказателствата по делото сочат ,че извършеното от подсъдимия деяние е случаен и инцидентен акт в неговия живот .

Наложеното от районния съд наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА съответства на целите ,визирани в Чл.36 НК.Изпълнението на така наложеното наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Районният съд е уважил и предявените граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД,като въззивният съд намира присъдата и в тази ѝ част за законосъобразна поради следното :

Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищцата е търпяла болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в страната.

С оглед на забраната за reformation in peius районния съд е уважил исковете в размера ,в който са уважени от предишния състав на районния съд .Видинският окръжен съд намира ,че определеното обезщетение е справедливо по смисъла на Чл.52 ЗЗД поради следното :

В резултат на нанесения му удар свид.Л.П. е изпаднал в състояние на мозъчна кома ,което създава временна опасност за живота .След побоя същият се оплаквал от сънливост ,отпадналост и главоболие ,чувствал рязка болка в тилната област ,появило се влошаване на зрението-хоризонтален нистагъм- внезапно, неволно трептене на очите. За засегнатите това състояние е много неприятно, защото те не усещат трептенето, но другите хора го виждат, което психически натоварва засегнатите .

В резултат на нанесения му удари е причинена травматична руптура на лявата тъпанчева ципа на свид.Д.П..Клиничната картина се характеризира с внезапна, силна и режеща болка, шум в ухото, съпроводен с остър звън и намаление на слуха. Често се стига до късна инфекция на средното ухо, поради възможността на причинителите да проникнат през руптурата.Голямото разкъсване на тъпанчевата мембрана в случая наложило пластика на тъпанчето –мирингопластика.Пластиката на тъпанчето не винаги нормализира слуха,тъй като тъпанчето е част от системата за провеждане на звуковите вълни до нервните клетки на ухото и предпазва средното ухо от нахлуване на инфекции.В него е врастнала дръжката на чукчето(първата слухова кастица)наковалнята и стремето,представляващи лостова верига от втори род за трансформиране на механичната енергия в биоелектрическа-поради горното руптурата на тъпанчевата мембрана се отразява крайно негативно на функцията на целия слухов апарат .

Вомим от горните съображения,въззивният съд намира ,че изцяло следва да потвърди обжалваната присъда.

Предвид гореизложеното и на основание  Чл.338 НПК съдът

 

                                         Р     Е      Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  №160/21 март 2018 г. по н.о.х.д. № 1037/2017 год. по описа на Районен съд-Видин

Решението е окончателно.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ :