ВГРД № 223-2018

Решение по Гражданско дело 223/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №68

 

гр.В. 02.10.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

             Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито

заседание на осемнадесети септември две хиляди осемнадесета година в състав:    

                                    

                                                          Председател:В. В.

                                                          Членове:     А. П.

                                                                                     В. М.

                                                        

 

при секретаря И. К. като разгледа докладваното от съдия В. В. въззивно гражданско дело №223 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от «ЧЗП-В. П.   В.»ЕООД-гр.С. против решение №61/28.03.18г. по гр.д.№1949/17г. на ВРС,с което жалбоподателят е осъден да заплати на К.Ц.Ц. от гр.Г.  сумата от 16 758.82  лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2016г. до окончателното издължаване,  както и разноски по делото в размер -180.00 лева възнаграждение на вещи лица, 613.60 лева платена ДТ   и 1000.00 лева адвокатско възнаграждение.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че по делото не са ангажирани доказателства,че пожарът е възникнал от повреда в зърнокомбайн с №Вн…….Подържа се,че вещото лице,което е изготвило заключението по делото няма непосредствени впечатления,а е приповторила заключението на експертизата назначена на досъдебното производтво. Съдът не взел предвид и установеното от показанията на св.В.,който управлявал комбайна,че през този ден повреда по комбайна не е имало.Съдът не взел предвид и установеното от свидетелите,че в момента,в който възникнал пожара трите комбайна се намирали на 500-600м. от мястото на възникване на пожара.Подържа се,че заключението на назначената счетоводна експертиза не почива на обективни данни за състоянието на изгорелите посеви на ищеца. Подържа се,че дори и да се приеме,че пожарът е възникнал от комбайна,то липсва причинна връзка между вътрешните свойства на веща и вредоносния резултат.Според жалбоподателят пожара се дължи на непреодолима сила,поради което същият не следва да носи отговорност.Незаконосъобразно при постановяване на решението съдът взел предвид доказателствата събрани по досъдебното производство.Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявеният иск бъде отхвърлен като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

       По допустимостта на жалбата

       Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.  

       По съществото на спора

       Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№1949/17г. на ВРС е образувано по искова молба от К.Ц.Ц. от гр.Г.против дружеството жалбоподател и В. П. В. от гр.В..С исковата молба се иска да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят на ищеца сумата от 16758.82  лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от унищожаването на 61 360 кг пшеница от реколта 2016г в собствен на ищеца масив, вследствие на пожар, започнал в притежавания и обработван от ЧЗП В. масив, и обхванал масива на ищеца. 
Излага се, че ищецът е земеделски производител, който обработва земеделска земя в землището на гр.Г., съгласно Заповед РД-04-291/30.09.2015г.на Директор ОД Земеделие В.. На 09.07.2016г. в съседния масив, обработван от ответника -ЧЗП е възникнал пожар , който е обхванал и масива на ищеца , и при който са изгорели 130 декара с неожъната пшеница в масива на ищеца. По време на възникване на пожара в масива на ищеца се е провеждала жътва с 3 комбайна , собственост на ответника. Твърди се, че вредите са настъпили вследствие повреда в зърнокомбайн, собственост на ответника с марка John Deere с рег.№ ВН.. , един от трите, обработващи масива на ответника. Същият комбайн е бил управляван от К. В. И. на длъжност „механизатор „при ЧЗП В.. Съгласно заключение на пожаро-  техническа експертиза по ДП 149/2016г.на РУ МВР К. причината за пожара е отделяне на висока температура и искри от счупен лагер на вала на механизма за посичане на слама на комбайн, участвал в жътвата в блока на ответника.

       По делото е установено,  че ответника по жалбата е земеделски производител, който обработва земеделска земя в землище гр.Г., съгласно Заповед РД-04-291/30.09.2015г. на Директор ОД Земеделие В., включително масив 233 /стр.22 от делото/. Не се спори по делото,че дружеството-жалбоподател е обработвало земеделска земя, включваща и съседния масив 232 . На 09.07.2016г. в масива, обработван от жалбоподателя е възникнал пожар, който се разпрострял и в масива на ищеца. По време на възникване на пожара в масива, обработван от ответника се е провеждала жътва от 3 зърнокомбайна - марка John Deere , модел W650 с рег.№ ВН … марка CLAAS , модел Lexion 760, Terra Trak, и марка John Deere, модел W660. Видно от договор за финансов лизинг на движимо имущество № L 13-1643/ 12.06.2013г., №L  15-2369/24.06.2015г.и №L  11-840/11.02.2011г. и  Договор от 28.01.2015г. описаната земеделска техника-зърнокомбайни предоставена за възмездно ползване на ответника ЧЗП, за определен срок, с право на изкупуване. Правото на собственост върху последния описан зарнокомбайн е прехвърлено на ответника с договора от 28.01.2015г., след изплащането на лизинговите вноски. Видно от становище за допускане на земеделска техника до участие в жътвена кампания, от РС „ПБЗН“К. №205/30.06.2016г., посоченият в т.1 от същото зърнокомбайн е допуснат до участие в жътвената кампания за 2016г.От заключението на назначената по делото пожаро техническа експертиза , която е приета по делото и не е оспорена от страните, съдът е приел,че на 09.07.2016г. в масив 232 възниква пожар, механизаторите виждат пожара и съобщават на тел. 112 и започват гасене с наличната техника. Вещото лице излага в заключението , че пожарът е възникнал в югозападната част на масив 232 , в който се е извършвала жътва, като сочи възможни три причини: небрежност при боравене с открит огън,  умишлен палеж и техническа неизпръвност на земеделската техника , работеща в посевите. Вещото лице изключва първите две версии, и сочи като причина за възникване на пожара   отделянето на висока температура и искри от счупения лагер  на вала на механизма за съсичане на слама на комбайн John Deere , модел W650 с рег.№ ВН.., участвал в жътвата в житен масив 232. Наличието на повредата се потвърждава от свидетелските показания на разпитаните в производството свидетели, както и от доказателствата в приложеното ДП №291 ЗМ-149/2016г.по описа на РУ К. – протокол зца оглед на местопроизшествие  от 09.07.2016г.,справка  239/11.07.2016г. на РС „ПБЗН“ К.. Вещото лице сочи, че техническата неизправност на земеделска техника , като причина за възникване на пожара е невъзможно да бъде предвидена. Предприети са действия за ограничаване на възникналия пожар. Вследствие на пожара са изгорели около 130 дка житни посеви в масива на ищеца. В случая върху разпросранението на пожара влияние са оказали високите дневни температури, ниската влажност на въздуха, значителното горивно натоварване/изразяващо се в сухо вещество-пшенични посеви/ и наличието на силен западен вятър. При наличието  на изброените условия скоростта на разпространението на пожара върху сухите посеви е в границите на 500-800 метра за минута. Сведетелят В. разпитан в производството установява, че комбайните, участвали в жътвата в масив 232 са били управлявани от същия свидетел и още две лица- К. и В. . Участник в жътвата бил и Н., който карал трактор с плуг, който забраздва нивите при започване на жътвата. Камионите били в единия край, в долния край, в който се разтоварвало житото. По време на жътвата, св. В. бил на 50 м. от камионите, когато забелязал дим в другия край на нивата, в който минавал канала. Другите два комбайна също били в долния край на нивата. Всички спрели, взели пожарогасители и се отправили към мястото на погжара, за да гасят огъня. Не успели, тъй като вятърът бил много силен, и пожарът се разраснал много бързо. Дошъл В. П. и започнали да правят допълнителни бразди, за да поушат огъня. После дошла и пожарна кола. Сочи още, че сечката на комбайна служи за раздробяване а сламата след овършаването, може да се включи, може и да не се включи , и това става ръчно. Комбайнът може да работи и без сечка. Този ден свидетелят карал комбайна без включена сечка, тъй като предишния ден В. П. бил работил със същия комбайн и му казал, че има проблем и да не я включва. Проблема бил в някой от лагерите. Свидетелят управлявал комбайна марка John Deere , модел W650 . След като изхарчил пожарогасителя се обадил на   В., че отива да го напълни. Свидетелят Г. сочи, че е бил тракторист при ответника  през 2016г. Бил на долния край на нивата , когато видял пушек в горния край. Комбайните също били на долния край. Свидетелят се обадил на В.. След потушаване на пожара жътвата продължила с два комбайна. Свидетелят В. си тръгнал , защото нямал пожарогасител.
От съдебно-икономическата експертиза съдът приел,че след извършени проучвания на статистически данни за периода , включително на Министерство на земеделието и храните, за средния добив пшеница за стопанската 2015/2016г.за Северозападния район на Б. се установява, че добивът през 2016г. от 130 дка е 469 кг на декар и общо 60 970 дка. Стойността, в размер на средната пазарна цена на тон пшеница от реколта 2015/2016г.е 274.87 лева на тон, или стойността на унищожените 130 декара с неожъната пшеница в масива на ищеца възлиза на 16 758.82 лева.

         За да уважи предявения иск ВРС приел,че отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна , деликтна отговорност за вреди , произлезли от вещи, която може да се ангажира и когато вредата е произлязла от свойства н авещта, и е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.  В конкретния случай от ищеца не са въведени твърдения за  човешка намеса , за нарушаване на правила и норми при експллоатацията на зърнокомбайна, и не се твърди наличие на виновно поведение на конкретно физическо лице, или възложителя на работата,  за да бъде квалифицирана претенцията по чл.45 или 49 ЗЗД.  В ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по  чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по  чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по  чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, III г. о.,  
В производството било установено безспорно от събраните доказателства възникването на пожар. ВРС приел,че пожара е вследствие повреда в единия от зърнокомбайните , с марка John Deere с рег.№ ВН.. , управляван  на 09.07.2016г. от свидетеля К. В. И., и собственост на жалбоподателя. Изводът е подкрепя от свидетелските показания на участвалия в жътвата на процесния ден. В. писмените доказателства, събрани в производството, заключението на вещото лице, които дозателства не си противоречат и кореспондират помежду си. Съгласно приетото в Постановление N: 4 от 30.X.1975 г. на Пленума на ВС, т.3, когато при ползване на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и вредите са произлезли от вещта, отговорността за поправяне на вредите  е по чл. 50 ЗЗД. Дължи се обезщетение, когато вредите са произлезли от машини, машинни уредби, инструменти и други вещи и тогава, когато те са предадени от производителя им като обезопасени и когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди.
По възражението за наличието на непреодолима сила, въведено от жалбоподателя ВРС е приел,че същото е неоснователно. В показанията си свидетелите сочат наличие  на силен западен вятър, което възприятие е субективно, и не кореспондира със справката от от Б.-Н.- филиал П. от 16.02.2018г. В справката е посочено, че по данни от измерванията в представителната за района климатична станция Г. през деня времето е почти тихо и слънчево, както и че на датата не са регистрирани  опасни метеорологични явления. Изводът се подкрепя и от изложеното в заключението на вещото лице относно характерните особености на развитието на пожарите в житни посеви, в което се сочи, че пламъкът се движи по повърхността на посева , където горивното вещество е най –сухо, че в много случаи се наблюдава прескачане на пламъка на десетки метри разстояние, дължащо се на конвекторните потоци топъл въздух, които се издигат във височина и способстват за въвличане в основата на пламъка на по-студен въздух, който от своя страна интензифицира  и поддържа горивния процес в основата на пламъка. От изложеното съдът намира, че не се установи наличие на непреодолима сила, която да изключи отговорността по чл.50 ЗЗД, съгласно т.10 от Постановление N: 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС.

           ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че по делото не са ангажирани доказателства,че пожарът е възникнал от повреда в зърнокомбайн с №Вн..Подържа се,че вещото лице,което е изготвило заключението по делото няма непосредствени впечатления,а е приповторила заключението на експертизата назначена на досъдебното производтво. ВОС счита,че е невъзможно вещото лице да има непосредствени впечатления от състоянието на комбайна към момента на пожара,поради това,че експертизата е изпълнена година и половина след възникването на пожара.Законосъобразно вещото лице при изготвяне на заключението е използвало снимковия материял изготвен за нуждите на досъдебното производство.След като е изключена версията за умишлен палеж или за небрежност при боравене с открит огън,то единствената възможност е възникване на пожара вследствие на тежническа неизправност на земеделската техника.Вещото лице е установило по снимковия материал,че лагера на вала на механизма на „сечката“ е счупен,което при работа води до загряване и отделяне на искри.Задвижването на вала на сечката се включва само по време на жътва,което налага извода,че повредата е настъпила в житния масив.Подържа се в жалбата,че ВРС не взел предвид и установеното от показанията на св.В.който управлявал комбайна,че през този ден повреда по комбайна не е имало.На първо място ВОС счита,че законосъобразно ВРС не е кредитирал показанията на св.В.,който като служител на жалбоподателя е преко заинтересован от изхода на делото.На следващо място нереалистично е да се мисли,че жътвата се е извършвала от два комбайна със сечка и един зърнокомбайн с №Вн…. без работеща сечка.Ползването на сечка е значително улеснение при последващите обработки и е нереалистично да се мисли,че същата не е използвана.Съдът законосъобразно не е кредитирал установеното от водача на комбайна- св.В.,че този ден е работил без да включва сечката,поради това,че същият като служител на жалбоподателя е заинтересован от изхода на делото. Подържа се в жалбата,че ВРС не взел предвид и установеното от свидетелите,че в момента,в който възникнал пожара трите комбайна се намирали на 500-600м. от мястото на възникване на пожара. ВОС счита,че в жалбата се прави неправилно смесване на момента на възникване на пожара и момента на неговото забелязване от страна на механизаторите.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че в момента,в който са забелязали пожара комбайните са били на 500-600м. от мястото на пожара.Следва да се има предвид,че пожара е възникнал най-вероятно от искра от счупения лагер и е било необходимо известно време да се разгори до такава степен,че да бъде забелязан на посоченото разстояние. Отделен е въпроса дали по време на жътвата камбайните са се движели компактно за да бъдат разположени близо и трите в момента на забелязване на пожара на такова разстояние.Извод за това,че пожара е възникнал от счупения магер на сечката съдът прави и от това,че след загасяването на пожара,този комбайн не е продължил участието си в жътвата.Логично е да се мисли,че причината комбайна да не продължи участието си в жътвата е липсата на работеща сечка.Подържа се в жалбата,че заключението на назначената счетоводна експертиза не почива на обективни данни за състоянието на изгорелите посеви на ищеца. ВОС счита,че законосъобразно вещото лице и ВРС са се базирали на средните статистически стойности за добива и цените, с оглед на това,че делото е разглеждано близо две години след датата на пожара.Подържа се в жалбата,че дори и да се приеме,че пожарът е възникнал от комбайна,то липсва причинна връзка между вътрешните свойства на веща и вредоносния резултат.Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Нанасянето на вредоносния резултат е следствие на съчетанието на възникналата неизправност в камбайна на жалбоподателя и произлязлите от това огън/искра,леснозапалимата неожъната пшеница и евентуалния вятър. Без наличието на работещия в нивата комбайн и произлезлите от него огън/искра нямаше да се стичне до вредоносния резултат.Подържа се още в жалбата,че пожара се дължи на непреодолима сила,поради което жалбоподателя не следва да носи отговорност.Съдът счита,че в случая не става въпрос за наличието на непреодолима сила,а за нанасяна на вреда вследствие на свойството на веща – причиненото от счупването на лагера затопляне и евентуалните огън/искри при което е причинен вредоносния резултат.В случая отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и се носи по силата на закона.

       С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

       С оглед изхода на спора и на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред ВОС в размер на 300лв.

       Воден от горното, Съдът

                                                   Р Е Ш И :

         Потвърждава решение №61/28.03.18г. по гр.д.№1949/17г. на ВРС в частта му,с която «ЧЗП-В. П. В.»ЕООД-гр.С. е осъден да заплати на К.Ц.Ц. от гр.Г.  сумата от 16 758.82  лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2016г. до окончателното издължаване,  както и разноски по делото в размер -180.00 лева възнаграждение на вещи лица, 613.60 лева платена ДТ   и 1000.00 лева адвокатско възнаграждение.

         Осъжда «ЧЗП-В. П. В.»ЕООД-гр.С. с ЕИК.. да заплати на К.Ц.Ц. от гр.Г.,ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред ВОС в размер на 300лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                    Членове:1.    

 

                                                               

  1.