ВГРД № 264-2018

Решение по Гражданско дело 264/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 65

 

 

гр.Видин,   26.09.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито

заседание на единадесети септември

две хиляди и осемнадесета година в състав:    

                                    

                                     Председател:В. В.

                                             Членове: А. П.

                                                               В. М.

и секретаря   .................В. К. и в присъствието на           прокурора  

като разгледа докладваното от съдията А. П. ВГр.дело № 264 по описа за 2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

  С решение от 26.06.2018 г. ВРС по гр.д. № 3661 по описа за 2017 г. е осъдил Н.С.Н., ЕГН **********,***, да заплати на детето Р. П. В., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П.В.А., ЕГН **********,***, издръжка в общ размер на 960,00лева, за периода от 29.12.2016г. до 29.12.2017г., като в останалата част до пълния предявен размер искът е отхвърлен, както и е присъдил месечна издръжка в размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/, считано от 29.12.2017г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за плащането й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното издължаване.

            Недоволна от решението е останала ответницата Н.С.Н. ***, която чрез пълномощника си е подала въззивна жалба срещу решение № 410/26.06.2018 г., постановено по гр.д. № 3661 по описа за 2017 г. на Районен съд- Видин, в частта с която иска е уважен за минало време , както и в частта относно присъдените с решението 170 лв. Моли да се отмени решението , в частта , в която е присъдена сумата от 960 лева за времето от 29.12.2016 г. до 29.12.2017 г.и в частта в която е присъден размер над 130 лева, която въззивницата да заплаща на малолетното си дете Р.

            Сочи се във въззивната жалба, че съдът при първоинстанционното разглеждане на делото е допуснал съществени процесуални нарушения при призоваването на ответницата. Производството се е движело по реда на чл.47 , ГПК като тя е била представлявана от особен представител, тъй като ответникът не е съобщил по делото адресът й, който му е бил известен. Жалбоподателят не отрича, че следва да издържа непълнолетното си дете, но сочи, че според СК трудовата ангажираност на родителя има отношение към конкретния размер, който следва да заплаща, затова с оглед фактите досежно неговата заетост и доходи, оспорва приетото от съда за възможността да заплаща издръжка от 170 лева за дъщеря си, която е 12годишна.

            В отговора на въззивната жалба се навеждат доводи, че жалбата е неоснователна. Изтъква се, че присъдената издръжка от 170 лева е дори ниска с оглед нуждите на детето и възможностите на майката. Счита за правилно обжалваното решение и определения размер, който е съобразен с възрастта на детето, която предполага по-големи нужди от издръжка и с финансовите възможности и отговорности на родителите.

            Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения от закона срок. Същата е частично основателна, предвид следното. 

Първоинстанционният Видински районен съд е бил сезиран с искове с правна квалификация  чл. 143, ал.2 СК и чл. 149 СК, от чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК от П.В.А., ЕГН **********, действащ като баща и законен представител на детето Рая Петрова Ванкова, ЕГН **********,***, против Н.С.Н., ЕГН **********,*** за определяне на първоначална издръжка в размер на 170 лв. месечно и издръжка за минало време – 1 г. преди предявяване на иска- в същия размер -130 лв.  Родителите на детето са живели на семейни начала до преди 4-5 години, от когато само майката заминала на работа в чужбина, като стрените доброволно решили детето да остане при бащата , който да се грижи за него.

Ответникът Н. е била представлявана от особен представител , който е депозирал  писмен отговор, в който е оспорил иска по размер.

   За да постанови обжалвания съдебен акт, Видинският районен съд приел за установена следната фактическа обстановка: Страните са родители на малолетната Р., родена на *** г. До момента на подаване на исковата молба издръжка по съдебен ред не е била присъждана. При определяне размера на дължимата издръжка съдът е съобразил разпоредбата на чл.142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя. Районният съд е определил какви нужди има детето, съобразявайки се с възрастта мукъм момента на постановяване на решението-  12 г., както и нуждите му  от храна, дрехи, книги, учебни принадлежности, като е преценил, че сумата от 330 лв. е обичайната издръжка за месец на дете на такава възраст,  за минал период следва да е в по-малък размер. Районният съд е преценил и участието на всеки от родителите, съобразявайки се с техните възможности, като е приел, че  и двамата родители не реализират доходи от трудово правоотношение. Районният съд се е съобразил и с факта, че бащата е поела изцяло непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.  При тези установени факти, съдът е приел, че  майката може да заплаща по  130.00 лева месечно за минало време и по 170.00 лева месечноот датата на подаване на исковата молба.   За  миналия период - за времето от 29.12.2016 г. до 29.12.2017 г., включително – 12 месеца, ответникът дължи за дъщеря си сумата от 960 лева. От 29.12.2017г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката майката ще дължи по 170 лева месечно.

               Настоящият състав на въззивния съд, след като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон, прие за установено следното: От събраните пред въззивната инстанция доказателства се установява , че майката е със 71 % нетрудоспособност и получава пенсия в размер на 138 лева месечно. Същата от 2017 г. не работи , регистрирана е в Бюрото по труда , но не получава обезщетение. Докато е работила в чужбина е изпращала пари за детето, купувала му е подаръци и дрехи. Установено е , че издръжката на майката се осигурява от лицето , с което живее на съпружески начала.

Ето защо с оглед на приетите за доказани факти по отношение на обстоятелства обсусловящи промяна в издръжката, то според настоящият състав общия размер издръжка за детето, така както ако родителите му живееха заедно определя на 270 лв., от които 130 лв. от бащата, който полага непосредствените грижи и 140 лв. от майката. Или според въззивният съд издръжката , която ответницата следва да заплаща е в размер на 140 лева. В останалата атакувана част решението, с която иска е уважен над размера от 140 лв. до размера на 170 лв. въззивният съд следва да отмени и постанови отхвърляне на иска за този размер. При определяне кой каква част да поеме съдът съобрази възможностите на родителите, както и че на бащата са предоставени ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Тъй като настоящият състав счита за законосъобразен размер на присъдената издръжка 140 лв., то следващата се държавната такса, която ответникът Н.С.Н. следва да заплати възлиза на 201,60 лв., поради което решението в частта, с която е осъден да плати ДТ над този размер следва да се отмени.

По отношение на присъдената издръжка за минало време, съдът намира , че първоинстанционното решение следва да се потвърди. Установи се , че ответницата е подпомагала бащата със суми и е изпращала подаръци и дрехи, като в тази част напълно споделя мотивите на ВРС и препраща към тях. Правилно е приспадната сумата от 600 лева, за които е установено , че са заплащани от майката за издръжка на детето.

            Предвид изхода на делото разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът

 

                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ 410/26.06.2018 г., постановено по гр.д. № 3661 по описа за 2017 г. на Районен съд- Видин, в частта, с която иска за издръжка е уважен над размера от 140 лв. до 170 лв., както и в частта, в която Н.С.Н., ЕГН **********,***, е осъдена да плати държавна такса над размера от 201,60 лв., лв. като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.В.А., ЕГН **********,***, като баща и законен представител на на детето Р. П. В., ЕГН ********** иск против Н.С.Н., ЕГН **********,***,, за присъждане на издръжката над размера от 140 лв. до уважения от РС размер от 170 лв. 

Потвърждава решението в останалата му част.
            Решението не подлежи на обжалване.

 

                             Председател:                                             Членове: