ВЧГРД № 253-2018

Определение по Гражданско дело 253/2018г.

 

 

 

 

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №174

 

В*** окръжен съд,   гражданско   отделение

В закрито заседание на двадесет и шести септември

През две хиляди и осемнадесета година     в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Д** М**

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. Св** С**

  1. Г** Й**

 

При  секретаря   …………………           и  с участието

На   прокурора   ……………..   изслуша  докладваното

От съдията Д** М** ч. гр. дело № 253 по описа

За 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Постъпила е частна жалба от „БНП П П** Ф**” С.А. клон Б**, против Разпореждане от 29.06.2018г по ч.гр.д. №1736/18г. на ВРС в частта, с която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 2 716.52лв. за периода 20.08.2017г. до 20.04.2021г.

Жалбоподателят счита, че определението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Обстоятелството, че кредитът е станал предсрочно изискуем според жалбоподателя влече присъждане на всички изискуеми суми по него, включително и договорената възнаградителна лихва. Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането в обжалваната му част и постанови ново, с което да издаде в негова полза изп.лист за отхвърлената възнаградителна лихва както и разноските за заповедното производство.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

По ч.гр.д. №1736/2018 г. на ВРС „БНП П** П** Ф**”С.А. клон Б** е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК срещу М.Б.Ц., от гр.В**, за сумата от 5004.12лв., представляваща задължение по договор за потребителски заем от 18.04.2017г., мораторна лихва в размер на 368.44лв. за периода от 20.09.2017г. до 01.06.18г., възнаградителна лихва в размер на 2 716.52лв. за периода от 20.08.2017г. до 20.04.2021г. и законна лихва от датата на постъпване на заявлението до окончателното издължаване. ВРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение на 29.06.2018г. за претендираните суми с изключение на претендираната възнаградителна лихва в размер на 2 716.52лв. за периода от 20.08.2017г. до 20.04.2021г. като е отхвърлил искането по чл.410 от ГПК в тази част.

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК - „Заповедно производство” и в частност чл.410, законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес, а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства, удостоверяващи вземането. Съдът се произнася в разпоредително заседание, без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните. В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението, тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата. Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай заявителят е посочил вземане, наименовано възнаградителна лихва, което обхваща един бъдещ период към момента на подаване на заявлението – до 20.04.2021г. Касае се за договорни отношения между страните по договор за потребителски кредит, който не е приложен към заявлението по чл.410 от ГПК, предвид липсата на законово изискване за това.

ВРС е отхвърлил искането с мотива, че не са посочени обстоятелствата, на които се основава искането за лихва. ВОС споделя извода на първостепенния съд, тъй като макар да липсва изискване за представяне на доказателства за основателността на вземането, то заявлението по чл.410 от ГПК следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3от ГПК. В случая съдът е приел, че възнаградителната лихва е обвързана с продължителността на ползване на дадените в заем суми и изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на същата, съразмерима с лимитирания размер на законната лихва по аргумент от чл.19 от Закона за потребителския кредит.

Именно защото съдът в производството по чл.410 ГПК не преценява основателно ли е заявеното вземане, то вземането следва да е индивидуализирано, което обуславя редовността на заявлението. В случая вземането е индивидуализирано по размер, но не и по основание, което е довело до отхвърлянето му от районния съд. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т.2б. от ТР №4/2013г. На ОСГТК на ВКС. В допълнителната информация, предоставена от заявителя в заявлението по чл.410 от ГПК същият е посочил основания на всички претендирани вземания с изключение на вземането за възнаградителна лихва в размер на 2 716.52лв.

Изложените по-горе съображения мотивират Окръжния съд да приеме, че разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението по отношение на присъждане на възнаградителна лихва е обосновано и законосъобразно, поради което същото ще следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Окръжният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.06.2018г по ч.гр.д. №1736/2018г. на ВРС в частта, с която е отхвърлена молбата на „БНП П** П** Ф**”С.А. клон Б** за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника М.Б.Ц. за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 2 716.52лв. за периода ОТ 20.08.2017Г. ДО 20.04.2021г.  

Определението не подлежи на обжалване – чл.274, ал.4 от ГПК.

 

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                

 

 

                                                                                     2.