ВГРД № 215-2018

Решение по Гражданско дело 215/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е № 67

 

28.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В** окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                           Председател : Д**М**

                                                     Членове :1.Св** С**

                                                                       2.Г** Й**

при секретаря     А**А**и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело №215     по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение №180/11.04.2018 г. по гр.д.2008 по описа за 2018 г. по описа на Районен съд-В** е съставен окончателен разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти като обособява два дяла, включващи недвижими имоти както следва:

I        ДЯЛ :

-нива от 5,006дка, пета категория, находяща се в местността „Средни дел", съставляваща имот № 205045, по плана за земеразделяне в землището на с.Г**, общ. В**;

-нива от 2,275дка, пета категория, находяща се в местността „Албутин", съставляваща имот № 250014, по плана за земеразделяне в землището на с.Г**, общ. В**,

-I - ви дял с площ от 3,369дка от имот - нива цялата от 6,369дка,пета категория, находяща се в местността „Койза гърбина", съставляваща имот №200039, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**, съгласно заключението на вещото лице, който новообразуван имот е с номер № 200046,

-I – ви дял с площ от 5,960дка от имот - нива цялата от 11,375дка, пета категория, находяща се в местността „Черналева", съставляваща имот № 239064, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**, съгласно заключението на вещото лице, който новообразуван имот е с номер № 239083.

Стойността на дяла е 8 305 лева.

II       Дял :

-нива от 3,640дка, пета категория, находяща се в местността „Албутин",съставляваща имот № 218005, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**,общ. В**;

-нива от 4.554дка, пета категория, находяща се в местността „Гръчко бърдо", съставляваща имот № 128011, по плана за земеразделяне в землището на с.Г**, общ. В**;

II - ри дял с площ от 3,000дка от имот - нива цялата от 6,369дка,

пета категория, находяща се в местността „Койза гърбина", съставляваща имот №200039. по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**, съгласно заключението на вещото лице, който новообразуван имот е с номер № 200047;

-II – ри дял с площ от 5,415дка от имот - нива цялата от 11,375дка, пета категория, находяща се в местността „Черналева", съставляваща имот № 239064, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**, съгласно заключението на вещото лице, който новообразуван имот е с номер № 239082.

Стойността на дяла е 8 305,00 лева.

Осъдена е С.В.С., ЕГН ****** - А, да заплати на А.И.А., ЕГН *****, сумата от 329,87лв..представляваща граждански плодове от делбените имоти за стопанската година 2013-2014г.

Осъдена е С.В.С., ЕГН **** - А, да заплати на А.И.А., ЕГН *****, сумата от 395,83лв., представляваща граждански плодове от делбените имоти за стопанската година 2014-2015г.

Осъдена е С.В.С., ЕГН **** - А, да заплати на А.И.А., ЕГН ****, сумата от 395,83лв., представляваща граждански плодове от делбените имоти за стопанската година 2015-2016г.

Осъдена е С.В.С., ЕГН *** - А, да заплати на А.И.А., ЕГН ****, сумата от 395,83лв., представляваща граждански плодове от делбените имоти за стопанската година 2016-2017г.

         Срещу решението е постъпила въззивна жалба от С.В.С., ЕГН *** - А в частта ,в която му, в която са уважени исковете по сметките поради следното :

Претенциите за гражданските плодове от 2015-2016 год. и 2016-2017 год. не можели да съставляват претенции за сметки. Периодът бил след образуване на делото за делба,т.е. те следвало да са направени като претенции по чл. 344 ал. 2 от ГПК и съдът следвало да се произнесе с решение /или определение/ по този текст от ГПК.

Претенциите за периода 2013-2015 год. били неоснователни, тъй като липсвала покана към въззивника .

Решението било немотивирано: за да бъдат уважени искове по чл. 346 от ГПК следвало да се посочи правното им основание. Съдът нито ги бил квалифицирал, нито ги бил разгледал като фактически състав.

Текстът от     ГПК бил   единствено     процесуалното     основание,     но     не     и материалноправното такова. ВРС не бил издирил и приложил последното. На следващо място не можело да има общ диспозитив за отделните вещи предмет на делбеното производство, на претенциите по сметки относно тях, същите имали своя отделна цена, своя отделна характеристика.

С оглед на горното се иска да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 180/11.04.2018 год. по гр.д. № 2008/2005 год. по описа на ВОС като неправилно и евентуално да се отмени същото като недопустимо, като се присъдят на въззивника направените по делото разноски.

         Постъпил е писмен отговор от въззиваемия А.И.А. ***-ищец, чрез адвокат Е** Б**С**-пълномощник ,в който се изразяват подробни доводи относно неоснователността на жалбата.

Въззивникът поддържа въззивната жалба в с.з.

 

         В** окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         Делото е във фаза по извършване на съдебна делба.

С определение от 19.02.2018г. районният съд е съставил проект за разделителен протокол като е обособил два дяла включващи както следва :

I        ДЯЛ :

-нива от 5,006дка, пета категория, находяща се в местността „Средни дел", съставляваща имот № 205045, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**;

-нива от 2,275дка, пета категория, находяща се в местността „Албутин", съставляваща имот № 250014, по плана за земеразделяне в землището на с.Г**, общ. В**,

- I - ви дял с площ от 3,369дка от имот - нива цялата от 6,369дка,

пета категория, находяща се в местността „Койза гърбина", съставляваща имот №200039, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**, съгласно заключението на вещото лице. който новообразуван имот е с номер № 200046,

-I – ви дял с площ от 5,960дка от имот - нива цялата от 11,375дка, пета категория, находяща се в местността „Черналева", съставляваща имот № 239064, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**, съгласно заключението на вещото лице, който новообразуван имот е с номер № 239083.

Стойността на дяла е 8 305,00лева.

II       Дял :

- нива от 3,640дка, пета категория, находяща се в местността „Албутин",съставляваща имот № 218005, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**,общ. В**,

- нива от 4,554дка, пета категория, находяща се в местността „Гръчко бърдо", съставляваща имот № 128011, по плана за земеразделяне в землището на с.Г**, общ. В**,

II - ри дял с площ от 3,000дка от имот - нива цялата от 6,369дка,

пета категория, находяща се в местността „Койза гърбина", съставляваща имот №200039. по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**, съгласно заключението на вещото лице, който новообразуван имот е с номер № 200047,

-II – ри дял с площ от 5,415дка от имот - нива цялата от 11,375дка, пета категория, находяща се в местността „Черналева", съставляваща имот № 239064, по плана за земеразделяне в землището на с. Г**, общ. В**, съгласно заключението на вещото лице, който новообразуван имот е с номер № 239082.

Стойността на дяла е 8 305,00лева.

На страните е връчено определението за проект за разделителен протокол, а в съдебно заседание на 12.03.2018г. ищецът е заявил, че няма възражения по проекта за разделителен протокол.

Решението в тази му част не е обжалвано ,влязло е в законна сила и не подлежи на въззивен контрол съгласно чл.269 ГПК.

Районният съд е приел за разглеждане, като направени в срока по чл. 346 от ГПК, направените по реда на чл. 346 от ГПК искания по сметки, на ищеца против ответника, за заплащане на : сумата от 329,87лева, представляваща арендно плащане за стопанската година 2013г. - 2014г., сумата от 395,83лева представляваща арендно плащане за стопанската година 2014г. - 2015г., сумата от 395,83лева представляваща арендно   плащане   за стопанската година 2015г.   - 2016г.,   сумата от 395,83лева представляваща арендно плащане за стопанската година 2016г. - 2017г. за отдаване под аренда на делбените имоти.

По отношение на основателността и доказаността на претенциите районният съд намерил същите за основателни съответно за сумата от 329,87лева арендно плащане за стопанската година 2013-2014г. и за сумите от по 395,83лева за всяка от останалите стопански години. Съдът се е мотивирал с това ,че ответната страна е сключила договор за аренда на земеделски земи на 15.11.2013г. с „Р** А** В*" ЕООД с. Г**, обл. В**, като е отдала под аренда делбените земи. За имоти № 250014 и № 128011 арендни плащания не били извършвани. За стопанската година 2013-2014г. ответната страна е получила арендно плащане в общ размер на 659,75лева. За стопанските години 2014г.-2015г., 2015г.-2016г. и 2016г.-2017г. ответната страна е получила арендно плащане в общ размер на 2 375,10лева или по 791,70лева за всяка година. Ответната страна според съда не е доказала, че е заплатил на ищеца гражданските плодове от делбените имоти, предмет на арендния договор, съразмерно неговата идеална част.        

         Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните от районния съд доказателства и по същество не се оспорва от страните ,които спорят само единствено относно приложението на закона.

         При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно Чл.346 ГПК в първото по делото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си,като посочат и доказателствата си.

Както е посочено в Определение № 143 от 16 март 2017 г. на ВКС, Четвърто гр. о., постановено по частно гражданско дело № 643 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година в производство по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, създадената по приложението на чл. 346 ГПК задължителна съдебна практика е константна в разбирането си, че по своята правна същност искът представлява последващо обективно съединяване на искове и представлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Безпротиворечиво ВКС приема, че претенциите по сметки, преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след допускането на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание и трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право - фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред - няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Съсобственик, който твърди, че е извършил подобрения в съсобствения имот, трябва да индивидуализира претенцията си чрез посочване на вида и характеристиката им, времето на извършване и дали са направени със съгласие на останалите съсобственици, или при изричното им противопоставяне, предвид различното правно основание, на което могат да се претендират /чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61 или чл. 59 ЗЗД/. В случай, че тези изисквания не са спазени, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците, а ако е насрочено съдебно заседание и страната присъства, могат да се зададат при необходимост и доуточняващи въпроси. Само ако и тогава не може да се изясни претенцията по сметки, съдът следва да я остави без разглеждане. В този смисъл, няма съмнение, че като самостоятелен имуществен иск и претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, въпреки предвидения от законодателя облекчен ред по предявяването ѝ в производството по делбата, следва да отговаря на изискванията за редовност, касаещи индивидуализацията на спорното право.Задължение на съда е да определи надлежните страни в спора, правната квалификация на предявения иск . В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.

В конкретния случай въвзивникът С** С. се е обогатила неоснователно по смисъла на Чл.59 ал.1 ЗЗД за сметка на въззиваемия А.И.А. като въз основа на сключения договор за аренда е получила не само арендните плащания ,следващи ѝ се в качеството на съсобственик на 50% от процесните имоти ,но и арендните плащания ,следващи се на другия съсобственик /съделител/,които по същество противоправно е присвоила.Районният съд действително не е посочил приложимата материалноправна норма ,но изложените от него мотиви явно сочат на приложението на Чл.59 ал.1 ЗЗД ,постановеното решение в частта му относно сметките е правилно и следва да бъде потвърдено .

Съгласно т. 4.б „а“ от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС в делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Затова не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от съделителите във връзка с личен заем. Това се отнася и за заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ.

В конкретния случай съделителят А.И.А. в първото по делото заседание след допускане на делбата на 13.11.2017 г. е предявил искане по сметките за половината от арендните плащания и половината от наемната цена на допуснатите до делба имоти ,които ответната страна е отдавала под наем без да заплаща половината от цената на другия съсобственик .Направени са и доказателствени искания за снабдяване със съдебни удостоверения за доказване на твърдените факти и обстоятелства.

Представено е съдебно удостоверение изх.№1/01.12.2017 г. на „Р** А** В*“ЕООД –с.Градец ,в което са посочени изчерпателно сумите ,които за заплатени на съделителя С.С. по силата на сключени с нея арендни договори и са посочени имотите ,за които са извършвани арендни плащания.В с.з.на 11.12.2017 г. съделителят А.А. е изменил исканията си по сметките съобразно представените по делото доказателства.

Неоснователни са развитите от въззивника доводи относно това ,че претенциите за периода 2013-2015 год. били неоснователни, тъй като липсвала покана към въззивника .Такава не е необходима ,тъй като не се изисква от закона .

Такава се изисква на основание чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал.2 ЗС когато се претиндира обезщетение за ползата, от която съделителят е лишен в резултат от неползването на собствената му идеална част от недвижимия имот .За да бъде реализирано притезателното право на съсобственика за заплащане обезщетение за неползването на съсобствения имот, следва да са налице следните материални предпоставки: вещта да е съсобствена; тази вещ да се ползва лично само от един или само от някои от съсобствениците; този съсобственик да препятства чрез фактически или правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права.Правно-релевантните обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване от лицето, което ги навежда и което черпи права от тях.В тежест на пртендидиращият обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС съсобственик е да установи, че няма достъп до съсобствения имот по причина на поведението на ответниците по иска и въпреки отправена покана. Годността за ползване на имота според функционалното си предназначение на конкретната по делото съсобствена вещ, не съствлява отделна материално-правна предпоставка, касае се до качество на вещта и се предопределя от фактите по делото, а не от субективното разбиране на някоя от страните по спора/В този смисъл е напр. Решение № 8 от 6.07.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1086/2017 г./.

По настоящото дело не се претендира обезщетение за ползата, от която съделителят е лишен в резултат от неползването на собствената му идеална част от недвижимия имот ,поради което не намира приложение разпоредбата на Чл.31 ал.2 Закона за собствеността ,изрично изискващ нотариална покана.

Неоснователен е развитият от въззивника довод относно това ,че претенциите за гражданските плодове от 2015-2016 год. и 2016-2017 год. не можели да съставляват претенции за сметки ,че периодът бил след образуване на делото за делба,т.е. те следвало да са направени като претенции по чл. 344 ал. 2 от ГПК и съдът следвало да се произнесе с решение /или определение/ по този текст от ГПК .

Доводите са неоснователни ,тъй като в исканията по сметките по реда на Чл.346 ГПК съделителите могат да претендират съответната ид.ч. от гражданските плодове ,получени от имотите ,предмет на делбата за целия период от получаването на плодовете чак до постановяването на съдебното решение по сметките ,тъй като по силата на Чл.235 ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите ,настъпили след предявяване на иска ,които са от значение за спорното право.

Неоснователен е развитият от въззивника довод относно това ,че претенциите за гражданските плодове от 2015-2016 год. и 2016-2017 год. не можели да съставляват претенции за сметки,тъй като е налице неоснователно разместване на имуществени блага /получаване на целия размер на дължимите арендни плащания само от един от съсобствениците / . Наличието на неоснователно разместване на имуществени блага ,произтичащи от включени в делбената маса имоти ,се отстранява по реда на Чл.346 ГПК –в този смисъл е напр. Решение № 65 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7088/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С** Н**/.

С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК  С.В.С., ЕГН **** – А следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия А.И.А., ЕГН *** сумата от 800 /осемстотин/лв. направени пред въззивната инстанция съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №180/11.04.2018 г. по гр.д.2008 по описа за 2018 г. по описа на Районен съд-В**   .

ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********,*** – А да заплати на А.И.А., ЕГН *** сумата от 800 /осемстотин/лв. направени пред въззивната инстанция съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                   2/