ВНЧХД № 133-2018

Решение по Наказателно дело 133/2018г.

РЕШЕНИЕ №52

гр. Видин 02.07. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на двадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: И.И.

Членове: Л. Л.

Р. Д.

при секретаря А. А. и в присъствието на прокурора

........................ , като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.ВНЧХД №

133 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

C присъда №207, постановена на 17.04.2018 година по н.ч.х.д.№823 по описа за 2017 година на Районен съд - Видин, подсъдимият Н.В.А. c ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 11.06.2017г., около 17.30часа пред барче в село Арчар, нанесъл удар в областта на лицето на И.Б.И., причинявайки му то този начин контузия на основата на носа c кръвонасядане, ожулване и разкъсно-контузно нараняване, нараняване на лява ноздра, кръвонасядане на долните клепачи на двете очи, което представлява лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живата - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което на това основание и във връзка c чл.54 и чл.36 , ал.1 от НК, съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение c изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимият А. е осъден за заплати на И.Б.И. сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2017година, до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния размер на иска от 5000/пет хиляди/лева, предявеният иск е отхвърлен като недоказан.

Подсъдимият е осъден също да заплати на И.Б.И. направените от него разноски в общ размер от 392лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Видин държавната такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 60/шестдесет/лева.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия подсъдимият Н.В.А. c ЕГН **********, чрез защитника му адвокат С.С. ***, в която се сочи, че както от обективна, така и от субективна страна извършването на инкриминираното деяние от неговия подзащитен не се е доказало по несъмнен и категоричен начин. Твърди се също, че в тъжбата е посочено, че деянието е извършено в вътре в барчето, а не пред барчето, което е приел първостепенния съд и това нарушавало възможността на подсъдимия да се защитава, тъй като не е уточнено мястото на деянието.

Със жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда на ВРС и постановена нова, c която бъде оправдан подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимият чрез защитника си - адвокат С.С. *** поддържа всички оплаквания направени във въззивната жалба. Иска се постановяване на оправдателна присъда, или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав поради липса на мотиви.

Защитата на частния тъжител в съдебно заседание поддържа, че фактическата обстановка е доказана по несъмнен начин, има гласни и писмени доказателства, доказани са причинно следствените действия на подсъдимия за нанасяне на телесната повреда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Делото пред първостепенният съд е образувано по тъжба от И.Б.И. ***, против Н.В.А. ***, c обвинение по чл.130, ал.1 от НК. По делото са разпитани двама свидетели - по един посочен от частния тъжител и един от подсъдимия. Двамата свидетели установяват категорично, че на инкриминираната дата - 11.06.20117г. около 17.30 часа, в село Арчар, в барчето на „при Боби" в същото село, извън самото заведение, където има и оградено c летвички място към самото заведение, в което има маси, около 17.30 часа са се намирали подсъдимия Н.В.А. и пострадалия И.Б.И., който бил c двете си внучета не в самото заведение, а в ограденото c летвички място към самото заведение, отвън самата сграда, обозначено като мястото „пред барчето". На същата дата подсъдимият заедно със свои приятели пиели бира в заведението - барчето „При Боци" в село Арчар, община Димово, област Видин от обяд. Около 17.30 часа към тях се присъединил и частния тъжител, който бил заедно c две малки деца c цел да поговори c едни от приятелите на подсъдимия – И. и той също пиел бира. Всички от групата на подсъдимия били подпийнали, тъй като до идването на пострадалия били изпили каса и половина бира. След известно време подсъдимият безпричинно нанесъл удар c юмрук в областта на лицето на пострадалия и по-конкретно в областта на носа, което се установява от приетата съдебно-медицинска експертиза по делото, която установява, че от удара е причинена контузия на основата на носа c кръвонасядане на кожата на носа, ожулване и разкъсно-контузно нараняване, нараняване на лява ноздра, кръвонасядане на долните клепачи на двете очи, c което е причинено болка и страдание c временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждание и закона, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от подсъдимия Н.В.А., който е страна, която има правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, c оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е постановена правилно, като при постановяването й не е нарушен материалния закон, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е нарушило правото на защита на страните по делото, както и че наложеното наказание е правилно определено по вид и по размер c оглед осъществяване на целите му.

По оплакванията в жалбата:

Оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия са, че както от обективна, така и от субективна страна извършването на инкриминираното деяние от неговия подзащитен не се е доказало по несъмнен и категоричен начин. Твърди се също, че в тъжбата е посочено, че деянието е извършено вътре в барчето, а не пред барчето, както е приел първостепенния съд и това нарушавало възможността на подсъдимия да се защитава, тъй като не е уточнено мястото на деянието.

Въззивният съд намира същите като неоснователни поради следните съображения, а именно:

  • относно мястото на извършването на деянието - в тъжбата, в диспозитива на същата е записано, че „на 11.06.2017г. около 17.30часа в барче в с. Арчар" е нанесен удар на пострадалия от подсъдимия. От разпита на свидетеля Б.П. Т., който не е от същото село, а от град Димово е видно, че той е видял пострадалия и подсъдимия отвън пред барчето в ограденото място, което е било също към заведението: "Кръчмата е на центъра...подсъдимият и тъжителя бяха там пред кръчмата...бяха отвън пред заведението. Заведението беше оградено c летвички и те бяха отвън". Че и двамата са се намирали не в самото барче като сграда, а в мястото пред барчето, което е било оградено c летвички и всъщност е било част от барчето говорят и показанията на свидетеля А. Л. Н., посочен от подсъдимия, който-установява, че „докато седеше при нас внуците му бяха отзад на градинката, там където е барчето отзад има градинка, децата не са седели при нас."/л.64 от делото на РС/. Че този извод е правилен го потвърждават и обясненията на самия подсъдим, който на л.65 от делото е установил:" Седяхме на маса пред заведението в двора и си пиехме.. ..не съм излизал извън оградата на заведението".
  • относно авторството на деянието - съдът намира, че първостепенният съд подробно и систематично е анализирал доказателствата по делото именно относно авторството. Посочил е съобразно разпоредбата на чл.305, ал.З от НПК защо дава вяра на показанията на свидетелят Б.Т. и съответно не дава вяра на показанията на свидетеля А.Н. и на обясненията на подсъдимия, които съдът е възприел като защитна теза. Въззивният състав, c оглед така установената фактическа обстановка и след подробно запознаване c показанията на двамата свидетели и обясненията на подсъдимия се солидаризира c тези мотиви на първостепенния съд, като също намира, че показанията на свидетеля- очевидец Б.Т. са логични, пресъздават непосредствените му впечатления от това, което е видял, явява се незаинтересован свидетел и най-вече показанията му са житейски обясними и отговарят на социалния му статус и житейски опит. Ето защо c оглед на тези доказателства, въззивният съд намира, че авторството на деянието е доказано по един категоричен и несъмнен начин,така както е приел и
    първостепенния съд. Същият правилно е стигнал до извода, че деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. - Неоснователно е и твърдението, че е налице липса на мотиви, тъй като както посочи по-горе настоящият състав, първостепенният състав е изготвил едни подробни мотиви както относно фактическата обстановка, така и относно правните изводи, които е направил на тази основа. Мотивите са подробни и относно съставомерността на деянието, поради което съдът не намери причини, за връщане на делото на първостепенния съд за разглеждането му от друг състав, още повече не намери и причини за оправдателна присъда.

Поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна законосъобразна, поради което и на основание чл.334, ал.6, от НПК, атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №207, постановена на 17.04.2018 година по н.ч.х.д.№823 по описа за 2017 година на Районен съд - Видин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: