ВГРД № 267-2018

Решение по Гражданско дело 267/2018г.

 

 

 

 

                                         Р Е Ш Е Н И Е №170

 

Видински окръжен съд         гражданско                         отделение

В закрито   заседание   на осемнадесети септември

Две хиляди и осемнадесета година     в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

  1. Г. Й.

При секретаря                                                                и с участието

На                             прокурора                     изслуша докладваното

От   съдия С.С.   в. гр . дело №267 по описа

За 2018 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по жалба на „У….”ЕАД-С. против действията на ДСИ при РС-Видин ,с които е прекратено изпълнителното производство по изп.д. №1027/2012г по описа на ДСИ.

Жалбоподателят твърди,че прекратяването на изп.дело е незаконосъобразно ,тъй като няма спиране на принудителното събиране на вземането за повече от две години,а то е събирано с доброволно плащане от страна на длъжника за периода 07.05.14г. до м.10 2016г.Твърди,че СИ знае за тези плащания от изготвена по делото икономическа експертиза.Съзира скрити мотиви в прекратяване на производството,а именно запорирана в момента сума от 10 000лв. по сметка на длъжника,която след прекратяване на изп. производство ще се върне на длъжника.

Моли съда да отмени Постановление на ДСИ при ВРС за прекратяване на изп. производство по изп.д. №1027/2012г.

Длъжникът А.И.А. е подал възражение,с което оспорват жалбата на взискателя по изпълнителното производство.Считат,че правилно ДСИ е прекратила изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК,тъй като в продължение на повече от две години не са предприемани изпълнителни действия.Счита,че прекратяването на изп. производство при условията на чл.433,ал.1т.8 настъпва по силата на закона и постановлението на ДСИ има само опестително действие.

На основание чл.436,ал.3 ГПК ДСИ при РС-Видин Г.С. е изложила мотиви по подадената жалба.Посочила е,че след депозирана на 07.05.14г. молба от взискателя е вдигнат запора върху тр. възнаграждение на дложника.На 13.02.18г. взискателят е депозирал молба с искане за справки относно местоработата на длъжника и банковите му сметки.При това положение смята,че е налице 4годишен период,в който не са предприемани изп. действия по изп. производство и СИ не е знаел и няма как да знае,че е имало доброволно плащане на вземането.Приема,че с изтичане на двугодишния срок производството се прекратява по силата на закона и извършените след това изп. действия се явяват недопустими.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания по ч.жалба съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изп.производство е образувано по молба на „Ф….”ЕАД-С. против А.И.А. въз основа на издадени 3бр. изп. листове по реда на чл.410 ГПК.В изпълнение процедурата по изп. производство ДСИ е изпратила Покана за доброволно изпълнение до длъжниците и е предприела изпълнителни действия по събиране на вземането.С молба от 29.04.14г. взискателят,който вече е с ново наименование,а именно: „У….”ЕАД-С., е поискал да се вдигне запора върху тр. възнаграждение на длъжника и това е направено от ДСИ.Съобщението е връчено на длъжника на 30.05.14г.

С молба от 07.02.18г. взискателят е депозирал искане за справки относно местоработата на длъжника и банковите му сметки.С тази молба уведомява ДСИ,че последното плащане на длъжника е от 18.10.16г. в р-р н а 2400лв.След извършените справки и по искане на взискателя ДСИ е наложил запор на сметките на длъжника и е запорирал наличните по тях суми със запорно съобщение от 09.03.18г.С молба от 22.06.18г. длъжникът А.И.А. е поискал от ДСИ производството по изп. дело да бъде прекратено при условията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК и ДСИ след като е назначила и приела счетоводна експертиза относно движението на сумите по дълга е прекратила производството с обжалваното постановление.

При тези данни ВОС намира жалбата за допустима,а по същество за основателна.

ВОС счита,че ДСИ при ВРС неправилно е прекратила производството по изп.дело по следните съображения:

Не е спорно,че от м. май 2014г. не са предприемани изп. действия по изп. производство до подаването на молбата от взискателя с дата 07.02.18г.За периода от м. май 2014г. до м.10.2016г. длъжникът доброволно е внасял суми по дълга,поради което изп. действия по изп. дело не са предприемани.Такива обаче са предприети след подаване на молба от 07.02.18г. като е наложен запор върху сметките на длъжника. Молбата за прекратяване на производството е подадена след предприемането на тези изп. действия-на 22.06.18г. и към момента на подаването и по делото вече има изпълнителни действия.С предприемането им изп. производство е продължило и не са налице условията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Хипотезата на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК предполага прекратяване на изп. производство,ако взискателят не е поискал и не са предприети изпълненителни действие повече от две години,но дори да е изтекъл такъв период и след това са предприети изп. действия по производството тази възможност отпада.Не е вярно тълкуването на закона от длъжника и ДСИ на сочената законова разпоредба.Действително с непредприемането на изп. действия за срок от две години изп. производство се прекратява,но затова е необходим нарочен съдебен акт-постановлението на СИ.Без изричното прекратяване и с възобновяване на изп. действия дори и след срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК възможността за прекратяване на производството е отпаднала и едва при нов срок от две години ,в който не са предприети изп. действия е възможно производството да бъде прекратено в хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК.Не е вярно становището на ДСИ,че извършените след този срок действия са недопустими и в подкрепа на това е факта,че ДСИ не може сам да ги отмени.

Страните са навели доводи относно обстоятелството,че през периода,в който не са предприемани изп. действия по изп. производство е имало доброволно плащане на дълга от длъжника.В случая това е без значение,защото постановлението за прекратяване е постановено след като вече не е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК и по изп. дело са предприети изп. действия.

Предвид изложеното съдът счита,че обжалваните действия на ДСИ при ВРС следва да бъдат отменени и делото върнато на ДСИ за продължаване на изп. производство ,за което

 

Р   Е   Ш     И :

 

ОТМЕНЯ действията на ДСИ при РС-Видин по изп.д. №1027/2012г.,с които е прекратено изпълнителното производство с Постановление от 26.06.2018г.

ВРЪЩА изп.дело №1027/2012г по описа на ДСИ при РС-Видин за продължаване на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: