ВГРД № 249-2018

Решение по Гражданско дело 249/2018г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №62

                      

                                            Гр . Видин 14.09.2018г.

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

   Видински окръжен съд   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА четвърти септември

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.П.                          

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.С. С.

  1.  В.М.

                                  

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ   В.К.                             И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                             КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

           Съдия   С.С. в. ГР.Д. №   249              ПО ОПИСА

ЗА   2018 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по жалба на П.А.С. като баща и законен представител на малолетните си деца А.П. А. и Д.П. А. против Решение №421 от 03.07.2018г. по гр.д.№662/2018г. на ВРС ,в частта с която искът по чл.150 СК не е уважен в пълен размер и е осъден да заплати разноски на ответницата.

Жалбоподателят чрез процесуалният си представител адв. М. твърди,че решението е необосновано и незаконосъобразно.Изтъква,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че от предходно присъдената издръжка е изминал период по-малко от година когато на практика е изминал период от една година и пет месеца.Като втора съществена грешка сочи неправилна преценка доходите на майката,които са 1883лв. месечно, независимо,че. за период от 6месеца е посочен доход от 9404 лв.,но през този период има отработени непълни 5месеца.Посочва,че доходите на майката са се увеличили съществено от първоначално присъдената издръжка ,а на бащата значително /три пъти/ по-малко.Счита,че общо определената издръжка на децата -280лв. за А.и 260лв. за Д. -е занижена като в тази връзка сочи статистически данни.Твърди също,че децата имат разходи във връзка с музикалните си и спортно изяви като счита,че общо необходимата издръжка за децата е в размер на 350лв. за А. и 330лв. за Д..

Относно присъдените на ответницата разноски счита,че такива не следва да бъдат присъдени,тъй като не е представен списък на разноските от нейна страна.

Иска от съда да отмени решението на ВРС в обжалваната част и уважи исковете по чл.150 СК в пълен размер.Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната по жалба страна-М.Д.К. е взела становище в депозираният отговор на въззивната жалба.Твърди,че няма възможност да заплаща исканата издръжка за децата си,а само тази определена от ВРС.Посочва,че е заплатила дължимата издръжка до 01.19г. и за да покрие дължимата издръжка се е наложило да продаде жилището си и сега живее под наем като плаща 200лв. наем. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и потвърди първоинстанционното решение още повече,че няма съществетно изменение на условията от предходно присъдената издръжка.Моли да й бъдат присъдени направените по далото разноски за настоящата инстанция.

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата съдът приема за установено следното:

С обжалваното решение ВРС е уважил отчасти иска по чл.150 СК за изменение на месечната издръжка дължима от М.Д.К. на малолетните й синове А. и Д. като я увеличил с по 30 лв. за всяко дете.

Установено е по делото ,че майката работи в „А….”ЕАД по тр. договор и за периода май 2018г.-август 2018г. е получила брутно тр. възнаграждение общо в размер на 7460,33лв.,видно от представено пред ВОС удостоверение.

Бащата,който полага непосредствените грижи по отглеждането на децата, е с постоянен трудов договор и получава тр. възнаграждение ,което за периода м.10. 2017 до м.04.2018г. е в размер на 12 853лв. и към момента не е променено.

Децата са ученици като А… е на 11 г. и през новата учебна година ще бъде в 5клас,а Д… на 9г. и пред учебната 2018-2019г. ще бъде в 4клас.Установено е от социалните доклади по делото,че те посещават извънклансни занимания по музика и спортни такива.Живеят на село и са превозвани до училище от осигурен безплатен превоз-автобус на училището.За посещаваните извънкласни занимания няма данни да са заплащани такси и други разходи.За детето Д… е установено,че страда от заболяване астма и в тази връзка бащата получава ежемесечна социална помощ в размер на 350лв.

Предходно присъдената издръжка за А… по гр.д. №2590/2015г. на ВРС е в размер на 150лв.,а за Д… 130лв.

При тази фактическа обстановка съдът намира,че постановеното от ВРС решение е законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.142 СК.

Правилно е отчетено,че е налице нуждата от увеличаване на издръжката за малолетните деца на страните , доколкото възрастта им се е увеличила .Първоначално присъдената издръжка е по гр.д. №2590/2015г. на ВРС,решението е постановено на 28.10.2016г. и допълнително решение от 22.12.2016г.,като решението е влязло в сила на 21.04.2017г.Настоящият иск е предявен на 16.03.2018г.Явно е,че е изминал един не продължителен период от време-малко повече от година от предходно присъдената издръжка.Децата имат разходи във връзка с обучението и извънкласните си занимания,но се установи,че транспортът до училище и посещаваните школи са безплатни.Не се установиха по-големи от обичайните разходи за облекло,храна и учебни пособия за децата.Относно заболяването на детето Д… от астма се установи,че бащата получава ежемесечна социална помощ в размер на 350лв.В отглеждането на децата бащата е подпомаган от родителите си,които отглеждат на село собствена продукция-плодове зеленчуци и др.

От друга страна разпоредбата на чл.142 СК предвижда,че при определяне размера на издръжката съдът следва да прецени освен нуждата на лицето,което има право на издръжка и възможностите на лицето,което я дължи.От данните по делото се установи,че възможностите на майката са се увеличили с увеличаване на трудовоти й възнаграждение,коетое около 1800лв. месечно.Бащата получава около 1600лв. месечно.Майката има разходи по плащане на месечен наем за жилището ,в което живее 200лв. месечно.Освен това по образуваното изп. дело за заплащане на издръжката на децата е заплатила на бащата 3440лв.-издръжка до 01.2019г. и присъдени разноски общо в размер на 6 157,64лв. или общо 9 597,64лв.

ВРС в решението си е отчел нуждите на децата от увеличаване на издръжка и възможностите на родителя да я дава предвид доходите му. Тъй като възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК съдът, за да избегне преповтарянето им препраща към изложеното от ВРС.

Обстоятелството,че доходите на майката са се увеличили не води автоматично до драстично увеличение на дължимата издръжка,а отново следва да се преценят конкретните факти във връзка с изискванията на закона.Увеличението на издръжката ,дължима от майката с 30лв. за всяко едно от децата отговаря на конкретното изменение, настъпило в обстоятелствата при които се дължи издръжка-изминал е един непродължителен период от предходно присъдената издръжка,няма нови обстоятелства относно осигуряване издръжката на децата освен тяхната по-голяма възраст и свързаните с това разходи.При тези данни ВОС счита,че правилно е определено от ВРС месечна издръжка в азмер на 280лв. за А… и 260лв. за Д… като за майката е определено да изплаща от тази сума по 180лв. за А… и по 160лв„ за Д...

Относно обжалване на решението в частта за присъдените разноски ВОС счита,че те са правилно присъдени предвид правилата на чл.78,ал.3 ГПК.Възражението по въззвната жалба,че не е представен списък с разноски от ответната страна не влече лишаване на страната от присъждане на разноски.Санкцията за непредставяне на списък на разноските е посочена в чл.80 ГПК и това е лишаване от право да иска изменение на решението в частта на разноските.

Предвид изложеното съдът счита ,че така определената месечна издръжка е справедлива ,поради което следва да остави без уважение жалбата, а решението на ВРС бъде потвърдено.

Разноски са претендирани от ответницата по жалба и такива следва да бъдат присъдени в размер на 600лв.-адв. хонорар,съгласно представен договор за правна помощ.

По изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №421 от 03.07.2018г. по гр.д.№662/2018г. на ВРС ,в частта с която искът по чл.150 СК не е уважен в пълен размер и ищецът П.А.С. осъден да заплати разноски на ответницата.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Осъжда П.А.С.,ЕГН********** *** да заплати на М.Д.К.,*** направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв.-адв. хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                             2.