ВГРД № 231-2018

Решение по Гражданско дело 231/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 61

гр. Видин,11.09.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: А. П.  

 

Членове:   1. В. М.

 

  1. Г. Й.

с участието на секретаря            и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 231 по описа за 2018., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 382 от 14.06.2018г. по гр.д.№309/2018г. Видинският районен съд е  наложил на ответника Т.Д.В. мерки по ЗЗДН като го е задължил  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо  Д.В.И. и да го приближава на разстояние по-малко от 20 м за срок от 12 месеца. На основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН съдът е наложил на ответника В. глоба в размер на 2000лв.  и го е осъдил да заплати разноските по делото.

В законния срок  решението е обжалвано от ответника.

Във въззивната жалба на ответника се сочи, че обжалваното решение в частта, с която е уважена молбата за налагане на мерки по ЗЗДН, е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че събраните по делото доказателства  не са преценени обективно и правилно. Същите не установявали по безспорен начин  твърдяните от молителя факти за упражнено спрямо него домашно насилие от страна на ответника. Претендира се за отмяна на решението на ВРС в частта, с която е уважена молбата  и са постановени мерки за закрила срещу домашното насилие, ведно със законните последици.

 

Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната  жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по молбата на Д.В.И. за определяне на мерки по ЗЗДН за акт на домашно насилие, извършени  от ответника Т.Д.В. на 28.12.2017г. на адреса на молителя и ответника в с.М.

В молбата се твърди, че молителя е баща на първия ответник, а втората ответница живее с първия на съпружески начала. И. преди 2-3 години прехвърлил на сина си имотите , притежавани от него в с.Макреш , като запазил правото си на ползване. Тримата живеят заедно в посочения имот. Няколко месеца след прехвърлянето ответника започнал да тормози молителя . На 28.12.2017 му нанесли побой . На 02.01.2018 г. също , като побоя бил придружен със заплахи за здравето и живота му.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил молбата по ЗЗДН, като е приел, че по делото е установено осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие  на посочената в молбата дата. Тези изводи на съда са законосъобразни и обосновани .

Безспорно установено по делото е, че молбата е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.10 от ЗЗДН, от активно легитимирана за това  страна и срещу лице по чл.3,т.2 от ЗЗДН.

Изводите на първоинстанционния съд, че спрямо ищеца е бил извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН са обосновани и правилни и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че от свидетелските показания не се установявало на посочената в молбата дата на адреса да са идвали полицейски служители, респ. Да е упражнил спрямо молителя акт на домашно насилие.

Осъществените на процесната дата действия от ответника спрямо молителя, предвид разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, правилно са определени от първоинстанционния съд като акт на домашно насилие.

С оглед установената форма на домашно насилие наложените от първоинстанционния съд мерки за защита по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН  са  адекватни.

            На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбите са  неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.                                                            

Разноски не са претендирани , поради което не следва да се присъждат.

 

            По изложените съображения, съдът

 

  Р  Е  Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 382 от 14.06.2018г. по гр.д.№309/2018г. Видинският районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :