ВЧГРД № 239-2018

Определение по Гражданско дело 239/2018г.

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 161

 

Видинският окръжен съд                   гражданско отделение

в закрито заседание на 05 септември

две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                           Председател : А. П.

                                                                   Членове: С. С.

                                                                                   В. М.

при секретаря ……………………………………………...…и с участието

на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното

от         съдия П.                          в.ч.гр.д. 239…..……по описа

за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на А. за к. на п. з." ООД, ЕИК:………………, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „В. Л." …. етаж М., представлявано от Р. Г. А. чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С., ЕГН: ********** Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. С., бул. "В. Л." №.., етаж М., срещу разпореждане на Районен съд Видин по ч.гр.д. 1552/2018г., постановено на 11.06.2018 г. в частта относно претендираното вземане за сумата от 225,50 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения. Поддържа се, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, както и установяване, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане. В това призводство по чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането съществува. То е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. В настоящия случай, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, можело да се направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и2ГПК, като следвало да се отбележи, че в закона липсва препращане към чл. 127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Заявителят можел да приложи такива, но не бил длъжен, тъй като целта на производството била само да се провери дали вземането е спорно. Преследваната с уреденото в действащия ГПК заповедно производство цел била да се създаде опростена съдебна процедура, въз основа на която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с изпълнително основание срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнение на вземането си. Посочената цел предопределяла и основните характеристики на заповедното производство - то е факултативно, едностепенно и строго формално. В заповедното производство, Съдът дължал проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, следвало да се решат по исков ред при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно бил счел, че претендираната сума в размер на 225.50 лева е неоснователна. В Заявлението по чл. 410 ГПК заявителят ясно бил посочил, че въпросната сума представлява разходи и такси за извънсъдебно събиране. Начисляването ѝ зависело от един бъдещ момент, а именно недобросъвестно и виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, но всичко това следвало да бъде подробно обяснено и подкрепено с доказателства в един бъдещ исков процес, а в настоящото производство следвало да се установи дали вземането е спорно или не. В конкретния случай Съдът бил излязъл от своята юрисдикция и бил издал правопреграждащ акт, като се бил произнесъл за спорно право, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство, при положение, че длъжникът възрази в срока, посочен в чл. 414, ал. (2) ГПК.

Иска се да се отмени разпореждането на първоинстанционния съд, което прегражда по-нанатъчното развитие на производството като се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

 

            Окръжен съд – гр. Видин в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело намира ,че частната жалба е неоснователна поради следното :         

Със заповед №1192-РЗ за изпълнение на парично задължение по Чл.410 ГПК длъжникът В.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** е осъден да заплати на кредитора - „А. ЗА К. НА П. З." ООД, ЕИК …………, адрес гр. С., бул."В. Л." № …, етаж М., законен представител : Р. Г. А. и Т. Я. К. - управители, пълномощник : Н. А. С. - юрисконсулт, сумите от : 200,00 лв. - главница до погасяване на кредита, 76,44 лв.-договорна лихва от 20.09.2016г. до 06.08.2017г„ 162,50 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение, 16,90 лв.- лихва от 07.08.2017г. до 31.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда - 07.06.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00лв. - разноски за платена държавна такса и 65,00лв. /шестдесет и пет/ лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.26 от НЗПП.

Вземането произтича от следните обстоятелства : задължение по договор за кредит № 479064 от 02.09.2016г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016г.

Отхвърлени са исканията за присъждане на сумата от 222,50лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт над сумата от 65,00лв. до 100,00лв., като неоснователни с мотиви,че не са посочени обстоятелства, на които се основава искането за разходи и такси за извънсъдебно събиране - т. 2.6. от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, както и делото не е с фактическа и правна сложност.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното :

            В заповедното производство, съдът въз основа твърдението на заявителя, е длъжен да провери дали заявлението е редовно, т.е. дали заявителят е индивидуализирал вземането си по основание и размер. Точното определяне на вземането осигурява на длъжника възможността да се ориентира какво точно вземане се претендира от него, за да прецени дали да изпълни доброволно или да го оспори изцяло или отчасти, като подаде възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта.

Съгласно 2.б.от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К. според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. В конкретния случай Окръжен съд-Видин намира ,че липсва точна индивидуализация на вземанието ,описано в заявлението като „разходи и такси за извънсъдебно събиране“ ,като не е посочено в какво точно се изразяват тези разходи и такси и по този начин не е осигурена възможността длъжникът да се ориентира какво точно вземане се претендира от него, за да прецени дали да изпълни доброволно или да го оспори изцяло или отчасти, като подаде възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта.

Достигайки до същия краен извод, ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Видин в настоящия си състав

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.06.2018 г. на Районен съд Видин по ч.гр.д. 1552/2018г., в частта относно претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: