ВНОХД № 161-2018

Решение по Наказателно дело 161/2018г.

             Р Е Ш Е Н И Е   66          

  

                 гр. Видин 27.07.2018 г.

 

                           В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в публично заседание на единадесети юли май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

       Председател: И.И.

 

             Членове: Л.Л.

 

             Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                         при секретаря     нели Кючукова и в присъствието на прокурора Мирослав Костов, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.в.н.о.х.д. №161 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

  1. С присъда №232, постановена на 08.05.2018г. по н.о.х.д.№1770 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин, подсъдимият Б.Т.С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че

- на неустановени дати, за времето от 29.04.2015 г. до 05.05.2015 г., в с. Р., в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство и МПС, cлед като се уговорил предварително c М.И.П., Т.С.М. и Д.Л.И. и:

                   - на неустановени дати, за времето от 29.04.2015 г. до 05.05.2015 г., в с. Р., чрез използване на техническо средство - брадва и на МПС: лек автомобил марка „*****", модел „******", c per. № *****, след като се уговорил предварително c М.И.П. и Т.С.М., извършил кражба на 13.10 м. меден проводник, СВТ 3x185+95 на стойност 1304.76 лв., собственост на „*******" АД

         - на неустановени дати, за времето от 29.04.2015 г. до 05.05.2015 г., в с. Р., чрез използване на техническо средство - кирки, лопати и ножовка и на МПС: лек автомобил марка „*****", модел „******", per. № ****** след като се уговорил предварително c Д.Л.И. и Т.С.М., извършил кражба на общо 20.24 метра меден проводник тип СВТ 3x185+95 на обща стойност 2 065.70 лв. собственост на „*******" АД като щетата от деянието е на обща стойност 3370.46 лв. - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, във вр. c чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5, във вр. c чл. 194 ал.1, във вр. c чл. 26 ал. 1 от НК, във вр. c чл. 29 ал. 1 б. „а" и „б" от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. c чл. 36 и чл. 54 от НК Съдът го осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 / три/ години и 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК Съдът е приспаднал времето, през което осъдения С. е бил c мярка за неотклонение „Задържане под стража".

  1. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Д.Л.И., ЕГН ********** за виновен в това, че на неустановени дати, за времето от 29.04.2015 г. до 05.05.2015 г., в с. Р., в условията на повторност, в немаловажен случай и на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство: кирки, лопати и ножовка; и МПС: лек автомобил марка „*****", модел „*****, per. № *****, след като се уговорил предварително c Б.Т.С. и Т.С.М., извършил кражба на общо 20.24 метра меден проводник тип СВТ 3x185+95 на обща стойност 2 065.70 лв. собственост на „********" АД - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, 5 и 7, във вр. c чл. 194 ал.1, във вр. c чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. c чл. 36 и чл. 54 от НК Съдът го е осъдил като му е наложил наказание „Лишаване от свобода" за срок от за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК Съдът е приспаднал времето, през което осъдения И. е бил c мярка за неотклонение „Задържане под стража".

  1. 3. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Т.С.М., ЕГН ********** за виновен в това, че на неустановени дати, за времето от 29.04.2015 г. до 05.05.2015 г., в с. Р., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство и МПС, след като се уговорил предварително c Б.Т.С., Д.Л.И. и М.И.П.:

- на неустановени дати, за времето от 29.04.2015 г. до 05.05.2015 г.,

в c. Ружинци, чрез използване на техническо средство - брадва и на МПС: лек автомобил марка „******", модел „*******", c per. № **********, след като се уговорил предварително c М.И.П. и Б.Т.С., извършил кражба на 13.10 м. меден проводник, СВТ 3x185+95 на стойност 1304.76 лв., собственост на „************" АД на неустановени дати, за времето от 29.04.2015 г. до 05.05.2015 г., в с. Р., чрез използване на техническо средство - кирки, лопати и ножовка и на МПС: лек автомобил марка „***, модел „***********", per. **************, след като се уговорил предварително c Д.Л.И. и Б.Т.С., извършил кражба на общо 20.24 метра меден проводник тип СВТ 3x185+95 на обща стойност 2 065.70 лв. собственост на „************" АД като щетата от деянието е на обща стойност 3370.46 лв. - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5, във вр. c чл. 194 ал.1, във вр. c чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. c чл. 36 и чл. 54 от НК Съдът го е осъдил като му е наложил наказание „Лишаване от свобода" за срок от за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

     На основание чл. 59, ал. 1 НК Съдът е приспаднал времето, през което осъдения М. е бил c мярка за неотклонение „Задържане под стража".

 

  1. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М.И.П., ЕГН ********** за виновен в това, че на неустановена дата, за времето от 29.04.2015 г. до 05.05.2015 г., в с. Р., в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство: брадва и МПС: лек автомобил марка „*****", модел „****", c per. № ****, след като се уговорил предварително c Б.Т.С. и Т.С.М., извършил кражба на 13.10 м. меден проводник, СВТ 3x185+95 на стойност 1304.76 лв., собственост на „*******" АД - престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2, във вр. c чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5, във вр. c чл. 194 ал. 1, във вр. c чл. 29 ал. 1 б. „б" от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. c чл. 36 и чл. 54 от НК Съдът го е осъдил като му е наложил наказание „Лишаване от свобода" за срок от за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК Съдът е приспаднал времето, през което осъдения П. е бил c мярка за неотклонение „Задържане под стража".

Съдът е осъдил подсъдимите Б.Т.С., Д.Л.И., Т.С.М. и М.И.П. да заплатят солидарно направените разноски по делото – 40.00лева в полза на ОД на МВР – Видин за направени разноски за експертиза, както и 60.00лева в полза на РС-Видин, представляващи разноски за възнаграждение на вещо лице.

          В законоустановения срок са постъпили жалби и от четиримата подсъдими както следва:

  • въззивна жалба от подсъдимия Б.Т.С., чрез защитника му адвокат П.С. ***, в която се сочи, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и постановена при непълнота на доказателствата: на първо място в обвинителния акт не били посочени точните данни и конкретизация за дата на извършване на престъплението, което значително затруднило защитата, относно това в кои случаи е участвал неговия подзащитен и какъв е неговият индивидуален принос за настъпване на вредоносния резултат; само кантарната бележка издадена от приемателния пунк за метали на името на този подсъдим било недостатъчно доказателство за неговото участие в кражбата; при разпита в РУП-Белоградчик върху тях било упражнено насилие непосредствено преди депозиране на показанията им там или пък били измамени или подведени, тъй като част от подсъдимите са неграмотни.

          Със жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда и бъде постановена нова, с която подсъдимият Б.Т.С. бъде признат за невиновен. Сочи се, че след изготвяне на мотивите по делото ще бъдат изложени допълнителни съображения относно исканата оправдателна присъда, но такива не са представени.

  • въззивна жалба от подсъдимия М.И.П., чрез неговия защитник адвокат Ц.И. ***, в която се сочи, че атакуваната присъда била постановена при съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на този подсъдим, постановена е при непълнота на доказателствата и същата е необоснована. Сочи се, че подсъдимия е признат за виновен за извършено престъпление на неустановена дата, което му отнело правото на защита да доказва, че не е извършил престъпление на неустановената дата, както и че нито едно гласно, веществено или писмено доказателство не доказва съпричастността на този подсъдим към извършването на престъплението, за което е признат за виновен.

Със жалбата се иска да бъде отменена присъдата и бъде оправдан    подсъдимия М.И.П..

  • въззивна жалба от подсъдимия Т.С.М., чрез защитника му адвокат Ж.И. ***, с която се поддържа, че атакуваната присъда е неправилна; постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона, не е обоснована и е явно несправедлива. Съображенията са, че съдът неправилно е приел, че на посочената дата с използване на техническо средство и МПС, след предварителна уговорка с останалите трима подсъдими е извършил кражба на меден проводник на стойност 3370.46лева, собственост на „***************“АД. Твърди се, че законът е приложен неправилно и присъдата е явно несправедлива в наказателната й част.

Със жалбата се иска да бъде изменена присъдата относно подсъдимия Т.С.М. в по-лека такава, предвидена в НК.

  • въззивна жалба от подсъдимия Д.Л.И., чрез защитника му адвокат Г.П.,***, в която се твърди, че атакуваната присъда е неправилна; постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона, не е обоснована и е явно несправедлива. Съображенията са, че съдът неправилно е приел, че на посочената дата с използване на техническо средство и МПС, след предварителна уговорка с останалите трима подсъдими е извършил кражба на меден проводник на стойност 3370.46лева, собственост на „**********“АД. Твърди се, че законът е приложен неправилно и присъдата е явно несправедлива в наказателната й част.

Със жалбата се иска да бъде отменена присъдата подсъдимият Д.Л.И. бъде признат за невинен и бъде оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивният съд, представителят на прокуратурата поддържа, жалбите и на четиримата подсъдими следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата на първостепенния съд следва да бъде потвърдено като правилно, тъй като правилно са осъдени всички доказателства по делото и правилно съдът е достигнал до извода, че деянията са извършени от четиримата подсъдими в съучастие.

         Защитата на Б.Т.С. поддържа, че атакуваната присъда на ВРС е неправилна, тъй като по отношение на този подсъдим има само едно единствено доказателство – кантарна бележка, която може да бъде издадена на името на всеки един човек, тъй като на приемателните пунктове не сверят по чините карти, а записват името, което се съобщава. Ето защо счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, показанията на свидетелите са изтръгнати, поради което се иска оправдателна присъда.

         Защитата на Д.Л.И. поддържа, че атакуваната присъда на ВРС е неправилна, тъй като има подозрения подсъдимите да са осъществили деянието, но няма доказателства за това, а присъдата не може да почива на предположения. Твърди също, че показанията на свидетелите са изтръгнати и те не ги поддържат. Налице било и съществено процесуално нарушение относно неговия подзащитен, тъй като въпреки, че същият е участвал само в едно деяние, същият има обвинение и за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, а впоследствие и съдът го е осъдил и съобразно тази разпоредба.

Иска се оправдаване на този подсъдими или алтернативно наказанието да бъде намалено до неговия законен минимум.

         Защитата на Т.С.М. поддържа, че атакуваната присъда на ВРС е неправилна, не е събрано нито едно годно доказателство във връзка с обвинението на този подсъдим, той не знае нито за кой кабел става въпрос, нито защо го обвиняват. Иска се, при липсата на достатъчно доказателства този подсъдим да бъде оправдан, или алтернативно да му бъда намалено наказанието “лишаване от свобода“ на една година.

         Защитата на М.И.П. поддържа, че атакуваната присъда на ВРС е неправилна, допуснати са съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на този подсъдим, тъй като съгласно чл.94, т.5 и 6 от НПК, защитата и за четиримата подсъдими е задължителна. Съответно на л.164 от ДП при предявяване на разследването на неговия подзащитен това е станало в отсъствие на защитника. Освен това, и четиримата подсъдими са заявили в съдебното заседание от 13.08.2018г., че след изслушване на вещото лице и свидетелите ще дадат обяснения, а съдът не им е дал тази възможност. Освен това относно този подсъдим защитата твърди, че няма мотиви, не е обсъдено нито едно гласно доказателство. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена, и бъде изпратена на РП-Белоградчик за отстраняване на допуснатите съществени нарушени. 

        

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

                     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и от четиримата жалбоподатели – подсъдими по делото - Д.Л.И., Б.Т.С., Т.С.М. и М.И.П., които са страни по делото и имат правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

                   Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи в четирите въззивни жалби и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбите са неоснователни, имайки в предвид следните съображения:

 

                    По служебната проверка на присъдата:

          Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянията на подсъдимите са съставомерни по така определената от първоинстанционния съд правна квалификация. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и фактическите положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимите. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на четиримата подсъдими по съставите на НК, по които са им повдигнати обвинения и е наложил справедливи наказания за всеки един от тях.

 

                    По оплакванията в жалбите:

  1. по въззивна жалба от подсъдимия Б.Т.С. – оплакванията са,
  • че атакуваната присъда е незаконосъобразна и постановена при непълнота на доказателствата: на първо място в обвинителния акт не били посочени точните данни и конкретизация за дата на извършване на престъплението, което значително затруднило защитата, относно това в кои случаи е участвал неговия подзащитен и какъв е неговият индивидуален принос за настъпване на вредоносния резултат; само кантарната бележка издадена от приемателния пунк за метали на името на този подсъдим било недостатъчно доказателство за неговото участие в кражбата; при разпита в РУП-Белоградчик върху тях било упражнено насилие непосредствено преди депозиране на показанията им там или пък били измамени или подведени, тъй като част от подсъдимите са неграмотни.

По всички оплаквания, съдът, след като се запозна подробно с всички доказателства по делото прие, че така сочените оплаквания са неоснователни поради това, че преди всичко твърденията, че върху свидетелите, които установяват безспорно участието на подсъдимите в извършването на престъпните деяния са били дадени след упражнено насилие и самите свидетели са били подведени или измамени, тъй като част от тях са неграмотни се опровергават от доказателствата по делото. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото свидетелят К. А. освен от разследващия полицай /л. 29 ДП/ е разпитван и пред съдия/л.31 ДП/, където не би могло да бъде измамен или върху него упражнено насилие и при този разпит пред съдия той е потвърдил дословно дадените пред разследващия полицай показания. Освен това, на досъдебното производство тримата подсъдими Б., Д. и Т. са направили признания, които напълно кореспондират със свидетелските показания, които се оспорват. Твърденията на защитата на този подсъдим, че само кантарната бележка издадена от приемателния пунк за метали на името на този подсъдим било недостатъчно доказателство за неговото участие в кражбата са неоснователни, още повече, че от приобщените свидетелски показания на свидетеля К.се установява увереност, че именно това е подсъдимия, на който е издал кантарната бележка – /л.25 от ДП/ - „На 05.05.20015г. лицето Б.Т.С., с ЕГН **********,*** поле продал 89.50кг. меден проводник за сумата от 742.85лева, като покупко-продажбата е отразена в покупко-изплащателната сметка с №009513от дата 05.05.2015г.“ Неоснователно е и оплакването, че не е участвал в извършването на деянията и не е посочен какъв е неговият индивидуален принос за настъпване на вредоносния резултат, тъй като това се установява именно от обясненията на самият подсъдим и обясненията на останалите двама подсъдими, които обяснения напълно кореспондират със свидетелските показания по делото на К.А. и Р.П., чиито показания са приобщени по съответния ред. Що се касае за оплакването, че в обвинителния акт не били посочени точните данни и конкретизация за дата на извършване на престъплението, което значително затруднило защитата, съдът намира и това за неоснователно, тъй като е посочен период, който се установява и доказва по категоричен начин от приобщените показания на разпитаните по делото свидетели. Вярно е, че всички свидетели в съдебно заседание не поддържат дадените от тях показания, което показва, че същите с оглед близките фамилни отношения и приятелски такива са се опитали на помогнат на подсъдимите, което косвено доказва още веднъж участието на същите в инкриминираните деяния.

 

  1. по въззивна жалба от подсъдимия М.И.П.– оплакванията са,

 

  • че атакуваната присъда била постановена при съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на този подсъдим, постановена е при непълнота на доказателствата и същата е необоснована. Сочи се, че подсъдимия е признат за виновен за извършено престъпление на неустановена дата, което му отнело правото на защита да доказва, че не е извършил престъпление на неустановената дата, както и че нито едно гласно, веществено или писмено доказателство не доказва съпричастността на този подсъдим към извършването на престъплението, за което е признат за виновен.

Така посочените оплаквания са неоснователни, тъй като твърдението, че не е налице нито едно гласно доказателство за съпричастността му към деянието е невярно. Свидетелят К.А. в приобщените показания от л.29 от ДП съобщава с подробности кого е возил, с какъв товар, какво е чул от тях в разговорите им. Същите показания този свидетел е потвърдил и пред съдия видно от л.31 от ДП, а в тях той категорично посочва подсъдимия М.П..

Що се касае до оплакването, че атакуваната присъда била постановена при съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на този подсъдим, което е посочено конкретно в съдебното заседание пред настоящия състав, а именно – че в протокола за предявяване на разследването от 17.03.2017г., намиращ се на л.164 от ДП, същото е предявено на подсъдимия П., без да е присъствал защитник, при положение, че защитата е задължителна, съдът констатира, че същото е неоснователно, тъй като съдът установи, че има и друг протокол за предявяване от 18.06.2015г., намиращ се на л.139 от ДП, когато на този подсъдим е предявено разследването, при което процесуално следствено действие е присъствал и неговия защитник адвокат Ц.И. ***. Действително в последствие е разпитан още един свидетел, който конкретизира какъв ремонт е направен след като е бил откраднат кабела и по отношение на този подсъдим е следвало да се съберат доказателства относно това кога е изтърпял наказанието по НОХД №225/2008г. по описа на БРС и в зависимост от това да се прецени дали е налице опасен рецидив с оглед евентуално ново привличане на подсъдимия П., но до такова ново привличане не се е стигнало, тоест доказателствата по делото относно него не са се променили и същите са му били предявени законосъобразно в присъствието на защитник.

           Относно оплакването за това, че и четиримата подсъдими са заявили в съдебното заседание от 13.08.2018г., че след изслушване на вещото лице и свидетелите ще дадат обяснения, а съдът не им е дал тази възможност съдът съобрази следното: действително и четиримата подсъдими в началото на съдебното следствие в съдебното заседание от 13.03.2018г., на л.104 от делото са заявили, че ще дадат обяснения след изслушване на свидетелите и вещото лице. В последното по делото заседание от 08.05.2018г. след приключване на разпитите на свидетелите съдът изрично е попитал лично и четиримата подсъдими на основание чл.286, ал.1 от НПК/л.141 гръб/ дали имат искания за извършване на нови съдебни следствени действия и същите поотделно са заявили, че нямат никакви искания и то в присъствието на техните защитници, които също са заявили, че нямат никакви искания. Това означава, че както на подсъдимите, така и на защитниците е дадена възможност да ги посъветват, ако са желаели да дадат обяснения, да заявят това си искане и да го осъществят. Настоящият състав намира, че в конкретния случай е дадена възможност както на подсъдимите, така и на техните защитници да заявят съответните искания за даване на обяснения, в които влиза и желанието за даване на обяснения от подсъдимите и същите не са лишени от съда от нея. Даването на обяснения от подсъдимите не бива да се разбира буквално като подкана от съда изрично да дадат такива, още повече, че в началото на съдебното следствие им е дадена тази възможност. Именно затова подсъдимите наемат съответните защитници – професионални адвокати, които ефективно да защитават интересите им и да организират по възможно най-ефективния начин защитата им. С оглед на тези си съображения, съдът намира това оплакване за неоснователно.

С оглед на гореизложените съображения, настоящият състав намира, оплакванията, че атакуваната присъда е постановена е при непълнота на доказателствата и същата е необоснована са неоснователни.

 

  1. по въззивна жалба от подсъдимия Т.С.М.– оплакванията са,

 

  • че атакуваната присъда е неправилна; постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона, не е обоснована и е явно несправедлива. Съображенията са, че съдът неправилно е приел, че на посочената дата с използване на техническо средство и МПС, след предварителна уговорка с останалите трима подсъдими е извършил кражба на меден проводник на стойност 3370.46лева, собственост на „***“АД. Твърди се, че законът е приложен неправилно и присъдата е явно несправедлива в наказателната й част.

Така   изложените оплаквания са неоснователни, тъй като от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че действително след предварителна уговорка с останалите подсъдими, същите са използвали техническо средство и МПС за извършването на престъпното деяние, които доказателства се установяват от приобщените свидетелски показания на П. Н.в, намиращи се на лист 26 от ДП относно сговора, и на К.А. – л.29 от ДП и разпита му пред съдия на л.31 от ДП.

 

  1. по въззивна жалба от подсъдимия Д.Л.И.– оплакванията са,

 

  • че атакуваната присъда е неправилна; постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона, не е обоснована и е явно несправедлива. Съображенията са, че съдът неправилно е приел, че на посочената дата с използване на техническо средство и МПС, след предварителна уговорка с останалите трима подсъдими е извършил кражба на меден проводник на стойност 3370.46лева, собственост на „*******“АД. Твърди се, че законът е приложен неправилно и присъдата е явно несправедлива в наказателната й част.

Тъй като оплакванията са идентични с тези на подсъдимия Т.М., то съображенията на съда, изложени относно М. важат и за подсъдимия Д.И. както относно предварителния сговор, така и относно използването на техническо средство и МПС, поради което извода на съда е също, че оплакванията на този подсъдим са неоснователни, а атакуваната присъда правилна, законосъобразна.

Другото оплакване на този подсъдим е това, че било налице и съществено процесуално нарушение относно този подсъдим, тъй като въпреки, че същият е участвал само в едно деяние, същият има обвинение и за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, а впоследствие и съдът го е осъдил и съобразно тази разпоредба. Съдът след прецизно проверяване на доказателствата по делото установи, че обвинението в диспозитива на обвинителния акт в правната квалификация на извършеното деяние е включен и чл.26, ал.1 от НК, но е посочено само едно деяние, при което стойността на откраднатия меден проводник възлиза на 2065.70лева, което е и приел и съдът, като също го е осъдил при условията на чл.26, ал.1 от НК.

С оглед фактите по делото, съдът намира, че това оплакване е основателно, тъй като в диспозитива на обвинителния акт е посочено само едно деяние относно този подсъдим, а е включено в обвинението и разпоредбата за продължаваното престъпление, каквито факти не са налице и поради това, съдът прие, че относно приложението на тази разпоредба подсъдимият И. следва да бъде оправдан. Що се отнася за размера на наказанието, така определено от първостепенния съд, въззивният съд намира, че същото е справедливо и следва да бъде потвърдено в тази част.

Относно оплакванията на подсъдимите за неправилно приложение на закона и явна несправедливост в наказателната й част, съдът намира и същите за неоснователни, тъй като съдът е индивидуализирал наложените наказания в зависимост от данните от справките за съдимост на всеки един от тях и правилно е преценил приноса на всеки един от тях във всяко едно от двете престъпни деяния.   

С оглед на тези си съображения, съдът намира, че изложените във всички въззивни жалби оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, и постановяване в нарушение на материалния закон са неоснователни, а атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и справедлива, постановена при спазване на законовите процесуални правила.

 

         Водим от горното, Видинският окръжен съд, на основание чл.334, т.6 от

НПК         

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

                   ОПРАВДАВА подсъдимият Д.Л.И. ЕГН ********** по обвинението по чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс.

 

            В останалата част ПОТВЪРЖДАВА Присъда №232, постановена на 08.05.2018г. по н.о.х.д.№1770 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин.

 

                      РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или

протест.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                           

                       

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                        

                                                                                    2.