ВНОХД № 176-2018

Решение по Наказателно дело 176/2018г.

                                                Р Е Ш Е Н И Е №67

                                   гр.Видин 23.07.2018г.

 

 

                   В  И М Е Т О   НА Н А Р О Д А

 

ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД - наказателно   отделение в открито   съдебно заседание - проведено на единадесети юли    двехиляди и осемнадесета година в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :АН.П.

 

                                                 И.И.              

                               ЧЛЕНОВЕ :

                                                  В.М.

 

при  участието на   секретар   Н.К.   и   прокурора М.К. , след   като   разгледа   докладваното от СЪДИЯТА И.    - въззивно наказателно ОХ дело №176  от   2018 г. – и за  да  се произнесе - взе  в  предвид следното :

         Производството по   делото   е   по чл.318 и сл. от НПК.

         Делото   е   образувано   по въззивна   жалба   от    П.   В.   П. ***   с   ЕГН:********** - чрез защитника   си  адв.А.   А. *** срещу   Присъда   №3   от   28.05.2018 г. постановена   по   НОХ дело №15 от 2018 г.   на   Кулски    Районен Съд   ,с която   П.   е     признат     за     виновен   в     извършено престъпление   по чл.346 ал.2 т.1,2 и 3 от НК   във   вр.   с чл.346 ал.1 от НК във   вр. с чл.195 ал.1 т.4   предл.ІІ –ро от   НК   във вр.   с чл.18 ал.1 от   НК и   е   осъден на   наказание „Лишаване   от свобода „ за   срок   от   1/една/ година   и 5/пет/ месеца, което   наказание   е   постановено   да   бъде   изтърпяно   при първоначален   „общ“   режим   на   основание   чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС   при затворническо  общежитие   от   „открит“ тип     на    основание   чл.58 т.3   от   ЗИНЗС.

     Твърди   се,че присъдата   на   Кулски   РС   е   неправилна, постановена   е     в     противоречие     и     при     едностранно   и   необективно   тълкуване   на   събраните   по   делото доказателства .Твърди   се,че   същата   е     незаконосъобразна,   а     наложеното   наказание   завишено   по   размер.

       Поискано   е   отмяна   на  присъдата   и постановяване   на   нова   присъда , с   която   подсъдимия     бъде  признат   за   невинен  и  оправдан   по   повдигнатото   му     обвинение.  

       Представителят   на   Окръжна   Прокуратура   гр.Видин   е   поискал   потвърждаване   на   присъдата - в   съдебното заседание  на   11.07.2018 г. , считайки     я     за   справедлива.

     Частният   обвинител   и     граждански   ищец   се   е   явил   лично    и     с     повереника   си   -  в   съдебното   заседание   на   11.07.2018г.   и   е   поискал     потвърждаване   на   присъдата,като   законосъобразна   и     обоснована ,както   и   присъждане   на   разноските   по     делото за  пред   въззивната    инстанция.

       В   съдебно заседание   на   11.07.2018 г.   жалбоподателят   се   е     явил   лично     и     със     защитника   си , и   е подържал     жалбата   .

         ВИДИНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД  - след като  разгледа въззивната   жалба ,събраните   по делото доказателства, атакувания   съдебен акт  и взе в предвид  становището на страните – прие за   установено   следното :

         Въззивната   жалба  е  подадена  от надлежна страна/подсъдим,чрез   защитника   си /  по НОХ дело   №15 от 2018 г. на   Кулски РС,с право   и интерес да   обжалва , подлежащ на въззивно   обжалване  съдебен   акт /Осъдителна   Присъда / -в законоустановения   срок  и   е   процесуално ДОПУСТИМА

         Разгледана   по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА –поради  следното :

         За  да   се   произнесе   с  Присъда №3 от 28.05.2018г. по НОХ   дело №15 от   2018г.   Кулският   Районен   Съд   и признае   подсъдимия   П. В.   П. *** с ЕГН:********** за   ВИНОВЕН     в     това,че   на   27.11.2017г. за времето от   00 часа до 01.20   часа   в с.П.   общ.К. обл.В.   пред   дом №***е направил   опит   противозаконно   да   отнеме   чуждо   моторно     превозно   средство   -лек автомобил   марка „****“,модел   „*****“ с рег.№**** ,от   владението и     собствеността   на   Ц. Й.   К. ***   с ЕГН:**********   ,без     негово   съгласие   ,с   намерение   да     го     ползва   ,като   отнемането   е     извършено     при     условията   на   чл.195 ал.1 т.4 предл.ІІ-ро   от   НК - чрез   използване     на     техническо   средство -оригинален  за  същото   МПС  автомобилен  ключ,като   е   последвала     повреда  на  лекия     автомобил     ,изразяваща   се     в     изгаряне     на  съединител   ,пукване     на  предна броня   ,като   нанесените   вреди     са     на     стойност 363/триста шесдесет и три /лева ,като   деянието   е   извършено   в     пияно   състояние   и     е   останало недовършено ,поради     независещи   от   дееца    обстоятелства , за   което ,като  престъпление   по   чл.346 ал.2 т.1,2 и 3   от   НК във   вр.   с чл.346 ал.1 от НК   във вр.   с чл.195 ал.1 т.4   предл.ІІ –ро   от   НК във вр. с чл.18 ал.1 от   НК   го   осъди   и   му   наложи   наказание „Лишаване   от свобода „за   срок от 1/една / година   и 5/пет/ месеца –което постанови   да   изтърпи     при     първоначален   „общ“ режим   на основание   чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС - правилно   е   установил     фактическата   обстановка   и   правилно   е приложил   закона     в       тази     си  част     на  присъдата, като   неправилно   е   постановил   наказанието     да   бъде   изтърпяно    в     затворническо     общежитие от   открит   тип   на    основание   чл.58 т.3   от   ЗИНЗС –тъй   като   с   измененията   на   чл.58 от ЗИНЗС/ДВ.бр.13   от   2017 г. - в   сила от   07.02.2017 г. /– съдът   не   се   занимава с  въпроса в   какъв   тип   затворническо   общежитие   ще  търпи   подсъдимия наложеното   му   наказание,а   това     е   прерогатив   на   Главния Директор   на   Главна   Дирекция „Изпълнение   на     наказанията „.В   тази   част   на   присъдата   същата     следва     да   бъде     отменена ,като  по  този въпрос съдът   не   следва   да   се   занимава ,съобразно   гореизложеното ,тъй   като     не   е     в   неговите   компетенции.В   чл.301 ал.1 т.6 от НПК   този     въпрос   е също  уреден   в   смисъл :“Какъв  първоначален   режим   на изтърпяване   на   наказанието   лишаване от   свобода да   се   определи „,като  и     този   текст   от НПК   е   изменен с ДВ. бр.13 от 2017г. и   е   в   сила     от   07.02.2017г.,което   също   не   е   взето   в   предвид   от   Кулски   Районен   Съд   при   произнасянето     на   присъдата ,като   след   07.02.2017г. Съдът не   се   произнася - къде   подсъдимия   ще   търпи наказанието   „Лишаване от свобода „ –съобразно   гореизложеното .

         В   останалата част   присъдата   е   законосъобразна   и   обоснована   и     наложеното   наказанеие  е   справедливо и правилно     определено.Не   са  налице   оплакванията   във   въззивната жалба .

         Въззивната     инстанция   споделя   изложените   мотиви към   присъдата   и   намира,че   не     следва   да   ги преповтаря /,след   като   ги   споделя /,а     да   отговори   на   оплакванията     инвокирани     с     жалбата .

         Законосъобразно   първоинстанционният     съд   е   признал     подсъдимия   за     невинен   ,оправдавайки   го   за разликата   до   482   лева   -   размер   на   вредите ;да   е   извършил   деянието   в   условията   на   продължавано   престъпление ,както   и   за   това ,че   на   27.11.2017г.   за   времето   от   00 часа   до   01.20 часа   в   с.П.общ.К. обл.В.     на улица „*****“   пред   дом №***   е   направил     опит     противозаконно   да   отнеме чуждо моторно   превозно   средство   -   лек   автомобил   марка „****“ ,модел   „***“ с   рег.№****   от   владението   и   собствеността   на     Ц.   Й.   К.   с ЕГН:********** ***,без   негово   съгласие   с намерение     да     го     ползва   ,като   отнемането   е   извършено   при   условията   на   чл.195 ал.1 т.4 предложение ІІ –ро от   НК – чрез   използване   на   техническо   средство   -оригинален   за   същото   МПС   автомобилен   ключ,който   е   бил   оставен   от   Ц.   К.   на   греда     под   навеса, където   е   бил     паркиран   лекия   автомобил ,като   е   последвала     повреда     на     моторното   превозно   средство, изразяваща   се   в     счупен   ляв   фар   на   стойност 161 лева,мигач   преден   ляв   на     стойност   14 лева ,спукана   предна   броня   на стойност 127 лева,счупено     огледало   за   обратно     виждане   в     купето     на     автомобила     на   стойност   40   лева ,като   нанесените     на   автомобила   вреди   са  в   размер     на   342   лева   ,общия   размер   на   причинените     имуществени   вреди     е   824   лева ,деянията     са   извършени     в     пияно     състояние   и   същите   са   останали     недовършени   ,поради   независещи   от   дееца   обстоятелства .В   тази   си     част   присъдата - нито   е   обжалвана   от   частния   обвинител    и   граждански   ищец, нито   е  протестирана   от     Районна   Прокуратура   гр.Кула, като   в   съдебното   заседание     на   28.05.2018г. обвинението   е   подържано   само   за опита   за     противозаконно   отнемане   на   лекия   автомобил   „****“ - или   в   тази   част,за което   Кулският   РС   се     е     произнесъл     с     осъдителна    присъда,а   в   останалата част   с   оправдателна.

       В   частта    в    която   е  налице   оправдателна     присъда , след   като   няма  жалба   от   частния обвинител   и   граждански   ищец   и   протест   от   Районна Прокуратура гр.Кула - въззивната   инстанция   не е в   състояние     да     влоши     положението     на     подсъдимия и   да     променя   присъдата   в   тази     си   част   и   следва   да   я     потвърди.Въпреки   това - въззивната  инстанция   провери     и     в   тази     част  присъдата   ,констатирайки,   че     е     законосъобразна  и     обоснована .Не   е налице   искане, както   от     частния     обвинител ,така     и   от   Районна     прокуратура   гр.Кула -   Съдът   да   се   произнася по чл.216   ал.4   от   НК   и   такова   произнасяне   ,с   оглед   на това   липсва.Поради   това - въззивната   инстанция намира ,че   присъдата   в   тази   си   част   следва   да   бъде   потвърдена,като   законосъобразна   и    обоснована.

       Правилно   е   определено     и     наложено   и   посоченото   по горе наказание   и   със   същото   ще   се   постигнат   целите   на   наказанието -   с   оглед специалната   и   генерална  превенции. Наказанието е     справедливо. То   е   определено   в     този   размер   правилно,тъй   като   подсъдимия     е     осъден   по   НОХ   дело   №216 от 2016г.   на   Районен   Съд гр.Кула - по одобрено     Споразумение   с   Определение   №37   от 23.11.2016г. –влязло   в   сила   на   23.11.2016г. - с  което     подсъдимия    П.   П.      е   осъден   на наказание „Лишаване   от   свобода „   за   срок   от   7/седем/ месеца   -при   условията   на     чл.66 ал.1 от   НК с три годишен  изпитателен   срок     за     извършено   престъпление по   чл.195 ал.1 т.2   и   4 от   НК    във   вр. с чл.194 ал.1   от   НК   във   вр. с   чл.20   ал.2   от   НК във   вр.   с чл.55 ал.1 т.1   от   НК.По     настоящото  производство   това   наказание    е     постановено  с   присъдата     на   основание чл.68 ал.1 от   НК - а   именно „Лишаване   от   свобода „   за   срок   от   7/седем/ месеца - правилно   да   бъде   изтърпяно „   „ефективно „ при   първоначален   „общ“   режим ,тъй   като   подсъдимия   П.   извършва   деянието   по   настоящото   производство   в     изпитателиня   срок     по   посоченото   по   горе     Определение,с   което   е     одобрено   споразумнието.Неправилно обаче   Районния   Съд   в гр.Кула   е постановил   -това   наказание   да бъде изтърпяно в    затворническо   общежитие   от     „открит“     тип , тъй     като  в   чл.301 ал.1 т.6 от НПК - този     въпрос   е   също   уреден     в     смисъл :“Какъв   първоначален   режим   на изтърпяване   на   наказанието   лишаване   от   свобода   да   се   определи „,като     и     този     текст   от     НПК   е     изменен   с ДВ. бр.13   от   2017г.   и   е     в   сила     от   07.02.2017г.,което   също   не   е   взето   в   предвид   от   Кулски   Районен   Съд   при   произнасянето     на   присъдата ,като   след   07.02.2017г. Съдът не   се   произнася - къде   подсъдимия   ще   търпи наказанието   „Лишаване от свобода „ –съобразно   гореизложеното . Тук   също   следва   да   се   има   в  предвид   измененията   на   чл.58 от ЗИНЗС/ДВ.бр.13   от   2017 г. - в   сила от   07.02.2017 г. /– съдът     не   се   занимава   с     въпроса   в   какъв   тип     затворническо   общежитие   ще   търпи   подсъдимия   наложеното   му   наказание,а   това     е   прерогатив   на   Главния Директор   на   Главна   Дирекция „Изпълнение   на     наказанията „.В   тази   част   на   присъдата   същата     следва     да   бъде     отменена ,като   по   този   въпрос съдът   не   следва   да   се занимава ,съобразно   гореизложеното ,тъй     като     не   е     в   неговите   компетенции.

         В   останалата   част   присъдата   е   законосъобразна   и   обоснована     е     следва   да     бъде     потвърдена .Правилно   е   уважен   предявения   граждански иск   за   причинени   имуществени   вреди   с деянието   извършено от   подсъдимия в   размер   на 265 .00   лева   - изразяващи   се   в     изгаряне   на   съединителя ,пукване     на     предна   броня     и   разходи по   ремонта .Установено   е,че   частният   обвинител и граждански   ищец   е   претърпял   имуществени   вреди   вследствие   деянието     извършено   от     подсъдимия     и  тези   имуществени   вреди   - оценени   на   265.00 /двеста и шесдесет и пет/ лева     следва   да   му   бъдат     заплатени,както   правилно   му   ги   е   присъдил   Районен   Съд   гр.Кула   с присъдата   си.В   останалата   част   на   иска - същият е правилно   отхвърлен.

       С   оглед   на   тази   фактическа     обстановка   ,която   въззивната   инстанция     изцяло     споделя   - законосъобразно   и   обосновано   Кулският   РС   е дал   вяра   на   посочените   по горе     свидетели   - Ц.   К. ,Н. К., С.   Д.   и   Н. З.  ,с   оглед     на това ,че     показанията им  са  последователни,   логични   и   кореспондират с    писмените    доказателства   по делото .

         Първоинстанционният съд     е   дал   отговор   в мотивите     си   към     присъдата   за   синхрона   в показанията   на     тези   свидетели   и     за това ,че   показанията   им   разкриват   механизма     на   извършване   на   престъпното   деяние   от     подсъдимия .Показанията   им   разкриват   престъпното   деяние     по време   ,място   и     начин. Основателно     е     изложил ,че   между   показанията   на   тези     свидетели   не   съществуват   противоречия,а   едните  допълват  другите   и  обратно .

         Подсъдимият    се   е    признал    за    виновен   и   е изразил   съжаление   за     извършеното .Заявил   е,че   много   е   бил   пиян   е   не   си   спомня     нищо.

         Правилно е   прието от Кулски  РС ,че   деянието   на подсъдимия   е   доказано ,както   от   обективна ,така   и   от   субективна   страна .

       При   това положение   ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД   намира   въззивната   жалба   за     неоснователна .Не   са налице   направените   с   нея   оплаквания   за   незаконосъобразност   и   необоснованост.Не   са   налице и оплакванията     за   допуснати   съществени   нарушения   на процесуалните   правила ,както   и     за  това ,че   наказанието   е   завишено  по  размер .

         ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД - извърши проверка изцяло   на   присъдата на основание    чл.314 ал.1 от НК ,като я   намира     за законосъобразна и обоснована   и при   постановяването и   не  са допуснати   съществени нарушения на  процесуалните правила.

       Правилно   е     приспаднато     времето   - през   което   осъдения     е     бил     задържан     и   му   е   било  наложено   наказание „Домашен арест“ ,както   и   са   зачетени съответните   дни   домашен     арест   за   наказание „Лишаване от   свобода „.

         Правилно   е осъден   да   заплати   разноските по   делото     и     тези     на     частния   обвинител   и     граждански   ищец.

       С     оглед   на     това,че   присъдата   като     цяло     следва   да   бъде     потвърдена/   с   изключение   на   мястото , където   подсъдимия   следва   да   изтърпи     наказанието“Лишаване от свобода“ ,съобразно   гореизложеното   - в     която   част   следва   да     бъде     отменена / подсъдимия   следва   да заплати   на   частния обвинител и граждански ищец разноските   по   делото - за   адвокат   пред     въззивния   съд   в   размер     на     300/триста/   лева - видно   от   приложения   пред   въззивната   инстанция   договор   за   заплатено адвокатско   възнаграждение.

         По тези   съображения ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД   намира   ,че следва   да потвърди     присъдата  на   Видински Районен Съд - като    законосъобразна и  обоснована .Не   са налице   оплакванията   изложени     във   въззивната   жалба,а     наказанието   е    правилно   определено   и е   справедливо.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК във вр. с чл.334 т.6 от НПК-  ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН СЪД

 

                         Р          Е          Ш          И     :

 

 

       ОТМЕНЯ ПРИСЪДА №3 от 28.05.2018г. по НОХ дело №15  от   2018г. на    Кулски    Районен Съд - в    частта   и в   която   е     постановено   подсъдимия     П.   В.   П. ***   с   ЕГН:**********   - наказанието „Лишаване   от   свобода“   за     срок   от   1/една/   година   и 5/пет/ месеца   да     бъде     изтърпяно     в   затворническо   общежитие     от   „открит“   тип ,както   и     в   частта   и   в   която   на     основание   чл.68 ал.1   от   НК     е     постановено   П.   В.   П.   със   снета   по горе   самоличност   - да   изтърпи   наказанието „Лишаване от свобода“   за     срок   от   7/седем/ месеца   в   затворническо общежитие    от   „открит“ тип - наложено   му   по Определение     с     което     е     одобрено     Споразумение №37 от   23.11.2016г.   по НОХ дело №216 от 2016г. на   Кулски   РС .

       Така   определениете     две     наказания  по   НОХ дело №15 от 2018г. на   Кулски   Районен   Съд     и     постановеното   на   основание   чл.68 ал.1 от   НК   да   бъде изтърпяно   „ефективно“   по   Определение     с     което     е     одобрено     Споразумение №37 от   23.11.2016г.   по НОХ дело №216 от 2016г.   на   Кулски   РС -   следва   да     бъдат     изтърпяни   -на основание   чл.58 от ЗИНЗС   по  ред   определен   от Главния   Директор   на Главна     Дирекция   „Изпълнение   на наказанията „ .

     ПОТВЪРЖДАВА   ПРИСЪДАТА   В   ОСТАНАЛАТА   И ЧАСТ.

     Осъжда   П.   В.   П. ***   с   ЕГН:**********   да   заплати   на   Ц.   Й.   К. ***   с ЕГН:********** -   разноските   по   делото     за     адвокат   пред     въззивния   съд    в    размер   на   300/триста/ лева .

         РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ   НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ.

 

                                                                          1.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           2.