Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав

в публично заседание на шести юни, през две хиляди

и седемнадесета година, в състав:

Председател: И.И.

Членове: Л.Л.

Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора В.Д. , като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. в.а.н.д. №127 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С Решение №184, постановено на 28.03.2017г. по административно наказателно дело №278 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин, обвиняемата М.Г.С., ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 16.02.2012 година, в град Видин, в дирекция Социално подпомагане Видин съзнателно се ползвала от неистински частен документ, а именно – Протокол за медицинска комисия №*****, на който е придаден вид, че изхожда от Психиатрична ЛКК при МБАЛ „Света Петка“- Видин, и е заверен от канцеларията на болницата, за да докаже пред Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ град Видин, че има поставена диагноза със заболяване „депресивен епизод“ и не подлежи на регистрация в ТБ“Бюро по труда“ град Видин и полагане на 14 дни труд месечно по програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика за отпуснатата й социална помощ, тъй като е неработоспособна за срок от шест месеца, считано от 08.11.2011година, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, ал1 във вр. с чл.309, ал.1 НК, и на същото основание съдът я е освободил от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева. Обвиняемата е осъдена да заплати направените по досъдебното производството разноски за вещо лице в размер на 59.40лева.

В законоустановения срок обвиняемата М.Г.С., чрез служебния си защитник адвокат З.Е. *** е подала въззивна жалба, като се сочи, че атакуваното решение е незаконосъбразно, и неправилно, тъй като обвиняемата не е разпитана на досъдебното производство, не е доказано „съзнателното“ ползване и успоредно на това, намират, че е налице малозначителност в конкретния случай, поради което не би трябвало да се търси наказателна отговорност от С..

Със жалбата се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, и вместо него да бъде постановено друго такова, с което обвиняемата М.Г.С. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание пред въззивният съд, представителят на прокуратурата поддържа, че решението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено като правилно и постановено съобразно доказателствата, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, защитника на уличената поддържа, че обвиняемата следва да бъде призната за невиновна, тъй като са налице всички критерии на чл.9, ал.2 от НК, а освен това деянието не е доказано по безспорен начин, както не е доказано и съзнателното ползване на документа с невярно съдържание. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение като е незаконосъобразно и неправилно, твърди се, че за подзащитната й не са събрани никакви доказателства във връзка с участието й в деянието, поради което се иска да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и същата да бъде оправдана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено, че на 16.02.2012 година обвиняемата С. съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - протокол №***** г., на който бил при даден вид, че изхожда от психиатрична ЛКК при МБАЛ „Света Петка“ – АД - град Видин, в който протокол било удостоверено, че обвиняемата че има поставена диагноза със заболяване „депресивен епизод“ и не подлежи на регистрация в ТБ“Бюро по труда“ град Видин и полагане на 14 дни труд месечно по програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика за отпуснатата й социална помощ, тъй като е неработоспособна за срок от шест месеца, считано от 08.11.2011година, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. От приложените писмени доказателства е видно, че на 16.02.2012 година С. *** молба –декларация за месечна социална помощ, подписана лично от нея, към която приложила посочения по-горе протокол.

От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на докторите Б.К., и ., както и комплексната съдебно графична експертиза по делото се установява, че подписите върху протокол №**** г., не са положени от двамата доктори, които нито са виждали, нито преглеждали, нито издавали въпросния протокол на обвиняемата/л.63 ДП/. Установява се също, че отпечатъкът от кръгъл печат положен на протокола не е идентичен с печата на канцеларията на МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин. От същото заключение е видно, че подписът върху Молба-декларация №*****. за отпускане на месечна социална помощ е на обвиняемата С..

Видинският окръжен съд, в настоящия състав, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи: .

При проверка на атакувания акт и събраните по делото доказателства, настоящия състав констатира, че същият е правилен и законосъобразен, а подадената въззивна жалба неоснователна, поради следните съображения: видно от самото предложение на Районна прокуратура за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата М.Г.С., същото касае престъпление по чл.316, във вр. с чл.309 , ал.1 от НК – съзнателно ползване на неистински документ , като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Видно от подадената молба-декларация, същата е подписана и подадена именно от обвиняемата, а неистинския документ е бил използван именно заради неистинските факти, които са отразени в него. Неоснователно е оплакването, че не е доказано съзнателното използване на неистинския документ, тъй като този факт категорично се установява от това, че молбата – декларация е подписана именно от обвиняемата и подадена в оторизирана институция.

Защитата на обвиняемата пледира за малозначителност на деянието, в каквато насока са и оплакванията за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Съдът обаче намира както искането за прилагане на малозначителност, така и посочените оплаквания за неоснователни. Касае се за деяние, с известна завишена обществена опасност, както и за личност също със завишена обществена опасност, тъй като без никакви притеснения при научаване на възможността за снабдяване с неистински документ, обвиняемата се е снабдила с такъв и веднага е подала молба-декларация в ДСП—Видин за социална помощ по чл.9а от ППЗСО със неистинския протокол.

Поради изложените по-горе съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че жалбата за неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №184, постановено на 28.03.2017г. по административно наказателно дело №278 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.