ВЧГРД № 252-2018

Определение по Гражданско дело 252/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-157

 

 

Гр.В.

                                                     23.08.2018 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – В.  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на .............................................. две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.

                                                         ЧЛЕНОВЕ: В. М.

                                                                           Г. Й.

 

Секретар ....като разгледа докладваното от съдията Й. Ч.гр.д № 252 по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази следното:

        

         Производство по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 278, вр. чл. 274 ал.1 т. 1, вр. чл. 418 ал. 4 от ГПК по частна жалба на БНП   П. П.   Ф.   СА,Ф.   рег. № 542097902   чрез БНП   П. П. Ф., С.А., клон Б. ЕИК:. гр.   С. жк.., Б. С. сгр. 14, чрез Юрисконсулт Ц. Х. С. срещу Разпореждане от 29. 06. 2015 г., постановено по частно гражданско дело № 2793 от 2015 г. по описа на Районен съд гр. В..

Твърди се ,че Разпореждането е неправилно,тъй като искането за присъждане на договорна лихва не следва да бъде отхвърлено, тъй като съгласно Договор за потребителски заем с номер РLUS-14141284, сключен между БНП П. П. Ф. ЕАД и В.К.А. изрично е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки.Частният жалбоподател БНП П. П. Ф. ЕАД бил изпълнил своите договорени задължения, а длъжникът не, като не бил заплатил дължимите вноски по предоставения му кредит, съгласно погасителни план на Договора. Посочената начална дата, от коята започвало да се начислява възнаградителната лихва,била датата на първата пропусната погасителна вноска, т.е. 20.08.2017 г., а посочената като крайна дата 20.11.2019г. била е последната падежна дата. Вземането в размер на 2550,88лв. било изискуемо към настоящия момент, поради настъпилата предсрочна изискуемост по договора.Развити са подробни съображения в тази насока .

         Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, УСТАНОВИ:

        Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради                         което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следното :       

С обжалваното разпореждане длъжникът В.К.А., ЕГН **********, с адрес *** е осъден да заплати на кредитора БНП П. П. Ф. СА., П., рег. № 542097902, чрез БНП П. П. Ф. СА, клон Б., с адрес: гр. С. ж.к.., Б. С. сгр. 14, тел. ., факс.., ЕИК. законен представител : Д. Д. - заместник управител, чрез пълномощника Ц. Х. С. - юрисконсулт, сумите от : 5 368,48лева - главница, 395,26лева - мораторна лихва от 20.09.2017г. до 11.06.2018г., както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда — 26.06.2018г. до изплащане на вземането, както и 166,29лева - разноски по делото за държавна такса и сумата от 50,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.Вземането произтича от следните обстоятелства : погасяване на задължение по договор за потребителски заем с номер PLUS - 14141284 сключен на 04.11.2016г.

Отхвърлено е заявлението в частта на присъждане на сумата от 2 550,88лева възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.11.2029г., като неоснователно. Съдът се е мотивирал с това ,че вземането на заявителя било станало предсрочно изискуемо и че на кредитора се следвало да се присъди единствено наказателна лихва, но не и възнаградителна лихва. Последната била обвързана с продължителността на ползване на дадените в заем суми. Изпадането на длъжника по потребителския кредит в забава обуславяло правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл. 19 Закона за потребителския кредит.

         Окръжен съд-В. намира горните доводи на районния съд за незаконосъобразни поради следното :

         Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включват пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи при настъпване на срока. В този смисъл, когато кредиторът упражни предоставеното му от договора право на предсрочна изискуемост, упражняването не води до погасяване на уговорените задължения и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението. Както приема ВКС в свое р. № 99 от 1.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., ВКС, I т. о.: „При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума настъпва предсрочна изискуемост и на не-падежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси".

В изпълнение на договора са както упражняването на правото на обявяване на предсрочната изискуемост, така и нейните последици и възникването на задължение за кредитополучателя да плати не само дължимата главница, но и всички договорени лихви, такси и разноски. Основанието на претенциите не е в института на неоснователното обогатяване, а е за изпълнение на договорни задължения. Вярно е, че по своето естество договорната лихва представлява възнаграждение за заемодателя за предоставянето на заетата сума за ползване от заемополучателя за определен период от време. Липсва обаче правно основание да се приеме, че длъжникът заемополучател спира да дължи договорените лихви, такси и разноски за период, в който продължава да ползва заетата сума, само защото дължи предсрочно връщането й. Приемането на тезата, че след обявяването на кредита за предсрочно изискуем неизправният длъжник не дължи договорна лихва, означава да се облагодетелства той за сметка на кредитора, упражнил своето право да иска предсрочно връщане на заетата сума. Следва да се прави разлика между последиците при упражняването на правото на длъжника да изпълни предсрочно задължението си, когато срокът е уговорен в негова полза, и последиците от упражняването на правото на кредитора да иска предсрочно изпълнение поради неизпълнението на задълженията на длъжника.

В цитираното по-горе решение на ВКС -р. № 99 от 1.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., ВКС, I т. о.,съставляващо задължителна съдебна практика ,се казва следното :

„С определение № 355/09.05.2012г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем/кредит, настъпва ли предсрочна изискуемост и на вземанията за възнаградителни лихви и такси, включени в непадежиралите и предсрочно изискуеми анюитетни вноски?

Съображението на състава на ВКС по поставения правен въпрос произтичат от следното:

Отношенията между страните по сключен договор за заем за потребление се регулират от нормите на 240-241 ЗЗД. При предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл.430-432 ТЗ. Регламентацията на потребителския кредит е в Закона за потребителския кредит, за договори, сключени след 12.05.2010г., респ. за договорите преди тази дата – се прилагат разпоредбите на заема за потребление по ЗЗД или на банковия кредит по ТЗ.

Поставеният правен въпрос е свързан с тълкуване на правни норми по договор за потребителки кредит, сключен на 19.02.2008г. между потребител – заемополучател и кредитор – заемодател, който не е банка, поради което отговорът следва да се даде в контекста на възникналото между страните правоотношение.

С договора за заем по чл.240 ЗЗД заемодателят предава в собственост на заемателя пари срещу задължението на заемателя да върне заетата сума, като заемателят дължи лихва, ако това е уговорено писмено. При уговорен срок за връщане на заетата сума и при уговорена лихва, на падежа на задължението заемателят следва да върне на заемодателя заетата сума и възнаградителната лихва.

По силата на чл.70, ал.1 ЗЗД срокът се смята за уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството задължението, като при лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока – чл.70, ал.3 ЗЗД. Липсата на изрична уговорка между страните за това в чия полза е уговорен срокът и включването на клауза за възможност за предсрочно погасяване на задължението с приспадане на лихвите до края на срока, сочат на приложение на общото правило на чл.70, ал.1 ЗЗД за уговорен срок в полза на заемателя.

Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото на срока, според общата разпоредбата на чл.71 ЗЗД, има за последици изискуемост на задължението и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение.

Уредбата на заема за потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата сума. При договора за банков кредит по чл.432 ТЗ са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, извън тези по чл.71 ЗЗД. Законът за потребителския кредит дава разрешение за последиците при предсрочно погасяване на кредита, но не и за обявяването му за предсрочно изискуем. Клаузата, включена в договор за заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. С уговорката за предсрочна изискуемост длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 ЗЗД.

Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Освобождаването на длъжника от отговорност за лихвите за периода от настъпване на предсрочната изискуемост поради неизпълнение на разсроченото задължение на падежа би представлявало предоставяне на преимущество, с което той разполага само при предсрочно погасяване на задължението. Предсрочното погасяване с приспадане на лихвите за останалата част от срока на договора предполага изправност на длъжника и доброволен отказ от уговорения в негова полза срок. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока. Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост, но длъжникът е неизправен, на падежа на задължението, той би дължал връщане на заетата суми и на възнаградителната лихва, като и обезщетение за забавата. Упражняване на предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на длъжника.

По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, І отделение дава отговор на поставения правен въпрос в следния смисъл: При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.“

Водим от всички изложени по-гори съображения Окръжен съд-В. счита, че следва да отмени като незаконосъобразно обжалваното разпореждане на Видинския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло заявлението по чл. 417 ГПК.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав

 

О  П Р Е Д  Е  Л И   :

 

         ОТМЕНЯ Разпореждане от 29. 06. 2015 г., постановено по частно гражданско дело № 2793 от 2015 г. по описа на Районен съд гр. В. в частта ,в която е отхвърлено заявлението от БНП  П. П.   Ф.   СА,Ф.   рег. № 542097902 чрез БНП   П. П. Ф., С.А., клон Б. ЕИК:..   гр.   С.   жк.. Б. С., сгр. 14, чрез Юрисконсулт Ц. Х. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника В.К.А., ЕГН **********, с адрес *** ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

         ОСЪЖДА В.К.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА БНП   П. П. Ф. СА,Ф.   рег. № 542097902   чрез БНП   П. П. Ф., С.А., клон Б. ЕИК:.   гр.   С.   жк.., Б. С., сгр. 14, чрез Юрисконсулт Ц. Х. С. сумата от 2 550,88 лв.възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.11.2019 г.,произтичаща от договор за потребителски заем с номер PLUS - 14141284 сключен на 04.11.2016г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ от Видинския районен съд на основание чл. 417 ГПК заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът В.К.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА БНП   П. П. Ф. СА,Ф. рег. № 542097902   чрез БНП   П. П. Ф., С.А., клон Б. ЕИК: ..   гр.   С. жк.. Б. С., сгр. 14, чрез Юрисконсулт Ц. Х. С. сумата от 2 550,88 лв.възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.11.2019 г.,произтичаща от договор за потребителски заем с номер PLUS - 14141284 сключен на 04.11.2016г.

ОСЪЖДА В.К.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА БНП   П. П. Ф. СА,Ф.   рег. № 542097902   чрез БНП   П. П. Ф. С.А., клон Б. ЕИК:.   гр. С. жк.., Б. С. сгр. 14, чрез Юрисконсулт Ц. Х. С. направените пред Видинския окръжен съд разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         ДЕЛОТО да се върне на Районен съд – гр. В. за техническото

оформяне и издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

                                                                          2.