ВЧГРД № 243-2018

Определение по Гражданско дело 243/2018г.

                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-159

 

 

Гр.В.

 

 

24 август 2018 г.

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на          ...............................................август две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             Председател : А. П.

                                                     Членове :1.В. М.

                                                                    2.Г. Й.

при секретаря     ............................. и с участието на прокурора...........................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №243    по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

       Производството е по реда на Глава 21 ГПК /Обжалване на определенията/.

         Образувано е по частна жалба на Т.Н.Т. с ЕГН**********,*** чрез адв.и пълномощник Р. Д. против определение №354 от 12.06.2018 година по гр.дело № 111/2018 година на Районен съд-Б.

Поддържа се ,че Районният съд в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила бил оставил без уважение молбата на Т.Н.Т. за встъпване, като трето лице помагач на страната на ищеца по делото.Иска се по посоченото дело да бъде конституирана на страната на ищеца, като необходим другар Т.Н.Т., тъй като същата е собственик на идеална част от имотите, предмет на договора, чието разваляне се атакува в съда.В случаят предмет на делото бил разваляне на договор за наем ,подробно   описан в исковата молба ,на земеделски имоти и имоти в регулация за срок от 10 стопански години от лице, което безспорно не притежава правата да извършва такива действия с общата вещ, тъй като не притежава повече от половината от правото на собственост върху тях. Безспорно било, че в хипотезата на чл.32 от Закона за собствеността общата вещ се използва и управлява, съгласно решението на съсобствениците ,притежаващи повече от половината от общата вещ, в случая общите имоти. Безспорно било, че предмет на иска по делото са общи права и задължения възникнали в следствие на сключен от един от съсобствениците /сънаследник/ договор за наем на съсобствени /сънаследствени/ земеделски земи и недвижими имоти.

Поради това ,че Т.Н.Т. след като е разбрала за договора и делото била поискала да бъда конституирана на страната на ищеца в настоящето производство,тъй като правата и задълженията произтичали от общ юридически факт договора за наем между двамата ответници, който засягал правната сфера - правата и законните интереси на повече от едно лица.Поради това се поддържа ,че така постановеното определение, с което се оставя без уважение молбата на Т.Н.Т. за конституирането ѝ на страната на ищеца за защита на нейните законни права и интереси като собственик на земеделските земи и недвижимите имоти, предмет на договора за наем между ответниците, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснавано.Иска се да се приеме ,че че жалбата срещу атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на Т.Н.Т. е основателна и то да се отмени, като се върне делото със задължителни указания на първинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

         След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. прима,че жалбата е неоснователна поради следното :

         Делото е образувано по иск ,предявен от Н. С. Г. за прогласяване нищожност на договор за наем на недвижими имоти, сключен на 20.09.2016г. м/у П. Н. Ф. и "Б. А. Г. ООД.

Постъпила е молба от Т.Н.Т. -съсобственик на отдадените под наем имоти, с която моли да бъде конституирана като трето лице-помагач на страната на ищеца Н. С. Г.Районният съд е приел ,че молбата за встъпване на Т. Н. Т. като трето лице-помагач на ищеца по делото за неоснователна и е изложил подробни доводи в тази насока.Въззивната инстанция напълно споделя мнението на районния съд,тъй като съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.Интересът е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие в/у правното положение на третото лице. Такъв е случаят, когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото лице или когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице.В молбата от Т. Н. Т. пред районния съд не е посочен какъв е нейния интерес от встъпването. Доводи в тази насока са развити пред въззивната инстанция ,но същите са неоснователни,тъй като интерес би бил налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице,а в конкретния случай уважаването или отхвърлянето на иска на Н. С. Г. по никакъв начин не би оказало въздействие върху правното положение и не би обвързало съсобственика Т. Н. Т.,която не е страна по договора за наем .Неоснователен е развитият пред въззивната инстанция довод относно това ,че Т.Т. е другар на ищцата Н. Г.,тъй като институтите на другарството и третите лица не се припокриват /неслучайно правната регламентация на тези институти е в различни раздели на Глава 16 ГПК/.Наличието на общи права изисква другарите да бъдат страни в процеса /чл.215 ал.1 /,а не трети лица.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.        

         Определението на въззивния съд е окончателно . Съгласно дадените в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната разяснения, приложими и при действащия ГПК предвид идентичността на процесуалноправната уредба на участие на третите лица в процеса- чл. 218 ГПК,  чл. 219 ГПК и чл. 220 ГПК, определението, с което е отказано встъпване или привличане на трето лице - помагач няма преграждащ развитието на конкретното дело ефект, поради което не попада в обсега на съдебните актове по т. 1 на чл. 274, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като третото лице няма качеството на главна страна по делото, което означава, че обратната исковата претенция от него или срещу него може да бъде предявена всякога и в отделно самостоятелно производство, включително след приключване на спора, по който е отказано допускането му като подпомагаща страна.Следователно с постановяване на въззивното определение предвиденият от законодателя в чл. 220 ГПК процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на искането по  чл. 219 ГПК на ответника е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим .В този смисъл е константната практика на ВКС/са Определение № 16 от 16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 734/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д. , Определение № 87 от 8.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 78/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. П. Определение № 104 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 2/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В., Определение № 189 от 5.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 111/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията З. П. и мн.други/.

        Водим от горното и на основание Чл.278 ГПК Съдът

 

                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №354 от 12.06.2018 година по гр.дело № 111/2018 година на Районен съд-Б..

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :