ВГРД № 227-2018

Решение по Гражданско дело 227/2018г.

Р   Е   Ш Е Н И Е № 158

 

Гр.В**

 

23.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС гражданско отделение в закрито заседание на ...двадесет и трети август.....две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател : АН**П**

                                                    Членове :1.В** М**

                                                                      2.Г**Й**

при секретаря   ......................................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело №227   по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

            Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба на „У**"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С**, пл. „Св.Н**№ *чрез пълномощника си адвокатско дружество „П** и П**“ със съдебен адрес гр.С**,бул.“Ч** в**“ №**Е срещу постановление за частично прекратяване на изп.дело 398/2010 г. по описа на ЧСИ В.Т** ,с което постановление се прекратява частично Изпълнителното дело по отношение на Г** С** С** - солидарен длъжник .

Поддържа се ,че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК гласяла ,че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Посочената хипотеза обаче не се била осъществила. Взискателят по делото У**К** Б** АД бил депозирал редовно молби за извършване на изпълнителни действия, поради което постановлението на съдебния изпълнител пряко противоречало на обективната действителност. Съдебният изпълнител считал, че по отношение на Г** С** С** не били искани изпълнителни действия, поради което изпълнението срещу него следвало да се прекрати. На първо място депозирането на молби за предприемане на изпълнителни действия срещу който и да е длъжник по едно дело ясно посочвало, че взискателят не е загубил интерес от воденето на изпълнение. Във всеки един момент на изпълнителното производство взискателят можел да насочи изпълнението към всеки един от длъжниците или към всички едновременно, както и че взискателят имал право на преценка срещу каква част от имуществото да насочи изпълнението. Взискателят бил свободен и в преценката какъв точно изпълнителен способ да поиска от съдебния изпълнител, за да има ефект изпълнителното действие. Взискателят не бил длъжен да се предприемат изпълнителни действия срещу всички длъжници едновременно. По този начин щели да се натрупат излишни такси по изпълнение, което било във вреда на самите длъжници по делото. Особено ясна била идеята на законодателя след последните изменения в ГПК от октомври 2017 г. Там били посочени законови предели, при които таксите били за сметка на длъжника, след което те остават за сметка на взискателя. Идеята на законодателя е да се предприемат ефективни изпълнителни действия, а не да се натрупват такси по изпълнение, които допълнително утежняват положението на длъжника,

На второ място се поддържа ,че е възможно да има частична перемпция. Чл.433, ал.1, т.8 от ГПК постановявал, че цялото изпълнително дело се прекратява, ако в продължение на две години не са искани или извършвани изпълнителни действия. Не можело да има частично прекратяване на изпълнително производство поради перемпция само относно един солидарен длъжник, а относно останалите солидарни длъжници изпълнителното дело да остане висящо. Както се казвало в Решение № 232 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3046/2013 г., III г.о. „прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по себе си не е пречка за започване на нов изпълнителен процес, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист". За да бъде образуван нов изпълнителен процес, съдебният изпълнител следвало да върне изпълнителното основание на взискателя -кредитор. А за да можело изпълнителното основание да бъде върнато, трябвало цялото дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК. Ако се прием тезата, че може да има само частична перемпция само относно един солидарен длъжник, кредиторът щял да бъде в невъзможност да образува ново изпълнително производство, тъй като нямало да разполага с изпълнителното основание (в случая - изпълнителен лист и заповед за изпълнение). Нито ГПК, нито трайната съдебна практика на ВКС, нито ТР 2/2013 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС допускали частични перемпции. Прекратяване на изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 можело да има само за цялото дело. Именно затова ГПК казвал,че „изпълнителното производство се прекратява с постановление ,т.е. законовата редакция била пределно ясна - може да се прекрати цялото дело, а не частично само относно единия солидарен длъжник.

Поради гореизложеното се иска да се отмени обжалваното Постановление за частично прекратяване на изпълнително дело № 398 / 2010 г. по описа на ЧСИ В** Т**, с което постановление се прекратява изпълнителното дело само по отношение на Г** С** С** - солидарен длъжник.

Постъпило е становище от съдебния изпълнител,в което се поддържа ,че жалбата е неоснователна.

След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен съд-В** приема за установено от фактическа страна следното :

На 28.07.2010 г. жалбоподателят У**К** Б** АД образува изпълнително дело при частен съдебен изпълнител В** Т** с рег. № 724 срещу Д*** 2** ООД, Г** С**С***, С** И* С* и С** Г**С**. Делото е под номер 20107240400398 по описа на съдебния изпълнител за 2010 г.

С постановление от 05.04.2018 г. за частично прекратяване на изп.дело 20107240400398 г. по описа на ЧСИ В.Т** е прекратено частично Изпълнителното дело по отношение на Г** С** С** - солидарен длъжник на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК с мотив ,че последното изпълнително действие е вписване на възбрана на дата 24.09.2010 г.

С молба вх.№5265/03.06.2016 г. кредиторът „У** Б**“АД е поискал да се насрочи опис на възбранения имот –сграда с идентификатор №10971.502.981.1 с площ от 113 кв.м.Видно от приложеата скица на сградата №15-258839 от 01.06.2016 г. сградата е собственост на длъжника Г**Ст** С**.

С молба вх.№12045/22.12.2017 г. кредиторът „У** Б**“АД е поискал да се насрочи нова публична продан на възбранения имот .По отношение на длъжника Г** Ст** С** е поискано да да се направи справка в НОИ/НАП относно наличието на трудови договори и да се наложи запор на последните ,както и да се извърши справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки и да се наложи запов върху тях.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна ,че атакуваното постановление е законосъобразно поради следното :

Съгласно Чл. 433. (1) ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

  1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
  2. взискателят е поискал това писмено;
  3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
  4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
  5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
  6. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
  7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ;
  8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Посочените в закона основания са numerous clausus ,т.е. изрично изброени ,поради което прекратяването на принудителното изпълнение с постановление на съдебния изпълнител на различно от посочените в закона основания е недопустимо.

Разяснения по приложението на този законав текст са дадени в т.10 от    Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б** Б** :

Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, и съответно от този момент започва да тече новата погасителна давност. Според друго становище, правните последици на прекратяването на изпълнителното производство също настъпват по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, но с изтичане на 2-годишния срок, през които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. С оглед на това се приема, че новата погасителна давност започва да тече от изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.). Според трето становище, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител.

   Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.

   Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

   Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

   При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.

   Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).

   Не може да бъде споделено пробиващото си път в доктрината и съдебната практика разбиране, че изпълнителният процес не може да се прекрати по право и единственият начин за прекратяване на изпълнението е чрез изрично постановление на съдебния изпълнител, тъй като това е необходимо с оглед изискванията за яснота и сигурност, както и защото законодателят не би изисквал постановяването на изричен акт и не би го нарекъл постановление (определение) за прекратяване. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).

   Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

   Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В** намира ,че обжалваното постановление е неправилно ,тъй като не е изтекъл двегодишният срок,визиран в чл.433 т.8 ГПК ,който е основание за прекратяване на принудителното изпълнение.

Неснователен е развитият от съдебния изпълнител довод ,че последното поискано и насрочено изпълнително действие по отношение на длъжника Г**Ст** С** е насроченият опис на възбранен по делото негов недвижим имот на 09.07.2013 г ,че описът не е извършен, тъй като длъжникът не е призован редовно и че ново изпълнително действие е поискано от взискателя по отношение на този длъжник с молба от 26.01.2016 г .Видно от приложените по изпълнителното дело документи ,такива действия са искани ,а именно :

С молба вх.№5265/03.06.2016 г. кредиторът „У** Б**“АД е поискал да се насрочи опис на възбранения имот –сграда с идентификатор №10971.502.981.1 с площ от 113 кв.м.Видно от приложеата скица на сградата №15-258839 от 01.06.2016 г. сградата е собственост на длъжника Г**С** С**.

С молба вх.№12045/22.12.2017 г. кредиторът „У**Б**“АД е поискал да се насрочи нова публична продан на възбранения имот .По отношение на длъжника Г** С** С** е поискано да да се направи справка в НОИ/НАП относно наличието на трудови договори и да се наложи запор на последните ,както и да се извърши справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки и да се наложи запов върху тях.

От гореизложеното е видно ,че взискателят е искал извършването на изп.действия по отношение на длъжника Г** С** и след датата 26.01.2016 г ,приета неправилно от съдебния изпълнител за дата ,на която за последно е искано извършването на изп.действия .

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК В** окръжен съд

                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 05.04.2018 г. за частично прекратяване на изп.дело 20107240400398 г. по описа на ЧСИ В.Т** ,с което постановление се прекратява частично Изпълнителното дело по отношение на Г** СТ** С** - солидарен длъжник на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :