ВГРД № 169-2018

Решение по Гражданско дело 169/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 50

                                              

 

Гр. В.

 

                                                             01.08.2018

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесети юни

две хиляди   и    осемнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                     Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря В. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 169 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на С.М.И. *** чрез процесуалния си представител адв.Ц. И.против Решение № 192/23.04.2018г. постановено по гр.д. № 2782/2017г. по описа на ВРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е постановено в нарушение на закона, тъй като съдът не е приел, че представеното обратно писмо не е с достоверна дата с което е нарушил разпоредбата на чл.191, ал.1 от ГПК. Посочва се, че в нарушение на чл.164 от ГПК съдът е допуснал свид.показания за опровергаване съдържанието на официален документ. Поддържа се, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил обстоятелството, че разпитаните свидетели не са очевидци на покупко-продажбата. Поддържа се, че е нарушен чл.20 от ЦК, тъй като жалбоподателят е собственик по силата на закона поради обстоятелството, че имота е придобит през време на брака с ищцата. Поискано е да се отмени атакуваното решение.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответница по жалба Н.А.В. *** чрез адв.пълномощника Г. П. в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като съдържащите се в нея оплаквания са несъстоятелни. Излагат се подробни доводи за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.

Ответница по жалба М.Е.П. не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В с.з. поддържа, че решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Окръжния съд след като се запозна с оплакванията във въззиввната жалба, становището на ответници по жалба и събраните доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законноустановения срок и от надлежна страна поради което е допустима. По същество въззивната жалба е неоснователна.

Пред ВРС са били предявени искове с п равно основание чл.26, ал.2, предл.5-то от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД. Ищцата поддържа в исковата молба, че на 18.12.2003г. с първия ответник и нейна майка М.Е.П. са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нот.акт № 114, том3-ти, рег.№ 5924 нот.дело № 494/2003г. на нотариус Ц. Д. по силата на който първата ответница е прехвърлила на ищцата ½ ид.част от поземлен имот 5026, в кв.332 по кадастралния план на гр.В. за който отреден парцел ХIII-5026, кв.332 с посочени граници и съседи на имота, ведно с ½ ид.част от построената в имота двуфамилна двуетажна жилищна сграда, която представлява самостоятелно жилище – апартамент със застроена площ 63.37 кв.м. с прилежащите две избени помещения и две тавански помещения и гараж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Покупко-продажбата е извършена срещу заплащането на сумата 10 000 лева, която продавача – първата ответница е получила напълно и в брой преди подписването на договора. Поддържа се, че този договор е привидна сделка с който страните по договора са прикрили дарение и страните по договора няма ли за цел постигането на правните последици на покупко-продажбата. Продажната цена не била платена, тъй като действителната воля на продавача-майка на ищцата била да извърши дарение в полза на ищцата. Поддържа се, че към момента на сключване на договора ищцата е била в граждански брак с вторият ответник. Във връзка с действителните намерения на страните по договора същите подписали обратно писмо в което декларирали действителната си воля-дарение на имота. На това основание ищцата поддържа, че процесния недвижим имот е нейна еднолична собственост и не е включен в СИО. Посочила е, че през 2015г. бракът между нея и вторият ответник е прекратен с развод, а през 2017г. ответникът предявил иск за делба на недвижимия имот, предмет на привидната сделка, което обуславя правния интерес на ищцата да предяви исковете. Поискала е, да се постанови решение с което се приеме за установено в отношенията между ищцата и двамата ответници, че договорът за покупко-продажба е нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение между ищцата и първата ответница. Поискала е да се обяви в отношенията между страните за действителен сключения между ищцата и първата ответница договор за дарение на посочения по-горе недвижим имот.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М.Е.П. в който същата признава обстоятелствата изложени в исковата молба и посочва, че предявените искове са основателни. С писмения отговор е представила препис от „обратно писмо“ от 28.12.2003г. подписано от нея и ищцата.

Ответникът С.М.И. е подал писмен отговор на исковата молба в който е оспорил предявените искове, заявил е че сделката по нот.акт № 114 от 18.12.2003г. е действителна възмездна и установяваща действителната воля на страните. Заявил е, че съсобствеността върху недвижимия имот ответникът И. е придобил по силата на закона и преди вписване на исковата молба. Не е сочил доказателства по делото.

С определение от 15.01.2018г. съдът е изготвил проекто-доклад по делото в който е приел, че няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване, указал е на ответника И., че не сочи доказателства за твърденията си, че по договора за покупко-продажба е платена като посочената цена на имота сума.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като въз основа на тях съдът в обжалваното решение е изложил установената от него фактическа обстановка. Като във връзка с възраженията на ответника И. относно изслушване на свидетелски показания, правилно и обосновано съдът се е позовал на практиката на ВКС относно общата забрана за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания, като е допустимо страната да доказва симулация по сделка със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство – разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК.

Първоинстанционния съд е приел, че се касае за симулативна сделка в подписания на 18.12.2003г. договор за покупко-продажба посочен подробно в исковата молба и сключен между ищцата и първата ответница, като относно това обстоятелство съдът е обсъдил представеното по делото „обратно писмо“ от 28.12.2003г.подписано между страните по сделката и е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са заявили, че при сключването на сделката не е имало заплащане на цена в размер на 10 000 лева, тъй като към този момент ответникът И. не е имал такава финансова възможност. Относно това обстоятелство, задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК приема, че в хипотезата при която страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единия съпруг и другия съпруг не е участвал в сделката, не е подписал „обратното писмо“, съпругът който не е подписал обратния документ може да реализира правозащитните си възражения за разкриване на симулацията, като използва всички доказателствени средства за доказването или оспорването от негова страна на симулацията, като е без значение кога е съставен обратния документ, преди, след или заедно с явния договор – Решение № 247/19.12.2014г. на ВКС по гр.д. № 1864/2014г.,3-то г.о.ГК. В случая, ответникът И. който оспорва симулативността на сделката, не е сочил доказателства в тази насока.

На това основание настоящия съдебен състав приема оплакванията във въззивната жалба за нарушение на разпоредбата на чл.191, ал.1 от ГПК и чл.164 от ГПК за неоснователни.

С обжалваното решение обосновано съдът е приел, че действителната воля на страните по сделката е била да се извърши дарение и същите са имали намерение за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, но не чрез покупко-продажба, а чрез дарение с което е изключена абсолютната недействителност на сделката и договорът е действителен като договор за дарение, който отразява действителната воля на страните по сделката.

По тези съображения настоящата инстанция приема за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за нарушение на чл.20 от ЦК където се посочва, че следва да бъде признат законовия режим на общност при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице. След като се установява нищожност на покупко-продажбата е въз основа на която ответникът претендира правата си в недвижимия имот същия не е могъл да придобие права върху имота, тъй като се установява че действителната воля на страните по сделката е дарение по силата на което прехвърлителката е изразила воля за даряване на първата ответница, поради което съдът законосъобразно е уважил предявения иск по чл.17 от ЗЗД и обявил в отношенията между страните действителността на сключения между ответницата Н.А.В. и М.Е.П. договор за дарение по силата на който М.Е.П. е прехвърлила на Н.А.В. правото на собственост върху недвижимия имот подробно описан в нот.акт.

Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано за което окръжния съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 192/23.04.2018г., постановено по гр.дело № 2782/2017г. по описа на Видинския Районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                

               

                     2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.02.2018г., постановено по гр.дело № 1870 /2017г. по описа на Видинския Районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.04.2018г. постановено по Гр.Д. № 1870/2017г. по описа на Видинския Районен съд.

Решението с което се потвърждава решение от 22.02.2018г. постановено по Гр.Д. № 1870/2017г. по описа на Видинския Районен съд, подлежи на касационно обжалване пред Върховния Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

 

         2.