Решение по Гражданско дело 134/2018г.
Р Е Ш Е Н И Е №46
гр.В. 10.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито
заседание на дванадесети юни две хиляди осемнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: А. П.
В. М.
при секретаря В. К. като разгледа докладваното от съдия В. В. въззивно гражданско дело №134 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Д. С. п. –В. против решение №142/21.03.18г. по гр.д.№3164/17г. на ВРС.Подържеа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.Подържа се,че ответницата по делото е била наясно както със своето семейно положение,така и със семейното положение на лицето,с което фактически живее.Иска се иобжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.
Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По допустимостта на жалбата
Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№3164/17г. на ВРС е образувано по искова молба от Д.„С. п.“ – В., представлявана от М. А. М. – директор против Р.К.Т. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и чл. 86 от ЗЗД.Твърди се от ищеца, че със Заповеди на Директора на Д“СП“ – В. са отпуснати социални помощи на ответницата, но със Заповед № 608/05.03.2015г. на Директора на Д“СП“ – В. е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи. Посочено е, че възстановяването произтича от деклариране на документи с невярно съдържание по молби – декларации от лицата Р.К.Т. и В. К. К.. Поддържа се, че Р.К.Т. и съжителят й В. К. К. не отговарят на условията на чл. 9 от ППЗСП, тъй като Каменов е част от друго семейство и с ответницата не могат да бъдат разглеждани като лица съжителстващи на семейни начала, а също и да бъде определен доход. Заради това ищецът по реда на заповедното производство се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, но длъжникът е възразил срещу издадената заповед, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящата искова молба.Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 4901.90 лева, както и сумата 1.36 лева – лихва за периода от 14.03.2016г. до 09.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2017г.
Ответницата в законния едномесечен срок е подала отговор на исковата молба, в който е оспорила исковете като недопустими и неоснователни. Навела е доводи, че с лицето В. К. К. са във фактическо съжителство, от което имат родено дете на 19 години. Ответницата не е подозирала, че К. има сключен граждански брак с друга жена. Посочила е, че липса умисъл при деклариране на обстоятелствата във връзка с това, че К. е неженен. Посочила е също, че за това вина има и длъжностното лице, което е обработвало молбите й за отпускане на помощи.От приложеното ч.гр.дело № 1254/2017г. по описа на РС – В., се установява, че на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 1067-РЗ/12.05.2017г. и изпълнителен лист, с които е разпоредено ответникът Р.К.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора Дирекция «С. п.» - гр. В. ЕИК.. с адрес:гр.В., ул.., представлявано от М. А. М. сумите: 4901,90 /четири хиляди деветстотин и един лева и деветдесет ст./ лева – главница, 1,36 /един лев и тридесет и шест ст./ лева – лихва върху главницата за времето от 14.03.2016г. до 09.05.2017г. и ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2017г. до изплащане на вземането.В срока по чл.415 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника за недължимост на процесните суми. С разпореждане от 28.09.2017г. на заявителят е указано в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Заявителят е педявил иск относно вземането си, като е образувано настоящото гр.дело. По делото не се спори, че Дирекция „С. п.“ – В. е отпускала на ответницата различни по вид социални помощи, което се установява и от представените писмени доказателства - Заповед № 4327/06.08.2013г., Заповед № 894/07.02.2014г., Заповед № 4336/08.08.2014г. Посочените заповеди са издадени от директора на Д“СП“ – В. въз основа на подадени молби – декларации от ответницата Р.К.Т., изготвен социален доклад от социален работник и дадено от него положително становище, че лицето отговаря на условията за отпускане на исканата социална помощ.
Със заповед от 16.02.2015г. директора на Д“СП“ – В. е наредил да се извърши проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи във връзка с осем броя декларации, подадени за периода 2011г.-2014г., от които пет броя декларации, подадени от лицето В. К. К. и три броя декларации, подадени от лицето Р.К.Т.. Със същата заповед е определена и комисия, която да извърши проверката.
От протокол от 19.02.2015г., е видно, че назначената комисия е констатирала, че във всички декларации лицето В. К. К. е декларирал семейно положение неженен, а от извършена справка в НБД „Население“, се е установило, че същият е женен за лицето В. П. К. с акт за брак от 05.12.1977г.
Заключението на комисията е, че отпуснатите помощи на основание чл. 9 от ППЗСП по цитираните молби – декларации, сред които и подадените три от ответницата, са недобросъвестно получени и следва да бъдат възстановени. Въз основа на този констативен протокол, директорът на Д“СП“ – В. е издал Заповед № 608/05.03.2015г. за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи и е наредил ответницата Р.К.Т. да възстанови получените социални помощи, както по издадените три броя заповеди по нейните молби - декларации Заповед № 4327/06.03.2013г., Заповед № 894/07.02.2014г., Заповед № 4336/08.08.2014г., така и да възстанови получените социални помощи, отпуснати на лицето В. К. К. по подадени от него пет броя молби – декларации.
Разпитаният по делото свидетел В. К. К. установява обстоятелства, че от 1985г. съжителства с ответницата. Същият посочва, че през 1977г. е сключил брак с лицето В. П. К. от гр. С., но след една година са се разделили и от тогава я е виждал два пъти случайно. Свидетелят не отрича, че е декларирал семейнто положение неженен, но не го е направил умишлено. Представил е удостоверние от кмета на с. Ж., че не е женен. Признава, че му е наложено наказание глоба за деклариране на този неверен факт. Посочва също, че социалните помощи за отопление са отпускани или не него, или на ответницата, в зависимост от това, кой е подал молбата – декларация. Месечни социални помощи е получавала само ответницата, а той –не.
За да отхвърли предявения иск ВРС е приел,че предявеният иск е за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи. Същите представляват частно държавно вземане, а твърдяната недобросъвестност на получаването е частен случай на неоснователно обогатяване. Това означава, че върху ищецът лежи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи тази недобросъвестност, както и да установи, че отпуснатите помощи са изплатени на ответницата, както и да докаже техния размер.ВРС е приел,че ищецът не успял да докаже наличието на изборените по-горе кумулативни предпоставки за уважаване на исковите претенции.
Законът за социалното подпомагане урежда обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на българските граждани на социално подпомагане чрез социални помощи и социални услуги. Целта е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности.
В чл. 2, ал. 3 на този закон е посочено, че право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
Видът на тези помощи е конкретно определен – месечни, целеви и еднократни, като в закона ясно е регламентирано, че те се отпускат след преценка на различни обстоятелства - доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата и учебната заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства.
В чл. 13 в действащата му към 2010г. редакция е посочено, че социални помощи се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от нуждаещия се, със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице, след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.
В ППЗСП е уреден редът на отпускането на помощите. След подаване на молба – декларация по образец от нуждаещото се лице, към която се прилагат изискуеми се документи /подробно посочени в чл. 26, в редакцията му към 2011г./, социален работник извършва социална анкета в дома на лицето по постоянен адрес и изготвя социален доклад – чл. 27 от ППЗСП.
Посочено е също, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада, социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер.
И в трите молби – декларации от ответницата– с вх. № 4327/17.07.2013г. за отпускане на целева помощ за твърдо гориво, вх. № 894/27.01.2014г. за отпускане на месечна социална помощ и вх. № 4336/23.07.2014г. за отпускане на целева помощ за твърдо гориво, същата е декларирала в графа съпруг, лицето В. К. К. Декларирала е, че тя е разведена, а той е неженен. Както тя, така и лицето В. К. са декларирали съгласие за съхранение и обработване на личните им данни за нуждите на дирекцията, както и съгласие за правото на достъп и коригиране на събраните данни.
От представените социални доклади към всяка от посочените по-горе молби, се установява, че социалният работник е посочил, че лицето Р.Т. отговаря на условията за отпускане на съответния вид социална помощ. И в трите доклада, социалните работници са констатирали, че лицата Р.Т. и В. К. съжителстват без брак, като Р. е разведена, а В. неженен. Посочили са също, че тези лица имат две деца, които живеят с тях. По отношение на останалите изискуеми предпоставки, са установили, че ответницата отговаря на изискванията за отпускане на социални помощи. Същите констатации са отразени и в социалните доклади по подадените молби – декларации от лицето В. К. К..
Очевидно е, че отпуснатите социални помощи са в резултат на даденото положително становище на социалните работници и отразените от тях данни в социалните анкети и доклади. В правомощията им е било да извършат проверка на декларираното, включително и чрез справки в общинските и държавните учреждения. В подкрепа на това са и множеството декларации, подписани от ответницата и съжителя й, с които се съгласяват, както да се обработват личните им данни, така да се правят различни справки в различни институции по отношение на тях. Пропускът на социалните работници да сторят това, не може да се вмени във вина на ответницата. Прави впечатление, че самите социални работници са отразили неверни факти и обстоятелства в докладите си. Т.напр. навсякъде са посочили, че съжителстващите лица имат родени две деца. От представената справка от НБД „Население“, се установява, че те нямат общи деца, а посочените такива са деца само и единствено на ответницата Р.Т..
Ищецът не доказа твърдението си в исковата молба, че ответницата умишлено е ползвала документ с невярно съдържание – удостоверение за семейно положение за лицето В. К., издадено от кмета на с. Ж. В преписките по молбите – декларации на Т.– с вх. № 4327/17.07.2013г., вх. № 894/27.01.2014г. и вх. № 4336/23.07.2014г. , не се намери сочения документ. От друга страна, умишленото ползване на документ с невярно съдържание представлява противоправно поведение, на което законодателят е придал тежестта на извършено престъпление от общ характер, което следва да е установено по съответния ред. Доказателства в такава насока по отношение на ответницата не се ангажираха, а съгласно чл. 17 от ГПК съдът не може да установява дали е извършено престъпление в гражданското производство.
Съгласно, чл.14, ал.1 от ЗСП, при писмен сигнал за недобросъвестно получени семейни помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. В ал. 2 е посочено, че за резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция "Социално подпомагане". Ал.3 предвижда, че в случай на установена недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. От горепосочените разпоредби е видно, че случаите на недобросъвестност са основание за връщане на суми само ако невярно декларираните или укрити факти са довели до неправомерно отпускане на семейните помощи, т.е. ако тези факти не бяха укрити или невярно декларирани за лицето не би възникнало право на социална помощ.
Семейното положение е само една от изследваните предпоставки, наред с много други. Законодателят е дал възможност социални помощи да получават и съжителстващи лица. В пар. 1 на ДР на ЗСП е посочено, че "Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. Такива са ответницата Р.Т. и В. К. които не са скрили това обстоятелство, а и видно от адресните им регистрации, същите живеят на един адрес от 2000г.
Ищецът е следвало не просто формално да констатира, че е налице невярно деклариран факт, той е бил длъжен да прецени дали този факт сам по себе си реално е възпрепятствал надлежното възникване и упражняване на правото на социална помощ на лицето Р.К.Т.. Такива доказателства не се ангажираха. Впрочем, не се събраха доказателства не само за недобросъвестност на ответницата, които да изключват правото й на социално подпомагане, а и такива, от които да е безспорно, че отпуснатите с процесните заповеди социални помощи са изплатени именно на ответницата, както и техния размер. Издадените заповеди за отпускане на социални помощи имат декларативен /установителен/ характер, чрез които се признава правото на социално подпомагане. Същите обаче не служат като доказателство за получаване / изплащане/ на социалните помощи.
В тази връзка съдът намира, че претенцията в частта по отношение на молбите –декларации, подадени от лицето В. К. К. и отпуснатите му със заповеди на Директора на Д“СП“ – В. социални помощи, е изцяло неоснователна. Това лице не е страна в настоящото производство, а според нормата на чл. 14, ал. 2 от ЗСП, правото на социална помощ е лично. Липсват каквито и да било доказателства, ответницата да е получила тези социални помощи, за да отговаря за връщането им.
Издадената Заповед № 608/05.03.2015г. на директора на Д“СП“ – В. в случая представлява несъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК и при възражение, издателят следва да докаже всички необходими предпоставки за дължимост на процесната сума, което в случая не е сторено.
С оглед на гореизложеното, ВРС е приел исковата претенция за главницата за неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявения акцесорен такъв за лихва за забава.
ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.В случая законосъобразно ВРС е приел,че неправомерното отпускане на социални помощи се дължи не само на поведението на ответницата и на нейния съжител,но и на недобросъвестното изпълнение на служебните задължения от страна на служителите на жалбопродателя обработвали подадените документи.За същите е било служебно задължение да извършат необходимата проверка и да констатират обстоятелството,че съжителят на ответницата е в граждански брак.Служителите на жалбоподателя отговарящи за тези проверки са били в неизпълнение на тези си служебни задължения през продължителен период от време-от 20011г. до 2015г.От друга страна,както правилно е преценил ВРС по делото от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за получаването на сумата от страна на ответницата.Издадените заповеди за отпускане на социални помощи имат декларативен /установителен/ характер, чрез които се признава правото на социално подпомагане. Същите обаче не служат като доказателство за получаване / изплащане/ на социалните помощи.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №142/21.03.18г. по гр.д.№3164/17г. на ВРС
На основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.