ВГРД № 130-2018

Решение по Гражданско дело 130/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 45

 

гр.Видин 10.07.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

             Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито

заседание на дванадесети юни две хиляди осемнадесета година в състав:    

                                    

                                                                Председател:      Васил Василев

                                                                Членове:              Анета Петкова

                                                                                           Валя Младенова

                                                        

 

при секретаря Валентина Калчева като разгледа докладваното от съдия Васил Василев въззивно гражданско дело №130 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Н.М. *** чрез адвокат Пламен Стефанов – ВАК   против решение №12 от 26.01.18г. по гр.д.№639/17г. на БРС,с което е прието за установено по предявения от ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие” – гр. София, против Н.М. *** иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че вземането на ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие” – гр. София , произтичащо от неизпълнение по Договор № 05/ 204159/ 0053887 от 16.06.2015 г. за предоставяне на помощ de minimis, съгласно Регламент /ЕС/ 1408/ 2013 г. на земеделски стопани, отглеждащи едри и дребни преживни животни през 2015 г. съществува за сумите: 400,00 лв. - както и за 23,49 /двадесет и три лева и четиридесет и девет ст./ - мораторни лихви за забава върху главницата за периода 15.07.2015 г. – 15.02.2016 г. – на осн. чл. 3.2 от договора, и законните лихви върху главницата от 400,00 лв., считано от 16.02.2016 г. – датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК / по ч. гр.д. № 52/ 2016 г./, до окончателното й изплащане, като Н.М. *** е осъден да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие”, направените по заповедното производство /ч.гр.д. № 52/ 2016 г./ и по първоинстнационното производство разноски, както следва: 100 лв. – държавна такса /25,00 лв. – държавна такса по заповедното производство – ч.гр.д. № 52/ 2016 г. по описа на РС – Белоградчик и 75,00 лв. – държавна такса за образуване на настоящото исково производство/, както и 400,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение /300,00 лв. по заповедното производство и 100,00 лв. – в настоящото производство/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че районния съд неправилно е приложил материалнноправната норма на чл.81,ал.1 от ЗЗД чрез буквалното й тълкуване .Според жалбоподателя изводът на БРС за липса на форсмажорни обстоятелства е неправилен,поради това,че ищецът, въззивник по настоящото дело, не е изпълнил поетите си с договора задължения поради непредвидени за него обстоятелства , а именно : чести кражби на добитък , ,злоумишлени действия-отравяния на животните ,влошено финансово състояние ,липса на адекватна реакция от органите на реда , като липсата на животни,констатирана при проверката се дължи изцяло на обективни причини , които не могат да му се вменят във вина . Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение , с което предявения иск бъде отхвърлен.

       По делото не е представен отговор по чл.263,ал.1 от ответника по жалбата ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие” – гр. София. В становище по делото , същият оспорва въззивната жалба като подържа,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в минимален размер .

         По допустимостта на жалбата

Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

По съществото на спора

Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№639/17г. на БРС е образувано по искова молба от ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие” – гр. София .Предявени са искове с правно основание Предявени са искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 400,00 лв. – главница и 23,49 лв. – мораторни лихви за забава от ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие” – гр. София чрез юрисконсулт Нина Николаева Йорданова против Н.М. ***.Твърди се, че между страните по делото е бил сключен Договор № 05/ 204159/ 0053887 от 16.06.2015 г. за предоставяне на помощ de minimis, съгласно Регламент /ЕС/ 1408/ 2013 г. на земеделски стопани, отглеждащи едри и дребни преживни животни през 2015 г., като по силата на Договора, ответникът е получил държавна субсидия в размер на 2 600 лв. за отглеждане на едри преживни животни, а именно : 14 броя биволици и 12 броя млечни крави /т.1.1 от договора/, срещу поетото от ответника задължение да запази 75 % от броя животни за които е получена помощта, до 31.08.2015 г. В исковата си молба до съда ищецът твърди още, че в изпълнение на задълженията си по договора, на 15.07.2015 г. е превел на ответника сумата от 2 600 лв. , но при извършена проверка обаче в ИСАК – интегрирана система за администриране и контрол, извършена от служителите на фонда на 09.09.2015 г., с посочена референтна дата – 31.08.2015 г., било установено, че в животновъдния обект на ответника има 5 броя млечни крави, която бройка в процентно отношение е по – малка от 75 % от общия брой животни отглеждани от ответника – или 9 бр. крави, които последния е следвало да запази до 31.08.2015 г. и за които е получил финансовото подпомагане. Ищецът твърди , че ответникът е бил поканен доброволно с поканата , получена   лично на 23.09.2015 г., да възстанови сумата от 400 лв., ведно с лихвата, но плащане не е последвало. Поради това, на 16.02.2016 г. от страна на ищеца е подадено заявление по чл. 417 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 52/ 2016 г. на РС – Белоградчик, издадена е Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника – длъжник по заповедното производство. Последният е подал възражение по реда на чл. 415 ГПК, поради което е предявен положителния установителен иск и е образувано гр.д.№ 639/17г. на БРС, като е поискано от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че има съществуващо вземане в размер на 400,00 лв. – главница – поради неизпълнение на т. 3.2, във вр. с т. 3. от Договор № 05/ 204159/ 0053887 от 16.06.2015 г., 23,49 лв. – мораторна лихва за периода 15.07.2015 г. – 15.02.2016 г., както и законните лихви за забава, считано от датата подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.02.2016 г., до окончателното изплащане на главницата, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и направените в хода на делото разноски, включително и тези по заповедното производство. Ответникът Н.М. *** , редовно уведомен на основание чл. 45 от ГПК, е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, , в който оспорва предявения иск с аргументи, че установената липса на животните се дължи на причина, която не може да му бъде вменена, тъй като животните са били отнети от владението му – били са предмет на кражба, като и до момента не е установено местонахождението им, както и извършителя на престъплението. Същият е оспорил иска като неоснователен и иска от съдът да го отхвърли изцяло, предвид на това, че липсата на животните се дължи на обективни причини, за което ответника няма вина, като в подкрепа на твърденията си, е представил по делото Удостоверение рег. № 242000 – 5368 от 19.12.2017 г. на Началника на РУ – Белоградчик.

С доклада по делото БРС е разпределил доказателствена тежест , като е вменено на ищеца да докаже ,че между страните по делото е бил сключен Договор № 05/ 204159/ 0053887 от 16.06.2015 г. за предоставяне на помощ de minimis.; че ищеца е превел на ответника сумата от 2 600 лв., представляваща финансова помощ съгласно договора.; че ответника не е изпълнил задължението си – да запази 75 % от броя животни – крави до 31.08.2015 г., за които е получил и финансова помощ.; размера на подлежащата на връщане сума.; че ответника е изпаднал в забава в плащанията.; размера на мораторната лихва за забава, а на ответника да докаже твърденията си в отговора – че липсата на животните – крави, към 31.08.2015 г., се дължи на обстоятелства, независещи от него, в това число, че животните са били предмет на кражба. При преценка на представените по делото доказателства, БРС е приел, че ищецът е доказал първото му вменено в тежест на доказване обстоятелство – че между страните по делото е сключен Договор № 05/ 204159/ 0053887 от 16.06.2015 г. за предоставяне на помощ de minimis на ответника чрез представен по делото писмен Договор. Това обстоятелство не е оспорено от ответната страна, поради което съдът е приел за доказано, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение. Прието е за доказано и второто вменено в тежест на ищеца обстоятелство – че е превел на ответника сумата от 2 600 лв., представляваща финансова помощ съгласно договора чрез представено бюджетно платежно нареждане от 15.07.2015 г., от което е видно, че сумата в размер на 2 600 лв. е преведена по банков път на ответника от ищцовата страна . Този факт също не е оспорен от ответната страна. Предвид събрания по делото доказателствен материал, БРС е приел за доказано и неизпълнение от страна на ответника на клаузите на сключения между страните договор, в частност на т. 3.1 от същия, а именно установено при извършена проверка в ИСАК – Интегрирана система за администриране и контрол, от служители на ищеца, извършена на 09.09.2015 г., с посочена референтна дата – 31.08.2015 г., че в животновъдния обект на ответника има 5 броя млечни крави, която бройка в процентно отношение е по – малка от 75 % от общия брой крави отглеждани от ответника /общо 12 бр./, или 9 бр. крави, които последния е следвало да запази до 31.08.2015 г. и за които е получил финансовото подпомагане съгласно Договора. Горното представлява неизпълнение на т. 3.1 от Раздел 3 – Отговорности на сключения между страните Договор за финансиране- обстоятелство, което също не е оспорено от ответната страна.

От страна на ответника като писмено доказателство по делото е представено Удостоверение рег. № 242000 – 5368 от 19.12.2017 г. на РУ – Белоградчик, съгласно т.1 от което БРС е установил, че Преписка вх. № 242000 – 2136/ 2015 г., е образувана по жалба на ответника, в която същия сочи, че „за една година и половина са му ликвидирани 50 бр. едър рогат добитък, в това число на 31.05.2015 г. му е отровено цялото стадо от биволи, юници и бикове..” БРС е приел, че жалбата е депозирана с оплакване за период преди сключване на процесния договор, като датата посочена в жалбата - 31.05.2015 г. предхожда сключването на Договор № 05/ 204159/ 0053887 за предоставяне на помощ de minimis, сключен на 16.06.2015 г. , като следователно, този период е неотносим към делото и сигнала не се отнася за тези животни, за които е предоставена финансовата помощ по договора. Същият извод БРС е направил и за Преписка вх. № 242000 – 5128/ 2015 г. на РУ – Белоградчик, отново образувана по Жалба на ответника, където инкриминираната дата е 14.12.2015 г. - дата след сключване на договора , а именно 16.06.2015 г., дори и след която до която ответника е следвало за запази броя животни, съгласно договореното – 31.08.2015 г. БРС е приел, че и тази жалба не ползва ответника за доказване на твърденията му по делото. По отношение на останалите образувани преписки по жалба на ответника в РУ – Белоградчик – т.2, т. 3 и т. 5 от Удостоверението, БРС приема , че също не установяват обстоятелства, доказващи тезата на ответната страна.Приема и че липсва в доказателствения материал каквато и да е информация, от която да се направи извод за идентичност на животните в процесния договор с тези, за които се твърди, че били предмет на кражба или унищожаване.

За да уважи предявения иск БРС е приел,че кражбата на част от животните и смъртта на някои от тях не поставя земеделският производител в пълна обективна невъзможност да поддържа бройката им ,за която се е задължил. Същият би могъл да закупи други животни, а обстоятелството, че не разполага с парични средства не го освобождава от отговорност ,предвид разпоредбата на чл. 81, ал.2 от ЗЗД. Предвид факта, че е поел задължение да поддържа бройката на животните същият би могъл да ги застрахова, както и да възстанови броя на животните в случай, че някое от тях умре или е откраднато. Ответникът е бил длъжен по всяко време да взема всички необходими мерки против кражба или друго посегателство спрямо животните, чиито брой същия е следвало да запази до уговорената в договора дата – 31.08.2015 г.БРС приема, че следва да се ангажира договорната отговорност на ответника по така сключения Договор , като липсват форсмажорни обстоятелства, които да обусловят невъзможност за неговото изпълнение по причина, която не може да се вмени във вина на ответника .

Видинският окръжен съд като взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради неправилно тълкуване на чл.81,ал.1 от ЗЗД . Според жалбоподателя изводите на БРС са неправилени,поради това,че разпоредбата се прилагала буквално, като не се отчитал факта ,че неизпълнението се дължи изцяло на непредвидени за него обстоятелства , а именно : чести кражби на добитък , ,злоумишлени действия-отравяния на животните ,влошено финансово състояние ,липса на адекватна реакция от органите на реда .

ВОС счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно. От доказателствата по делото, безспорно се установи, че между ищеца - ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие” – гр. София и ответникът е възникнало действително, валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях писмен Договор № 05/ 204159/ 0053887 от 16.06.2015 г. за предоставяне на помощ de minimis, съгласно Регламент /ЕС/ 1408/ 2013 г. на земеделски стопани, отглеждащи едри и дребни преживни животни през 2015 г.Налице е валиден договор за предоставяне на целева финансова помощ, по специална схема за подпомагане в земеделието. Съдържанието на неговите клаузи, го квалифицират като ненаименован /извън изрично регламентираните видове договори/, едностранен договор, тъй като предоставянето на средствата, е обвързано с поемането на задължения само от страна на получателя на субсидията – земеделски стопанин. Същите са конкретно дефинирани в т.3.1, като при неизпълнението им, с изрични клаузи т.3.2, т.3.3 и т. 3.4 от договора, страните са уговорили санкция, изразяваща се в настъпване изискуемостта на получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им. Т.е. възникването на правото на ищеца да претендира връщане на предоставената финансова помощ, произтича от договорно неизпълнение на задълженията от страна на ответника - получател на субсидията, като това за последния поражда задължение да възстанови полученото по договора. Фактът на изплащане от ДФ "Земеделие" на договорената субсидия, при условията на т.2 от договора, се установява от представеното по делото заверено копие на бюджетно платежно нареждане от 15.07.2015 г., а обстоятелството за получаването й, не се отрича от ответника. Последният, като ползвател на субсидията, в чиято тежест е доказване изпълнението на последващите си задължения по т.3.1 от договора, не доказа да е изпълнил дължимото . От събраните по делото доказателства се установява, че не е запазен и не е наличен, в животновъдния обект 75% от броя на животните /крави/. При извършена проверка в ИСАК – Интегрирана система за администриране и контрол, от служители на ищеца, извършена на 09.09.2015 г., с посочена референтна дата – 31.08.2015 г., е установено, че в животновъдния обект на ответника има 5 броя млечни крави, която бройка в процентно отношение е по – малка от 75 % от общия брой крави отглеждани от ответника /общо 12 бр./, или 9 бр. крави, които последния е следвало да запази до 31.08.2015 г. и за които е получил финансовото подпомагане съгласно Договора. Горното представлява неизпълнение на т. 3.1 от Раздел 3 – Отговорности на сключения между страните Договор за финансиране.

Самото договорно задължение действително не визира по какъв начин получателят на субсидията следва да запази и поддържа така договорения брои на животни, но следващите договорни клаузи - т.3.2, т.3.3 и т.3.4 обвързва длъжника при неизпълнение на задължението по т.3.1 да върне получената субсидия , заедно със законната лихва от датата на получаването й . Съдът намира, че в случая не са доказа и наличието на предпоставките на чл.81, ал.1 от ЗЗД за освобождаване на ответника от отговорността за заплащане на претендираната сума. Сключеният договор по смисъла на чл.20а от ЗЗД има силата на закон, за тези, които са ги сключили . Ответникът не е изпълнил договорните си задължения по т.3.1 , поради това и на основание т.3.2 от договора и общото правило на чл.79 ал.1 от ЗЗД са налице предпоставките за връщане на получените финансови средства на ДФ "Земеделие". От представените и неоспорени писмени доказателства, не се установява и след отправената покана до ответника, с уведомяване за настъпилата изискуемост на субсидията, последният да е платил сумата.

Правилно БРС е приел, че в така сключения между страните Договор № 05/ 204159/ 0053887 от 16.06.2015 г. за предоставяне на помощ de minimis, липсват договорки по въпроса за освобождаване на длъжника от отговорност в случай на неизпълнение . Страните не са уговорили ще следва ли да се носи отговорност при настъпване на форсмажорни обстоятелства и ако има такава, в какъв обем. Подобна уредба не се съдържа и в Регламент /ЕС/ 1408/ 2013 г., на основание на който е отпусната финансовата помощ на ответника, както и в представените с исковата молба като писмено доказателство Указания за предоставяне на тази помощ на основание Регламента. За уреждане на договорната отговорнотст на длъжника по така сключения договор следва да намерят приложение общите правила на действащата нормативната уредба на РБългария. В чл. 81, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, като релевантният за делото се явява въпроса , представлява ли кражбата на животните в случая, форсмажорно обстоятелство. Съдът, при разрешаването на този въпрос, се е ръководил изцяло от установената съдебната практика, като правилно и законосъобразно е приел, че кражбата не може да бъде възприета като непреодолима сила и форсмажор. Съгласно чл. 81, ал.1 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Кои са причините, водещи до невиновна невъзможност за изпълнение по българското право, в закона не се посочва. В рамките на правоотношенията, основани изцяло на българското материално право, те се установяват от трайната съдебна практика - това са случайните събития, изключващи вината на длъжника.

Освобождаването от отговорност в хипотезата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от наличието на една от двете възможни предпоставки - неизпълнението да е следствие от случайно събитие или непреодолима сила. Извън тези случаи такава невъзможност е налице и тогава, когато въпреки полагането на всички необходими усилия от страна на добросъвестния длъжник, с оглед на конкретните условия изпълнението на поетото задължение да не е било възможно.Непреодолима сила е налице тогава, когато събитието, от което води началото причинната верига, обусловила в последната сметка определено увреждане, е както непредвидимо, така и неотстранимо, но за да отпадне отговорността, е необходимо още да са непредвидими и неизбежни както увреждането, така и причинната връзка между събитието и увреждането. Всеки един от тези три момента - събитие, причинна връзка и увреждане - трябва да е непредвидим и неотстраним, за да отпадне отговорността за неизпълнението на поетото договорно задължение . При случаите на чл. 81, ал. 1 от  ЗЗД не е достатъчно наличието на извинителните причини, а е необходимо наличието на такива обстоятелства, които да изключват изобщо вината на длъжника за неизпълнението в конкретния случай. Липса на вина ще има, когато се касае до обективна невъзможност. Тази невъзможност следва да се преценява с оглед конкретните условия и с оглед на това дали длъжникът е проявил грижата на добър стопанин. За да бъде едно събитие непреодолима пречка за престиране, то следва да е създало такова състояние, че с оглед добросъвестността и достъпните способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да осъществи задължението си да са били лишени от практически резултат.  По силата на законовата презумпция по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД вината на неизправния длъжник се предполага, като именно последният следва да докаже обстоятелствата във връзка с твърдяната обективна невъзможност за изпълнение. При липсата на съответното по сключен договор поведение на длъжника се презюмира вината му за това по аргемунт от чл. 81, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД .Кражбата на част от животните и смъртта на някои от тях , без да са налице каквито и да са доказателства за идентичност с тези, визирани в жалбата до РУ –Белоградчик, не поставя ответника в пълна обективна невъзможност да поддържа бройката им, за която се е задължил. Същият би могъл да закупи други животни, а обстоятелството, че не разполага с парични средства (ако това е така) не го освобождава от отговорност (чл. 81, ал.2 от ЗЗД). Същият би могъл и да прехвърли риска като ги застрахова, като с полученото обезщетение да възстанови броя на животните в случай, че някое от тях умре или е откраднато. Ответникът е бил длъжен да полага през целия срок на договора грижата на добър стопанин като предприеме всички необходими мерки против кражба или друго посегателство спрямо животните, чиито брой същия е следвало да запази до уговорената в договора дата – 31.08.2015 г. На следващо място същият не е уведомил ищеца, че част от животните са отнети от владението, а други са погинали, което още веднъж сочи на извод за недобросъвестно поведение на ответника. Налице са само твърдения , че част от животните са били откраднати и отровени, като липсват безспорни доказателства в тази насока .

Следователно получената помощ е дължима в размера, доказан от съдържанието на Договор № 05/ 204159/ 0053887 от 16.06.2015 г. за предоставяне на помощ de minimis, съгласно Регламент /ЕС/ 1408/ 2013 г. на земеделски стопани, отглеждащи едри и дребни преживни животни през 2015 г., възлизащ на сумата от 400,00 /четиристотин лева/, който изцяло съответства на основното вземане по издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 52/ 2016 г. на РС – Белоградчик.Доказано и основателно се явява и вземането за мораторна лихва. Договорната, санкционна клауза на т.3.2 от договора, предвижда възстановяване на получените средствата по договора, ведно със законната лихва от датата на получаването им. В случая, доказаната дата на изплащането им е 15.07.2015 г. , поради което се дължи и обезщетение за неизпълнение, изразяващо се в мораторни лихви съгл. осн. чл. 3.2 от договора, начислени за периода 15.07.2015 г. /датата на получаване на средствата/, до 15.02.2016 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. № 52/ 2016 г. на БРС/. Съдът , съгласно чл.162 от ГПК  , с помощта на общодостъпната програма ЕПИ "On-line"-калкулатори е изчислил размера на лихвата за забава върху главницата и е установил, че същата е 24,05 лв. Претендираната такава обаче е в размер на 23,49 лв., поради което съдът е приел , че и това вземане спрямо ответника съществува. Правилно съдът е приел, че съществува и вземане на ищеца спрямо ответника и за законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението , подадено по реда на чл. 417 ГПК, пред РС – Белоградчик, на 16.02.2016 г. – по ч.гр.д. № 52/ 2016 г. С депозирането му, от страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на главницата, поради което и от този момент ответника изпада в забава и дължи законни лихви до окончателното й изплащане. Доколкото се касае за парично вземане, неизпълнението на длъжника, обосновава и дължимостта на законната лихва върху него, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Същата изрично е претендирана в заповедното производство и е присъдена с издадената заповед за незабавно изпълнение.Макар че, присъдените в заповедното производство разноски не са част от вземането и принудително изпълнение за същите може да се осъществи само при уважен установителен иск с влязло в сила съдебно решение и въз основа на издадената заповед за изпълнение, то след като ищецът-кредитор е направил такова искане, съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе за отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата по спора. В тази насока е и съдебната практика /вж.определение №417/03.06.2011г. по ч.т.д.№315/2011г. на I т.о.на ВКС/.Предвид изхода на делото – БРС е уважил предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство и в производството по установителния иск , а именно: 100 лв. – държавна такса /25,00 лв. – държавна такса по заповедното производство – ч.гр.д. № 52/ 2016 г. по описа на РС – Белоградчик и 75,00 лв. – държавна такса за образуване на исковото производство по установителния иск/, както и 400,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение /300,00 лв. по заповедното производство и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, исковото производство по установителния иск /, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

При така направените изводи, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са основателни и доказани, а първоинстанционото решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

         Предвид изхода на делото на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие” – гр. София, направените по делото разноски пред настоящата инстанция за претендирано минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.         

         Воден от горното, Съдът

                                                   Р Е Ш И :

         Потвърждава решение №12 от 26.01.18г. по гр.д.№639/17г. на БРС.

         ОСЪЖДА Н.М. *** с ЕГН ********** да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „земеделие” – гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, представляван от Живко Живков – Изпълнителен директор, направените по делото разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.         

         На основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:                             Членове:1.    

 

                                                                

  1.