Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на шести юни

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател: И.И

Членове: Л.Л.

Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на

прокурора В.Д.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. ВНОХД № 117 по описа за 2017г., и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 132/07.03.2017г. по НОХД № 1288/2016г., по описа на Районен съд- Видин, подсъдимия:

М.М.Д. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 12.07.2015г. до 13.07.2015г., включително, в с.Г., обл.Видин, ул. „******“ № ****, в условията на опасен рецидив, продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с В.Г.Г. с ЕГН ********** и П.Х.Ц. с ЕГН **********, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“, модел „****“ с *****, собственост на В.В.А. и управляван от П.Х.Ц.:

На 12.07.2015г. от стопанска постройка отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. алуминиеви шайби за ъглошлайф на стойност 4 лв./четири лева/, 1 бр. двойно медно канче за греене на туткал на стойност 10 лв./десет лева/, медни проводници с общо тегло 30 кг. на стойност 255.00 лв./двеста петдесет и пет лева/, 10 бр. месингови водопроводни кранчета на стойност 20.00 лв. /двадесет лева/, всичко на обща стойност 289.00 лв./двеста осемдесет и девет лева/, от владението и собственост на Г. С. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; 2. На 13.07.2015г. от мазе, направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно: меден казан - 60 л. на стойност 50.00 лв./петдесет лева/, 2 бр. медни машини за пръскане на лозе на стойност 90.00 лв./деветдесет лева/, 1 бр. медна машина за пръскане на лозе на стойност 45.00 лв. /четиридесет и пет лева/, 1 бр. меден котел - 30 литра на стойност 20.00 лв./двадесет лева/, 2 бр. медни тигани на стойност 60 лв./шестдесет лева/, 1 бр. медна фуния с диаметър 30 см. на стойност 10 лв./десет лева/, 1 бр. алуминиев чайник на стойност 2 лв./два лева/,2 бр. стоманени въжета с дебелина 15 мм. и дължина 1,5 м. на стойност 6 лв./шест лева/, всичко на обща стойност 283 лв./двеста осемдесет и три лева/ от владението и собственост на Г.С.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, всичко на обща стойност 572 лв./петстотин седемдесет и два лева/ - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл. първо, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил, като му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип;

В.Г.Г. с ЕГН: ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че за това, че за времето от 12.07.2015 г. до 13.07.2015г., включително, в с.Г., обл.Видин, ул. „****“ № ***, в условията на повторност, продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител с М.М.Д. с ЕГН ********** и П.Х.Ц. с ЕГН **********, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „****“ с *******, собственост на В.В. А.и управляван от П.Х.Ц.:

На 12.07.2015 г., от стопанска постройка, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. алуминиеви шайби за ъглошлайф на стойност 4 лв./четири лева/, 1 бр. двойно медно канче за греене на туткал на стойност 10 лв./десет лева/, медни проводници с общо тегло 30 кг. на стойност 255 лв./двеста петдесет и пет лева/, 10 бр. месингови водопроводни кранчета на стойност 20 лв./двадесет лева/, всичко на обща стойност 289 лв./двеста осемдесет и девет лева/, от владението и собственост на Г. С. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
На 13.07.2015 г., от мазе, направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно: меден казан - 60 л. на стойност 50 лв./петдесет лева/, 2 бр. медни машини за пръскане на лозе на стойност 90 лв./деветдесет лева/, 1 бр. медна машина за пръскане на лозе на стойност 45 лв. /четиридесет и пет лева/, 1 бр. меден котел - 30 литра на стойност 20 лв./двадесет лева/, 2 бр. медни тигани на стойност 60.00 лв. /шестдесет лева/, 1 бр. медна фуния с диаметър 30 см. на стойност 10.00 лв. /десет лева/, 1 бр. алуминиев чайник на стойност 2.00 лв. /два лева/, 2 бр. стоманени въжета с дебелина 15 мм. и дължина 1,5 м. на стойност 6.00 лв. /шест лева/, всичко на обща стойност 283.00 лв. /двеста осемдесет и три лева/ от владението и собственост на Г. С. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, всичко на обща стойност 572.00 лв. /петстотин седемдесет и два лева/, като случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК съдът го е осъдилл, като му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът ОСЪЖДА В.Г.Г. със снета по делото самоличност да изтърпи отделно и отложеното наказание по НОХД № 84/2015г. по описа на РС-Видин - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.68, ал. 1 от НК съдът ОСЪЖДА В.Г.Г. със снета по делото самоличност да изтърпи отделно и отложеното наказание по НОХД № 231/2015г. по описа на РС-Видин - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип;

П.Х.Ц. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 12.07.2015 г. до 13.07.2015 г., включително, в село Г., обл.Видин, ул. „******“ № ****, в условията на повторност, и продължавано престъпление и в съучастие, като помагач с М.М.Д. с ЕГН ********** и В.Г.Г. с ЕГН **********, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „********“, модел „********“ с ДК ****, собственост на В. В. А. и управляван от него:

1. На 12.07.2015 г., от стопанска постройка, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. алуминиеви шайби за ъглошлайф на стойност 4 лв. /четири лева/, 1 бр. двойно медно канче за греене на туткал на стойност 10 лв./десет лева/, медни проводници с общо тегло 30 кг. на стойност 255 лв./двеста петдесет и пет лева/, 10 бр. месингови водопроводни кранчета на стойност 20 лв./двадесет лева/, всичко на обща стойност 289 лв. /двеста осемдесет и девет лева/, от владението и собственост на Г. С. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
2. На 13.07.2015 г., от мазе, направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно: меден казан - 60 л. на стойност 50 лв./петдесет лева/, 2 бр. медни машини за пръскане на лозе на стойност 90 лв./деветдесет лева/, 1 бр. медна машина за пръскане на лозе на стойност 45 лв./четиридесет И| пет лева/, 1 бр. меден котел - 30 литра на стойност 20 лв./двадесет лева/, 2 бр. медни тигани на стойност 60 лв./шестдесет лева/, 1 бр. медна фуния с диаметър 30 см. на стойност 10 лв./десет лева/, 1 бр. алуминиев чайник на стойност 2 лв./два лева/, 2 бр. стоманени въжета с дебелина 15 мм. и дължина 1,5 м. на стойност 6 лв./шест лева/, всичко на обща стойност 283 лв./двеста осемдесет и три лева/ от владението и собственост на Г. С. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, всичко на обща стойност 572 лв./петстотин седемдесет и два лева/, като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 предложение първо и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 във вр. чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, поради което и на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК съдът го ОСЪЖДА, като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ" режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът ОСЪЖДА П.Х.Ц. със снета по делото самоличност да изтърпи отделно и отложеното наказание по НОХД № 158/2015г. по описа на РС-Видин - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат И.И., в качеството му на защитник на подсъдимия П.Х.Ц.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и не почива на събраните по делото доказателства, и обвиненията не са доказани. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невинен ИЛИ делото да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане.

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Г.И., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия В.Г.Г.. В жалбата са развити съображения, че обвинението срещу Г. не се доказва от доказателствата по делото, и че обвинителния акт е изготвен в нарушение на чл.246, ал.2 от НПК. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невинен.

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Л.Ф., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия М. М. Д.. В жалбата са развити съображения, че е налице явна несправедливост на наложеното на Д. наказание. Иска се присъдата да бъде изменена, като наложеното на Д. наказание бъде намалено на 1 година „лишаване от свобода“.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата по отношение на тримата подсъдими, като правилна, законосъобразна и с оглед събраните доказателства, със справедливи наказания, а жалбите да се оставят без уважение.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305 от НПК, в която норма е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна част, мотиви и диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, подписано от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Така наречените мотиви, изразяват формален подход на първоинстанционния съдия. Фактическата обстановка е дословен препис на описанието на случая в обстоятелствената част на обвинителния акт, като термина обвиняеми е заменен с подсъдими. Обобщено е отбелязано, че фактическата обстановка се доказва от признанието на Д. и Ц., свидетелските показания и заключението на съдебно стоковедстката експертиза. Записано е: „…Съдът кредитира и приложените по делото документи и протоколи, съдържащи данни за установяването на факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото и приобщени по реда на чл.283 от НПК“. Не е ясно кои конкретно документи има предвид ВРС. Липсва анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност.

ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерноста на деянията поотделно и конкретно за всеки от подсъдимите. Вместо обсъждане на обективната страна, досежно всеки един от подсъдимите, първоинстанционния съдия е преписал дословно част от диспозитива на обвинителния акт. Формалния подход се вижда и от това, че не е изключена фразата „…с намерение противозаконно да ги присвои“, която се отнася към субективната страна на деянието. Не са обсъдени и обосновани конкретните елементите от обективна страна на деянието на всеки подсъдим. Не са обсъдени квалифициращите обстоятелства, които не са еднакви за тримата подсъдими. Първоинстанционният съдия си е послужил с общи формулировки за субективната страна, отнасящи се едновременно и за тримата подсъдими, които дори не са осъдени по идентичен състав от НК. Описанието обхваща две изречения и включва само общи фрази и теоретични постановки, без анализ на конкретното поведение и субективно отношение към стореното на всеки от подсъдимите. Субективната страна не е обоснована поотделно за всеки от подсъдимите и през призмата на конкретното поведение на всеки извършител и съзнателното му отношение към стореното. Липсват съображения и относно съучастническата дейност, а от субективна страна- за общността на умисъла която следва да е налице при съучастие. Липсва преценка на обстоятелствата, които имат значение за индивидуализацията на наказателната отговорност, респ. съобразно чл.26, ал.2 и сл. от НК. ВРС не го е сторил, поради което липсват мотиви по този основен въпрос на който трябва да отговори присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК.

Досежно подсъдимия М. М. Д. е налице и друго процесуално нарушение, което задълбочава последиците от горното. Видно от диспозитива на присъдата, подсъдимия Д. е осъден по за това, че е извършил деянието в условията на опасен рецидив и в съучастие с Г. и Х.. В „мотивите“ на присъдата ВРС, при обсъждане на деянието на Д. от обективна страна, е визирал друго, респ. че този подсъдим е извършил деянието в условията на повторност, в съучастие със себе си и с Ц.. Накрая, при обсъждане на наказанието което следва да бъде наложено на този подсъдим, ВРС е посочил трето, респ. че деянието на Д. е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, но със словесното пояснение, че е подсъдимия е извършил деянието „…след като е бил осъждан вече два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.“ Това е поредната неяснота за волята на първоинстанционния състав, тъй като словесно е описана само хипотезата на б. „б“, но не и тази на б.“а“ от първата алинея на чл.29 от НК. Посочените противоречия се преценява от ВОС като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимия, респ. да разбере точно за какво престъпление е осъден. Присъдата е единство от мотиви и диспозитив, които представляват различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Констатацията за съществуващо несъответствие помежду им, сочеща на противоречие относно състава на престъплението, обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключва възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган.

Конкретно за подсъдимия Д., липсата на правни съображения за взетото решение и липсата на преценка на обстоятелствата, които имат значение за индивидуализацията на наказателната отговорност, се изразява в следното: ВРС не е извършил преценка на предишните осъждания на Д.. Не са конкретизирани и не е ясно, с оглед на кои от тях ВРС е приел наличие на „повторност“ или „опасен рецидив“ и по коя /кои/ от отделните хипотези на чл.29, ал.1 от НК е този признак. Не се разграничени предишните осъждания, които обуславят наличие на горните квалифициращи признаци, от останалите осъждания, извън първите, които са от значение за индивидуализация на наказанието.

Такава преценка на предишните осъждания не е направена и относно подсъдимите В.Г.Г. и П.Х.Ц., с оглед квалифициращото обстоятелство „повторност“, което е елемент от състава на деянието, за което е осъден всеки от тях.

В крайна сметка, допуснатите процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Отмяната на присъдата на ВРС и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на съществените процесуални нарушения.

Следва да се има предвид, че ВРС е допуснал и друго нарушение, респ. по чл.301, ал.1, т.6 от НПК. В разрез с тази норма ВРС е постановил мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, по отношение на всеки от подсъдимите. По отношение на подсъдимия Д. е налице пропуск да бъде определен първоначалния режим на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. ВРС не е съобразил изменението в посочената по-горе процесуална норма – ДВ бр.13 от 2017г., което изменение е в сила от 07.02.2017г. По смисълът на новата редакция на цитираната норма, която е следвало да бъде приложена, с оглед чл.3 от НПК, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ да се определи. ВРС не е имал правомощие да определи типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално. Освен това, относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, по отношение на подсъдимите Г. и Ц., не е ясно волята на ВРС, който е визирал, че определя „общ“ режим, но като основание е посочил нормата на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС /след изменението на Закона, в сила от 07.02.2017г./ която регламентира „строг“ режим.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 132/07.03.2017г. по НОХД № 1288/2016г., по описа на Районен съд- Видин.

ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушение, посочени в обстоятелствената част на решението.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: