Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на осми август

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател:В.В.

Членове:С.С.

Л. Л.

при секретаря А. А. и в присъствието на

прокурора В. В. като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА Л. ВЧНД № 183 по описа

за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С определение от 26.06.2018г. по ЧНД№ 706/2018г., по описа на Районен съд – Видин, относно осъдения Г.Т.Г. с ЕГН ********** е извършено групиране на наложените му наказания с постановяване да изтърпи най – тежкото наказание, измежду наказанията влизащи в съответната група, както следва:

ПЪРВА ГРУПА: по НОХД № 356/2017г. по опис на РС-Видин, НОХД № 360/2017г. по опис на РС-Видин и НОХД № 665/2017г. по опис на РС-Видин /за които са налице основанията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК/, е наложено е едно общо, най-тежко от наказанията наложени му по тези дела, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което наказание на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при „общ“ режим. На основание чл.23, ал.3 от НК е постановено да се присъедини изцяло наложеното наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, наложено по НОХД № 665 / 2017г. по опис на РС-Видин.

ВТОРА ГРУПА: по НОХД № 184/2018г. на РС-Видин и по НОХД № 65/2018г. по описа на РС-Видин /за които са налице основанията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК/, е наложено е едно общо, най-тежко наказание от наказанията наложени му по тези дела, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца. На основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко наказание е увеличено с еднин месец. Постановено е определеното общо наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА да бъде изтърпяно при общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното от Г.Т.Г. наказание „лишаване от свобода“ по някоя от горните присъди, влизащи в групите.

На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето през което осъдения Г.Т.Г. е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“ по някоя от горните присъди, влизащи в групите, като ЕДИН ДЕН „задържане“ се зачита за ЕДИН ДЕН лишаване от свобода, а ДВА ДНИ „домашен арест“ се зачитат за ЕДИН ДЕН „лишаване от свобода“.

Против определението, единствено в частта му в която е приложен чл.24 от НК и е увеличено наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ по втората група кумулирани наказания, е подадена жалба от осъдения Г., чрез адвокат пълномощника му К.А.. В жалбата се изразява недоволство и се визират съображения за неправилност, относно приложението на чл.24 от НК. Иска се да се измени определението на ВРС в частта относно прилагането на чл.24 от НК, като се отмени определението в тази част в която е приложена цитираната норма, като определеното наказание „лишаване от свобода“ по втората група да не бъде увеличавано, а да остане в размер на 4 месеца.

Представителя на ОП - Видин, в с.з. заяви, че определението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено, включително и в частта му с приложението на чл.24 от НК, която норма е съобразена със съдебното минало на осъдения, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на определението, намира, същото следва да бъде потвърдено.

Видно от справката за съдимост на Г. от 11.06.2018г., той е осъждан както следва: със споразумение по НОХД № 356/2017г. по опис на РС-Видин, влязло в сила на 28.03.2017г., Г. е осъден за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, извършено на 05.03.2017г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението за 3 години; със споразумение по НОХД № 360 /2017г. по опис на РС-Видин, влязло ви сала на 25.04.2017г., Г. е осъден за извършено престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 07.10.2016г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението за 3 години.; със споразумение по НОХД № 665 / 2017г. по опис на РС-Видин, влязло в сила на 17.05.2017г. Г. е осъден за извършени две деяния по чл.270, ал.1 от НК и по чл. 131, ал.2, т.4 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, извършени на 29.08.2016г. На основание чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението е отложено за срок от 3 години и глоба от 1000 лева; със споразумение по НОХД № 184/2018г. на РС-Видин, в сила от 20.02.2018г., Г. е осъден за две престъпления по чл.144, ал.3 от НК и едно престъпление по чл.339, ал.1 от НК, които деяния са извършени на 04.07.2017г., за което и на основание чл.23 във връзка с чл.25 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, при първоначален „общ“ режим; със споразумение по НОХД № 65/2018г. по описа на РС - Видин в сила от 29.05.2018г., Г. е осъден е осъден за три престъпления, респ. по чл.345, ал. 1 от НК, по чл. 343в, ал.2 от НК и по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, които деяния са извършени на 28.07.2017г., за което и на основание чл.23 от НК е определено и наложено едно наказание в размер на 4 месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Правилно ВРС е приел, че в случая е налице множество престъпления, като някой от тях се намират помежду си в отношение на съвкупност, а други – на рецидив, като се очертават две групи. ВРС по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е приложил правилата на чл.23 – 25 от НК, като са съобразени всички осъждания на Г. /видно от справката за съдимост от 11.06.2018г./, по отношение на които са били налице условията на съвкупност. Правилно с последната извършена кумулация е разградено предишно групиране. ВРС не само правилно е преценил съвкупностите от престъпления, но е извършил групирането на наказанията в две групи по начин, който е най – благоприятен за дееца, т.е. приложен е и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание.

Първата съвкупност обхваща осъждания за 5 умишлени престъпления от общ характер, като едното от тях тежко /квалифициран състав на хулиганство по чл.325, ал.2 от НК/. Деянията са извършени в сравнително малък интервал от време, респ. за по-малко от година. Към времето на извършване на деянията образуващи настоящата съвкупност, Г. се разкрива като личност с осъзната решимост да върши престъпления и тенденциозна дейност в тази насока. Правилно с оглед чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, за петте престъпления е наложено едно, най-тежкото от наказанията „лишаване от свобода“, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. ВРС е действал в унисон с правомощията си по чл.25, ал.4 от НК, в рамките на които е постановил ефективно изтърпяване на горното наказание, което е съобразено и с доводите за личността на дееца и тенденциозността в престъпната му дейност, визирани по-горе. Доколкото с новото групиране се разгражда кумулацията с определението по ЧНД № 54/2018г. на ВРС, то определението предмет на настоящата въззивна проверка, не е неправилно в посочената му част, но като резултат се припокрива с определението по друго дело на ВРС, респ. определение от 22.05.2018г. по ЧНД № 453/2018г. на ВРС, с което е постановено общото наказание „лишанане от свобода“ по НОХД № 356/2017г. по опис на РС-Видин, НОХД № 360/2017г. по опис на РС-Видин и НОХД № 665/2017г. по опис на РС-Видин, при условията на чл.68, ал.1 от НК, да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. Видно от писмо № 176/18г. от 13.07.2018г. от Началника на Затвора Враца, това наказание Г. търпи към настоящия момент.

Предвид разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и 3 НК, където са предвидени изключенията от правилото на ал. 1, отнасящисе до наказанията „обществено порицание“, „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 НК, „глоба“ и „конфискация“, правилно ВРС е постановил присъединяване към общото наказание „лишаване от свобода“ на наказанието „глоба“ в размер на 1000 лева, наложено по НОХД № 665 / 2017г. по опис на РС-Видин.

Втората група обхваща 6 умишлени престъпления от общ характер, санкционирани с осъждания по НОХД № 184/2018г. на РС-Видин и по НОХД № 65/2018г. по описа на РС-Видин.

В рамките на своите правомощия ВРС е приложил чл.24 от НК, като е увеличил наложеното едно, най - тежко наказание /4 месеца „лишаване от свобода“/ от наказанията за престъпленията в втората съвкупност с 1 месец. Възниква въпроса правилно ли е решението на ВРС за приложение на чл.24 от НК. Принципно следва да се съобрази следното: Наказанието няма за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешко достойнство, нито е само възмездие за извършено престъпление. То има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, който да се приучи към спазване на законите и добрите нрави в обществото. Не на последно място, то има за цел да му се въздействува предупредително и му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така, за да се въздействува предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. Ето защо, за да приложи чл.24 от НК, Съдът следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на подсъдимия. След такава преценка и при обоснован извод, че и най-тежкото наложено на осъдения наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 от НК, Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 24 от НК.

Всичките 6 деяния са извършени в краткия период около месец, а освен това и шестте престъпления са извършени в изпитателния срок на отделните наказания „лишаване от свобода“ наложени по НОХД № 356/2017г. по опис на РС-Видин, НОХД № 360/2017г. по опис на РС-Видин и НОХД № 665/2017г. по опис на РС-Видин. Към времето на извършване на деянията образуващи настоящата съвкупност и с оглед всичките му предишни осъждания, Г. се характеризира негативно, респ. като личност с утвърдени престъпни навици и упорита престъпна дейност. Налага се извода, че относно този осъден наложеното му най - тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца „Лишаване от свобода”, не е годно да изпълни целите на чл.36 от НК и е необходимо същото да бъде увеличавано съобразно чл.24 от НК, като правилно е сторил това ВРС, като е увеличил определеното едно, най-тежко наказание с 1 месец, т.е. с малко повече от една трета, което е съобразено с регламента на цитираната норма, т.е увеличението не надхвърля ½, а увеличеното наказание не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер предвиден за всяко от престъпленията в групата. Приложението на чл.24 от НК, с оглед характеристичните дадености на дееца и тенденциозността, и упоритостта в престъпната му дейност, посочени по-горе, в случая е абсолютно необходимо, за да се реализират целите на генералната и специална превенции. Не са налице условията за приложение на чл.66 от НК.

Правилно ВРС е приложил и чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК.

По тези съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Определението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение за кумулация от 26.06.2018г. по ЧНД№ 706/2018г., по описа на Районен съд – Видин.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: