ВЧГРД № 230-2018

Определение по Гражданско дело 230/2018г.

 

 

 

 

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №153

 

Видински окръжен съд         гражданско                         отделение

В закрито      заседание на осми август

През две хиляди и осемнадесета година     в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В… В…

                                         ЧЛЕНОВЕ:1. С… С…

  1. Л…Л…

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                     изслуша докладваното

От съдия С…                ч. гр. дело №230       по описа

За 2018 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по ч. жалба на адв.А...М… като пълномощник на Н.В.Р. срещу Определение№144 от 29.03.2018г.по ч.гр.д. №168/2018г. на БРС,с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на списъка на разноските. Счита,че няма преклузивен срок,в който да се направи искането за присъждане на разноски .Допуска,че може да е направена техническа грешка при изписване датата на пълномощното,което не би следвало да окаже влияние при присъжданена разноските.

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно,да върне делото за произнасяне по същество на БРС.Иска да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 150лв. за осъществено безплатно представителство по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв./за което не е представен договор за правна помощ/ и 15лв. д.т.

„Б….АД чрез ст.ю.к. Л.Л… намира жалбата против Определение№144 от 29.03.2018г. по гр.д. №168/2017г. на БРС за неоснователна като моли съда да не я уважава. Счита,че правилно БРС е отказал присъждане на разноски,които не са направени по време на производството по делото.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред БРС е образувано гр.д. №168/2017г. с правно основание чл.417 ГПК като„Б…“ЕАД е искала да бъде издадена заповез за изпълнение и изпълнителен лист в нейна полза срещу длъжниците Н.В.Р. и Л… В… Н….Заявлението по чл.417 ГПК е подадено пред БРС на 27.03.2017г. и на същата дата е образувано гр.д. №168 /2017г. по описа на съда.В кориците на делото се намира пълномощно от Н.В.Р. за адв. Ал.М… от 20.03.2017г. без да се конкретизира по кое дело е упълномощен и пълномощно от 24.03.2017г. което е за производството по гр.д. №168/2017г. на БРС и производството по чл.422 ГПК.Отбелязано е,чеи е договорено и платено в брой адв. възнаграждение в размер на 550лв. Н.В.Р. е получила ПДИ на 01.06.2017г. и едва от този момент тя би следвало да е узнала за образуваното гр.д. №168/2017г. на БРС.Подадено е възражение по чл.415 ГПК,но производство по чл.422 ГПК не се развива по отношение на Н.В.Р. и производството е прекратено като е обезсилена издадената заповед за изпълнение №149 от 28.03.2017г.От адв. Ал.М… са постъпили две молба-за присъждане на адв. хонорара в размер на 550лв. и за допълване на списъка на разноските с 64лв.-нощувка и пътни във връзка с гр.д. №168/2017г.

БРС е е оставил без разглеждане молбата му за допълване на списъка на разноските от 28.03.2018г.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Направеният от БРС извод за приложение на чл.78,ал.4 ГПК се споделя от настоящия състав на съда.При прекратяване на делото ответникът има право на присъждане на разноски,направено в производството.Направените от жалбоподателката разноски са за адв. възнаграждение са преди образуване на гр.д. №168/2017г. и дори преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК от заявителя „Б…“ ЕАД-27.03.2017г.Едното неконкретизирано пълномощно е от 20.03.2017г.,а другото по гр.д. №168/2017г. е от 24.03.2017г.,когато гр.д. №168 /2017г. по описа на БРС все още не ебило образувано.В този смисъл не може да се направи извод,че претендираните разноски за за производството по гр.д. №168:2017г. на БРС и правилно първостепенния съд не ги е присъдил.Допълнително претендираните разноски от 64лв. са след прекратяване на производството по делото и също не следва да се присъждат,тъй като в ГПК не е предвидена възможност за такова допълнително претендиране и присъждане на разноски.

Правилно БРС и ответникът по жалба „Б…“ЕАД са приели,че се дължат разноски,направени в хода на сомото производство-от образуване на делото до приключването му,но не и такива направени или претендирани извън този период.Това е така,тъй като не може да се установи,че са направени във връзка с производството по делото.

Твърденията на процесуалният представител на жалбоподателката,че вероятно става въпро за техническа грешка относно изписване на датата върху пълномощните не може да ес кредитира от съда,тъй като в процеса се борави с факти,а не с предположения,изказани ои ползващи страните по делото.Освен това в пълномощното и молбата до БРС се твърди,че сумата за адв. хонорар е изплатена наведнъж,а в ч. жалба-че това е станало на два пъти-още едно несъответствие относно изплащането на претендирания адв. хонорар.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Потвърждава Определение№144 от 29.03.2018г. по гр.д. №168/2017г. на РС-Белоградчик

Определението не подлежи на обжалване-чл.274,ал.4 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                          2.