ВЧГРД № 238-2018

Определение по Гражданско дело 238/2018г.

 

 

 

 

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №152

 

Видински окръжен съд         гражданско                         отделение

В закрито     заседание на седми август

През две хиляди и осемнадесета година     в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.

  1. Л.Л.

При секретаря                                                                и с участието

На                             прокурора                     изслуша докладваното

От       съдията С. С.   ч. гр. дело № 238   по описа

За 2018 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Постъпила е частна жалба от „Б…”-С… против Разпореждане от 05.06.18г по ч.гр.д. №1413/18г. на ВРС в частта,с която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 4 126,15лв. за периода 20.02.2017г. до 20.11.2020г.

Жалбоподателят счита,че определението в обжалваната част е неправилно и необосновано.Счита,че се дължи цялата договорена сума включително и възнаградителна лихва,а не само изтеклите мораторни лихви. Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането в обжалваната му част и постанови ново,с което да издаде в негова полза изп.лист за отхвърлената възнаградителна лихва както и разноските за настоящото производство .

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

По ч.гр.д. №1413/2018г. на ВРС „ Б..…-С… е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК срещу Ф… И… И… от гр.В… за сумата от 4 793,53лв.-главница,представляваща задължение по договор за потребителски заем от 11.11.15г., мораторна лихва в размер на 557,47лв. за периода 20.03.2017г. до 11.05.18г., възнаградителна лихва в размер на 4 126,15лв. за периода 20.02.2017г. до 20.11.2020г.и законна лихва от 29.05.18г. до окончателното издължаване.ВРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение на 05.06.2018г. за претендираните суми с изключение на претендираната възнаградителна лихва в размер на 4 126,15лв. за периода 20.02.2017г. до 20.11.2020г като е отхвърлил искането по чл.410 ГПК в тази част .

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай заявителят е посочил вземане,наименовано възнаградителна лихва,което обхваща един бъдещ период към момента на подаване на заявдлението-до 020.11.2020г . Касае се за договорни отношения между страните по договор за потребителски кредит,който не е приложен към заявлението по чл.410 ГПК предвид липсата на законово изискване за това.

ВРС е отхвърлил искането с мотив,че се обхваща един бъдещ период,а би следвало да се дължи единствано мораторна лихва върху вземането като се е позовал на чл.19 от Закон за потребителския кредит.

ВОС споделя изводите на ВРС и счита ,че не може да се претенидра лихва за бъдещ период,още повече,че е присъдена законната лихва до окончателното изплащане на сумата.Ако се присъди и възнаградителна лихва за бъдещия период би се получило двойно плащане на лихва,което води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Освен изложеното ВОС счита,че в заявлението по чл.410 ГПК не са посочени обстоятелствата,на които се основава искането за лихва. Макар да липсва изискване за представяне на доказателства за основателността на вземането,то заявлението по чл.410 ГПК следва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3ГПК.В случая заявлението не отговаря на изискването на чл.410,ал.2 във вр. с чл.127,ал.1,т.4 ГПК–не са посочени обстоятелствата,на които се основава искането за присъждане на възнаградителнва лихва.Именно защото съдът в производството по чл.410 ГПК не преценява основателно ли е заявеното вземане,то вземането следва да е индивидуализирано,което обуславя редовността на заявлението.В случая вземането е индивидуализирано по размер,но не и по основание,което е самостоятелно основание за отхвърлянето му . В този смисъл е и задължиталната съдебна практика- т.2.б. от ТР №4/2013г. На ОСГТК на ВКС.

Ето защо ВОС намира,че обжалваното Разпореждане на ВРС следва да бъде потвърдено като правилно, за което

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 05.06.18г по ч.гр.д. №1413/18г. на ВРС ,с което е отхвърлена молбата на „Б….-С… за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Ф… И… И… от гр.В… за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 4 126,15лв. за периода 20.02.2017г. до 20.11.2020г

Определението не подлежи на обжалване-чл.274,ал.4 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                

 

                                                                                      2.