Определение по Гражданско дело 198/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е   Н   И Е №97

 

Гр.В**

 

09.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС гражданско отделение в закрито заседание на ............................. две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател : Д** М**

                                                     Членове :1.СВ** С**

2. Г** Й**

при секретаря   ......................................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело № 198     по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Делото е образувано по частната жалба на адв.И** В**И** против определение №831-РЗ от 14.05.2018 г. по гр.д.№1613/2017 г. на ВРС ,с което е върната исковата молба като нередовна и е прекратено производството по делото.Поддържа се ,че определението е необосновано и незаконосъобразно поради следното :

С Определение от 28.03.2018г. съдът бил отменил Определението си за ход на устните състезания и бил указал на ищеца да представи удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР по отношение на ответника „Е***" АД. Ищецът се бил снабдил от ТП на НОИ с Удостоверение №5506-06-920/1/ от 05.04.2018г. което удостоверява, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ЕИ „С**" г.В** не са приети от ТП на НОИ.

С Разпореждане от 25.04.2018г. съдът е дал указания, да се представи доказателства за твърдяното правоприемство между ЕИ „С**" и „Е**" АД. Такива доказателства били представени по делото заедно с ИМ, а именно Удостоверение №ЛС-93 от 05.01.2016г. издадено от „Е**" АД, както и в Заключението по назначената по делото СИО, което Заключение било прието по делото. Освен това по делото било приложено и трудовото досие на ищеца, от което също било видно правоприемството между двете дружества.

На следващо място, в обжалваното Определение на ВРС  правел извод, че представеното от ищеца Удостоверение №5506-06-920/1/ от 05.04.2018г. не било изискуемото такова, понеже ТП на НОИ е орган, който приемал и съхранявал разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник. При това положение, с оглед установеното правоприемство между ЕИ „С**" и „Е**" АД, искането на съда за представяне на удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР било изцяло неоснователно, тъй като нямало как при наличие на правоприемник, трудовоправните документи на ЕИ „С**" да бъдат предавани и съхранявани в ТП на НОИ.

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства ,ВОС прие за установено от фактическа и правна страна следното :

С определение, постановено в зактиро заседание от 28.03.2018г. /л.70 от делото/Районен съд-В** е отменил определение от 28.02.2018г., с което е даден ход на устните състезания и е указал на ищеца в двуседмичен срок от съобщението да представи удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, издадено от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, от което да е видно, че за времето, за което се иска установавяване на трудов стаж документите са загубени или унищожени или да представи удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР от ТП на НОИ, от което да е видно, че ведомостите и книжата на работодателя са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, но в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж на ищеца.

С молба вх. № 4127/12.04.2018г. ищецът чрез пълномощника си адв. Иван Иванов е представил по делото препис на удостоверение № 5506-06-920/1/05.04.2018г., изд. от ТП на НОИ – В**/л.73 от делото/. От съдържанието на това удостоверение се установява, че същото е издадено от ТП на НОИ в качеството му на орган, който приема и съхранява разплащателни ведомости и трудово правни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник , в уверение, че разплащателните ведомости и трудовоправни документи на ЕИ"С**" гр. В** не са приети от ТП на НОИ.

С разпореждане от 16.04.2018г. /л.72 от делото/съдът е указал на ищеца да представи удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР по отношение на ответника „Е**"АД, с оглед твърденията му в исковата молба, че този ответник е правоприемник на ЕИ"С**". С молба вх. № 4754/25.04.2018г. ищецът, чрез пълномощника си е посочил, че издаденото удостоверение от ТП на НОИ касае и ответника „Е***"АД, тъй като едното дружество е правоприемник на другото. С разпореждане от 25.04.2018г. съдът е указал на ищеца да представи доказателства за твърдяното правоприемство, но такива по делото не са представени в указания срок.

В** районен съд приел ,че наличието на удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от ЗУТОССР е предпоставка за допустимост на предявения иск и че в случая такова удостоверение не е представено от ищеца, въпреки дадената му възможност за това.Представеното удостоверение № 5506-06-920/1/05.04.2018г., изд. от ТП на НОИ - Враца не било изискуемото се такова по чл. 5 от ЗУТОССР, защото видно от съдържанието му, същото удостоверявало, че разплащателните ведомости и трудовоправни документи на ЕИ'"С**"' гр. В** не са приети от ТП на НОИ. Нещо повече, от удостоверението се установявало, че ТП на НОИ е орган, който приема и съхранява разплащателни ведомости и трудово правни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник. Навсякъде - както в исковата молба, така и в молба вх. № 4754/25.04.2018г. ищецът твърди и поддържа, че ответникът „Е**"АД гр. В** е правоприемник на ЕИ „С**" гр. В**. При това положение, ищецът следвало да представи удостоверение по чл. 5, ал. 1 от        Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред

от ответника „Е**"АД, от което да е видно, че за времето, за което се иска установяване на трудов стаж ,документите са загубени или унищожени. Именно в такава насока били указанията на съда, дадени с разпореждане от 16.04.2018г.

Съдът приел,че дори и да се приемело, че ЕИ „С**" гр. В** няма правоприемник / като липсват твърдения в такава насока както от ищеца, така и от ответника „Е**" АД/, представеното удостоверение № 5506-06-920/1/05.04.2018г., изд. от ТП на НОИ –В** не било изискуемото се такова и по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, защото същото не удостоверявало необходимата информация, а именно: ведомостите и книжата на работодателя да са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5. ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, но в архивното стопанство да липсват писмени данни за претендирания стаж на ищеца.

Съдът приел ,че иск за установяване на трудов стаж може да бъде установен само по реда на чл. 1 ЗУТОССР, доколкото се касае до иск за установяване съществуването на факт ( чл. 124. ал. 4, изр. 2 ТПК). Предпоставка за предявяването на иска, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, била липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо допустимостта му била обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр..., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, съгласно чл.5. ал.1 от ЗУТОССР, или в архива на съответното териториално поделение на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж - ал.2 на чл.5 от ЗУТОССР. В настоящия случай такова удостоверение не било представено.

Освен това, видно от приложеното на л. 63 от делото удостоверение обр. УП -3, имало данни за трудовия и осигурителен стаж на ищеца за периода от 11.04.1991г. до 25.10.2004 г.

Като взе предвид гореизложеното, съдът приел,че с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУТОССР исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а делото прекратено,поради което с обжалваното определение върнал исковата молба на Ц.Ц.Ц. от гр. В** против „Е***"АД – В** и ТП на НОИ – В** поради недопустимост на иска и прекратил производството по гражданско дело № 1613 по описа за 2017г. на РС – В**.

При така установената фактическа обстановка ВОС приема от правна страна следното :

Трудовата книжка е основният документ, удостоверяващ фактите, свързани с трудовото правоотношение. Кодексът на труда вменява като задължение на работодателя да извършва точни и своевременни вписвания в трудовата книжка на работника или служителя. Работникът или служителят е длъжен при постъпване на работа да представи на работодателя трудовата си книжка с изключение на случаите, когато постъпва за първи път на работа. Работодателят, след като вземе необходимите данни от трудовата книжка, я връща на работника или служителя. Трудовата книжка се издава по утвърден образец. Необходимите данни за работника или служителя се вписват в трудовата книжка, подписват се и се подпечатват от работодателя или от упълномощено от него лице. Вписванията в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи или на заверени по установения ред преписи от тях. Работникът или служителят е длъжен да представя трудовата книжка на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. Работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните, посочени като необходими за вписване в чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда. Поправките в трудовата книжка на неправилно или неточно вписване се извършват от работодателя, направил първоначалното вписване, и се заверяват с неговия подпис и печат. В трудовата книжка освен данните, посочени в чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда, се вписват: шифровият номер на професията, квалификационното равнище и продължителността на работното време, когато е уговорено непълно работно време, или за надомна работа. При отказ на работодателя или при приключена ликвидация съответната дирекция "Инспекция по труда" извършва вписването в трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение. При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки. Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие. Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, съответната дирекция "Инспекция по труда" издава нова въз основа на писмена молба-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил.

В конкретния случай Районният съд приел ,че не са налице особените изисквания за допустимост на иска ,установени в Чл.4 ал.3 и Чл.5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред :

-удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени или

-удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Особеният ред за установяване на трудов и осигурителен стаж ,установен в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се прилага единствено в случай ,че писмените документи ,установяващи стажа или част от тях ,са унищожени (загубени),но съществуват документи ,правещи иска вероятно основателен –в този случай основателността на иска следва да се докаже от свидетели - само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.

В конкретния случай Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и особените разпоредби относно доказването и допустимостта на иска ,установени в закона ,са неприложими ,тъй като ищецът не твърди ,че документите ,удостоверяващи трудовия му стаж в ответното предприятие ,са загубени.Нещо повече-трудовата книжка на ищеца и цялото му трудово досие са приложени по делото . Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 59 от 1.VI.1962 г. по гр. д. № 54/62 г., ОСГК „По някои въпроси относно писмените доказателства по делата за установяване на трудов стаж „ трудовата книжка съставлява пълно писмено доказателство ако обхваща целия период от време(както е в конкретния случай), което се претендира за трудов стаж, и при неговата наличност или възможност да бъде издаден, за ищецът ще липсва правен интерес за установяването на стажа по съдебен ред“.

След като първоинстанционното производство не следва да се движи по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ,то и са неприложими и особените изисквания за допустимост на иска ,установени в Чл.4 ал.3 и Чл.5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред :

-удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени или

-удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

След като по делото е било безспорно установено ,че са налични всички писмени доказателства относно трудовият стаж на ищеца в ответното предприятие ,то е незаконосъобразно указанието на районния съд до ищеца да представи посочените по-горе официални документи относно това ,че документите ,удостоверяващи трудовия му стаж,са изгубени или унищожени .Очевидно е ,че такива документи не могат да бъдат представени ,а ако бъдат представени ,то те ще бъдат официални документи с невярно съдържание ,за чието съставяне следва да се носи наказателна отговорност.

От всичко гореизложено следва ,че районният съд незаконосъобразно е приел в доклада /л.33 от делото/,че искът е с правна квалификация по чл.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и незаконосъобразно е приел ,че не са налице особените изисквания на Чл.4 ал.3 от закона относно допустимостта на същия .Ищецът също е приел ,че искът е по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ,но неговото становище не обвързва съда .При определяне на правната квалификация на правата на ищеца съдът следва да изходи не от становището на ищеца ,а от неговите фактически твърдения .Ищецът по същество твърди в исковата молба и в допълнителната искова молба /л.20 от делото/,че има трудова книжка и че последната обхваща целия период от възникването на трудовото правоотношение с ответното предприятие до неговото прекратяване ,но че в трудовата книжка не е отразен правилно целия трудов стаж и че работодателят не желае да извърши корекция на отразения в трудовата книжка трудов стаж.Налице е по същество трудов спор по смисъла на Глава 18 КТ между работник и работодател относно верността на вписванията в трудовата книжка. Работникът по същество твърди ,че работодателят не е изпълнил задължението си ,произтичащо от Чл.349 ал.2 КТ точно и своевременно да вписва. в трудовата книжка данните относно трудовото правоотношение и настъпилите промени в тях.Районният съд следва да разгледа делото по реда на тази глава и събраните по делото писмени доказателства ,като при необходимост вземе предвид и заключението на назначено по негов почин или по искане на страните вещо лице ,което да съобрази и новите писмени доказателства ,приобщени по делото .       

Водим от горното Съдът

 

О П Р Е Д Е Л Е   Н   И Е   :

 

ОТМЕНЯ определение №831-РЗ от 14.05.2018 г. по гр.д.№1613/2017 г. на Районен съд-В** с което е върната исковата молба като нередовна и е прекратено производството по делото и връща делото на Районен съд-В** за продължаване на съдъпроизводсвените действия.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :