Решение по Гражданско дело 107/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 44

гр. Видин, 05.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

Членове:   1. А. П.

2. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 107 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          С Решение от 15.01.2018 г.,постановено по гр.д.№2584/2017г. Районен съд- Видин е признато за установено по иска с правно основание чл.439 от ГПК, в отношенията мужду С.С.П. и С.С.М. , че вземането на С.С.М. в размер на 1500 лева , представляващо обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата , от датата на увреждането 27.05.2010 г.до окончателното издължаване на сумата по изпълнителен лист , издаден на 14.02.2017 г. по НЧХД № 897 / 2010 г. по описа на ВРС, предмет на изп.д. № 20178980400557 на ЧСИ С. Н. е погасено по давност. Присъдени са и разноски в размер на 510 лева за първоинстанционното производство.   

        Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът  С.С.М., който го обжалва, с оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила довели до нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в производството и искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Поддържа , че по негова молба за отлагане на делото с Протокол от 23.11.2017 г. ВРС е уважил молбата и отложил разглеждането и същата е насрочено на 13.12.2017 г. при условията на чл.56,ал.2 ГПК. Твърди, че това действие на първоинстанния съд е умишлено и в полза на ищцата по делото. Сочи , че молбата му за отлагане на делото е подадена по електронен път и ясно е посочен адреса на електронната му поща, но призоваването не е извършено по тоя начин. Поддържа, че призоваването по реда на чл.56,ал.2 ГПК не е негов личен избор, както и че не е надлежно призован за с.з. на 13.12.2018 г. Иска да бъде отменено решението по делото и същото се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

        В срока по чл.263  от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна  С.С.П., с който оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Излага , че във въззивната жалба не се посочват основания за отмяна на постановеното решение от районния съд, нито се сочи, в какво се състои порочността на решението. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Видин.

            Видинският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт,от активно легитимирана страна,в законоустановения срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

                В настоящият случай РС-Видин е бил сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от С.С.П. с ЕГН:********** с адрес ***, ж.к.П.,бл.., вх.., ет.., ап.. срещу С.С.М. с ЕГН: **********, и адрес ***, за установяване на факта, че не дължи сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва , по изпълнителен лист, издаден на 14.02.2017г. по НЧХД №897/2010г.по описа на ВРС , предмет на изп.д. № 20178980400557 на ЧСИ С. Н., както и че не дължи и направените по изпълнителното дело разноски в размер на 55.00 лева и 454.62 лева.

            Установява се от издаден на 14.02.2017г на основание присъда по НЧХД №897/2010г по описа на ВРС, потвърдена с решение № 51/26.04.2011г. по ВНЧХД №61/2011 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 26.04.2011 г. изпълнителен лист, че ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 27.05.2010г. до окончателното издължаване. Образувано е изпълнително дело № 20178980400557 по описа на ЧСИ С. Н. рег.№…., район на действие ВОС. На ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на посочената сума, както и за плащане на законната лнхва, изчислена за периода 27.05.2010 г.-24.08.2017г. в размер на 1111,64 лева и разноските по изпълнителното дело 454.62 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

            При така изяснената фактическа обстановка Районен съд-Видин приел, че вземането на ответника е за сума, установена със сила на присъдено нещо на основание непозволено увреждане, поради което правото на иск за същото, респективно на принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, считано от падежа на задължението и постановил решение в горния смисъл.

            Касателно възражението на жалбоподателя за нарушаване  правилото на чл.56, ал.3 от ГПК по повод призоваването му в първоинстанционното производство, и лишаването му от правото на защита в процеса, след запознаване с материалите по делото и в рамките на вменените му в чл.269, ал.1 от ГПК правомощия, приема за установено, че първото открито съдебно заседание за разглеждане на правния спор е било проведено на 23.11.2017 г., по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на РС – Видин, за когато страните са били редовно призовани. На това заседание съдът е уважил молбата на ответника за отлагане разглеждането на делото, поради негова ангажираност. Видно от съдебния протокол, същият не се е явил на заседанието, първоинстанционният съд не е дал е ход на делото и го е отложил за друга дата, за която е счел ответника за уведомен, на основание чл.56, ал.2 от ГПК. На второто съдебно заседание на 13.12.2017 г .е приключено съдебното дирене, ответникът отново не е присъствал и не е бил представляван от пълномощник.

                   Изложените обстоятелства налагат категоричен извод, че жалбоподателят е бил редовно призован за проведените две съдебни заседания в първоинстанционното производство, което не съставлява съществено нарушение на установените в чл.56, ал.3 и чл.56, ал.2, вр. ал.1 от ГПК процесуални правила. Съгласно чл.56, ал.2 от ГПК, след провеждане на едно открито заседание, за което страните са били редовно призовани и при отсрочване на делото за следващо заседание, датата на което е оповестена по време на първото, те не се призовават за второто заседание. Според изричната повеля на закона, правилото е приложимо само при редовно призоваване на страната за първото съдебно заседание, без значение дали тя е участвала или не на него и, ако датата на следващо е съобщена от съда в това заседание. В конкретния случай, се установи, че първоинстанционният съд е дал ход на делото в първото заседание, за което жалбоподателят е бил редовно призован/призовката е получена от него на 15.11.2017 г./ и законосъобразно е приел, че е уведомен за следващото, на основание чл.56, ал.2 от ГПК, с което не е нарушил чл.56, ал.3 и чл.56, ал.2 от ГПК и не е препятствал правото му на участие и защита в процеса.

                  Дори обаче да бяха налице визираните пороци на процесуалната дейност на ВРС, те биха могли да послужат като основание за отмяна на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане, по причина, че второинстанционното производство по същността си е не само контролно – отменително, но и такова по съществото на правния спор, и пороците в действията на първа инстанция, изразяващи се в нарушение на чл.56 от ГПК могат да бъдат изправени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните равна възможност за разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от позитивната уредба на закона, в която липсва възможност за връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. В настоящата хипотеза, на жалбоподателя е била предоставена възможност да участва активно във въззивното производство, чрез редовното му призоваване за съдебно заседание на 05.06.2018 г., в което е могъл да извърши всички действия по защита на правата и интересите си, които не е могъл да реализира при първоинстанционното разглеждане на делото. А, необходимостта от такива, както и конкретните си доказателствени искания, същият е могъл да заяви още с жалбата си, в съответствие с чл.266, ал.3 от ГПК. Предвид горното, че, нито в отговора на исковата молба, нито в жалбата си жалбоподателят е релевирал конкретни материално-правни възражения срещу предявения иск, респ. – доказателствени искания във връзка с тях, настоящата инстанция приема молбата му за отмяна на обжалваното решение, поради нарушаване нормата на чл.56, ал.3 от ГПК за неоснователна. 

 

                  По същество- Разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Спорния въпрос по делото между страните касае   обстоятелството дали вземането по изпълнителния лист от 02.2017г. по НЧХД №897/2010г.по описа на ВРС срещу настоящият ищец е  погасено по давност. В тази връзка следва да се отбележи следното:

                 Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

           При тези данни по делото съдът счита, че вземането на ответника по иска, обективирано в  изпълнителен лист от 14.02.2017г. срещу ищцата, предявила иск с правно основание чл.439 от ГПК е погасено с изтичането на петгодишната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД, поради което сумата по този изпълнителен лист не се дължи. Това вземане както се посочи по-горе е станало изискуемо през м.март 2010г. и към 01.04.2015г. е погасено по давност. Към този момент все още не е бил издаден изпълнителния лист и не е било образувано изп.д. № 20178980400557 на ЧСИ С. Н., което пък от своя страна  е образувано по молба на взискателя, ответник в настоящето производство на  през м.август 2017 г. 

               Изложеното по-горе води до извода ,че обжалваното решение на РС-Видин е валидно,допустимо и правилно, постановено в съответствие с установените факти и обстоятелства, при задълбочен анализ на събраните доказателства, поради което същото ще следва да бъде потвърдено.

            Мотивиран от горното,съдът

                                        Р   Е   Ш   И  :

               ПОТВЪРЖДАВА  Решение от 15.01.2018г.,постановено по гр.д.№2584/2017г. на РС-Видин.

               Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: