ВГРД № 182-2018

Решение по Гражданско дело 182/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 55

гр. Видин,25.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: А. П.

Членове:   1.С. С.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 182 по описа за 2018., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба на В. Б. Й. против решение № 56/23.03.2018 г. по гр.д. № 213/2017 г. по описа на Районен съдБелоградчик , с което е уважен искът с пр. осн. чл. 422 ГПК, предявен от „С.“ ЕАД срещу жалбоподателя за признаване в отношенията между страните , че ответницата В. Б. Й. дължи на ищеца „С.“ ЕАД сумата от 8344,62 лева главница – неплатена наемна цена по договор за наем на обект 231,795 дка земеделска земя в землищата на гр.Д., с.К. и с.О. за стопанска година 2014/2015 г. , ведно със законната лихва от заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Оплакванията в жалбата се отнасят до неправилност на обжалваното решение, поради съществени процесуални нарушения /съдът не е обсъдил доводите на ответника; липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като не е допуснал гласните доказателства на ответника/ и необоснованост, с искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното решение.

Видинският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверкасъдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че с договор за наем страните са се споразумели „С.“ ЕАД да отдаде под наем на В. Б. Й. 231,795 дка земеделска земя в землищата на гр.Д., с.К. и с.О.. Договора е сключен на 30.06.2014 г. за стопанската 2014/2015 г. Договорената наемна цена е в размер на 8344,62 лева , платима в 14 дн.срок от получаване на писменото уведомление до ответника. Изпълнение на задължението на наемодателя за реално предаване на наетия имот се установява освен с клаузата на чл. 3 от договора, с която страните са придали на договора и значението на приемо - предавателен протокол относно наетия имот, също и с неоспорените писмени доказателства за надлежно деклариране на земята, обект на наемното правоотношение, от наемателя с декларация по чл. 70, ал. 2 ЗСПЗЗ и за регистрирането му като земеделски производителСъщо така в чл.чл. 4, 5 и 6 от процесния договор за наем изрично е посочено в какво състояние е бил процесният имот, както и че имотът е предаден на наемателя-ответник в надлежно състояние.

При липса на възражения и доказателства установяващи неистинността му, частният диспозитивен документ (договор) е доказателство, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на посоченото основание - договор за наем, който има силата на закон за страните /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД/.

Няма основание за обвързването на заплащането на наемната цена от допълнителни факти, които не са елемент от фактическия състав на чл. 232, ал. 1, пр. първо ЗЗД, който включва само реално предаване на наетия имот, но не и неговото приемане.  

С други думи от клаузите в договора или от други допустими по ГПК доказателства не се установява, че отдаденият под наем имот е бил в състояние, което не отговаря на ползването, за което е нает. Ето защо, въззивният съдебен състав намира за недоказано твърдението на ответника, че е бил препятстван да ползва наетите земи поради това, че към датата на сключване на договора имотите са засети, респ. ползвани от трети лица. В съответствие с тази преценка неоснователен е релевираният от ответника защитен довод за недължимост на наемната ценадоколкото наличието или липсата на фактическо ползване на имота от наемателя е без правно значение за съществуването на вземането за наемна цена, след като имотът му е предаден от наемодателя и наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора или уредени от закона. При доказателствена тежест за ответника, не са представени доказателства за плащане на дължимата на ищеца наемна цена за процесния период, възлизаща на 8344,62 лева, за който период и размер предявеният иск по чл. 422

ГПК е основателен.

В обжалваното решение първоинстанционният съд, като е достигнал до същия краен резултат, е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороцитепосочени във въззивната жалба и на основание чл. 271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърден, а въззивната жалба, като неоснователна - да се остави без уважение.

По разноските:

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 747 лв.заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемия изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.

Предвид изложеното, съдът 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 23.03.2018 г. по гр.д. № 213/2017 г. по описа на Районен съд – Белоградчик.

ОСЪЖДА В. Б. Й. ЕГН ********** ***, да заплати на „С.“ ЕАД, ЕИК …………………, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Д.Ч.“ №…, сумата 747 лв. – разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: