Т.Д. № 50-2017

Решение по Търговско дело 50/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 30

гр. Видин, 25.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, търговско отделение, в ПУБЛИЧНОТО заседание
на двадесет и шести юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: А. П..

 

             с участието на секретаря В. К....................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдия А. П. търговско дело № 50 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Постъпила е искова молба от „К. П.“ ЕООД , ЕИК: …………….., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.“Ц. А. ..“ № … против О. Б. БУЛСТАТ …………… за сумата 73 982,69 (седемдесет и три хиляди и деветстотин осемдесет и два лева и шестдесет и девет ст.) лева, по обективно съединени искове, както следва :

Иск по чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД във връзка с чл. 5 от Договор № 14 от 30.03.2011 г. и чл. 258 от ЗЗД за сумата от 49 074,24 (четиридесет и девет хиляди и седемдесет и четири лева и двадесет и четири ст.) лева, представляваща дължима договорна престация;

При условията на евентуалност, в случай, че същият не бъде уважен от съда, предявяват

Иск по чл. 79, ал. 1, предложение 2 от ЗЗД за сумата от 49 074,24 (четиридесет и девет хиляди и седемдесет и четири лева и двадесет и четири ст.) лева, представляваща обезщетение за неизпълнение;

При условията на евентуалност, в случай, че същият не бъде уважен от съда, предявяват

Иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 49 074,24 (четиридесет и девет хиляди и седемдесет и четири лева и двадесет и четири ст.), с която Ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял;

Иск по чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД за сумата от 24 908,45 (двадесет и четири хиляди деветстотин и осем лева и четиридесет и пет ст.) лева, представляваща законна лихва за забава, върху дължимата парична престация в размер на 49 074,24 (четиридесет и девет хиляди и седемдесет и четири лева и двадесет и четири ст.), считано от падежа на дължимото плащане (18.09.2012 г.) до 08.09.2017 г. (деня на подаване на исковата молба);

Иск по чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД за сумата, представляваща законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените в исковото производство разноски, включително адвокатски хонорар.

Поддържа се в исковата молба, че между страните е съществувало договорно правоотношение, възникнало със сключването на Договор № 14 от 30.03.2011 г. за възлагане на малка обществена поръчка за строителство с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. -1 етап, възстановяване на пътни отсечки VID 3005 „Белоградчик - Боровица - Пролазница" и VID 3007 „Белоградчик - Крачимир" по обособена позиция № 1: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. - I етап". Посоченият Договор е сключен в резултат на проведена малка обществена поръчка по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и е открита с Решение № 1324/02.11.2010 г.

С посочения Договор Ответникът е възложил на Ищеца да извърши срещу заплащане строително-ремонтни и монтажни работи по Обособена позиция № 1 „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. - I етап" при условията на Договора и съгласно ценовата оферта и техническите спецификации на Ответника.

В изпълнение на постигната между страните уговорка Дружеството добросъвестно, в срок и с грижата на добрия търговец било изпълнило поетите задължения съгласно условията на договора. Реално изпълнените дейности по договора са предадени от Дружеството и приети от Ответника чрез двустранно подписана количествено-стойностна сметка, а именно Протокол за установяване завършването и заплащането на фактически извършените видове строително-монтажни работи (протокол образец № 19).

За обекта, предмет на Договора е издадено Разрешение за ползване № ДК-07.СЗР-5/27.01.2012 г. на началника на РДНСК Северозападен район, което също е представено по делото.

      По делото са представени три броя фактури, издадени от Ищеца във връзка с процесния Договор и реално извършените СМР, както следва ф. 337/01.08.2011 г. на обща стойност 701 236,74 лева с ДДС, която е платена изцяло на 01.08.2011 г„ ф. 633/18.09.2012 г. на обща стойност 539 362,97 лева с ДДС, която е платена изцяло на 10.10.2012 г., ф. 634/18.09.2012 г. на обща стойност 49074,24 лева с ДДС, която не е платена.

      Като се твърди, че сумата в размер на 49074,24 лв. с ДДС се дължи от О. Б. на Ищеца К. П. ЕООД, тъй като дейностите по договора са изпълнени качествено, изцяло и в срок, СМР са приети от О. Б., обектът е въведен в експлоатация и дължимата сума е надлежно осчетоводена от ответната Община и до настоящия момент не е заплатена от страна на Общината , се иска осъждането й .

 

По отношение на допълнително предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 12, изречение 2 от ЗЗД за сумата от 49 074,24 (четиридесет и девет хиляди и седемдесет и четири лева и двадесет и четири ст.) лева,, представляваща обезщетение; въведен с допълнителната искова молба, съдът намира,че такъв иск не е предявен с първоначалната искова молба. За него не са посочени и обстоятелства, на които се основава. С Допълнителната искова молба може да се допълни и поясни първоначалната, да се измени предявения иск, да се привлекат трети лица и се предяви против тях иск, но не и да се предявява нов иск.

В хода на производството ищецът е изменил размера на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД , като е намалил същия от 24 908,45 лева на 14 955,67 лева , както и периода, за който се претендира е от 15.09.2014 г.до 14.09.2017 г. – датата на предявяване на иска.

 

             В срока е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва основателността на предявените искове. Ответната Община прави две възражения, които според нея обосновават липса на задължение за заплащане на претендираната сума, едно от които е във връзка с дължимостта на плащането поради извършена от ДФ „З." финансова корекция към О. Б.. Възраженията на О. Б. се основават на Уведомително писмо № 257/321 с изх. № 01-0800/4863 от 12.12.2012 г. на ДФ „З.". Прави се възражение, за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и по отношение на претенцията за лихви.

            Второто възражение на ответната Община, което според нея обосновава липса на задължение за заплащане на претендираната сума, е, че не се дължи плащане, тъй като има уговорка за плащане само „след възстановяване на средствата по извършената инвестиция от ДФ „З." - Разплащателна агенция".

 

   От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните е възникнало договорно правоотношение със сключването на Договор № 14 от 30.03.2011 г. за възлагане на малка обществена поръчка за строителство с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. -1 етап, възстановяване на пътни отсечки VID 3005 „Белоградчик - Боровица - Пролазница" и VID 3007 „Белоградчик - Крачимир" по обособена позиция № 1: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. - I етап" (наричан по-долу в изложението за краткост „Договора"). Посоченият Договор е сключен в резултат на проведена малка обществена поръчка по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и е открита с Решение № 1324/02.11.2010 г.

С посочения Договор ответникът възлага на ищеца да извърши срещу заплащане строително-ремонтни и монтажни работи по Обособена позиция № 1 „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р.- I етап" при условията на Договора и съгласно ценовата оферта и техническите спецификации на Ответника.

В изпълнение на постигната между страните уговорка Дружеството изпълнило поетите задължения съгласно условията на договора. Реално изпълнените дейности по договора са предадени от Дружеството и приети от Ответника чрез двустранно подписана количествено-стойностна сметка, а именно Протокол за установяване завършването и заплащането на фактически извършените видове строително-монтажни работи (протокол образец № 19).

За обекта, предмет на Договора е издадено Разрешение за ползване № ДК-07.СЗР-5/27.01.2012 г. на началника на РДНСК Северозападен район, което също е представено по делото.

      По делото са представени три броя фактури, издадени от Ищеца във връзка с процесния Договор и реално извършените СМР, както следва ф. 337/01.08.2011 г. на обща стойност 701 236,74 лева с ДДС, която е платена изцяло на 01.08.2011 г.; ф. 633/18.09.2012 г. на обща стойност 539 362,97 лева с ДДС, която е платена изцяло на 10.10.2012 г., ф. 634/18.09.2012 г. на обща стойност 49074,24 лева с ДДС, която не е платена.

С Допълнително споразумение от 22.07.2011 г. към Договор № 14 от 30.03.2011 г. (Приложение № 2 към настоящата искова молба), страните се споразумяват да намалят договорената цена, като съответно са намалени размерите на авансовото, междинно и окончателно плащане.

Текстът на чл. 8 от Договора определя, че общината заплаща на Дружеството действително изършените СМР на базата на двустранно подписани количествено-стойностни сметки в рамките на общата стойност по чл. 3 и чл. 7 от договора.

Реално изпълнените дейности по договора са предадени от Дружеството и приети от ответника чрез двустранно подписана количествено-стойностна сметка, а именно Протокол за установяване завършване и заплащането на фактически извършените видове строително-монтажни работи (протокол - образец № 19), (приложение № 4 към настоящата искова молба), подписан и от двете страни. Извършените работи са приети от Ответника на 07.10.2011 г.

Въпреки точното изпълнение от страна на Дружеството ответникът не е заплатил сумата по фактура № 00000634 от 18.09.2012 г. на обща стойност 49074,24 лева.След изтичане на уговорените срокове ищецът на 29.01.2015 г. изпратил до ответника молба за потвърждение на задължението по договора в посочения размер, което е направено на 03.02.2015 г. На 01.06.2017 г. ищецът поканил ответника да изпълни задължението чрез нотариална покана за изпълнение с рег. № 1195/2017 г.,том1, №49 на Нотариус Р.К., регистрирана при ответника на 01.06.2017 г. с вх. № 2834 от същата дата, като плащане отново не е извършено и до настоящия момент.

По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява , че трите, издадени от ищеца са отразени в счетоводството на ищеца и на ответника, а фактура 634/18.09.2012 г. на обща стойност 49074,24 лева не е платена и се дължи от Общината.

      Видно от приетото по делото и неоспорено Заключение по строително-техническа експертиза, изготвено от инж. И.И.Ц. общият сбор на пазарната стойност на разходите на „К. П." ЕООД и пропуснатата полза за стойността на печалбата, която дружеството щеше да реализира при изпълнението на задължението за плащане на О. Б. по договора и която е била калкулирана в цената на договора е 1 289 673,94 лева. Извършеното от О. Б. плащане е в размер на 1 240 599,71 лева, поради което и дължимото обезщетение за неизпълнение от О. Б. е в размер на 49074,23 лева, каквато е и претендираната от К. П. ЕООД сума по евентуалния иск.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страните да се намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел определено задължение, което не е изпълнил.

От събраните по делото доказателства е видно, че между страните е съществувало договорно правоотношение, възникнало със сключването на Договор № 14 от 30.03.2011 г. за възлагане на малка обществена поръчка за строителство с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. -1 етап, възстановяване на пътни отсечки VID 3005 „Белоградчик - Боровица - Пролазница" и VID 3007 „Белоградчик - Крачимир" по обособена позиция № 1: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р.- I етап" (наричан по-долу в изложението за краткост „Договора"). Посоченият Договор е сключен в резултат на проведена малка обществена поръчка по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и е открита с Решение №1324/02.11.2010г. Тези обстоятелства са безспорни между страните. Не се спори от ответника валидното съществуване на посочения Договор.

С посочения Договор Ответникът е възложил на Ищеца да извърши срещу заплащане строително-ремонтни и монтажни работи по Обособена позиция № 1 „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. - I етап" при условията на Договора и съгласно ценовата оферта и техническите спецификации на Ответника. Не е спорно между страните и не се правят възражения относно обема на възложените дейности и единичните цени съгласно Договора и неговото Допълнително споразумение от 22.07.2011 г.

В изпълнение на постигната между страните уговорка Дружеството в срок изпълнило поетите задължения съгласно условията на договора. Реално изпълнените дейности по договора са предадени от Дружеството и приети от Ответника чрез двустранно подписана количествено-стойностна сметка, а именно Протокол за установяване завършването и заплащането на фактически извършените видове строително-монтажни работи (протокол образец № 19). Посочените обстоятелства също са безспорни между страните. От това следва, че Ищецът надлежно - качествено, в срок и изцяло е изпълнил своите задължения по договора и за ответната Община е възникнало задължение за заплащане на реално извършените дейности в рамките на общата стойност на Договора съгласно чл. 8, чл. 3 и чл. 7 от Договора.

За обекта, предмет на Договора е издадено Разрешение за ползване № ДК-07.СЗР-5/27.01.2012 г. на началника на РДНСК Северозападен район, което също е представено по делото. Безспорно е между страните, че към момента обектът е въведен в експлоатация и същият функционира без забележки. Няма твърдения в различна от тази насока, нито доказателства по делото.

По делото са представени три броя фактури, издадени от Ищеца във връзка с процесния Договор и реално извършените СМР, както следва ф. 337/01.08.2011 г. на обща стойност 701 236,74 лева с ДДС, която е платена изцяло на 01.08.2011 г„ ф. 633/18.09.2012 г. на обща стойност 539 362,97 лева с ДДС, която е платена изцяло на 10.10.2012 г., ф. 634/18.09.2012 г. на обща стойност 49074,24 лева с ДДС, която не е платена. Посочените фактури не са оспорени от ответната страна. Нещо повече по делото е представено Потвърждение от 03.02.2015 г. от главния счетоводител на Ответника, от което е видно, че ответната О. е приела задължението и го е осчетоводила. Това обстоятелство се подкрепя и от приетата по делото ССчЕ на вещо лице С.М.С., която не е оспорена и съгласно която трите, издадени от Ищеца и описани по-горе фактури са отразени в счетоводството на ищеца и на ответника.

Сумата в размер на 49074,24 лв. с ДДС се дължи от О. Б. на Ищеца К. П. ЕООД, тъй като дейностите по договора са изпълнени качествено, изцяло и в срок, СМР са приети от О. Б., обектът е въведен в експлоатация и дължимата сума е надлежно осчетоводена от ответната Община. Не се представиха доказателства за заплащане на претендираната сума от страна на Общината към К. П. ЕООД. Горното се потвърждава безспорно и от приетата по делото ССчЕ на вещо лице С.М.С., която не е оспорена от ответника и съгласно която „фактура 634/18.09.2012 г. на обща стойност 49074,24 лева не е платена и се дължи от Общината."

Видно от представеното по делото Писмо от ДФ „З." изх. № 02-050-2600/259 от 13.06.2017 г. финансовата корекция е наложена /наложената редукция е вследствие на разлика в заявените за финансиране разходи и реално изпълнените/. Или същата се дължи на причина, за която отговаря О. Б., която е заявила за финансиране повече разходи, отколкото реално е направила и това по никакъв начин не рефлектира върху отношенията на Общината с „К. П." ЕООД. От същото писмо се установява , че О. Б. въобще не е заявила за плащане пред ДФ „З." процесната фактура.

Тъй като главният иск е основателен, то и искът по чл. 86 от ЗЗД също е основателен. Съгласно Договора, подписан между страните и Допълнителното споразумение към Договора от 22.07.2011 г. - чл. 5, ал. 7 от Договора „Окончателно плащане ... се изплаща от Възложителя на Изпълнителя след издаване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа при предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя (образец №15 съгласно Наредба № 3 от 2003 г.) и Протокол за установяване годността за ползване на строежа (образец №16 съгласно Наредба № 3 от 2003 г.). Изпълнителят представя оригинална фактура за стойността на окончателното плащане." Процесната фактура е с дата 18.09.2012 г. и същата е осчетоводено от ответника. Или видно е, че падежът е настъпил на 18.09.2012 г., която дата предхожда датата, от която се претендира лихва, а именно 15.09.2014 г.

Видно от ССчЕ вещото лице е изчислило лихвата за периода 15.09.2014 г. до 14.09.2017 г. върху претендираната сума в размер на 14955,67лева, поради което искът се явява доказан не само по основание, но и по размер.

С оглед всичко изложено, неоснователни се явяват възраженията на ответната Община в писмения й отговор на допълнителната искова молба за това, че условията за плащане, съгласно сключения договор и допълнителното споразумение към него не са били настъпили, от което следвало хипотезата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и длъжника щял да изпадне в забава след получаване на покана. Покана не е необходима, тъй като срок за плащане е предвиден - след издаване на Акт Обр. 15 и Акт Обр. 16 и предаването на фактурата.

Тъй като главният иск е основателен, то и искът по чл. 86 от ЗЗД също е основателен. Падежът е настъпил и плащането е станало изискуемо, поради което и от момента на забавата до пълното изплащане на дълга се дължи законна лихва за забава. Поради това съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение  за забава за основателен.

Безспорно се установи, че ответникът не е заплатил на ищеца сумата по процесната фактура така, както е уговорено и е изпаднал в забава. За ищеца възниква правен интерес да потърси заплащане на уговореното с договор възнаграждение, ведно с обезщетение за забавеното плащане, което се равнява на законната лихва за забава. Възникналите между страните отношения се подчиняват на разпоредбите на Търговския закон. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ, между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго, т.е лихва се дължи дори да не е уговорена, а недължимостта й следва да бъде изрично изключена от страните.  

С оглед на горните съображения, съдът намира предявения иск за заплащане на сумата от 49 074,24 (четиридесет и девет хиляди и седемдесет и четири лева и двадесет и четири ст.) лева, представляваща дължима договорна престация; ведно със законната лихва върху главницата за времето от 15.09.2017 г. до окончателното издължаване на сумата , както и обезщетение за забава за сумата от 14 955,67 лева за периода 15.09.2014 г. до 14.09.2017 г. за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Поради основателността на основния иск съдът не дължи произнасяне по останалите предявени искове в условията на евентуалност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото в общ размер на 6949,30 лева , от които за платена държавна такса – 2959,30 лева, разноски за вещи лица в размер на 750.00 лева и разноски за адвокатско  възнаграждение  в размер  на 3240.00 лева, съгласно представения списък на разноски.

            Воден от гореизложените мотиви, Видинският окръжен съд

                                           Р   Е   Ш   И :  

ОСЪЖДА О.  Б. с адрес: гр. Б., ул.”К. Б…”№.., с ЕИК ……….., представлявана от кмета да заплати ищеца „К. П.“ ЕООД , ЕИК: ………….., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.“Ц. А. …“ № ….. сумата от 49 074,24 (четиридесет и девет хиляди и седемдесет и четири лева и двадесет и четири ст.) лева, представляваща дължима договорна престация по Договор № 14 от 30.03.2011 г. за възлагане на малка обществена поръчка за строителство с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. -1 етап, възстановяване на пътни отсечки VID 3005 „Белоградчик - Боровица - Пролазница" и VID 3007 „Белоградчик - Крачимир" по обособена позиция № 1: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на с. Р. - I етап"; ведно със законната лихва върху главницата за времето от 15.09.2017 г. до окончателното издължаване на сумата , както и обезщетение за забава за сумата от 14 955,67 /четиринадесет хилади деветстотин петдесет и пет лева и 67 ст/ лева за периода 15.09.2014 г. до 14.09.2017 г..

           ОСЪЖДА О.  Б. с адрес: гр. Б., ул.”К. Б….” №…., с ЕИК …………, представлявана от кмета Б. С. Н. да заплати на ищеца „К. П.“ ЕООД , ЕИК: …………., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.“Ц. А. ..“ № …. разноски в общ размер на 6949,30/шест хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и 30 ст./ лева

                 Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: