Т.Д. № 16-2017

Решение по Търговско дело 16/2017г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №23

 

гр.В. 17.05.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

             Видинският окръжен съд, търговска колегия в открито заседание

на седемнадесети април

две хиляди и осемнадесета година в състав:    

                                    

                                                    Председател:   В. В.  

                                                            

при секретаря   ....И. К....... и в присъствието на прокурора ...... като разгледа докладваното от съдия    В. В. .....т.д. №16 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Правната квалификация на предявеният иск е чл.649, ал.1 от ТЗ, чл.135, ал.1 от ЗЗД, чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ, във вр. с чл.124, ал.3 от ГПК, чл.55 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от И. С. А. – синдик на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК:.. с адрес за призоваване: гр.В. 3700, Ул… против „ФАНТИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК:105515927, със седалище и адрес на управление: гр.В. Ю. п. з. К. б., А. с., представлявано от Х. А. Й. И „Ф. Г.“ АД с ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.В., ул.. представлявано от управителния директор Х. А. Й.

Подържа се в исковата молба, че с решение №3 от 23.03.2016г., постановено по т.д.н. №51/2015г. на Окръжен съд-гр.В. е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Ф.“ ЕООД, ЕИК:.. На 31.05.2013г. „Ф.“ ЕООД е извършило апорт на движимо имущество в капитала на „Ф. Г.“ АД, срещу което е записало 373/триста седемдесет и три/ броя акции на обща стойност от 373 000/триста седемдесет и три хиляди/ лева. От страна на несъстоятелния търговец е извършен апорт на собствено на дружеството движимо имущество, както следва:

Апортирано движимо имущество на стойност 373 000лева, определена по реда на чл.72, от ТЗ с експертиза, назначена с акт №20130131180738/01.02.2013г. и представляващо медицинска апаратура, предмет на Договор за доставка, сключен на 29.10.2007г. между „И.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД, индивидуализирана подробно в приложения 1, 2 и 3, представляващи неразделна част от Договора за доставка. Посочената непарична вноска е подробно индивидуализирана в чл.7, т.2.2 от Устава на „Ф. Г.“ АД, приет на 19.05.2013г. Сделката за прехвърляне на посоченото имущество е извършена с обявяването на Устава на „Ф. Г.“ АД в Търговския регистър на 31.05.2013г., който Устав е приет единодушно от акционерите-учредители на 19.05.2013г. Посоченото имущество е подробно индивидуализирано в раздел II, чл.7, т.2.2 от Устава.Подържа се, че извършеният от „Ф. ЕООД апорт на движимо имущество, собственост на дружеството срещу записване на посочения по-горе брой поименни акции от капитала на „Ф. Г.“ АД уврежда кредиторите на несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД. С апортирането на движимото имущество, дружеството се е разпоредило със свое имущество, прехвърляйки собствеността върху същото на друго лице. Върху апортираното имущество кредиторите на „Ф.“ ЕООД е можело да проведат принудително изпълнение (възползвайки се от предвиденото в чл.133 от ЗЗД правило, че „Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.“), било то в производството по индивидуално принудително изпълнение, било в производството по универсално принудително изпълнение (след откриване на производството по несъстоятелност). Понастоящем възможностите за удовлетворяване на вземанията им са значително затруднени от факта, че изпълнението следва да бъде насочено срещу имуществените права, които то е придобило срещу записаните в резултат на апорта поименни акции от „Ф. Г.“ АД, респективно паричната им равностойност следва да бъде върната в масата на несъстоятелността. В качеството си на синдик на „Ф. ЕООД и на основание чл. 649, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/, синдикът е предявявил срещу ответниците следните искове:

1.Иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД

Съгласно чл.649, ал.1 от ТЗ, Павловият иск по чл.135 от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим в производството по несъстоятелност. Този извод се споделя и в задължителната съдебна практика на ВКС. Така в Решение №57/19.07.2010г. по дело №695/2009г. на ВКС, ТК, І-во т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК се приема, че „…допустим е иск по чл.135 от ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производството по несъстоятелност. Този извод произтича от разпоредбата на чл.649, ал.3 от ТЗ.“ На основание чл.649, ал.1 от ТЗ, искът по чл.135 може да бъде предявен и от синдика в производството по несъстоятелност в едногодишен срок от постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. За да бъде основателен искът, следва да бъдат налице материално-правните предпоставки за неговото упражняване – 1.Извършване на увреждаща кредиторите на несъстоятелността сделка /в случая апорт на движими и недвижими вещи в капитала на друго дружество; 2.Знание за увреждането у длъжника. Това становище е застъпено в цитираното решение на ВКС: „Основателността на този риск /по чл.135 от ЗЗД/ следва при доказани в случая предпоставки:действие – апорт, увреждащо кредитора и знание за същото от длъжника – чл.135, ал.1, изр.І-во от ЗЗД.“.

Към момента на сключване на увреждащата кредиторите на несъстоятелността сделка, длъжникът „Ф.“ ЕООД вече е бил неплатежоспособен.

Към настоящия момент, с Решение № 3 от 23.03.2016г., постановено по т.д.н. 51/2015г. на Окръжен съд-гр. В. за откриване на производство по несъстоятелност на „Ф. ЕООД, като начална дата на неплатежоспособността е определена 31.07.2014г. Постановеното от Окръжен съд – В. Решение било обжалвано от кредитора „И. ЕООД досежно определената начална дата на неплатежоспособността и в резултат на депозираната въззивна жалба, понастоящем е висящо производство пред Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, по в.т.д.№ 3947/2016г. Към датата на депозиране на искова молба приключило съдебното дирене и делото е обявено за решаване (на 20.03.2017г.). Така определената от първата инстанция начална дата на неплатежоспособност беше резултат от представените от длъжника „Ф.“ ЕООД документи, отразяващи финансовото състояние на дружеството единствено за 2014г. и 2015г., но не и за предходните години, поради което както съдът, така и вещото лице, работило в производството по чл.625 от ТЗ бяха поставени във фактическа невъзможност да проследят финансовото и икономическо състояние на дружеството във времето преди 2014г. В производството пред въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, по в.т.д.№ 3947/2016г. били събрани и приети редица писмени доказателства, представени от кредиторите „И.“ ЕООД, „Т. Б.“ АД и „И.“ ЕАД за един продължителен период от време от 2012г. до 2016г., което направи възможно да бъде проследено в динамика финансовото състояние на дружеството и възможностите му да покрива с наличните си краткотрайни активи краткосрочните си задължения. Подържа се, че в хода на съдебното дирене по горепосоченото дело пред Софийски апелативен съд, определената от Окръжен съд – В. начална дата на неплатежоспособност не отговаря на действителното финансово и икономическо състояние на дружеството към онзи момент. Този извод се подкрепя както от приобщените към доказателствения материал по делото писмени документи, така също и от представената и приета съдебно- икономическа експертиза по търговско дело № 3947/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, XI състав. Посоченото търговско дело било образувано по въззивна жалба, подадена от „И.“ ООД срещу Решение № 3 от 23.03.2016г., постановено по т.д.н. 51/2015г. на Окръжен съд-гр. В. за откриване на производство по несъстоятелност на „Ф. ЕООД. С подадената жалба кредиторът с прието в производството вземане иска от въззивния съд да измени Решение №3 от 23.03.2016г. по т.д.н. 51/2015г. в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособност на длъжника, тъй като са налице доказателства, че състоянието на неплатежоспособност на „Ф.“ ЕООД е настъпило по-рано от приетото от ОС-гр.В.. В отговора на задача втора от приетата експертиза, вещото лице посочило, че към 31.12.2012г. дружеството не е било в състояние да обслужва текущия дълг към кредиторите си, тъй като към този момент изискуемите задължения са превишавали размера на краткосрочните активи с 1 002 000 лева. При изследване на годишните финансови отчети и други предоставени финансови документи, вещото лице е установило, че тази тенденция се е запазила и през следващите финансови периоди. В отговора на задача пета от посочената експертиза, вещото лице е дало заключение, че към 31.12.2012г. коефициента на общата ликвидност на активите на „Ф. ЕООД е 0,1559, от което е видно сериозно влошеното финансово състояние на длъжника. От всички приети доказателства, както в производството по чл.625 ТЗ, развило се пред Окръжен съд – В., така и от тези, събрани във въззивното производство пред Софийски апелативен съд, дружеството е осъществявало своята дейност предимно използвайки заемен капитал и лизингово движимо имущество, като невъзможността му да обслужва договорните си задължения е била факт още през 2010г. Подържа се, че увреждащият характер на атакуваната сделка се обуславя от факта, че въпреки състоянието си на неплатежоспособност, длъжникът е апортирал свои движими вещи в капитала на друго дружество. С това действие длъжникът сериозно е засегнал интересите на кредиторите на несъстоятелността, като се е лишил от бързо ликвидно имущество, срещу което е придобил акции, чиято пазарна стойност зависи изцяло от финансовото състояние на дружеството - емитент. Подържа се, че знанието за увреждащия характер на извършения апорт се обуславя с факта, че едноличният собственик на капитала на „Ф. ЕООД – Г. И. Й., към момента на извършване на увреждащата сделка е взел решение на 03.01.2013г. за апортиране на процесиите движими вещи, след датата на спиране на плащанията по изискуеми задължения към кредиторите на дружеството. Приетата от вещото лице дата, към която „Ф. ЕООД е било в състояние на неплатежоспособност е 31.12.2012г., а апоратьт е отразен в устава на „Ф. Г.“ АД от 19.02.2013г., обявен в Търговския регистър на 31.05.2013г. Подържа се,че поради особения характер на апорта като едностранна отчуждителна сделка, следва да се приеме, че не е необходимо наличие на знание за увреждане у „Ф. Г.“АД.Г. И. Й. освен едноличен собственик на капитала на „Ф. ЕООД е бил член на съвета на директорите на „Ф. Г.“ АД към момента на апорта, който факт обуславя наличието на знание за увреждане както у длъжника, така и у третото лице по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД вр. с ал. 1, § 1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, тъй като двете дружества се явяват свързани лица, в чието управление участва едно и също трето лице. Обстоятелствата по т.1.1 и т.1.2 и т.1.3 осъществяват фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД за обявяване на извършения апорт на движими и недвижими вещи в капитала на свързано по смисъла на ТЗ с длъжника лице в предвидения от закона срок за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

  1. Евентуален иск по чл.647, ал.1, т.1 от Търговския закон

В исковата молба се иска в случай, че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД бъде отхвърлен,да бъде разгледан и предявения евентуален иск с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ.

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност по т.д.н. 51/2015г. на Софийски градски съд е подадена на 17.06.2015г. Фактическият състав на извършения апорт е завършен на 31.05.2013г., когато е обявен в Търговския регистър актуалният учредителен акт на дружество „Ф. Г.“ АД, в който е вписано обстоятелството за направена непарична вноска в капитала на акционерното дружество. Апортът, с който длъжникът е прехвърлил движимо и недвижимо имущество в капитала на „Ф. Г.“ АД, е извършен в тригодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.Подържа се,че в случая е налице безвъзмездност на извършения от „Ф.“ ЕООД във „Ф. Г.“ АД апорт. Еквивалентността на престацията и същността и определяща характеристика на възмездните сделки, тъй като срещу получената от едната страна престация (в случая прехвърлителна сделка с вещно-транслативен ефект) насрещната страна (приобретател) следва да престира еквивалентна престация. Липсата на еквивалентна престация отрича възмедния характер на атакуваната сделка, какъвто е и настоящият случай.

Подържа се, че квалифицирането на атакувания апорт като безвъзмездна сделка е резултат от намерението на извършващото апорта дружество - умишлено, със знанието за наличието на множество необслужвани кредитни експозиции да увреди кредиторите си, намалявайки имуществото си и правейки невъзможно удовлетворяването им както в производството по индивидуално принудително изпълнение, така също и в производството по универсално принудително изпълнение. Намерението за увреждане на кредиторите се подкрепяло от приложените към исковата молба писмени доказателства. В случая с извършения от „Ф.“ ЕООД апорт е налице намерение интересите на кредиторите да бъдат увредени и лишени от възможност да удовлетворят вземанията си чрез изпълнение върху движимото и недвижимо негово имущество, а не воля да бъде получено като насрещна престация еквивалентна престация.

Подържа се, че е налице значително намаляване на имуществото на несъстоятелния търговец „Ф.“ ЕООД на стойност 373 000 лева и увеличаване на имуществото на „Ф. Г.“ АД при липса дори не само на еквивалентна престация, но и на престация въобще.Към датата на апорта Г. И. Й. е управител и едноличен собственик на капитала на „Ф.“ ЕООД и същевременно акционер и член на съвета на директорите на „Ф. Г.“ АД. Въпреки че не „Ф.“ ЕООД е член на съвета на директорите на акционерното дружество, а Г. И. Й. като физическо лице, то той, доколкото е законен представител на едноличното дружество с ограничена отговорност, би бил представител на същото и би участвал и изразявал от негово име позиция в съвета на директорите на директорите. Имайки предвид, че Г. И. Й. към датата на апорта е не само управител, но и едноличен собственик на капитала (тоест взема и решенията, свързани с дейността на дружеството) е не само волеизразяващ орган, но и волеобразуващ такъв досежно действията, които се предприемат от името и за сметка на „Ф.“ ЕООД, то категорично е налице свързаност на основание § 1, ал.1, т.3 от ТЗ - по линия на управление на акционерното дружество от управителя и едноличния собственик на капитала на „Ф.“ ЕООД – Г. И. Й.. Подържа се, че от направените обявявания и вписвания по партидите на „Ф.“ ЕООД и „Ф. Г.“ АД в Търговския регистър, двете дружества са свързани лица по смисъла на ал.1, т.6 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, тъй като в управлението и представителството на двете дружества участва лицето Г. И. Й. Към момента на извършване на увреждащата сделка последният е бил едноличен собственик на капитала на „Ф. ЕООД, както и член на съвета на директорите на „Ф. Г.“ АД.

Подържа се, че сделката уврежда кредиторите и попада в хипотезата на чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ на относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността.

3.С исковата молба се предявява и иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД,за който се подържа следното:

Уважаването на който и да е от първите два иска би имало установително действие спрямо ответниците и кредиторите на несъстоятелността досежно недействителността (относителна или абсолютна) на извършения апорт в капитала на „Ф. Г.“ АД от страна на неплатежоспособния длъжник „Ф.“ ЕООД. Това обуславя необходимостта от предявяване на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 срещу „Ф. Г.“ АД за връщане на паричната равностойност на реализираното имущество в масата на несъстоятелността.

При уважаване на предявените искове за обявяване на относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на апортите, извършени от „Ф.“ ЕООД във „Ф. Г.“ АД, индивидуализирани в настоящата молба, е безспорно, че вторият ответник „Ф. Г.“ АД се е обогатил неоснователно, на отпаднало основание съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, със стойността на апортираното движимо имущество. Всеки който се обогатил неоснователно е длъжен да върне това, с което се е обогатил.

При условията на евентуалност се иска настоящият иск да бъде квалифициран по чл.59, ал.1 от ЗЗД, в случай,че съда приеме, че хипотезата на неоснователно обогатяване не попада в основанията по чл.55, ал.1 ЗЗД

С оглед на горното се иска да бъде постановено съдебно решение,с което бъде:

-обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД, ЕИК:. извършения апорт в капитала на „Ф. Г.“ АД с Устав на акционерно дружество „Ф. Г." от 19.03.2013г., обявен в Търговския регистър на 30.05.2013г. на основание чл.135 от ЗЗД като увреждаща сделка, извършена от длъжника, за чийто увреждащ характер длъжникът е знаел

-обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД, ЕИК:. за извършения апорт в капитала на „Ф. Г.“ АД с Устав на акционерно дружество „Ф. Г.“ от 19.05.2013г., обявен в Търговския регистър на 30.05.2013г. на основание чл.647, ал.1, т.1 като безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок, като при уважаването на който и да е от горните три иска:

-осъден ответника „Ф. Г.“ АД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.. представлявано от управителния директор Х. А. Й. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД ДА ВЪРНЕ паричната равностойност на движимите вещи, описани в раздел II, чл.7, т.2.2 от Устава на акционерно дружество „Ф. Г.“ от 19.05.2013г., обявен в Търговския регистър на 30.05.2013г. като получени без основание или на отпаднало основание, които суми да послужат за удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността по посоченото търговско дело по несъстоятелност.

По молба на „Т. Б.“ АД гр.С. с ЕИК:. с определение от 24.04.2017г. съдът е конституирал банката като трето лице помагач на страната на ищеца. Подържа се,че молителя е кредитор на ответното дружество-„Ф. Г.“ АД,което обосновава правния му интерес от встъпване в процеса.

По молба на „И.“ ЕООД гр.С. с ЕИК:. с определение от 13.06.2017г. дружеството е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца. Подържа се,че молителя е кредитор на ответното дружество-„Ф. Г.“ АД,което обосновава правния му интерес от встъпване в процеса.

От страна на ответниците се оспорва исковата молба, като се поддържа, че от устава на дружеството „Ф. Г.“ АД не може да се направи извод, че действително е направена непарична вноска. Поддържа се, че няма доказателства тази вноска реално да е била направена в капитала на втория ответник. Поддържа се, че записаните акции са въз основата на нищожен апорт, който е прогласен с решение по гр.дело №569/09г. на ВОС и липсва вещно транслативно действие.

          

 

 

 

 

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:С решение № 3 от 23.03.2016г., постановено по т.д.н. №51/2015г. на Окръжен съд-гр. В. по отношение на първия ответник -„Ф.“ ЕООД , с ЕИК:. е обявена неплатежоспособността на същия с начална дата 31.07.14г. и е открито производство по несъстоятелност.От представения списък /стр.45/ на приетите предявени вземания се установява,че дружеството –ищец и двете дружества,които са конституирани по делото като трети лица-помагачи са включени като кредитори на първия ответник -„Ф. ЕООД.С определение №44 от 13.07.16г. е одобрен списъка на спиетите вземания.Със съгласие –нотариално заверено на 11.03.13г. от нотариус №162 едноличния собственик на капитала на „Ф. ЕООД –Г. И. Й. е декларирал съгласието си за внасяне на непарична вноска на стойност 373 000лв. в капитала на втория ответник-„Ф. Г.“ АД с ЕИК:.,което представлява стойността на движимите вещи подробно посочени в документа.Същите вещи са описани и като непарична вноска на стойност 373 000лв. в устава на втория ответник по делото.Срещу направената непарична непаручна вноска са записани 373 акцзии.Устава е приет на общо събрание на акционерите на дружеството състояло се на 19.05.13г. По делото е назначено вещо лице,което е представило заключение в следния смисъл:Вещото лице не могло да установи дали движимите вещи,апортирани в капитала на първия ответник дали са налични към момента.Към 31.12.17г. дружеството е декапитализирано,с оглед размера на задълженията му.Пазарната стойност на придобитите акции към 31.05.13г. е в размер на 373 000лв.С оглед декапитализацията на дружеството към 31.12.17г. вещото лице е посочило,че пазарната цена на една акция към тази дата е 0 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че предявенитеискове са недоказани ,поради което следва да бъдат отхвърлени.

По иска по чл.135 от ЗЗД

Съгласно чл.135,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. От анализа на цитираната разпоредба може да се направи извода,че за да бъде основателен иска следва да е налице действие на длъжника,което уврежда кредитора.За това увреждане следва да е проведено пълно доказване и с оглед конкретния казус следва да се изразява в значително несъответствие между стойността на внесеното като апорт имущество-описаните в съгласието движимите вещи и пазарната цена на акциите записани в капитала на дружеството срещу извършения апорт.По делото от страна на ищеца и третите лица помагачи не бяха ангажирани доказателства нито за стойността на апортираните вещи към момента на апорта,нито за стойността на записаните акции към същия момент.Съдът счита,че следва да се преценява стойността на вещите и акциите към този момент,тъй като към него се разменят двете престации и не се влияе от последващата пазарна конюнктура за цената на вещите и на акциите.

Липсата на доказателства за наличието на увреждане налага извод за недоказаност на една от основните предпоставки за уважаване на предявения иск.

С оглед на горното предявения иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По иска по чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ

           Съгласно чл.647,ал.1,т.1 от ТЗ освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625 безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок.

           За да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите сделката /в случая апорта на движимите вещи/ следва да бъде безвъзмездна. Съдът счита,че в настоящия случай не се касае за такава безвъзмездна сделка- срещу апортираното имущество дружеството –ответник „Ф.“ ЕООД е получило 373 акции в капитала на дружеството „Ф. Г.“ АД.Към датата на апортирането на имуществото стойността на тези акции е била по 1 000лв. Цената на акциите варира в зависимост от рентабилността на дружеството, управлението му,пазарната конюнктура и др.подобни,но при всички случай стойността на една акция има определена цена-т.е.от факта,че срещу апортираното имущество „Ф.“ ЕООД не е получило несрещно имущество,а акции не може да се направи извод,че става въпрос за безвъзмездна сделка.

         С оглед на горното предявеният иск по чл.647,ал.1,т.1 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         По иска по чл.55 от ЗЗД против ответника „Ф. Г.“ АД

         Съгласно чл.55,ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съдът счита,че в настоящия случай не се касае за получаване на нещо от страна на ответника „Ф. Г.“ АД без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание.Срещу апортираното от първия ответник имущество същият е получил 373 акции от капитала на дружеството „Ф. ГТ“ АД.Налице е везмездна сделка,която е имала основание към всеки един момент от развитието на отношенията между страните.Хипотетично при добро управление на дружеството „Ф. ГТ“ АД при повишаването на цената на акциите първия ответник- „Ф.“ ЕООД,като акционер би могло да увеличи имуществото си.

         С оглед на горното предявения иск следва да бъде отхвърлен.

         Водим от горното съдът

Р     Е     Ш     И     :

Отхвърля предявените от И.С. А. – синдик на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК:. с адрес за призоваване: гр.В., 3700, ул.. искове против „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК:. със седалище и адрес на управление: гр.В. Ю. п. з. К. б., А. с. представлявано от Х. А. Й. И „Ф. ГТ“ АД с ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.В. ул.. представлявано от управителния директор Х. А. Й. за :

-обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД, ЕИК:. извършения апорт в капитала на „Ф. ГТ“ АД с Устав на акционерно дружество „Ф. ГТ" от 19.03.2013г., обявен в Търговския регистър на 30.05.2013г. на основание чл.135 от ЗЗД като увреждаща сделка, извършена от длъжника, за чийто увреждащ характер длъжникът е знаел

-обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД, ЕИК:. за извършения апорт в капитала на „Ф. ГТ“ АД с Устав на акционерно дружество „Ф.ГТ“ от 19.05.2013г., обявен в Търговския регистър на 30.05.2013г. на основание чл.647, ал.1, т.1 като безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок

Отхвърля предявения от И. С. А. – синдик на „Ф. ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК:. с адрес за призоваване: гр.В. 3700, ул. „. иск за осъждане на „Ф. ГТ“ АД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.. представлявано от управителния директор Х. А. Й. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД ДА ВЪРНЕ паричната равностойност на движимите вещи, описани в раздел II, чл.7, т.2.2 от Устава на акционерно дружество „Ф. ГТ“ от 19.05.2013г., обявен в Търговския регистър на 30.05.2013г.

Решението е постановено при участието по делото на третите лица-помагачи на страната на ищеца -„Т. Б.“ АД гр.София с ЕИК:..и „И.“ ЕООД гр.С. с ЕИК:.с гр.С..

         Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: