ВЧГРД № 232-2018

Определение по Гражданско дело 232/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147

гр. Видин, 20.07.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:В. В.

Членове:   1. А. П.

                  2.В. М.

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В. М. въззивно ЧГр. дело № 232 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

         Образувано по частна жалба от Н.С.Г. чрез адв.пълномощник Р. Д. против определение № 292/29.05.2018г. по гр.д. № 111/2018г. на РС-Белоградчик, с което е прекратено производството по гр.д. №111/2018г. по описа на БРС, в частта относно предявения от Н.С.Г. срещу П.Н.Ф. и „Б. А. Г.“ ООД иск за пригласяване за нищожност на договор за наем , в частта му за ¼ ид.част принадлежща на Т. Н. Т. с ЕГН: ********** от недвижимите имоти предмет на договор за наем сключен на 20.09.2016г. между П.Н.Ф. и „Б. А. Г.“ ООД.

Поддържа се в частната жалба, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като с определението си по чл.140 от ГПК първоинстанционния съд е приел че исковата молба е редовна и е насрочил делото за разглеждане, а с предишно определение от 05.04.2018г. е оставил без уважение молбата на дружеството ответник за прекратяване на производството по делото.

В частната жалба се твърди че „в случая предмет на делото е разваляне на договор за наем на имотите по описа в исковата молба, който договор е подписан от лице непритежаващо право да извършва такива действия с общата вещ, тъй като не притежава повече от половината от правото на собственост върху тях“.

Моли съда да приеме, че частната жалба е основателна и да се отмени атакуваното определение.

         Видински окръжен съд като взе предвид частната жалба и данните по гр.д. № 111/2018г. по описа на БРС намира същата за процесуално допустима, но неоснователна по същество по следните съображения:

         Предмет на обжалване във въззивното производство е определението на РС-Белоградчик, в частта в която се прекратява производството относно предявения от Н.С.Г. срещу двамата ответници иск за прогласяване на нищожност на договор за наем в частта за ¼ ид.част/принадлежаща на Т. Н. Т..

Обжалваното определение съдържа и диспозитив касаещ отказа на РС да привлече Т. Н. Т. като трето лице помагач на страната на ищеца. По отношение на определението в тази част, липсва частна жалба и същото не е предмет на обжалване-влязло е в законна сила.

След указанията на първоинстанционния съд за отстранява на нередовности в исковата молба и формулиране на точен и ясен петитум, ищцата е посочила, че претенцията й е по предявен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване на сделката за нищожна поради противоречие със закона и сключен при липса на съгласие между ответниците договор за наем на недвижим имот от 20.09.2016г.

В т.2 на допълнителната молба от 01.03.2018г. се поддържат искания при условията на евентуалност за обявяване на нищожност на договора поради противоречие с морала и добрите нрави или сключен при явно неизгодни условия.

По така предявения петитум е депозиран отговор на исковата молба от дружеството ответник като с определение от 05.04.2018г. е оставена без уважение молбата им за прекратяване на производството, поради наличие на арбитражна клауза между двамата ответници.

С определение от 02.05.2018г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С определение от 29.05.2018г. в закрито заседание БРС приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора е частично недопустим в частта по отношение на ½ ид.част от недвижимите имоти, тъй като не може да предявява и да се претендира нищожност досежно ид.части на останалите съсобственици. Това определение е влязло в сила и не се намира в противоречие с постановеното обжалвано определение № 381/02.07.2018г./ както се твърди в ч.ж /. В последното първоинстанционния съд отново поддържа становището си, че иска за прогласяване на нищожност на договора и за размера на чуждото право на собственост за ид.част на друг съсобственик законодателя не е предвидил. В случая самата ищца твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия имот предмет на договора, чиято нищожност се претендира, а само на ид.част. С оглед на това ищцата е процесуално легитимирана и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост. Когато един от съсобствениците предяви иск за нищожност и на ид.части на другите съсобственици , този иск е предявен в нарушение на процесуалната забрана на чл.26, ал.2 от ГПК и е недопустим, в частта с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици. Именно в този смисъл е постановения съдебен акт на първоинстанционния съд в обжалваната част и същия като правилен, следва да бъде потвърден.

Въпреки че ищцата – /частна жалбоподателка пред ВОС/, изрично е заявила като фактическо основание и предмет на исковата й претенция иск за прогласяване на нищожност на договор за наем по чл.26 от ЗЗД., в частната си жалба поддържа че предмет на делото е “разваляне на договор за наем на имотите по описа на Исковата молба“.

Процесуалния представител на ищцата следва да прояви юридическа прецизност при предявяване на претенциите, както и последователност, за да може съдът да отдели спорното от безспорното и да се произнесе по допустима и надлежно предявена искова претенция.

Водим от горното СЪДЪТ

                             О П Р Е Д Е Л И

         ПОТВЪРЖДАВА определение №292/29.05.2018г. по гр.д. № 111/2018г. на БРС, в частта относно предявения от Н.С.Г. срещу П.Н.Ф. и „Б. А. Г.“ ООД иск за пригласяване за нищожност на договор за наем в частта му за ¼ ид.част принадлежаща на Т. Н. Т. с ЕГН: ********** от недвижимите имоти предмет на договор за наем сключен на 20.09.2016г. между П.Н.Ф. и „Б. А. Г.“ ООД.

В останалата част определението като необжалвано е влязло в законна сила.

        Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред САС.

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ   : 1.