Решение по Наказателно дело 117/2018г.

                   Р Е Ш Е Н И Е   №62

  

                             гр. Видин 16.07. 2018 г.

 

                  В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в публично

заседание на четвърти юли, през две хиляди и седемнадесета година, в     състав:

 

                                              Председател: И.И.

 

                                                       Членове: Д.М.

 

                                                                         Р.Д.                                                                                                                                                                                                                                                                                 при секретаря   А.А.а   и в присъствието на прокурора М.К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.ВНОХД №117 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

               С присъда №70, постановена на 11.04.2018г. по н.о.х.д.№284 по описа за 2017година на Районен съд – Белоградчик, подсъдимият Д.Н.М., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 28.10.2017г. около 20.40 часа, в град Б., област Видин, по ул.“***“, срещу дом №** с посока на движение към площад „****“, управлявал лек автомобил „***“, с рег.№*****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,23 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343Б, ал.1 НК, поради което съдът на същото основание и във връзка с чл.36 и чл.54, и във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК го е наказал и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, при режим на изтърпяване „строг“ на основание чл.57, ал.2, б.“б“ от ЗИНЗС, както и „глоба“ в размер на 100/сто/лева, на основание чл.55, ал.2 от НК.

Освен това, на основание чл.70, ал.2 НК, съдът е постановил, че подсъдимият Д.Н.М. следва да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказание, определено с Определение №2038/07.06.2016г. по ч.н.д.№1687/2016г. на СГС, в сила от 20.07.2016г., изтърпяването на което е било отложено по силата на Определение №40/27.01.2017г. по ч.н.д.№22/2017г. на ОС-Враца, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от една година, два месеца и седемнадесет дни, при режим на изтърпяване „строг“.

          В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д.Н.М., ЕГН **********, чрез защитника му адвокат К.А. ***, в която се сочи, че считат атакуваният съдебен акт за неправилен по фактическото установяване на обстановката в цялост, необоснован и не отговарящ на изискванията по чл.302, ал.2 от НПК за несъмненост на доказване, и поради това и незаконосъобразен.

          Основните съображения във въззивната жалба се свеждат до следното: не е установено по безспорен и категоричен начин авторството на деянието и вината на подсъдимия. Поставят се под съмнение показанията на свидетелите Д. и Г., тъй като в тях имало неточности и противоречия, които поставяли под съмнение цялостното им възприятие и осъществени действия.

          Със жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият М. бъде оправдан, както и е направено и алтернативно искане атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане на прокурора или първоинстанционния съд. Направено е и искане за допускане в съдебно заседание до повторен разпит свидетелите Г. и Д., както и непълнолетния свидетел Н. с оглед прецизиране по време и място на техните възприятия. Въззивният състав прие, че следва да проведе свое съдебно следствие, поради което бяха призовани всички разпитани свидетели в първоинстанционното производство, които разпита, с изключение само на един свидетел, на чийто разпит страните не държаха, поради което същият беше заличен.

          В съдебно заседание пред въззивният съд представителят на обвинението поддържаше присъдата на районния съд да бъде потвърдена, тъй като от проведеното съдебно следствие се установявало, че именно подсъдимият е управлявал въпросния автомобил на 28.10.2017г.

          Защитникът на подсъдимия поддържаше, че в крайна сметка не е несъмнено доказано престъплението, в което е обвинен подсъдимия, поради това и поддържа атакуваната присъда да бъде отменена и бъде постановено нова такава, с която бъде оправдан подсъдимия Д.М..

               Видинският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, като провери правилността на решението и предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

              Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от подсъдимият Д.Н.М., който страна по делото и има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, имайки в предвид следните съображения:

               По служебната проверка на присъдата:

             Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и която въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият е виновен и го е осъдил. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно това, че деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. От друга страна, и въззивният съд, след като разпита почти всички свидетели по делото в своето производство по делото и след като придоби непосредствени впечатления от тях, намира, че така предявеното обвинение е доказано по несъмнен и категоричен начин.

 

               По оплакванията във жалбата:

               Основните съображения във въззивната жалба, както посочи по – горе съдът, се свеждат до следното: не е установено по безспорен и категоричен начин авторството на деянието и вината на подсъдимия. Поставят се под съмнение показанията на свидетелите Д. и Г., тъй като в тях имало неточности и противоречия, които поставяли под съмнение цялостното им възприятие и осъществени действия.

              Основният проблем е в това, дали при установяването на престъплението подсъдимият М. е управлявал въпросния лек автомобил. Относно този факт твърденията на подсъдимия са, че фактически автомобила е бил управляван от неговия най-голям син – свидетеля С.Н..

                 Съдът установи следното: безспорно е установено, че на 28.10.2017г. около 20.40 часа, в град Б., област Видин, по ул.“***“, срещу дом №***, с посока на движение към площад „1850 лето“, се е движил лек автомобил „******“, с рег.№******. Преминавайки пред Районното управление на РУ-Б. и задминавайки управлението се установява, че от под предния капак на автомобила излизал пушек. Междувременно зад автомобила шофирал джипа си свидетеля Т.А., който бил със сина си и който работи като горски и като такъв се познава с подсъдимия и неговия син, тъй като и последните двама работели по добив на дърва. Движейки се зад лекия автомобил свидетелят А. видял, че излизат искри от колата на подсъдимия, изпреварил го, дал му знак да спре и самият той спрял преди лекия автомобил и уведомил подсъдимия, че от колата излизат искри и дим. Синът на свидетеля взел пожарогасителя от джипа и се опитал да загаси подпалилия се двигател, но не успял. Тогава подсъдимият наредил на сина си – С.Н. да отида в Районното управление, което току-що били задминали и да извика помощ. С. това и направил и отивайки към Районното управление бил пресрещнат от свидетелите–служители на същото – Д.Д. и Г.Г.. Свидетелят Г. се върнал в районното управление, взел пожарогасител, който се намирал непосредствено зад входната врата на управлението и двамата се затичали към димящата кола и свидетеля Г. я изгасил. Попитали кой е водача на автомобила и подсъдимият отговорил, че той е водача. Впоследствие пристигнал и свидетелят В.В., който е младши автоконтрольор към РУ-Б.. В това си качество и с оглед проверката за алкохол той също лично задал въпроса „кой е водача на автомобила“ и подсъдимия заявил, че той е водача на автомобила. Този свидетел установил както наличие на алкохол с тест, който показал наличие на алкохол 1,33 на хиляда, така и факта, че подсъдимия няма свидетелство за правоуправление. Свидетелят изготвил талон за медицинско изследване, подсъдимият е закаран в болницата в град Б., дал кръвна проба, която показала наличие на алкохол на 2.23промила.

             Всички посочени по-горе обстоятелства не се оспорват от страните, с изключение на факта, че подсъдимия твърди, че не той е управлявал лекия автомобил, а неговия син С., но с оглед неговата възраст, решил да „поеме вината“ върху себе си, а както неговият защитник се изрази „кръвта го налагало“. Поради това при непосредствената проверка казал на органите, че той е управлявал, но фактически е управлявал С.Н..

             Въззивният съд, в настоящия състав, след като прецени всички събрани доказателства и най-вече с оглед непосредствените си впечатления от разпита на свидетелите, намира, че авторството на деянието е категорично доказано, съобразявайки следните доказателства по делото, а именно:

-на първо място съдът няма да обсъжда нелогичното действие на подсъдимия, който твърди, че е преотстъпил управлението на лекия автомобил на непълнолетния си син, тъй като намира това за негова защитна версия. В подкрепа на този извод са фактите, че въпреки твърденията на С.Н., че това учи, това се оказва неточно, тъй като на първо място същия посочи, че не е ходел на училище за определен период, а от друга той посочи, че всъщност да кара автомобил са го учили баща му и чичо му. Освен това, въпреки, че е употребил алкохол, да предостави управлението на лекия автомобил на толкова неумел и начинаещ шофьор, какъвто е синът му С., най малкото представлява опасност за живота и на подсъдимия, но най вече представлява опасност за останалите му две деца, които също са се возели в лекия автомобил.

- на второ място, твърденията на защитата на подсъдимия и на с самия подсъдим, че в момента, когато автомобила е минавал пред Районното управление на МВР – Б., там не е имало полицаи пред входа му, като по този начин се елиминират показанията на двамата свидетели Д. и Г., които твърдят,че са видели именно подсъдимия на мястото на водача, се опровергаха категорично от показанията на свидетеля Т.А.. Въпреки, че показанията на този свидетел са непоследователни, до известна степен повлияни от факта, че се познават с оглед добива на дърва с подсъдимия и неговите синове, то съдът в тази част на тези показания относно това, че въпреки, че е изпреварил пушещия автомобил, давал сигнали да спре и въпреки всичко не е видял водача от една страна, а от друга твърди, че не познава лицето, което е извикало полицаите на помощ, въпреки, че заяви че познава и подсъдимия и синът му, не им дава вяра. Съдът обаче дава вяра на показанията на този свидетел в частта им, в която същия категорично е заявил, че „Имаше полицейски служители пред РУ, там винаги си има и в конкретния случай имаше“. Ето защо с оглед тези показания на този свидетел, съдът няма основание да не дава вяра на показанията на двамата служители на РУ-Б. – свидетелите Д. и Г., които твърдят, че двамата са били пред управлението, когато е минал лекия автомобил и са видели, че именно подсъдимия е шофирал, което е станало поради факта, че са видяли как автомобила криволичи, както и поради това, че от предния капак излизал дим. Свидетеля Д. потвърждава, че е видял само дим от автомобила, но не и пламъци, поради което и не са се били забързали в началото, което са направили след като вече взели пожарогасителя и след информацията от сина на подсъдимия, че автомобила гори и трябва да се загаси, за което искат помощ. Твърдението на този свидетел, че не е видял друг да гаси пожара е правдоподобно, тъй като както свидетеля Т.А. установява, първо гаси неговият син, но с малък пожарогасител, който бързо свършил и едва след това изпращат сина на подсъдимия да извика хора от районното управление.

           Свидетелят Г. е още по-категоричен, че още при спирането на автомобила след сигнала от джипа, е видял, че от мястото на шофьора слиза именно подсъдимия, което е напълно нормално, тъй като районното управление се намира на права улица, на която е спрял лекия автомобил и поради това е имал видимост към него. Показанията му са, че автомобила е спрял на 30-40 от управление и то при осветен участък. На самото място след загасяване на пожара е напълно нормално те да запитат кой е управлявал автомобила, най-малкото защото следва да съставят съответни документи във връзка с инцидента и на този въпрос те категорично установяват, че подсъдимият е отговорил, че той е управлявал автомобила. Същият отговор е дал и след около 20 минути, когато пристигнал автоконтрольора В., който е направил тест за наличие на алкохол и отново попитал кой е управлявал, за да е наясно на кого на направи теста.

                 В подкрепа на този извод съдът намира и други доказателства по делото, които сочат на незачитане на установения ред за управление на моторни превозни средства от подсъдимия, а именно: от приложената по досъдебното производство на чл.16 и следващите се, от справката за нарушител/водач на името на подсъдимия Д.Н.М. се установява, че на същия за периода от 2004г. до 2017г са издадени осем наказателни постановления, от които седем за това, че е управлявал моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление. Нещо повече, в своя лична защита подсъдимия заяви пред съда, че има нужда от кола и поради това купил колата, която се повредила и подпалила. Тоест, независимо, че той самият няма свидетелство за правоуправление, така и децата, които още повече са непълнолетни, той си е купил кола, което означава, че това състояние на нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е постоянно.

           Вземайки предвид горните си съображения, въззивният съд намира, че оплакванията срещу обжалвания акт, посочени в жалбата за неправилен по фактическото установяване на обстановката в цялост, необоснован и не отговарящ на изискванията по чл.302, ал.2 от НПК за несъмненост на доказване, и поради това и незаконосъобразен, съдът намира за неоснователни, а обжалваната присъда – правилна, обоснован и справедлива, поради което същата следва да бъде потвърдена.

          

           Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т.6 вр.чл.338 НПК, Видинският окръжният съд

 

 

                                           Р     Е     Ш     И     :

 

             ПОТВЪРЖДАВА Присъда №70, постановена на 11.04.2018г. по н.о.х.д.№284 по описа за 2017година на Районен съд – Белоградчик.

 

              РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                             2.