ВГРД № 118-2018

Решение по Гражданско дело 118/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 39

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин, 08.07.2018г.

          Видинският окръжен съд, граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                             Председател : В. В.

                                  А. П.

                                                В.М.        

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия В.М. гр. дело № 118 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от И.П.С. ЕГН: ********** *** чрез адв.Т. К. от ВАК, против решение № 534/28.01.2018г. по Гр.Д.№ 2549/2017г. по описа на ВРС, с което се признава за установено по отношение на И. П.С. ЕГН: ********** ***, че към датата на подаване на заявление по ЧГр.Д. № 1669/2017г. по описа на ВРС-26.06.2017г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т….“ ЕАД ЕИК : .. със седалище и адрес на управление гр.С…, жк.М… Б. С…, сграда 6, сума в размер на 210.30 лева представляваща стойността на представени мобилни услуги за периода м.август 2014г. и м.09.2014г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предлагане на мобилни услуги № 610507192/19.06.2014г. по фактури № 7213549305/01.09.2014г., № 7214914284/01.10.2014г. и № 7217738750/01.12.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. до окончателното издължаване, както и направените по делото разноски – 25лв.Д.Т. и 360лв.платено възнаграждение и разноските по ЧГр.Д. № 1669/2017г.-25лв.Д.Т. и 360лв.адвокатско възнаграждение пред ВРс.

           Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно и постановено при процесуални нарушения. Съдът не е взел предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право чл.235, ал.3 от ГПК, а именно плащане на дълга от страна на ответника на 30.10.2017г.,след подаване на исковата молба в съда. Посочва, че не се дължи и присъдената лихва и към датата на постановяване на решението не е длъжник на ищеца.

Оспорва се решението в частта на присъдените разноски по делото, като се оспорва размера на адвокатското възнаграждение което следва да е съобразено с чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли иска за главницата и измени решението в частта за разноски.

Ответната по делото страна „Т….“ ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, като счита че решението е правилно и законосъобразно, РС е констатирал че към момента на подаване на заявлението вземането е ликвидно ,изискуемо и дължимо предвид на което се е произнесъл с осъдителен диспозитив по отношение на разноските. Посочва че не е основателно възражението на жалбоподателя за недължимост на присъдените деловодни раазноски в двете производства, тъй като жалбоподателя не е изпълнил задължението си за заплащане в срок на предоставените услуги и с поведението си е станал причина „Т…„ЕАД да направи раазноски в заповедното, а впоследствие и в исковото производство по чл.422 от ГПК. Поддържа, че не е основателно искането на въззивника за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с Наредба № 1.

Посочва че не е ооснователна въззивна жалба и в частта за законната лихва, тъй като същата се дължи като последицата на забавяне на плащането от страна на длъжника.

С оглед горното поддържат, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Видински окръжен съд като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делотго страна и съобразявайки данните по делото прие за установено следното:

С Решение № 534/28.01.2018г. по Гр.Д.№ 2549/2017г. по описа на ВРС, се признава за установено по отношение на И. П.С. ЕГН: ********** ***, че към датата на подаване на заявление по ЧГр.Д. № 1669/2017г. по описа на ВРС-26.06.2017г. дължи изпълнение на парично задължение към „Т…“ ЕАД ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Младост-4 Бизнес парк София, сграда 6, сума в размер на 210.30 лева представляваща стойността на представени мобилни услуги за периода м.август 2014г. и м.09.2014г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предлагане на мобилни услуги № 610507192/19.06.2014г. по фактури № 7213549305/01.09.2014г. ,№ 7214914284/01.10.2014г.и № 7217738750/01.12.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. до окончателното издължаване, както и направените по делото разноски – 25лв.Д.Т. и 360лв.платено възнаграждение и разноските по ЧГр.Д. № 1669/2017г.-25лв.Д.Т. и 360лв.адвокатско възнаграждение.

От данните по делото се установява, че жалбоподателят И.П.С. още с отговора на исковата молба и лично в с.з. е признал изцяло иска, като е представено и писмено доказателство за заплащане на дължимата сума след подаване на заявлението и след подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК – на дата 30.10.2017г.

При тези данни ВОС приема за установено следното: Не е спорно между страните, че между тях е съществувало валидно правоотношение основано на договор за предоставяне на мобилни услуги от 19.06.2014г. и че за този период ищеца е издал на ответника 3/три/ бр.фактури. Направеното от ответната страна в хода на исковото производство пред РС признание ,че е извършено плащане, с което изцяло е погасено задължението за главница следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като се приеме че след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК ответника е погасил задължеенията си към ищеца предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение – обстоятелство обуславящо отхвърляне на предявените установителни искове, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

В този смисъл решението на първоинстанционния съд, в частта в която се признава за установено по отношение на И. П.С. дължимостта на сумата в размер на 210.30 лева ,представляваща стойността на предоставените мобилни услуги следва да бъде отменено и искът отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.

Относно разноските : Съобразно тълк.решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,т.12 съдът в исковото производство е длъжен да се произнесе и по разноските в заповедното такова.

Ищцовата страна е поддържала искане за присъждане на разноски и с оглед позитивния диспозитив, първоинстанционния съд е присъдил разноските в пълния размер.

Във въззивната жалба проц.представител на ответника оспорва дължимостта на разноските в исковото производство, извличайки довод от погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса, считайки на това основание предявените искове за неоснователни.

Съдът намира жалбата в тази и част за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени чрез плащане в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК ,от който момент се счита предявен и установителния иск по чл.422 от ГПК.

Налице са и кумулативните предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК с поведението си ответника е дал повод за завеждането му и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. Във връзка с понасяне на отговорността за разноските релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл, изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. От заповедното производство е установено, че към датата на получаване на заповедта за изпълнение за жалбоподателя е започнал да тече двуседмичен срок по чл.412,т.7 от ГПК за доброволно изпълнение, като в същия срок длъжникът не е внесъл дължимата сума. Плащането е станало след подаване на исковата молба в съда, т.е. в хода на настоящето производство, т.е. длъжника е упражнил правото си да възрази срещу дължимостта на сумите по заповедта, като е подал възражение по чл.414 от ГПК.

С оглед на това съдът приема че същия е станал причина за завеждане на делото, подал е възражение и го е поддържал и тъй като не е погасил дълга си преди процеса е станал повод за завеждане на делото.

Действително образуваното частно гражданско дело за издаване на заповед за незабавно изпълнение представлява едно формално производство, което не предполага фактическа и правна сложност. Същото се развива въз основа на попълване на стандартизирана бланка по образец, а именно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което действие не се изискват специални знания. При прекомерност на разноските и въз основа на направено искане, съдът може да присъди по-нисък размер, но не по-малко от мин. Определения размер на адв. Възнаграждение, съобразно чл.36 ЗА-чл.78 ал.1 ГПк. Изчислен съобразно правилата на чл.7, ал.5, вр. ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. Договореното и заплатено възнаграждение за адвокат е в размер на мин. Възнаграждение и не е налице прекомерност.

С оглед горното настоящия състав приема че отговороността за разноските следва да бъде възложена на И.С., тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството

С оглед горното съдът

           Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение № 534/28.01.2018г. по Гр.Д.№ 2549/2017г. по описа на ВРС, с което се признава за установено по отношение на И. П.С. ЕГН: ********** ***, че към датата на подаване на заявление по ЧГр.Д. № 1669/2017г. по описа на ВРС-26.06.2017г. дължи изпълнение на парично задължение към „Т…“ ЕАД ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.С…., жк.М… Б…, сграда …, сума в размер на 210.30 лева представляваща стойността на представени мобилни услуги за периода м.август 2014г. и м.09.2014г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предлагане на мобилни услуги № 610507192/19.06.2014г. по фактури № 7213549305/01.09.2014г., № 7214914284/01.10.2014г. и № 7217738750/01.12.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. до окончателното издължаване, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т….“ ЕАД ЕИК … искове срещу И.П.С. с ЕГН: ********** *** в общ размер 210.30 лева представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода м.август 2014г. и м.09.2014г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предлагане на мобилни услуги № 610507192/19.06.2014г. по фактури № 7213549305/01.09.2014г., № 7214914284/01.10.2014г. и № 7217738750/01.12.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. до окончателното издължаване, като погасени чрез плащане в хода на процеса, за които суми „Т….“ ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ЧГр.Д. № 1669/2017г. по описа на ВРС.

Осъжда И.П.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на „Т….“ ЕАД ЕИК… направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 360 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част

Решението не подлежи на обжалване.

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                     2.