ВГРД № 97-2018

Решение по Гражданско дело 97/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 33

гр. Видин, 19.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: В. В.

Членове: 1.А. П.

В. М.

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 97 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение на Видинския районен съд № 478 от 20.12.2017г., постановено по гр.д.№ 816/2017 г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК :…………….., седалище и адрес на управление гр. С., бул."Ц. ш." № ….И, против „Ф. - …." АД, ЕИК : ………., седалище и адрес на управление гр. В., ул."Д." № …., иск за установяване по отношение на „Ф. - ….." АД, ЕИК : ………., седалище и адрес на управление гр. В., ул."Д." № ….., че „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК : …………, седалище и адрес на управление гр. С., бул."Ц. ш." № ………И, има вземане спрямо „Ф. - …" АД, ЕИК : …………….., седалище и адрес на управление гр. В., ул."Д." № ….., за сумата от 10 006,86 лева с ДДС, за използвани, но незаплатени телекомуникационни услуги, като част от договореното в Споразумение за разсрочено плащане № 38648/17.12.2015г., ведно със законната лихва, считана от подаване на заявлението до окончателното издължаване, която сума е включена в Заповед № 2601 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.12.2016г. по гр. д. № 3132/ 2016г. по описа на Районен съд гр. Видин, като неоснователен. Със същото решение ВРС е признал , че документът Споразумение № 38648/17.12.2015г. за разсрочено плащане сключено между „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК : …………., седалище и адрес на управление гр. С., бул."Ц. ш." № ….И, и „Ф. - …." АД, ЕИК : ……….., седалище и адрес на управление гр. В., ул."Д." № …, е неистински, като не е подписан от Х. А. Й., и го е изключил от доказателствата по делото.

Решението е обжалвано срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба, подадена от „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК : ……………. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че неправилно ВРС, е обсъдил единствено споразумението от 17.12.2018 г. с оглед оспорване истинността на подписите на същото. Излага се, че споразумението не определя основанието и размера на претенцията на ищеца. Поддържа се, че то установява предходни отношения между страните . Твърди се в жалбата , че с оглед направените възражения от ответника по делото са били представени за доказване на основанието и размера на претендираното вземане три броя договори , фактури за цената на ползване на услугите и касов бон за заплащане на сумата от 4000 лева от ответника. Тези доказателства не били оспорени от ответната страна , но и не са обсъдени от първоинстанционноия съд. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се уважи исковата претенция на ищеца изцяло. Претендират присъждане на разноски.

В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба .

В съдебно заседание представител на въззивника не се явява. Депозирана е писмена молба , с която поддържа въззивната жалба.

Представител на въззиваемия не се явява в с.з.

Видинският окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

По делото е представен заверен препис на Споразумение № 38648/17.12.2015г. за разсрочено плащане сключено между „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК : …………, седалище и адрес на управление гр. С., бул."Ц. ш." № ……..И, и „Ф. - ….." АД, ЕИК : ………., седалище и адрес на управление гр. В., ул."Д." № …. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 22.12.2016г. като е образувано гр.д. № 3132 / 2016г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 2601 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.12.2016г., с която е разпоредено длъжникът „Ф.-....." АД, БУЛСТАТ ………….., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Д." № ……., да заплати на кредитора „Б. Т. К." ЕАД, БУЛСТАТ …….., със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.", бул. „Ц. Ш." № ….., следните суми :

сумата в размер 10 86лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2016 г. до изплащане на вземането.
сумата в размер на 26 лв,- лихва за периода от 22.07.2015 г. до 21.11.2016 г.

Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответната страна. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящите искове.

По делото са представени три броя договори , фактури за цената на ползване на услугите и касов бон за заплащане на сумата от 4000 лева от ответника .

Вещото лице по назначената графическа експертиза е изготвило заключение, че подписа , положен в споразумението за управител на ответното дружество, не е на Х. А. Й..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1,пр.второ от ГПК – иск за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.д. № 3132/ 2016 година по описа на Видинския районен съд, за което е издадена Заповед от 27.12.2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.д. № 3132/ 2016 година по описа на Видинския районен съд, от които е видно, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск е допустим.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че страните по делото са били в облигационно правоотношение, произтичащо от сключен помежду им договор за мобилни гласови услуги,мобилен интернет и фиксиран интернет за периода 22.07.2015 г. до 21.11.2015 г. На 17.12.2015 год. страните са постигнали допълнително споразумение към договора, по силата на което страните са приели за установено, безспорно и ликвидно парично задължение на „Ф.- ….“ АД към БТК ЕАД в общ размер на 10 006,86 лв. с ДДС , дължими за посочения период , без заплатената при сключване на споразумението първа вноска в размер на 4000 лева. Със споразумението страните са се договорили да се разсрочи изпълнението на задължението на ответника. Към момента на подаване на заявлението и на исковата молба, не е настъпило изпълнение на поетите от длъжника ангажименти за плащане.

Във връзка с оспорване на подписа , положен в споразумението за управител на ответното дружество , по делото от назначената експертиза е установено , че подписа на е на управителя. Оттук ВРС е приел, че вземането не се дължи , тъй като произтича от това споразумение, което не е подписано от представляващо дружеството лице. Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Отношенията на страните произтичат от договори за предоставяне на мобилни и интернет услуги по три договора. Пред периода на действие на договорите БТК е изпълнявало задълженията си, включително след сключване на споразумението и заплащане на първата вноска от разсроченото задължение са възстановили спрените мобилни услуги на дружеството. По делото е представен касов бон за заплащане на суми по фактура № 0018100002 от 22.08.2015 г. от 17.12.2015 г.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в полза на БТК ЕАД съществува вземане в размер на 10 006,86 лева, произтичащо от непогасени задължения на ищеца по договор за мобилни услуги, с ДДС , дължими за периода 22.07.2015 г. до 21.11.2015 г. ,както и сумата в размер на 196.26 лв,- лихва за периода от 22.07.2015 г. до 21.11.2016 г.

По отношение на оспореното споразумение между страните, съдът възприема изводите на ВРС. В тази част решението следва да се потвърди. Изключването на споразумението от доказателствата по делото , не влече недължимост на претендираните суми , тъй като , както е посочено по-горе те произтичат от договорни отношение между страните предхождащи споразумението и потвърдени с действия по заплащане на суми, предмет на споразумението.

Поради несъвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се отмени, като се уважи изцяло предявения иск за главница и акцесорните такива за лихви. Разноски в заповедното производство производство не са претендирани и не следва да се присъждат. На ищеца следва да се заплатят разноски за първата инстанция в размер на 202 лева за д.т. .

При този изход от делото, на въззивника се дължат разноски за въззивната инстанция. По делото са представени доказателства за направени разноски за д.т. в размер на 200,14 лева.

Тъй като с иска са предявени няколко обективно съединени иска , всеки един , от които е под 20 000 лева и спорът е търговски , на основание чл.280, ал.3 , т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

На основание горното, ВОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 478 от 20.12.2017г., постановено по гр.д.№ 816/2017 г.по описа на Видинския районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между страните:„Б. Т. К." ЕАД, ЕИК : ………., седалище и адрес на управление гр. С., бул."Ц. ш." № ……И, и „Ф. - …." АД, ЕИК : …………., седалище и адрес на управление гр. В., ул."Д." № ….,

че „Б. Т. К." ЕАД, ЕИК : …………, седалище и адрес на управление гр. С., бул."Ц. ш." № …..И, има вземане спрямо „Ф. - …." АД, ЕИК : ……………, седалище и адрес на управление гр. В., ул."Д." № …., за сумата от 10 006,86 лева с ДДС, за използвани, но незаплатени телекомуникационни услуги, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното издължаване, както и сумата в размер на 196.26 лв,- лихва за периода от 22.07.2015 г. до 21.11.2016 г., който суми са включени в Заповед № 2601 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.12.2016г. по гр. д. № 3132/ 2016г. по описа на Районен съд гр. Видин.

ОСЪЖДА „Ф. - …." АД, ЕИК : …………….., седалище и адрес на управление гр. В., ул."Д." № …., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Т. К." ЕАД, ЕИК : …………., седалище и адрес на управление гр. С., бул."Ц. ш." № ………И, сумата от 402,14 лева разноски за д.т. за първата и за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: